Голямото и Малкото завещание и други стихотворения

by François Villon, Франсоа Вийон, Кирил Кадийски (translator)

Двуезично издание на български и френски.

Вийон, Франсоа 1431-ок. 1465. Френски поет. Роден е в Париж, отказва се от фамилното си име (Монкорбие) и приема това на свой родственик, каноник, който го изпраща да учи в Сорбоната. Завършва през 1449 и получава магистърска степен през 1452. През 1455 убива с нож един свещеник в улично сбиване и е принуден да избяга. През следващата година е помилван и се връща в Париж, но скоро пак трябва да бяга заради извършен обир в Наварския колеж. Прекарва кратко време в двора на Орлеанския херцог, но е осъден на смърт за неизвестно престъпление, от което го спасява амнистия за официален празник. По-нататьк продължава да се занимава с обири и публични сбивания, като междувременно пише и “Голямото завещание” 1461. Последният известен факт от живота му е, че отново е осъден на смърт и през 1463 присъдата е заменена с десетгодишно изгнание. Поезията му се отличава със сатиричен хумор, патос и силен лиризъм и е написана на говоримия език на времето. Сред запазените му произведения са поемата “Малкото завещание” 1456 и лиричната изповед “Голямото завещание” 1461, която включва “Балада за дамите на отминали времена”.

Genres: Classics

426 pages, Paperback

Published January 1, 1997

About the author

François Villon (in modern French, pronounced [fʁɑ̃swa vijɔ̃]; in fifteenth-century French, [frɑnswɛ viˈlɔn]) (c. 1431 – after 5 January 1463) was a French poet, thief, and vagabond. He is perhaps best known for his Testaments and his Ballade des Pendus, written while in prison. The question "Mais où sont les neiges d'antan?", taken from the "Ballade des dames du temps jadis" and translated by Dante Gabriel Rossetti as "Where are the snows of yesteryear?", is one of the most famous lines of translated secular poetry in the English-speaking world.

Reviews

[Пламена Иванова · Rating 5 out of 5]

Обожавам откровеният му начин за осмиване! Едновременно те забавлява и обогатява.