Пеперудите

Рай #3

by Радослав Гизгинджиев

След като „Вратите“ бяха отворени, идва времето, в което да преминем през тях и да се впуснем в едно от най-емоционалните пътешествия. Пъзелът на „Рай“ започва да се пренарежда, защото заедно ще освободим „Пеперудите“.„Той ми каза, че има Врати, през които ще преминем и ще се търсим в други животи. Вратите... Истина са...Идваме и си отиваме от този свят, за да открием любимите си хора... Нищо няма да помним. Но ще се познаем, защото очите ни ще бъдат същите.“

384 pages, Paperback

First published January 1, 2015

About the author

Може да ме последвате в Инстаграм: https://www.instagram.com/radoslav_gi...

Фейсбук: https://www.facebook.com/RadoslavGizg...

Официален сайт: https://www.radoslavgizgindzhiev.com/

Reviews

[Ралица Генчева · Rating 5 out of 5]

Трилогията Рай за мен е гениална. Това е най-хубавият български роман, който съм чела. Първата част просто те грабва с красотата на думите и емоциите, описани в нея. Втората и третата част прочетох бавно, защото всеки път, след като оставях книгата настрана, в мен имаше ураган от емоции. Особено втората за мен беше тежка. Трябваше ми време да се успокоя, за да продължа. В най-пречистващия смисъл на думата. Третата ме изпълни с повече любов, отколкото която и да е друга прочетена книга. Всеки емоционален човек, който прочете тази поредица или който вече я е прочел, ще разбере точно за какво говоря. В тази книга, както и във всичко, което Радослав пише, има дълбочина, която не е характерна за толкова млад човек. Това ме изненада най-много в книгите, те сякаш са написани от човек в друго измерение. Пак повтарям - гениална книга. Няма нищо подобно на българския пазар - персонажите, историята и това изключително красиво и емоционално боравене с думите.

[Jeannette · Rating 2 out of 5]

Also available on the WondrousBooks blog.

Shockingly, it was not as bad as I expected, or, at least, no worse than The Doors.

The world of the book is just about the same as in the previous one - potentially interesting folklore, jumbled with loads of self-glorification, teary, overly-dramatic philosophical musings, and all this well mixed with some good old nonsense.

To my comments about the previous book and the taxonomy of beings which exist in our world, it did not get any more clear. I believe some of the characters were just as confused as I was, so one of the guys made a speech about all the different beings - only to disprove himself a little bit later on. I already returned the book to the friend I borrowed it from, so I can't quote, but it went something like this: On this planet there are:

1. White beings - fully good, usually martyrs;
2. Grey beings - to no one's surprise, a mix of good and bad;
3. Black beings - totally soulless and evil. 

Are these all? Do normal humans fall into these categories? Do creatures like jinns, who can breed greys and can be both good and evil? Is there any free choice? And what are the furies (бесове), which are described in the book as evil, but not exactly "black"? I'm so confused.

One good thing that came out of me reading this book is that I got to reading more about the Batak massacre, the event around which the book centers. I did so in other, more historical sources, but still, I learned some things which I don't recall from history class, such as the fact that it was thanks to an American journalist, Januarius MacGahan, that the event was widely publicized at the time it happened, which, in turn, lead to Britain's uneasiness in publicly supporting the Ottoman Empire in the Russo-Turkish war of 1877-1878, thus allowing the Ottoman Empire to lose and Bulgaria to be liberated from it.

And since enough time has passed that I don't even feel very passionately about disliking the book, I can even go out of my way and compliment the way all the puzzle pieces fell together at the very end. Considering my disapproval of the writing, I truly didn't expect that the whole mess will be able to end on a somewhat coherent note, so I was pleasantly surprised at least by that.

[Iliyana Arakelyan · Rating 5 out of 5]

Невероятна! Трилогията е чиста магия! Няма нужда от хвалби, поредицата отстоява сама себе си, който не я е прочел, той не я е обикнал! Адмирации към автора!

[Anna Atanasova · Rating 3 out of 5]

Не обичам да "хейтвам". Особено книги на български автори. Но! Как може пунктуацията ти да е като на петокласник? Да,има запетаи на основните места - пред "който", "които" и т.н. За сметка на това затварящите запетайки са рядкост, само на няколко места ги срещнах. Толкова ли е сложно да се научат няколко правила и после да се спазват? Книгата е на доста претендиращ, по моето скромно мнение, автор. Не би ли трябвало да си провери творбата за грешки? Или просто пунктуацията не ми е силната страна. Е, затова си има и редактор. Който явно не се е справил по-добре. Знам, че това е отклонение за чисто графическата част на романа. Но всички тези пропуски ми бодат очите. Като се прави нещо, то поне да е добре направено.
А относно литературното съдържание... имам чувството, че на автора са му плащали на дума. Защо иначе половината книга ще е преразказ на вече издадените му неща? Да не забравя и твърде много поучителни мисли относно Любовта. Е, малко се е поувлякъл. Историята е имала потенциал, допадат ми разкази за българския фолклор, за митове , за проклятия.Просто изпълнението не е на висота. Жалко.

[Maria Kableshkova · Rating 5 out of 5]

Авторът отваря Вратите за този, който е готов да ги види и да мине през тях. Може би наистина всеки от нас е липсващата част от пъзела на другия. И спасение има. Защото има любов.

[Medi · Rating 5 out of 5]

Страхотна трилогия! Изчетох книгите на един дъх! Уникално преплитане на историите!

[Andrian Georgiev · Rating 5 out of 5]

Може би е най-бързо прочетената книга. Пълна с тъга, но и с толкова любов. Пълна с обяснения, но и с толкова неизвестни. Пълна с... пеперуди. Книга, която те кара да стоиш с широко отворени очи и сърцето ти да се свива през тях - от болка, от мъка, за героите, за теб, за нещата, които откриваш или не откриваш. Ровиш в пръст, в кал, в човешки тела, защото знаеш, че някъде там, покрита с прах е любовта. Онази болезнената, която никога не си отива от теб, онази, по която страдаш. Онази любов, за която вече си спрял да говориш преди седмици, месеци, но която винаги е там - мъчи те, сънуваш я, бориш се против нея и се чудиш колко ли време трябва да ѝ дадеш, за да мине. Да мине и да си замине. Да си отиде тая пустиня и повече да не те мъчи. Но ето, на, такава е. Продължаваш да ровиш в нея, в спомените си, защото виждаш отблясъци. Отблясъци на нещо отминало, като комета, която много отдавна си е отишла, но ти все още виждаш опашката ѝ. Ровиш, защото знаеш, че е там, покрита в пепел и хиляди неотронени и втвърдени сълзи - като камъни. Опитваш се да я отупаш от цялото това наслояване. Хем близка, хем далечна. Накрая спираш, оставяш се. Даваш ѝ да да свети в далечината, изморяваш се, падаш на колене, гледаш я и си казваш: 'Добре, блести, по-силна си, блести и блести, дано да изгориш в крилата на някоя пеперуда!'! Защо? Защото разбираш, че нищо не е повече освен повече от... любов. Разтърсващ финал на трилогията. Покъртителен, смазващ, задушаващ. Не ти дава дори да се откъснеш от последните страници. Смачква те. Защото любовта е над всичко... дори изгаряща в крилете на пеперуда.

[Slavena Rashkova · Rating 5 out of 5]

Чета последната част от трилогията, едва трети ден след като започнах книгите.
Губя представа за времето и чета на един дъх.
Невероятен стил на писане, въпреки, че взаимовръзките са неуловими на моменти и за най-развинтеното въображение.
Но това няма значение, защото най-ценното е атмосферата, а тя е толкова осезаема, че може да бъде докосната. И усещането, което дава Автора, че имаш една полуоткрехната Врата, през която отново може да се върнеш.

[Karmen Jugleva · Rating 5 out of 5]

Прочетох я с удоволствие.Не съм срещала история, която да преплита толкова нюанси бяло,черно,сиво,червено,синьо. Разтърси ме.
Раят и Адът са създадени от нас.
Любовта, която лекува болката от миналото, давайки утеха в настоящето и вяра за бъдещето.

[Peter · Rating 5 out of 5]

Емоционален завършек на чудесната трилогия. Книгата описва плетеница от събития и хора, по начин, докосващ всеки читател.

[Zornitsa Vulcheva]

Пълна с мрак книга, препълнена, черна. И трите, не, не...

[Mila Encheva · Rating 5 out of 5]

Брилянтен и магичен завършек на трилогията!

[Svetla Panteleeva · Rating 5 out of 5]

Уникален завършек на трилогията. Феноменална е. Голямо благодаря на автора за приключението и въпросите и отговорите които провокира.

[Moni Vasileva · Rating 5 out of 5]

Страхотна поредица

[Polly Savova · Rating 5 out of 5]

Най-хубавата от трилогията.

[123 · Rating 5 out of 5]

Просто wow