Трите вещици и лабиринтът

by Никол Данева, Райчо Радулов (Editor)

Тази история е напълно измислена, но се базира на действителни факти.
Авторката – Никол Данева – отново среща читателите с близначките Мария и Магдалена, които са героини от "Заклинането". Но самата тя казва че всяка от историите в поредицата е самостоятелна и завършена, всяка книга е самостоятелно произведение и може да се чете, без да се познават останалите.
Героите в "Трите вещици" се подвизават по време на развихрилия се лов на вещици през ХVI век сл.Хр. Ако идеята за прераждането на душите ви звучи приемливо, можете да проследите повторяемостта на събитията и обвързващите героите ми нишки при техните различни превъплъщения, за целта дори бихте могли да прочетете съответните глави от "Заклинанието" (Критската история) и "Трите вещици" паралелно. Ако ли пък не възприемате подобна идея – нека настоящата книга бъде за вас просто едно пътуване във времето и в една друга действителност.

320 pages, Paperback

Published January 1, 2011

About the author

Никол Данева (псевдоним на Йорданка Стефанова Николова), e родена на 6.05.1954 г. във Варна. Живее от 1962 г. в София, къдетo завършва Немската езикова гимназия. Висшето си образование получава в Техническия университет като инженер по компютърни системи, но работи твърде кратко по специалността в Института по Изчислителна техника в София. Няколко години е редактор в списание „Киноработник”, където първоначално отговаря за материалите с техническа насоченост, после работи и като водещ на брой, автор на статии, автор на интервюта с наши и чужди кинодейци, участва в кинофестивали като редактор. Завършва курс по кинознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. В годините на „перестройката” завършва кинорежисура в Москва, където се обучава в групите на кинорежисьорите Глеб Панфилов и Александър Митта. Режисьор е на две късометражни игрални новели („Мъжки момчета”, 1988 г., и „Гаф”, 1990 г.), заснети в Студия за игрални филми „Бояна” с участието на едни от най-добрите ни актьори, между които Георги Русев, Павел Поппандов, Георги Мамалев, Анани Явашев, Катерина Евро, Антон Радичев и други. След настъпилите в страната промени за кратко работи като редактор в списание, служител в галерия, рекламен агент и др. Работила е седем години като редактор в кабелна телевизия. От 2005 г. се отдава изцяло на творческа дейност. Автор е на романите „Третият или Реквием за един убиец” (2006), „Черната котка” (2007), „13 рози” (2008), „Заклинанието” (2010), „Трите вещици и Лабиринтът” (2011) и „Шифърът на кръста” (2014) както и на пътеписа „Аляска. Едно българско момиче в Земята на Последната граница”.

Reviews

[Zornitsa Rasim · Rating 4 out of 5]

Хареса ми! Тези дни попадам все на хубави книги от бг.автори, което ме радва 🙂. Слушам ги в Сторител и прочита е добър. Между другото за първи път попадам на тази авторка, няма да е последното 😉

[Ирина Йорданова · Rating 4 out of 5]

"... Който върши грях, от дявола е... А нима екзекуторите не вършат грях, като карат жертвите си да лъжат? А всички тези хора, така жестоко измъчвани - нима не изминават пътя на страданието в Твое име, Господи?"

От всички кръвопролития на Християнството, за мен ловът на вещици е най-жестокото, брутално и... антихристиянско проявление на римската власт. "Трите вещици и лабиринтът" разказва именно за този мрачен период от историята на религията. При това с напълно достоверни и реалистични описания на зверствата, вършени по онова време.

Главните героини са представителки на модерната жена. Анна е лечителка, лекар, съчетава традицията на билкарките с познанията за модерната за времето медицина и иноваторското. Кристина е нежна, но силна, всеотдайна и готова на всичко за любимите си хора, включително да следва стъпките на сестра си в поприще, което не стои на нейния характер. Маргарете е смела, пламенна и самостоятелна, решителна и въобще не се нуждае от рицар на бял кон.

Трите са готови да вземат живота си в ръце и да се борят за себе си и близките си. Ако не Ви споделят, може и да не отгатнете, че са чеда на 16-и век. И може би точно това ги поставя в най-тежката от ситуациите - да бъдат в опасност църквата да ги види като опасни вещици. Защото те са жени, излезли от рамката на кротки домакини, чието място е до печката и люлката.

Трите основни образа и внимателното и достоверно представяне на епохата правят "Трите вещици и лабиринтът" книга, която оставя впечатление и следа. И да, на моменти има диалози, които тежат с патоса на теологията, има епизоди, които от начало ти се струват несвързани и необосновани, но в крайна сметка всеки ред си намира своето място. Смисъл да съществува има всяка фраза и всяко уточнение. Сцените една подир друга ни водят към края на историята, като крайпътните камъни, по виещата се към хълма пътека.

"Трите вещици и лабиринтът" е епизод от една тежка историческа епоха, която в днешно време звучи актуално, тъй като и днес различното и новото често се виждат като проявление на злото. А уж би трябвало да се учим от грешките си...