Цял живот търсиш някого, с когото да остарееш, а когато го намериш, вече не искаш да остарявате заедно. Искаш да живеете.
Нямам адекватен отговор на въпроса - защо чак сега се докопах до книга на Даян Шаер? По-важното е, че първата ми нейна книга с лекота си извоюва пътя до любимите ми романи. "Има ли места в рая?" е едновременно вдъхновяваща, ужасяваща, затрогваща, разтапяща, стъписваща. Разкъсваше ми сърцето и го събираше отново.
Чета из ревютата и виждам как има читатели, които са я открили за драматична. Напротив - аз си мисля, че е безкомпромисно достоверна и реалистична. Даян Шаер не е спестила нито една гротескна и осквернителна ситуация, която съпътства войната. Мисля, че когато се пише за подобен терор, трябва да се пише точно така - всичките брутални събития да бъдат назовани по най-ужасяващия начин. Да те накара да извърнеш глава, да запушиш уши, просто да ти се иска да пропуснеш страниците, когато стане твърде описателно. Точно това направи с мен средата на книгата. Имаше сцени, които ме караха да се чувствам толкова погнусена, колкото и когато четох "Хиляди сияйни слънца".
И на фона на ужаса на войната в Сирия, Даян Шаер великолепно изписва и надеждата. С лирични метафори, много дълбочина на душите на героите, засилва максимата, че любовта наистина е тази, която движи всички ни. Дори когато си мислим, че я няма. Особено, когато си мислим, че я няма. Тогава оказва се, че любовта е единственото нещо, което войната не може да унищожи.
Определено ми даде една нова перспектива за сирийците, бежанците и кризата в Сирия. Ето защо е хубаво да се четат художествени книги по актуални въпроси - после и да искаш, няма как да бъдеш безразличен, да се преструваш, че нещо не е там и не унищожава история, поколения, животи само на някакви си никакви километри.
Брилянтна Даян Шаер!
5/5 ✰