Jump to ratings and reviews
Rate this book

Точно време

Rate this book
Поезия

64 pages, Paperback

Published December 1, 2015

4 people want to read

About the author

Владимир Левчев

31 books10 followers
Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска гимназия и изкуствознание в Художествената академия. Работи като редактор и преводач на поезия в издателство „Народна култура“ от 1982 до 1990 г. Oт януари 1989 г. издава забраненото тогава списание „Глас“. След 1990 г. е зам.-главен редактор на „Литературен вестник“. През 1994 г. години заминава за САЩ, където преподава литература и творческо писане в няколко университета. Oт есента на 2007 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград.

Владимир Левчев е автор е на 13 стихосбирки, два романа – „Крали Марко: Балканският принц“ и „2084-та“, както и множество статии на културни и политически теми. Има три книги, издадени в САЩ.

По време на дългогодишния си престой във Вашингтон Владимир Левчев се запознава в дълбочина с тайните на масонството.

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
2 (25%)
4 stars
2 (25%)
3 stars
1 (12%)
2 stars
2 (25%)
1 star
1 (12%)
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Profile Image for Радослав Симеонов.
Author 2 books15 followers
January 27, 2024
Много красиво оформление, хубави илюстрации и много приятно усещане да се чете.
Profile Image for Jacqueline.
294 reviews9 followers
April 12, 2017
Сложно се получи с тази купчина спомени - сънища на Левчев. Срещнах всичко възможно- започвайки от абсолютни глупости...

Часовникът е спрял на два следобед.
В София котка скача от боклукджийския контейнер,
превърнат на фурна под слънцето.
Жена в черно диша тежко,
приседнала на тротоара,
и умира.


или:
Той можеше да бъде само
скромен като червей.
Или известен
като Чарлз Менсън.


...преминавайки през приятно освежаващи моменти...

Ние сме вътре
и гледаме залеза в очите си -
озарени и заслепени.
Говорим, а не чуваме думите.
Ръцете ни посягат да се хванат,
но хващат планински потоци...


или:
В зеления амфитеатър
дървото шепне вятърничави неща
на своята сянка.
(Слънцето е самотен зрител.)


... приключвайки с чудната кратка проза от "Мигът преди заспиване" или "Картичка от морето".

Но не ме докосна достатъчно, за да дам повече от две звезди.

Нищо особено.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews

Can't find what you're looking for?

Get help and learn more about the design.