Една книга, написана и оформена от Антон Терзиев. И – обратно на заглавието си – е един доста цялостен портрет на художника/поета.Отрицанието като акт на утвърждаване/самоутвърждаване – това, както не е ново, както би могло да бъде просто поза или само похват, така е и неостаряващо, и необходимо: необходимо за неумората, неспирането, непредпазливостта, непримирението... И прочее не-та, необходими на младостта – а за Антон Терзиев тя е естествено и (с неговите тридесет години и осъществявания – изложби, впечатляващи разкази, стихотворения, късометражни филми...) далече не само биологично-талантливо състояние на мисленето, сетивността, чувствеността... А когато е състояние на съзнанието –провокиращите ú не-та остават. Винаги.
Емпиричен мечтател, трайно привързан към борбата със синдрома на хроничната умереност. Селектира природата в текст и картина. Избягва офисните магистрали, затова пък пътешества по разбитата физиономия на София. Не поглежда часовника си преди обяд, но обича да обядва навреме. Твърди, че философията на всяко едно поколение е една и съща – да пресуши живота. „Неприятностите идват, когато се случи обратното.”
Автор на книгите:
"Живот на половини", Жанет 45, 2016 „Всичко е включено в цената”, Жанет 45, 2012 "Местни герои”, Сиела, 2010 „Ърбан йога за начинаещи”, Сиела, 2008 „Никакъв портрет за художника“, Жанет 45, 2007
Публикувал в сп. ЛИК, Интро, Едно, Его, Мениджър, МAX, Harsh, Капитал Лайт, Една седмица в София; вестниците Труд, Сега, Литературен вестник, Новинар.
Носител на наградата за българско съвременно изкуство БАЗА, 2010 Включен в 50 International emerging artists на сп. Contemporary, 2006