Не за пръвъ пѫть взимамъ азъ перото за да разкажа мои спомени. Въ разтояние на четвъртъ вѣкъ, взехъ го за да напиша моитѣ 3аписки на единъ Осѫденъ, моитѣ спомени по участието ми въ събитията, които приготвиха първата освободителна война и по страданията ми прѣзъ нея; взехъ го за да опиша борбитѣ и побѣдитѣ по побългаряването на Източна Румелия и по нейното съединение съ България; взехъ го най-послѣ за да кажа истината по балканския съюзъ и по втората освободителна война. И ако днесъ азъ взимамъ пакъ това перо за да сложа на книга споменитѣ ми изъ моето дѣтинство и моята младость, правя го защото мисля, че нѣма въ историята на човѣчеството събитие по-велико отъ възкръсването на единь народъ. И ние, чиято люлка се залюлѣ при пѣснитѣ за пробуждане на българския народъ, сме длъжни да кажемъ това, що помнимъ по това пробуждане. Кога зора се сипне, кога пролѣть дойде, кога природата се пробуди, всѣка слънчева лѫча, всѣка пѫпка цвѣте, всъка хапка роса е часть отъ тая зора, отъ тая пролѣть, отъ тая природа. И всѣка българска душа, разтворена въ третята четвърть отъ деветнадесетия вѣкъ, е часть отъ възкръсналия български народъ. Та не единъ баналенъ автопортретъ, а единъ исторически документъ е, мисля, всѣко описане на растежа и развоя на тая душа; какво сѣме е тя получила, за какъвъ плодъ се е готвила; какъ е тя цъфнала и вързала; какви идеали си е ковала, какъвъ основенъ завѣтъ си е поставила; какъ е тя била повикана на подвижничество за отечеството, на служене народу; и какъ е тя най-послѣ съ него страдала и тържествувала.
Иван Евстратиев Гешов е български политик, водач на Народната партия.
Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911 – 1913), народен представител в 11 обикновени и в 2 велики народни събрания (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) обикновено Народно събрание.
Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898 – 1911), Българската академия на науките (1911 – 1924) и Българския червен кръст (1899 – 1924).