Село Плодородно, някъде в България. Там жителите му са хора в разцвета на силите си, но желанието им за работа е в упадък. Те не искат да печелят от земята си, а от тотото. Затова доматите им са турски, морковите – македонски, а ракията – шотландска... Шотландската ракия се сервира в местния бар „Лондон“, където редовен посетител е българинът Нотингам Форест...
...Един хубав ден в Плодородно пристига истински англичанин, който си купува къща. След къщата купува и трактор, за да разоре буренясалите парцели. Докато той бръмчи с трактора си, в главите на съселяните му бръмчат други идеи... Как става така, че след време поданикът на Кралицата си сгъва шапка от вестник „Гардиън“, почва да ругае английския парламент и се изказва против монархията?
Всичко това - в романа "Английският съсед" от Михаил Вешим. Една нашенска история, която се чете на един дъх и с усмивка. Не вулгарен роман, а просто смешен. Авторът декларира, че читател, който си купи книгата и не се засмее, ще получи парите си обратно в двоен размер.
Опитах се да я дочета - положих сериозни усилия, но успях да стигна до 100 страница. Там изведнъж осъзнах, че с "Английският съсед" губя ценно време, през което мога да открия следващата си любима книга. Нищо в тази история не можа да ме изненада, камо ли да ме разсмее. В анотацията се казва, че авторът гарантира да върне парите на читателя в двоен размер, ако той не се разсмее нито веднъж. Радвам се, че още не се е разорил, защото аз определено бих си поискала парите. "Английският съсед" е пълен с клишета тип "Бай Ганьо", само че този път той се е мултиплицирал в цяло село и "Европата" сама му е дошла на гости. Персонажите всъщност са интересни, въпреки че са излети по калъп и натъпкани с още повече клишета. Но за съжаление с тях не се случва нищо интригуващо, нищо, което да те накара да се плеснеш по челото. Втората звезда я давам, защото харесвам лекия стил на Михаил Вешим. Не мисля, че той е лош писател. Просто е избрал най-лесната, комерсиална и предъвквана тема от Освобождението насам.
Вземете един англичанин и го пресадете в български двор. Гледайте да не е на пряко слънце, че не е свикнал заради мъглите на Албиона. Поливайте го рядко с ракия, като при нужда увеличете дозата. Около него не разполагайте близки по род растения, а местни български неувяхници. Изчакайте търпеливо няколко месеца. Гарантирано ще видите чудото на бактерията Тарикатикус булгарикус - трансформация на всичко в нищо.
Доста приятно четиво. Обикновено когато се пише за българи в чужбина се правят едни сравнения, как там е хубаво -> тук не е или обратното, но тук Михаил Вешим е внимавал и не е влязал в тези прокълнати релси. Историята е приятна за четене (слушане в моя случай) и ако има втора част някога ще си я купя без да се замисля.
Още една книга на Вешим, която ме забавляваше докато си шофирах. Изслушах си я в Сторител. Книгата се върти около Джон, англичанин, родом от Манчестър, който си е закупил къща в село Плодородно и иска да живее простичко, далеч от големия град. Дали Джон ще побългари нрава си, или ще донесе прослувотото британско джентълменство в селото ще разберете само ако прочетете книжката. Лека и забавна. Препоръчвам :)
Попринцип не чета хумористични книги, но тази ми беше подарена и нямаше как да не я мина от уважение към човека :-РрР . Авторът не успя да отскубне смях от мен, но усмивките бяха постоянни. Хареса ми как е използван филмовия похват, даден абзац да приключва с репликата, с която започва следващия, казан в друга ситуация и както разбрах вече има сериал по книгата, който върви по телевизията. Героите от мъжки пол бяха фатални, адски нелепи и смешни с една обща черта, че гледат единствено как да се вкарат в поредната далавера или да прекарат някой, докато пият в единствената местна кръчма, а жените бяха изградени като по-сериозни и интересни!
Историята беше изпълнена с най-разнообразни шокиращи случаи, някои от които по действителен случай, от нашето съвремие. Чете се изключително бързо и освен това е кратка. Ако някой се чуди дали авторът е българин, отговорът е да, като можете да откриете истинската му фамилия, като прочетете Вешим отзад - напред. Ако вис е чете нещо леко и приятно, препоръчвам. Ако на мен мис е дочете, може и да пробвам другата книга от същия автор - Американският Съсед.
Модерен Ганьо посреща чужденец в селото си. На моменти се смях с глас, на моменти има просташка гротеска, но като цяло забавно леко и непретенциозно четиво с голяма доза самоирония.
Приятна и лека книжка, която слушах основно докато приспивах детето. Пълна е с клишета, но аз и не очаквах друго, когато прочетох описанието. Англичанинът Джон, около 60-годишен, си купува къща в измисленото българско село Плодородно и се сблъсква с трагично-смешната българска действителност. Героите, както и случките, които им се случват, са от клиширани, по-клиширани, представителна извадка на част от нашето общество. Местният пияница, бившият военен, скинарят, футболният запалянко, кметът запален по европроекти, директорът на училището, сексапилната барманка в единствения бар в селото - всички те са обсебени от идеята да надхитрят системата и да се облагодетелстват с възможно най-малко усилия и най-много шашми. Джон се опитва да запази своето английско благородство, но има ли той въобще шанс сред тази група от хора?
На някои места се засмях, на други припознах случки, с които съм се сблъсквала, но като цяло не е книга, която е голяма загуба, ако не прочетете. Но ако имате свободно време и не се ядосвате особено (както аз) на бай-ганьовщината, тогава давайте. 200 страници - ей ги къде са.
Имаше потенциал за хубава книга, но лично на мен ми приличаше на сборник от зле разказани вицове, никой от които не беше забавен. Имах чувството, че идеята на книгата е героите да тормозят англичанина, или поне друго не усетих освен жал към човека, че изобщо се е нанесъл там. Лично на мен не ми беше нито забавно, нито интересно да продължа с историята. На скоро се запознах с творчеството на автора и въпреки че други негови книги ми харесваха, сериозно се замислям дали да продължа с четенето му.
От тоя сюжет може да се получи една солидна хумористична книга, стъпваща на наследството на Алеко Константинов, доразвиваща го, модернизираща го и разширяваща го. Вместо това получаваме плосък и банален, безкрайно неизненадващ хумор, задушен с клишета и фрази, в много от които даже набедените селски зевзеци биха се спънали. Героите не са никак добре развити, селските персонажи много си приличат и говорят еднакво, но за сметка на това на някакво безлично наречие, което не може да се приобщи към който и да било регион у нас, англичаните говорят на "замундски" английски, какъвто никой реален чужденец, поназнайващ български, не говори, появяват се и фактологически грешки - не чак толкова малко, че да не дразнят. ��т тази книга, например, разбрах, че Iron Maiden свирят хем рок, хем метъл, хем блек-траш, че виаграта те прави безмозъчен идиот с рязко събудил се неконтролируем нагон и че от едно хапче екстази получаваш халюцинации. Защо давам две звезди, и аз не знам. Може би защото все пак я прочетох до края и защото провиждам потенциала, който е изпуснат в реката.
Невероятна е! Препоръча я една продавачка на "Славейков", едвам ме придума жената да я купя. И добре че:)) Неочаквано много се забавлявах с героите на Вешим и техните неволи. Смяла съм се с глас на случващото се в Плодородно (хахахаххахха). Типично по български разказана история, но няма и следа от трагедии или нещо такова. Много фино и ненатрапчиво авторът разголва някои истини за нашата българска душа.
Много забавна книжка. Нарочно я прочетох преди да гледам филма. Представена е българската реалност по един хумористичен (и точен, в същото време) начин. Препоръчвам на всички !
Bang on the nail and hilarious view of Bulgarian village life. After having lived in a BG village I can enjoyed reading so much of what I had witnessed first hand. The village of Plodorino adapts to its first foreign visitor from England. John Stuart is industrious and helpful and determined to integrate. The locals think he’s loaded because he paid 10,000 euros for his house but John will not be taken for a fool.. until his wife Patricia arrives and catches him giving the barmaid English lessons.
Много добре сме представени с лек, тънък хумор и самоирония. Не мисля, че има нещо преувеличено, а точно обратното. Ние сме мързеливи, гледаме все лесното, като видим чужденец мислим, че той събира парите от дърветата, гледаме все по тънката лайсна да минем и ако може някой друг да свърши работата, а ние да вземем парите. Много поучителна книга и се надявам повече хора да се замислят какво искат и какво правят, за да го получат.
Така и не прочетох Бай Ганьо. Винаги ми е била много неприятна книга, защото не учи на нещо добро, а показва само лоши неща. Подобно е положението и тук. Десетина години след написването виждаме и още по-ясно резултатите. На няколко пъти се засмях, но ми беше предимно тъжно. Все пак дава някаква нотка на оптимизъм,особено с края.
Много забавна книга. За мен "Руският съсед" беше по-добра , но може би е въпрос на вкус. Така или иначе Вешим пише страхотно и мога да кажа, че тия двата романа са си модерна класика. Мисля да продължа с "Нашингтон" - явно ще му изслушам творчеството лека по лека (вземам да свиквам с аудиокнигите).
the idea for the book is better then the book itself.
first 30-50 pages are fun if you are getting introduced to these characters for a first time. but if you met them in real life before, they get unbearable.
last 50-75 pages of the book are proof that the writer did not intend to write a novel, but maybe a sketch comedy show.
Гэтага аўтара мне параіў сябар-балгарын, калі я спытаў, які твор лепш заўсё перадае “ментальнасць” Балгараў. Ён сказаў, што такім лічыцца Вешым, але ён сам не вельмі яго любіць.
Мне здаецца, што гэта кніга хутчэй набор стэрыятыпаў аб тым, як балгары думаюць самі пра сябе і што так іх бачаць іншыя людзі.
Чудесна книга! В самото начало ми изглеждаше написана плоско, но след като свикнах със стила се оказа доста забавна, а за мен и малко тъжна, защото в България все още сме си като от Плодородно. Не сме мръднали от нещата, които се правеха там и от героите.
Забавно написана книга. Определено имаше нужда да имаме нещо по-съвременно от Бай Ганьо на Алеко Константинов. Комично представяне на живота на село в наши дни. Имах чувството, че и аз живея в село Плодородно. Любими образи ми бяха баба Мара и Ванчо.