Сърцето ми при теб работи на доброволни начала. Преди да разберем живота, ще ни посегне ли пръстта? Ти имаш глад заупокоен за непонятни дълбини. От теб разбрах, че всичко мое е тук, за да ме промени. И вече знам, че да очакваш, е все едно да вярваш в джин. Повозих се на десет влака, но изтървавах все един. Дори и нежността е строга, докосне ли те, отчужден. Ако е тъжен твоят поглед, не гледай мен.
Видяхме много късно, че сме слепи. Една недостижима свобода предлагаше към себе си пътека, но никой не престъпи този блян. Илюзия, която ни подведе. Живот, във който няма хепиенд. Как вярвахме, че трупаме победи, а всеки е заспивал победен. Животът ни е тъжна преизподня, заела красотата на Едем. А ние сме това, което помним. Останалото просто го крадем.