Баев по-скоро е поет на "камерните съзвучия", който болезнено мисли света и себе си като върволица от фрагменти. Разрушената идентичност на личността с времето е основен проблем... Необходимо е да се обърне специално внимание на един характерен за поезията на Антон Баев мотив - мотива за незнанието. Търсенето на поетиката на мита е важен момент в творчеството на Баев изобщо.
Антон Баев е роден през 1963 година в Пловдив. Завършил е ПУ "Паисий Хилендарски"; специализирал е регионална журналистика в САЩ (1994). Автор е на шест стихосбирки, сред които "Снежни сигнали" (1988), която печели Голямата награда за дебют на "Южна пролет" (1989), "Гърбът на мрака" (1991), "Ездачът, нощта и пустинята (1995), отличена с наградата "Иван Николов", "Разпъване на Одигитрия" (1998), "Целият свят и други апокрифи" (2002) и "Даровете на света. Нови апокрифи" (2004). Дебютира в прозата с романа "Американци" (1997), следва книгата с литературно-философски фрагменти "Ноев ковчег. Книга от глоси" (1999) и сборника с къси разкази "Жени и планети" (2005), публикуван и в превод на турски език (2005). Получава отличия от различни конкурси, сред които поетичният конкурс "Магията Любов" (2005). От 2000 г. е главен редактор на пловдивския всекидневник "Марица".