Легендарният биографичен модус - като паралелно съсъществуване и пресичане на дескриптивна и въобразена, на предопределена от съдбата и сътворена от самия писател и от обкръжението му биография, и свързаният с него оригинален, характерен за късната лирика на поета, лирически код, определен от Антон Баев като „драматизирана монологична структура", са видени като функции на романтичната психологическа формация на Иван Пейчев и на романтическите мотиви в творчеството му и обясняват редица многократно изтъквани, но недоразбрани и неадекватно тълкувани от критиката противоречия в личността и творчеството на писателя. Прочетена през призмата на легендарно-биографичния модус, лириката на Иван Пейчев престава да изглежда „автобиографична" в традиционния смисъл на думата. Антон Баев успява да ни убеди, че "'„нейната авто-биографичност не е функция на дескриптивната, а на легендарната митопораждаща биография на автора" и че Иван Пейчев „не е „изповеден", а „игрови" лирик", при когото лирическият аз и лирическият герой са в драма- тичен диалог.
Антон Баев е роден през 1963 година в Пловдив. Завършил е ПУ "Паисий Хилендарски"; специализирал е регионална журналистика в САЩ (1994). Автор е на шест стихосбирки, сред които "Снежни сигнали" (1988), която печели Голямата награда за дебют на "Южна пролет" (1989), "Гърбът на мрака" (1991), "Ездачът, нощта и пустинята (1995), отличена с наградата "Иван Николов", "Разпъване на Одигитрия" (1998), "Целият свят и други апокрифи" (2002) и "Даровете на света. Нови апокрифи" (2004). Дебютира в прозата с романа "Американци" (1997), следва книгата с литературно-философски фрагменти "Ноев ковчег. Книга от глоси" (1999) и сборника с къси разкази "Жени и планети" (2005), публикуван и в превод на турски език (2005). Получава отличия от различни конкурси, сред които поетичният конкурс "Магията Любов" (2005). От 2000 г. е главен редактор на пловдивския всекидневник "Марица".