Georgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха).
Сборникът е предсказуем и затова добре продаваем: в него има истории за невъзможно любов, за неслучила се любов, за нещастна любов, за вечна любов и т.н. Някои са добри, някои не толкова, има и някои при които се чудиш "Какво прочетох току що,по дяволите?". Но като цяло, умът плува спокойно в море от повече или по-малко познати образи и езикови клишета, тук там разнообразявани от някоя интересна случка и неочаквана игра на думи. Предимството на този сборник, поне за мен, е че стиловете на авторите се открояват отлично и така можеш да прецениш дали някога пак би посегнал към нещо друго тяхно. Има едно неизменно усещане за "писано по поръчка",някои като че ли доста набързо, от което текстовете губят. Но поне се консумират бързо (подходящи за четене на път) и в по-голямата си част също се забравят бързо. Идеален подарък за Свети Валентин, че е за 8ми март даже, особено ако мъжът иска да мине за романтик ;)
Демоните се завръщат - Алек Попов - 2/5 Nothing Else Matters - Васил Панайотов - 3.5/5 Първото и най-важно нещо , което човек трябва да прави, когато се дави, това е да държи главата си над водата - Владимир Зарев - 2/5 365 дни любов - Ганка Филиповска - 2/5 Без изменение - Георги Господинов - 5/5 Фосили - Георги Томов - 5/5 Запалката - Емануил А. Видински - 4/5 Венецианска тройка - Емил Андреев - 3/5 Aqua Alta - Захари Карабашлиев - 5/5 Беседката - Иво Иванов - 5/5, любима <3 По-висок от мене - Илиян Любомиров - 3/5 Погледни ме в очите - Кристин Димитрова - 4/5 Минало свършено, трето лице, множествено число - Мирела Иванова - 3.5/5 Спокойствие и тишина - Палми Ранчев - 1/5 Лагерта - Радослав Парушев - 5/5 Три секунди - Теодора Димова - 4/5
Не знам дали повечето разкази не ми се харесаха, защото наскоро прочетох "Империя на бури" и до момента все още съм в траур, или просто защото разказите не бяха толкова добри, но очаквах повече
В сборника имаше два невероятни разказа - тези на Карабашлиев и Иво Иванов. Последния е "Шекспир среща Хъксли" или "Ромео и Жулиета в прекрасния нов свят". Очаквано, двамата показват, че могат нещо, което малко други в България да могат - да пишат универсално, а не да си личи от километри националността на писателя (вж. разказа на Зарев, който всъщност не е лош, но си остава просто родна литература, не унвиерсална такава).
Големият проблем идва, че след 50-те прекрасни страници на Карабашлиев и Иванов идва Августин Господинов с 4-странична безсмислица, която няма нищо общо с любовта на първо място. На второ - никой себеуважаващ се човек (не задължително писател) не би оставил това изречение за последно в разказ, който ще бъде издаден в сборник, където си между Господинов, Карабашлиев, Иво Иванов и Теодора Димова.
За последната - впечатляваща идея и изпълнение за трите секунди и трите изречения, но малко тегаво за четене.
Купих си я въпреки неприятната, електриково розова, сладникава, инфантилна и лигава и на пипане корица -така наречения момичешки вариант, заради това, че вътре има разкази на Георги Господинов, Емил Андреев и Теодора Димова. Книгата ме запозна и с български автори, които до момента непознавах и провокира в мен интерес да ги намеря и прочета нещо повече от тях, като например Ганка Филиповска, чийто разказ ми беше интересен. Това е хубавото на сборниците. Също ме информира, на кои автори да не търся други книги, като например Видински и Любомиров.
Упражнения по писане. Антологията е подходяща за курс по творческо писане, по време на който да се демонстрира как се търси тема, как се гради сюжет, как се правят диалози, как се въвежда герой, как се започва и завършва повествование, как се прави описание, как се създава съспенс и кога е необходимо това. В повечето случаи - за да се покаже как съответният автор се е опитал да направи нещо. И е направил наистина нещо, което в немалка част от 16-те разказа е повече от нищо, разбира се.
Любовта е една от вечните и неизчерпаеми теми в литературата. Пореден сборник с разкази за нея – защо пък не? Издателство „Ciela“ събира 16 от най-популярните и четени съвременни български автори, които разказват своята история, свързана с любовта, по повод наближаващия празник на влюбените. А корицата (дело на Дамян Дамянов) се предлага в два цвята – син и розов, в зависимост от това на кого решите да подарите книгата.
Най-хубавото на тази антология е, че предстои да се превърне в традиция и всяка година през февруари издателството ще ни радва с нов сборник. Сред първенците на тази идея, които споделят своите усещания и се опитват да ни трогнат, са добре познати имена като Георги Томов, Владимир Зарев, Емил Андреев, Радослав Парушев, Алек Попов и Иво Иванов. Съставителят на сборника Захари Карабашлиев също се отчита, като ни пренася във Венеция, за да ни разкаже какво е „Aqua Alta“.
В „Обича ме, не те обича“ преобладават мъжките истории и това не ми допадна. Зелеонооките красавици от техните фантазии някак много банално ми се повтаряха. Щеше ми се да прочета повече женски разкази, а не само тези на Ганка Филиповска, Мирела Иванова и Теодора Димова. В този ред на мисли, „365 дни любов“ на Филиповска е страхотна творба и ми стана една от любимите. Кристин Димитрова също се е справила отлично с „Погледни ме в очите“, а Мирела Иванова не остава по-назад с „Минало свършено, трето лице, множествено число“.
Не съм писала ревюта. Не знам какво се очаква да кажа. Нямам желание да коментирам всеки разказ по отделно. Някои от разказите не събудиха нищо в мен, а други ме трогнаха искрено. На два от тях плаках. Доплака ми се и като разбрах, че Илиян Любомиров е част от това, но... по други причини. Писатели като Ганка Филиповска, Г. Господинов, Г. Томов, Захари Карабашлиев и Иво Иванов правят от този сборник нещо прекрасно. Нещо, което си струва. Нещо, към което да ти се прииска да се върнеш отново след време... "Какво щеше да бъде този свят без любовта? Какво, Зета? Нямаше да има Ромео и Жулиета, Тристан и Изолда, Ескамилио и Кармен. Нямаше да има Байрон, Шели и Есенин. Никой нямаше да срещне никого в цъфналата ръж. Щяхме да бъдем жестоко ограбени и опустошително бедни." Из "Беседката", Иво Иванов
След силната медийна реклама реших да прочета тази книга колко се може по-бързо.
И останах разочарован. И то много. Очаквах от българското съзвездие, което е впрегнато да пише по един разказ вътре да излезе нещо епично, но нещата там през моя поглед бяха на ниво, което ако аз бях автора нямаше да пусна за публикуване.
�� все пак две (а не една) звезди заради опита за популяризиране на съвременните български разкази.
Чувствам, че трябва да дам оценка на всеки разказ. Само няколко ми харесаха наистина, но за мен те са достатъчни за 4 звезди на целия сборник. Демоните се завръщат - Алек Попов - 2/5 Nothing Else Matters - Васил Панайотов - 3/5 Първото и най-важно нещо , което човек трябва да прави, когато се дави, това е да държи главата си над водата - Владимир Зарев - 1/5 365 дни любов - Ганка Филиповска - 2/5 Без изменение - Георги Господинов - 4/5 Фосили - Георги Томов - 4/5 Запалката - Емануил А. Видински - 5/5 Венецианска тройка - Емил Андреев - 4/5 Aqua Alta - Захари Карабашлиев - 5/5 Беседката - Иво Иванов - 5/5 По-висок от мене - Илиян Любомиров - 2/5 Погледни ме в очите - Кристин Димитрова - 5/5 Минало свършено, трето лице, множествено число - Мирела Иванова - 3/5 Спокойствие и тишина - Палми Ранчев - 1/5 Лагерта - Радослав Парушев - 3/5 Три секунди - Теодора Димова - 5/5
Най-много от всички ми харесаха на Теодора Димова и Захари Карабашлиев
Като цяло бях разочарована от сборника, тъй като малка част от разказите в него ми допаднаха. Оценката, която давам е 3, само заради трите разказа, които наистина ме докоснаха. Това са „Без изменение“ на Георги Господинов, „Aqua Alta“ на Захари Карабашлиев и „Беседката“ на Иво Иванов. Разказът на Георги Господинов съумя да ме разплаче и ме накара да го прочета още няколко пъти, а Захари Карабашлиев, както винаги, ме очарова с неповоримия си начин на писане, което е и причината, поради която смело мога да го нарека един от любимите ми писатели. Друго мнение може да видите тук: https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...
Някои разкази ми харесаха, други бяха тегави за четене. Васил Панайотов (Nothing Else Matters) ме разсмя. Разказът на Емануил Видински (Запалката) го прочетох на един дъх. Захари Карабашлиев (Aqua Alta), както винаги ми влезе в душичката. А разказът на Иво Иванов (Беседката) за мен беше най-силен.
Беседката: "Не разбирам от физиология, но дори и аз съм запознат с биохимията на любовта. Повярвай ми - тя е далеч повече от хормони на привличането. Тя е явление, чиято сила е неговата непонятност. Казва ти го човек, който я е изпитал. Който... все още я изпитва. Тя е извън времето. Извън пространството. И е едно от най-важните неща, които ни определят като единствен по рода си вид." "Знаеш ли колко тъжно е, че в своя безкраен житейски цикъл никога не си обичала и никога няма да обичаш. Че никога няма да изпиташ първата целувка. Ах, ако знаеш каква стихия е първата целувка! Няма как да бъде описана. Няма нищо, с което да бъде сравнена или измерена. Знаеш ли, че когато целунах Ния за пръв път, сякаш цялата вселена се разтвори в себе си."
This entire review has been hidden because of spoilers.
Демоните се завръщат – Алек Попов – 1/5 Nothing Else Matters – Васил Панайотов – 3/5 Първото и най-важно нещо , което човек трябва да прави, когато се дави, това е да държи главата си над водата – Владимир Зарев – 1/5 365 дни любов – Ганка Филиповска – 4.5/5 Без изменение – Георги Господинов – 5/5 Фосили – Георги Томов – 3/5 Запалката – Емануил А. Видински – 4.5/5 Венецианска тройка – Емил Андреев – 1.5/5 Aqua Alta – Захари Карабашлиев – 2/5 Беседката – Иво Иванов – 5/5 По-висок от мене – Илиян Любомиров – 1/5 Погледни ме в очите – Кристин Димитрова – 1/5 Минало свършено, трето лице, множествено число – Мирела Иванова – 2.5/5 Спокойствие и тишина – Палми Ранчев – 1/5 Лагерта – Радослав Парушев – 1/5 Три секунди – Теодора Димова – 1.5/5 Ревюто ми може да видите тук : https://bookjellyfish.blogspot.bg/201...
Освен на любов, българинът е пестелив и на хвалби (освен разбира се ако не става дума за самохвалство), затова хората, които се захващат с дейност в полза на общността (пък било то и литературната общност) остават недооценени и охулени. Този проект обаче успява да надскочи ограниченията и да положи началото на една добра традиция, която към момента ни липсва. Аз останах очарована от сборника и бих го препоръчала на всеки, защото всеки има какво да открие в него. http://amelllie.blogspot.bg/2017/02/b...
Сборник с разкази, условно наречени на тема любов, нито един от които не блести особено; освен може би този на Георги Господинов, но това не е изненадващо. Повечето от тях 'стават', но няколко наистина за нищо не стават... И пак - не е моето нещо разказът и все се чудя защо продължавам да се напъвам да чета разкази... имаше, например, няколко истории, които ужасно много минср искаше да се развият...
Толкова много се надявах да намеря нови автори в този сборник от разкази. За жалост повечето разкази не ми харесаха или просто ги забравих след като ги прочетох. Но държа да отбележа, че страшно много ми хареса как нямаше стандартни любовни истории с щастлив край. Имаше толкова много различни погледи върху една от най-известните теми - любов. Според мен голямата сила на този сборник е именно това - няма да намерите клишета от типа на американските романтични комедии.
Отне ми няколко години, докато се пресегна към "Обича ме, не те обича", но пък съм нацелила точния момент, в който ми се четеше нещо различно от обичайното фентъзи. Сборникът ми се услади много, четох си с кеф и нетърпение да отгърна следващата страница. Е, признавам, че имаше няколко разказа, които не ме впечатлиха с абсолютно нищо, но на общия фон заявявам, че беше удоволствие за мен да се потопя в малко книжна любов.
Както се обяснява и в предговора, книгата събира "нови разкази за любов", за които съставителят на сборника е помолил група български писатели. И като цяло в резултата си личи - много от разказите имат онова специфично настроение, което само произведения, създадени по задължение / молба / поръчка, а не - по вдъхновение, излъчват.
Въпреки това в калната локва блестят и няколко сребърни парички, като специално споменаване заслужава Aqua alta.
Радвам се, че си купих тази книга и че има български автори, които по нищо не отстъпват на чуждите. Имаше разкази, които бяха невероятни, имаше други, които не разбрах съвсем, но това е нормално за сборници с различни автори. Все пак най-много ме впечатлиха "Фосили" на Георги Томов, "Запалката" на Емануил Видински и "Aqua Alta" на Захари Карабашлиев.
„Обича ме, не те обича“ е сборник от разкази на български автори. Авторите са много различни един от друг и това превръща книгата в едно неочаквано изживяване, което със смяната на творбите, завърта и вашите усещания и настроения в различни крайности.
Книгата съдържа както разкази, които заслужават 5 звезди("Беседката" ми е любим), така и разкази на които и 2 звезди не бих дала. За мое съжаление бях с прекалено големи очаквания и недостатъчно добре написаните разкази(смея да кажа дори зле написани за някои от тях) истински ме разочароваха. Но също така имаше и добри разкази, които ми помогнаха да не се откажа изцяло от съвременната българска литература. Като цяло 2.5 от 5, но препоръчвам заради 4-5 много приятни разказа.
Беше ми доста любопитно да прочета тази компилация от български любовни разкази.
Демоните се завръщат, Алек Попов - 3 Nothing Else Matters, Васил Панайотов - 5 Първото и най-важно нещо, което човек трябва да прави, когато се дави, това е да държи главата си над водата, Владимир Зарев - 3 365 дни любов, Ганка Филиповска - 3 Без изменение, Георги Господинов - 4 Фосили, Георги Томов - 4 Запалката, Емануил А. Видински -4 Венецианска тройка, Емил Андреев - 3 Aqua Alta, Захари Карабашлиев - 5 Беседката, Иво Иванов - 5 По-висок от мене, Илиян Любомиров - 3 Погледни ме в очите, Кристин Димитрова - 4 Минало свършено, трето лице, множествено число, Мирела Иванова - 3 Спокойствие и тишина, Палми Ранчев - 3 Лагерта, Радослав Парушев - 2 Три секунди, Теодора Димова - 3
Не знам защо го четох това! Като читател не ми даде нищо, като издател показа, че съм на прав път. Всъщност повечето разкази не са слаби, недоработени са. Няма редактори, които да покажат кое трябва да се изреже и на кое да се наблегне. Но ще си прочета Емануил Видински, беше ми изненадата. Другите не надвишиха очакванията, а Иво Иванов можел и да пише, освен да преписва. Августин има бъдеще (И) като прозаик.
Голямо разочарование се оказа този сборник... Три звезди само заради 4-те хубави разказа от общо 16 в него - на Васил Панайотов, Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Иво Иванов. Много от останалите разкази са просто посредствени. Немалко от тях нямат общо с любовта в никоя от безбройните й форми. И е твърде жалко да видиш, че за много от съвременните български автори любовта се изчерпва в баналния образ на зеленоока червенокоска и се върти около истории за проституция и емоционална недостатъчност.
Не ми хареса. Единствено ми допаднаха разказите на Георги Томов, Иво Иванов и Захари Карабашлиев. Останалите...скука. А последният - "Три секунди" на Теодора Димова, зарязах по средата. Досега никога не съм преустановявала да чета започната книга, независимо от причините поради които не ми е допадало дадено произведение, това е първата прочетена-недочетена докрай книга. Изнерви ме безкрайният монолог, състоящ се от не повече от три изречения,безкрайно дълги и отчайващо изнервящи.
Повечето разкази са много приятни ( с изключение на 1-2), а Иво Иванов категорично блести. Ако очаквате бозави любовни истории тип Холивуд, няма да намерите това. Тук любовта е от истинския живот - неподправена и често горчива.
Цялото ми усещане след последния разказ от сборника е положително. Определено открих автори, чийто стил на писане много ми допадна. Разбира се имаше и разкази, които не харесах особено. Все пак сборникът е интересен и смятам, че всеки би открил в него поне един автор, който да го впечатли.
Сборникът е красив. Изборът на автори, според мен, обаче не е впечатляващ. Спасява го прекрасната идея, както и едни от най-чаровните разкази на любими български автори. За съжаление обаче в цялостния си вариант разказите, лично мнение, не са кой знае какво. Очакванията ми бяха доста завишени.