Питанка е малко момче с шапка на пилот, което не престава да задава въпроси. Колко ли небета има над нашето? Дали страшилищата също се страхуват? Как се става откривател? Думите имат ли ваканция?...
След „Лулу” и „Малки същества”, „Питанки” е третата книга с детски стихотворения на Петя Кокудева. За радост - отново с рисунките на италианската илюстраторка Ромина Беневенти.
Петя Кокудева е родена през 1982 г. в гр. Смолян. Завършва английска езикова гимназия. Бакалавър по "Журналистика" и магистър по "Творческо писане" в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като копирайтър в международна рекламна агенция. Интересите ѝ са в сферата на детската литература - занимава се с драматургия за куклен театър и води "рубрика за децата и въображенията" - "Граматика на фантазията". "Лулу" е дебютната ѝ книга, която печели Специалната награда на националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (2012).
Нямал съм търпение, смъмриха ме нашите. То било умение – можене да чакаш. Затова на спирката още днес отидох, седнах много мирно. Щом трамвая видех, с гордост го изпусках – първи, втори, трети… сякаш правя мускули, сякаш съм атлет. А наблизо куче си лежи под знака. То дали се учи като мен – да чака?
****
КОЛКО ПОСЛЕ
„После ще отидем на кино“, „После ще стреляме с лъка“. Цялата седмица мина! „После“ да чакаш е мъка.
Колко далече е „после“? Час или век е това? Никой не казва и просто решавам на своя глава:
после ще слушам тогава. После белù ще признавам. После ще ям от спанака…
Нека и те да почакат!
****
КАКВО НЕ СИ ХАРЕСВАМ Изчезнал съм отчасти! Дали не съм в опасност?
Останал е от мене носът – наперен, весел. Попитах го смутено: - А другите къде са?
- Харесваше си само носа, а те решиха, от тях че полза няма. И затова се скриха. Добре че се събудих! Прегърнах се и честно, на себе си се чудя – какво не съм харесвал?
Не мисля, че има думи, с които да опиша прекрасността на Петя! Толкова сладкодумна, истинска, забавна, трогваща и караща те да се замисляш за онези дребните неща от живота!
Много се радвам, че те има и мога да се докосна до невероятното ти въображение!
Малките хора питат. Големите хора отговарят. Или поне се опитват. По някога не насмогват с въпросите. А понякога… понякога пък въпросите ги сварват неподготвени. За щастие и на малки, и на големи, на помощ отново ни идва поетесата Петя Кокудева. След фъстъкоразмерната „Лулу” и последвалите „Малки същества”, ред е да отговорим на големите „Питанки” (изд. „Жанет 45”). Компания този път ни прави едно симпатично геройче с пилотска шапка, което прескача с нас по страниците, по традиция илюстрирани от страхотната италианска художничка Ромина Беневенти. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Четене, смях, размисли, разговори… или в разбъркан ред. Красота, вглъбяване, изследване, откриване… все преживявания заедно или поотделно за мен и дъщеря ми с тази книжка (и с останалите на Петя Кокудева).