Quattro chiacchiere con la mia gatta

by Eduardo Jáuregui

Può capitare, in un momento in cui tutto intorno a noi sembra cadere a pezzi e non si riesce più a trovare un senso all’esistenza, che la mente giochi brutti scherzi e uno veda (o senta) cose che non ci sono. O che forse ci sono, ma non abbiamo mai saputo vedere (o sentire) prima… Così accade a Sara, la protagonista di questo romanzo. Lasciata dal fidanzato, con un lavoro che non le piace e la crisi economica che morde, Sara vorrebbe solo seppellirsi sotto le coperte e non uscire mai più, ma poi nella sua casa (e nella sua vita) arriva Sibilla, una gatta elegante e misteriosa che sembra sapere tante cose su di lei. E che è pronta a spiegargliele. Sì, perché Sibilla parla. E, quel che è meglio, dice cose molto intelligenti. Follia o unica speranza di salvezza? Certo, ascoltare una gatta è una cosa davvero bizzarra, eppure quando si è persa ogni speranza, si è disposti a tutto e quella voce saggia e incisiva, ironica e profonda sembra essere l’unico antidoto a una depressione che inghiotte tutto nel suo buco nero… Best seller in Spagna, un romanzo saggio e divertente ricco di spunti di self help, una grande storia di saggezza felina per umani disorientati.

Genres: Fiction, Ebooks, Contemporary, Animals, Self Help

334 pages, Paperback

First published June 1, 2013

About the author

Eduardo Jáuregui es doctor en ciencias políticas y sociales, con una tesis doctoral sobre el sentido del humor. Ha sido profesor de psicología positiva en Saint Louis University (campus de Madrid) y actualmente enseña en diversos master universitarios.

Es director de la escuela de mindfulness Modo Ser (modoser.com) y de la consultora de formación Humor Positivo (humorpositivo.com).

Su extensa obra literaria, publicada en 20 idiomas, incluye monográficos de psicología, novelas, libros infantiles y juveniles, y biografía.

De mayor, quiere ser astronauta.

Reviews

[Maria Espadinha · Rating 4 out of 5]

A Gata Salvadora


Cada um de nós está no Planeta para deixar a sua marca, o que supostamente pressupõe um conjunto de constantes escolhas que são os átomos do nosso percurso de vida.

Assim, se à beira dos "entas" ainda andarmos a tactear no Escuro, é certo e sabido que vai haver Crise!

E foi assim que sucedeu com Sara, a protagonista desta história, que… chegada aos quarenta, ainda não se sentia nem um pouco confortável com a (ausência de) vida em que andava metida. Sara estava, pois, a ser sacudida entre uma extremidade e outra (da cabeça aos pés, isso😜)

Mas eis que lhe surge um Anjo Enviado — uma Gata Salvadora que será como um farol na sua vida de nevoeiro cerrado...

Os animais salvam-nos de nós mesmos. É o seu maior poder, e nós só temos que agradecer!!!🙏

[Lyubov · Rating 1 out of 5]

Note to self: не всичко с котка в заглавието става за четене.

[Anna · Rating 4 out of 5]

In the post Haruki Murakami era, I don't even flinch when I hear of talking cats, but Sybilla is not only talking, she is your coach and personal trainer and a best friend in need too….

The human that she has adopted is going through a particularly rough patch and Sybilla, who represents thousands of years of knowledge and experience of interacting with those weird and often self-destructive naked apes, knows just what to do. Under her watchful eye Sara is slowly regaining control over her life and findinds a road to herself again.

I am not sure if it is a novel disguised as a self-help manual or the other way round. But whichever it is and regardless of whether you believe in talking cats or not, the knowledge that the author (who is a psychologist, by the way) conveys through an abyssinian cat, consists of nothing stranger than mindfulness, meditation, yoga, and generally all that you might need to find harmony and happiness within yourself, neatly packed as a charming feelgood story.

So I enjoyed it a lot. I felt deeply involved in Saras problems. I enjoyed her little flat with “a view over happiness” and I loved following the process of growth under the leadership of a one smart cat.
But I guess you don’t have to be going through your life's largest crisis to search for harmony in your life, so I copied some of the concepts and I am practicing being in the moment, eating while eating, walking while walking - opening up to all that is happening here and now and observing it without judgement.
And I am hoping that, maybe, even though there is no talking cat in my life, even I have grown a little bit too.

[Xana · Rating 3 out of 5]

Adorando eu gatos, não podia deixar de ler este livro.
Gostei muito, é um livro bem disposto, que nos lembra que as melhores coisas do mundo são as mais simples de obter.
Seria tudo tão mais fácil se fossemos como os gatos

[Martini_tnt · Rating 1 out of 5]

1.5
Bardzo pretensjonalne. Jak dla mnie ciężkie do przejścia.

[Деница Райкова]

Едуардо Хауреги – “Разговори с моята котка”, изд. "Хермес" 2017 г., прев. Ивинела Самуилова

Честно казано, не знам точно как да започна да пиша за тази книга.
“Срещата” ми с нея беше почти случайна. Открих я един ден, ровейки в сайта на “Хермес” и понеже по това време вече съставях “панаирния списък за пазаруване”, я включих в него с мисълта, че купуването й няма да ми е приоритет и ще я взема, ако не успея да открия някоя от другите, които наистина исках. Да, наясно съм как звучи, но аз съм от хората, които рядко се прибират от такива панаири с по-малко от осем книги. Затова “Разговори с моята котка” беше в “резервите”.
Само че някъде нещо се случи, някой забави три от книгите, които исках, и… “Разговорите” спечелиха.
Сюжетът на книгата – жена, наближаваща четирийсетте и преживяла сериозна лична криза, неочаквано се натъква на говореща котка, която започва да я учи как да живее - може би звучи твърде наивно, неправдоподобно и отнесено. Признавам, че това беше една от причините да се колебая. Сега обаче смятам, че това беше една от добрите ми покупки за годината.
В книгата не липсват клишета – какъвто е всъщност и самият сюжет до появата на котката. Тръгна ми малко бавно, най-вече заради някои описания на ежедневието, каквито имах чувството, че съм чела стотици пъти. И тогава… тогава на сцената излезе Сибила.
Коя е Сибила ли? Ами Сибила е именно говорещата котка с мъдрите съвети, и причината да посегна към книгата. С изключение на факта, че говори, тя има всички качества, присъщи за една котка – красива, решителна, независима… и много, ама много заядлива. От онази заядливост, която цели не да засегне онзи, към когото е насочена, а да го накара да се размърда и да се замисли. Сибила казва неща, които ние се страхуваме да мислим – а ако случайно ги помислим, бързаме да прогоним тези мисли, да ги изхвърлим, както се изхвърля смет, защото се страхуваме, че те ни правят по-слаби и разкриват нашата уязвимост. Сибила има мнение за всичко – за ограниченията, които сами си създаваме и преградите, които издигаме сами пред себе си - " - Какви същества сте хората, наистина! Колко ограничения и прегради слагате сами на себе си. Колко сложни абсурди сте създали! Вие сте посмешището на животинското царство…”, за нещата, които сме забравили, или по-скоро сме се отучили, да правим.

" - Хм- измърка унило Сибила. - Значи си спряла да играеш.
- Да играя? - попитах, без да схващам много добре смисъла.
- Да, това почти винаги се случва с хората. Като деца можете да играете с цветове, със звуци, с думи, с тялото и ума. Умеете да се наслаждавате на всяко нещо. Живеете в момента. Осмелявате се да експериментирате, да опитвате, да откривате. Но докато растете, възрастните започват да ви повтарят, че трябва да престанете с игрите, че трябва да бъдете сериозни, че най-важното е да се работи, или с други думи - да страдате от това, което правите. Съдят ви, сравняват ви, оценяват всичко, което казвате или правите. Докато накрая започвате да се притеснявате да правите нещата, които преди са ви харесвали, или да ги правите набързо, с притеснение, без да изпитвате удоволствие от работата и без да се радвате на постигнатото. Забравяте да играете. Децата и котките се опитваме да ви въвлечем в играта и понякога успяваме. Но колко усилия ни струва..."

С думите си, с разбиранията си, със своята преценка за нещата Сибила кара героинята, Сара, да се замисли, да преразгледа всички свои навици – от начина на хранене през работното ежедневие до отношенията с най-близките си хора:
" Макар да не се усеща, планетата се движи с главоломна скорост из пространството и във всяка прашинка има цели движещи се вселени. Винаги, и без изключение, всичко се променя, движи се, върти се, танцува. Което, погледнато по друг начин, е магия. От звездата се ражда планета. От планетата - земята и водата. От земята и водата - дървото, полетът на птицата и воят на вълка. Но после идват хората с тяхната наука и обявяват, че звездата и планетата са мъртви, че в земята няма живот, че водата е материя, а не дух. Какво означават тези думи? Земята, от която се е родил плодът, който сега е част от теб, не е жива? Когато тялото ти се разпадне и се върне при вятъра, реката, земята и се превърне в цвете или бръмбар, или, ако имаш късмет, в котка, това не е ли живо?”

Сибила си позволява да задава въпроси, които сигурно малко хора биха посмели да зададат. Толкова сме свикнали да мислим, че човекът е “венецът на сътворението” и че всичко си струва, за да бъде запазен животът на този “венец”. Нищо че това означава да бъдат жертвани други животи, за да може “венецът” да има храна и дрехи. Сибила обаче поставя това под съмнение. И го прави безцеремонно, с въпроса:

"... смяташ ли, че си струва да се жертват толкова животи само за да поддържаш твоя?"

Оказва се, в крайна сметка, че “Разговори с моята котка” изобщо не е лековатото четиво, за каквото бях склонна да я сметна в един момент. Нито пък любовните драми на Сара са основното в нея. Тази книга може да ни накара да се съмняваме в “правилността” на живота си не по онзи наивен начин, по който го правят понякога книгите за самопомощ, а чрез примери за най-обичайните неща – толкова обичайни, че сме се сраснали с тях и не можем да си представим, че може би е възможно да ги правим и по друг начин. При това – примери, поднесени така, че да звучат смислено и убедително.
Много ми хареса начинът, по който Сибила гледа на работата – всъщност не точно на работата, а на всичко, което е било нужно, за да стигне до нас определен продукт – бил той някаква храна или технологично подобрение.

"- Разбира се, разбира се! Всеки си има своя работа. Някои по цял ден движат пръстите си върху клавиатурата на компютъра, а други режат глави и мият кръв. "

…И после се “оправдават” с клишето “Аз просто си върша работата”.

Това, което ми хареса обаче най-много, е убеждението, че наистина никога не е късно да постигнеш това, което си искал. Без значение как изглежда в очите на другите. Независимо че “не носи пари”. Дори ако е просто неосъществена мечта от детството. Всъщност, особено тогава. Защото: “Никога не е късно да имаш щастливо детство.”
Дори и когато вече “гониш” 40-те и си забъркал всички възможни каши. Мечтата от детството винаги може да бъде изпълнена. Само дето понякога трябва да дойде някоя Сибила да го напомни

[Nicko D · Rating 4 out of 5]

През ръцете ми минават хиляди книги, разлистих я на шега, прочетох 4-5 страници, послед 20-50 и неусетно на 2 отваряния я приключих. Изключително моя книга, която ме уцели в точния момент. Авторът е дългогодишен психолог. "Разоговори с моята котка" разказва за раздялата на испанска двойка, която преди години се е преместила да живее в Англия. Главната героиня е в криза - финансова, гонеща 40-те, без деца, без семейство, хваща приятеля си в изневяра, животът й се преобръща, семейството й е засегнато от финансовата криза, баща й има антикварна книжарница в Испания, налага се да я продаде, не се разбира с брат си, майка й неотдавна е починала от рак. Книгата е тъжна и смислена. Героинята започва да води разговори с котка, която ужким вижда само тя - котката реално е подсъзнанието, което винаги знае верните отговори на всички въпроси, които си задаваме.

Много ми хареса романът, ще прочета и другите книги на автора, стилът е много четивен, историите му са не само правдиво житейски, а на места и много забавни.

[Margaret · Rating 3 out of 5]

Comecei a ler este livro de forma entusiasmada. Sara León é uma espanhola a viver em Londres, obcecada pelo trabalho e sem tempo para as coisas boas da vida, que descobre que o seu companheiro é-lhe infiel. Destroçada, acaba por encontrar uma gata falante, que partilha com ela algumas “filosofias felinas” que podem ser bem aproveitadas pelos humanos…

Adoro gatos e a ideia de adaptar a maneira descontraída como vivem no aqui e agora, valorizando o descanso e a sua independência, pareceu-me cativante. No entanto, a partir de um certo momento na narrativa, os ensinamentos da gata Sibila começaram a ser introduzidos de forma forçada; por exemplo, desde quando é que uma gata é o melhor animal para pregar os benefícios do vegetarianismo? Quando tinha gatos em casa, eles adoravam caçar ratos e pássaros e nunca os vi entusiasmados com um molho de espinafres.

O final também não funcionou para mim, tudo muito perfeito na superfície; fiquei ainda com graves dúvidas sobre a ética profissional de Sara León…

[Lιƈíɳια · Rating 3 out of 5]

Adoro gatos e como tal não resisti a este livro. Pensei que fosse uma história ao estilo de David Safier com "Maldito Karma". Mas afinal não. Na minha opinião é quase um livro de autoajuda mas camuflado com a leveza e algum humor e no género romance.
Sara é uma espanhola de 39 anos que vive em Londres. Tem uma relação de 10 anos com Joaquin.
Um dia ela desmaia numa reunião no trabalho e acorda mais tarde no hospital, quando vem para casa resolve ter uma conversa com Joaquin sobre a relação deles, que para ela estava em ponto morto. Joaquim muito prontamente e de um modo muito seco diz que deveriam dar um tempo.
O mundo de Sara desaba e é então que ela abre a janela a Sibila, uma gata dourada. Sibila com a sua sagacidade e sabedoria ancestral vai ajudar e orientar Sara a emergir dos escombros e a descobrir os pequenos prazeres da vida e a "olhar olhando" o mundo.
Mas será que Sibila realmente teve conversas com Sara?

[Betul Pehlivanli · Rating 2 out of 5]

Açıkcası bir roman okumayı beklerken;kedisinden tavsiyeler alan 30’larının sonuna gelmiş bir kadın üzerinden bir kişisel gelişim kitabı okudum.Hele kedinin vejeteryan bir yaşama yönlendirme kısmında kitap beni kaybetti.Elbette sonuna kadar okudum ama öyle severek okuyamadım.Böyle bir kitap arıyorsanız tavsiye edebilirim yoksa hiç elinize almayın.

[Natacha Cunha · Rating 4 out of 5]

Primeiro, a incredulidade perante uma gata falante, depois, a criação de um laço de amizade inquebrável, por fim, a rendição perante uma mestre exímia na arte de viver.

Este não é só um livro sobre a relação entre um ser de quatro patas e o seu dono, mas antes a constatação de que é possível uma nova vida, um novo caminho. Sara, tal como muitos de nós, vivia tão atarefa que nem se apercebia que era infeliz. Sibila vai ser a sua mestre, ensinando-a a recuperar as rédeas da sua vida, a despertar do torpor, a derrubar os muros que a impedem de ser feliz.
O desapego, o aguçar dos sentidos, o viver o presente, o atrevimento de fazer aquilo que realmente se deseja: desfrutar ao bom jeito felino.

A entrada de Sibila na sua vida mostra-lhe que a vida pode ser divertida quando nos abrimos à mudança e a pequenos gestos que marcam a diferença.

É um livro positivo, repleto de imaginação e pequenos ensinamentos, daqueles que mudam a forma como vemos a nossa vida e o mundo.

Opinião completa:
http://pbpretonobranco.blogspot.pt/20...

[Petia · Rating 4 out of 5]

Затворих последната страница с усмивка и впечатление, че стаята, в която стоя става все по-голяма. А какво ли ще стане, когато изляза навън? Сигурна съм, че това е и целта и посланието на тази книга. Може би занапред ще се опитам да се вслушвам все повече в съветите на Сибила, защото светът може да изглежда и по друг начин и животът може да бъде едно безкрайно вдъхновение, постижимо за всички…https://jivotatestvardikorici.wordpre...

[Diana N · Rating 5 out of 5]

Um livro com uma escrita bem leve, mas com óptimos ensinamentos para a vida. A gata Sibila ajuda Sara, e a nós também, a ultrapassar pensamentos negativos e a apreciar as coisas simples da vida.

[Emma · Rating 1 out of 5]

Je m'attendais à lire une chick lit' de bon aloi agrémentée d'un chat parlant... rien de bien révolutionnaire, mais une lecture d'été distrayante.

Et si le premiers tiers du roman est à peu près conforme à l'idée que je m'en faisais, la suite est un ramassis des pires conseils et astuces "new age" que votre cousine Marie-Jade vous donne sur Facebook ou que vous pouvez trouver dans un mauvais magazine féminin. Sybille (le chat) prône l'abandon des médicaments et la guérison de la dépression par la promenade et l'ouverture à autrui (lol) (même pas mention d'un thérapeute, non non, mais vous pouvez toujours vous trouver un chat qui parle, je suppose), le végétarisme, le yoga, le jeûne (toujours pas encadré par un professionnel), la gentillesse envers les gens méchants et pour finir, vous trouverez votre bonheur en vous-même avec en cadeau bonus un prince charmant sorti d'on ne sait où.

Bref une accumulation de poncifs on ne peut plus éculés les uns que les autres et un livre à fuir absolument, même les amoureux des chats n'y trouveront pas leur compte, Sybille ayant beaucoup plus les attributs d'un humain moralisateur que d'un félin.

[Sevgican · Rating 4 out of 5]

Normalde kisisel gelisim kitaplarini, ya da roman kiligindaki kisisel gelisim hikayelerini pek sevmem, tercih etmem. Bu kitabi da, cok sevdigim ve zevkine guvendigim biri hediye ettigi icin okudum. Iyi ki de okumusum! Cok guzel bir konusu, zirvalamaktan uzak duran, yerinde ve guzel mesajlari var. Insanda harekete gecme durtusu uyandiriyor. Bir de sicacik hissettiriyor.

[Mafalda Monteiro · Rating 5 out of 5]

Fascinante.
Sou apaixonada por gatos e não conseguia parar de ler.
Queria ter uma Siliba na minha vida muitas das vezes que me sino perdida e a desistir.
Muitos parabéns e obrigada por ter escrito este livro.

[Marta · Rating 4 out of 5]

Una historia que enamorará a cualquier amante de los animales (y del planeta). Me esperaba una lectura mucho más ligera, ya que tiene un enfoque bastante serio sobre ciertos temas: la relación entre humanos y animales, la apreciación de lo que nos rodea y de la existencia misma. Es posible que los que no hayan sido adoptados por un animal (los que convivan con un gato saben que eso es así) no lo disfruten de la misma forma. A mí me ha gustado muchísimo y me ha hecho reflexionar sobre ciertos temas. Lo recomiendo sinceramente. Leeré más obras de este autor.

[Jules · Rating 2 out of 5]

2.5

[Tuğba · Rating 3 out of 5]

Mutluluğa giden çok yol vardır, ama kestirmeleri kediler bilir, başlığıyla kaygısız bir ev kedisi beklerken terapist bir sokak kedisi çıktı.
"Biz kediler, senin de gördüğün gibi yaşamak için sabit bir yuvaya sahip değiliz; her ne kadar bazı insanlar bizi duvarların arasına kapatmaya çalışsa da... Biz geniş alanlarda gezinmeyi severiz. Aslında eskiden siz de öyleydiniz. Ama sonra hayvanları ve bitkileri evlerinizin içine soktunuz. Yaşadığınız yeri kilitlemek zorunda kalacağınız kadar çok eşya biriktirmeye başladınız. Biz kediler oradan oraya geziniriz gezinmesine ama sevdiğimiz yerleri mutlaka sahipleniriz: kuytu köşeler, oyuklar, içinde dinlenebileceğimiz rahat yerler... Çok fazla şeye de gerek yoktur dinlenebilmemiz için: Biraz sessizlik, uygun bir sıcaklık ve yumuşak bir yüzey olsun yeter. Bir de güzel kokmalı tabii. Böyle bir yer bulduk mu hemen kraliçeler gibi kurulur, orada kendi hâkimiyetimizi ilan ederiz."

"Yani hayat sadece güllerden, çikolatalardan ibaret değil; güller solar, çikolata da şişmanlatır. En sonunda hepimizin sonu diyet bisküvi yiyip pilates yapmak."

"Bedeli ne olursa olsun gerçeği bilmek, ömür boyu şüphe duymaktan iyidir."

"Nereden biliyorsun" diye merakla başını kaldırdı kedi. "Bu güne kadar geleceği görebilen bir insana hiç rastlamadım." "Burada görüyorum işte" dedim bilgisayar ekranını işaret ederek. "Ah şu senin sihirli kristal küren..."

"Biz kediler, bir kraliçenin yatağındayken halimizden ne kadar memnunsak East End gibi bir yerde de o kadar mutlu yaşar gideriz. Asaletimizi her şartta her mekânda içimizde taşırız ve başlarında taç taşıyan maymunların gösterişli yuvaları bizleri asla etkilemez"
~Eduardo Jáuregui, Kedimle Sohbetler

[Ylvie · Rating 3 out of 5]

Die Story war echt vielversprechend und ich hab mich sehr darauf gefreut aber … der Anfang war noch richtig gut. Aber die Katze wurde mir immer unsympathischer. Auch Sara war zeitweise echt nervig und nur am Jammern. Das wäre noch 4 Sterne wert gewesen aber unnötig Seiten zu füllen mit endlos langen Beschreibungen wie man eine Erdbeere ist und dabei fast zum Höhepunkt kommt… ne sorry.
Die Idee der Geschichte war super 🙌🏻 aber leider nicht so ganz nach meinem Geschmack in der Umsetzung.

[Sibel Arslan · Rating 4 out of 5]

Kitabi bir arkadasim sevecegimi dusunerek okumam icin odunc verdi. Bense sevmeyecegimden emin odunc aldim. Fakat son sayfayi okuyup kapagini kapattigimda icimde bir mutluluk vardi, gulumsuyordum. Bu kitabi ozellikle benim okumam gerekiyormus.

Kitabin ilk sayfalarinda ana karakterin yasadiklari, olaylarin gidisati kendi deneyimlerimle o kadar paraleldi ki kedimle sohbetler benim hayatimin farkli bir kurgusu diye dusundum. Bu sebeple merak icinde, dikkatlice ve hizla okudum.

Herkesin okuyabilecegi sadelikte, adeta kisisel gelisime giris kitabi sayabilecegimiz bir roman. Ihtiyaci olanin gorebilecegi, almak isteyenin alabilecegi  pek cok öğüdü olan, bir cok yolu gosteren kitap. Bilge kedinin de dedigi gibi kendime disardan bakmaya ihtiyacim varmis cok da iyi geldi. Ustelik ben de yeni hayatimi eskisinden daha cok sevdim. Bunu farkettigim an bu 300 sayfa bana o kadar degerli bir sey kazandirmisti ki. Koca bir tesekkur hakediyor.

Hayat dersi alirsiniz cok sey kazanirsiniz diye degil ama kucuk bir tebessumle hayata kaldiginiz yerden bakabilirsiniz diye oneririm kedimle sohbetler'i.

Antremanlari yapmayi da umutmamak lazim. Onemsiz gordugumuz pek cok egzersiz aslinda muhim aliskanliklarin onunu aciyor.

Sibila patilerinin uzerinde hafifce yukseldi.
"Daha once bir hayvan tarafindan sahiplenilmedigin nasil da belli oluyor," dedi ve sfenks pozuna geri dondu. Hafif bir ic cekmesinden sonra "Ama her neyse ben de bu sebeple buradayim zaten."
"Ne sebeple?" diye sordum.
"Seni sahiplenmek icin iste."



"Biliyor musun Sibilla ?bir an icin hayatimin bittigine inandim. Gercekten inandim buna..."
"Hakliydin da!" Dedi "Ama en az dort bes tane daha vardir sende."
"Dort bes tane ne?"
"Dort bes can daha." Kedi arkasini dondu ve duvar boyunca yuruyup benden uzaklasmaya basladi. "Siz insanlar biz kedilerin dokuz canli oldugunu soyler durursunuz. Ama siz de iyi biliyorsunuz bu isim hilesini."
"Ne hilesi?"
"Kullerinden dogma hilesi."


"Eski hayatima son vermemde bana yardimci oldugun icin tesekkurler sana sevgili arkadasim," dedim kedime. Basini ve boynunu oksadim. "Yeni hayatimi eskisinden daha cok sevdim!"


"Gercek dunyayla, senin gordugun dunya arasinda fark vardir; ya da senin gormek istedigim dunya diyelim."

"Ucurumdan asagi dusmeden dusmussun gibi davranma"

"Hiyerarşik sırada sizden yukarıda olanların, sizden daha iyi bir yaşam sürdürdüklerini düşünüyorsunuz. Ama yanılıyorsunuz. Sonuçta bir kediye sarılmak; çini vazolardan, kravat koleksiyonlarından ya da makam arabalarından daha güçlüdür. Bu yuzden diye devam etti sibilla pencereye dogru yururken "biz kediler sizi anlamakta zorluk cekiyoruz; nasil oluyor da esyaniza boylesine buyuk fakat karsiliksiz bir askla baglanabiliyorsunuz? Su perdelere bak. Uzerlerinde patilerimi kasimayi nasil da istiyorum. "



 "Biz kediler bir sorunumuz olduğunda özgür kalmak isteriz. Ama siz insanlar köpekler gibisiniz. Kendi sürünüzle beraber olmaya ihtiyacınız var."


"Bedeli ne olursa olsun gerçeği bilmek, ömür boyu şüphe duymaktan iyidir."

"Bedenin yok olduktan sonra rüzgara, nehre, toprağa karışır. Sonra da bir çiçeğe, bir bokböceğine ya da şanslıysan bir kediye dönüşür. Ölmüş de olsa bedenine cansız diyebilir misin sen şimdi?"

"Bilge bir arkadaşım bana her zaman yapılacak en iyi şeyin geçmişi ve geleceği unutarak sahip olunan tek şeyle, şimdi ile yaşamak olduğunu söyler.:

"İnsan yemek yiyiyorsa tek işi yemek yemek olmalıydı."

"Biz insanlar fazla düşünmekten öyle çok kafamızı karıştırıyoruz ki, gerçekte bize ne olduğunu göremiyoruz. Sürekli geçmiş, gelecek, olasılıklar, hayaller, rüyalar, kabuslar, sebepler ve sonuçlar üzerinde düşünüyoruz. Hayat da biz farkına varmadan geçiyor. Koca bir hayat, uzun süren bir dalgınlık anına dönüşüyor bizim için. Olup bitenin farkına varmıyoruz, şimdi ve burada olmaktan uzağız.”

"Ama bir gerçek var ki birçoğunuz beynini kullanmayı bilmiyor. Durmandan geçmiş ve gelecek üzerine kafa patlatıyor ya olmuş ya da olamamış şeyler yüzünden kendinizi dağıtıyorsunuz."

"Siz insanlar kedi ve köpekleri evcilleştirdiğinizden beri onlarla konuşuyorsunuz. Binlerce yıl öncesinden itibaren yani. Ayrıca ait olduğun türün içinde birçokları var ki kendi benzerleriyle konuşmak yerine evcil hayvanlarıyla konuşmayı tercih ediyor."

"Öğrenmen gereken, çektiğin acıyı ait olduğu yere koyabilmek. Şimdi sana hükmediyor, ama az önce aklında değildi. Bir süre sonra tamamen yok olacak. Ve belki her şeyi arkanda bıraktığında sana yeni bir bakış açısı kazandıracak. Tıpkı gecenin, bir süre sonra yerini güneşe bırakması gibi."

[Joana Teixeira Santos · Rating 3 out of 5]

“Estava com a minha mãe. E sabia finalmente que nunca me abandonaria. Porque tal coisa não era possível. Estava aqui, comigo, agora é sempre, com as estrelas que, quer se vejam, quer não, continuam a girar em redor das nossas vidas.” 🌻

[Ana Lúcia · Rating 3 out of 5]

"Brinca a ser escritora. Como quando tinhas dez anos. Nunca é demasiado tarde para se ter uma infância feliz!"

[Pınar Aydoğdu · Rating 5 out of 5]

Hayatımda ilk defa okuduğum bir kitabın beni bir yerden alıp başka bir yere ulaştırdığını hissettim. Sara ile birlikte ben de yaşadım orada yazılanları. Kedilerden öğrenilecek çok şey var...

[Diogo Winck · Rating 4 out of 5]

Um livro de fácil leitura, texto simples e interessante. O autor conseguiu criar uma história fascinante e incluiu o conhecimento que adquiriu em psicologia ao longo dos anos.

[Bri Lu · Rating 4 out of 5]

«𝚅𝚒𝚟𝚒 𝚘𝚐𝚗𝚒 𝚖𝚘𝚖𝚎𝚗𝚝𝚘, 𝚙𝚎𝚛𝚌𝚑é 𝚘𝚐𝚗𝚒 𝚖𝚘𝚖𝚎𝚗𝚝𝚘 𝚌𝚑𝚎 𝚟𝚒𝚟𝚒 è 𝚒𝚕 𝚝𝚞𝚘 𝚖𝚘𝚖𝚎𝚗𝚝𝚘, 𝚒𝚕 𝚝𝚞𝚘 𝚝𝚎𝚖𝚙𝚘, 𝚕𝚊 𝚝𝚞𝚊 𝚟𝚒𝚝𝚊. 𝙰𝚙𝚙𝚊𝚛𝚝𝚒𝚎𝚗𝚎 𝚊 𝚝𝚎. 𝙽𝚘𝚗 𝚙𝚎𝚛𝚖𝚎𝚝𝚝𝚎𝚛𝚎 𝚊 𝚗𝚎𝚜𝚜𝚞𝚗𝚘 𝚍𝚒 𝚙𝚘𝚛𝚝𝚊𝚛𝚝𝚎𝚕𝚘 𝚟𝚒𝚊».

[Isabel Avilés · Rating 5 out of 5]

Interesante libro en el que te hace valorar que de situaciones malas, se puedes sacar situaciones buenas. Me ha gustado mucho.

[Juliana Morais · Rating 4 out of 5]

Andei aqui um bocado empancada neste livro, mas a história é muito bonita e leva o leitor a pensar no seu dia-a-dia e na forma como levamos a vida, na sua maioria,em piloto automático. Recorda-nos de apreciar as pequenas coisas e focar no que é realmente bom. Considero que é uma leitura a repetir, em jeito de lembrete.

[Judy Abbott · Rating 1 out of 5]

Ben bunu kedili, eğlenceli, tatlı bir romantik komedi sanmıştım. Meğersem "yoga yap, vegan beslen, nefes al nefes ver" diye akıl veren kitaplardanmış. Çok gereksiz bir okuma.

[Paula Dobón Chic · Rating 2 out of 5]

40% deprimente/60% pastoso.
No os dejéis engañar por el título, la gata es una pesada.