What do you think?
Rate this book
Мамка му
"Пощенска кутия за приказки" е литературен формат, който от 2010 г. дава сцена на начинаещи български автори. Димитър Калбуров е един от най-популярните и харесвани автори от проекта. Дебютният му роман "Мамка му" е забавна история за всичко, на което се подлага един човек в името на любовта и секса.
184 pages
Published February 1, 2016
26 people are currently reading
583 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 43 reviews
November 20, 2017
Ако Димитър Калбуров погледне нагоре ще види дъното.
Дъното на българската литература, което той само може да си мечтае да стигне, а и не само той, а, за сега, всеки "автор" от "издателството" под името "Пощенска кутия за приказки", защото всичките са били едно и също нещо, един и същ "феномен". Калбуров и Пощенска кутия не са чалгата на българската литература, защото от тяхната гледна точка да са чалгата ще е успех. Калбуров, та и Крумов, и най-вероятно Блажев, въпреки че не съм го чел, са от типа драскачи, които, ако хванат флакон с боя, или ще нарисуват чеп, или свастика, или ще напишат името на футболен отбор. Но, честно казано, ми се е случвало да прочета "Смърт за ЦСКА" написано с червено върху мантинела и това е било по-добро литературно изживяване от тази "книга".
Та, свърших с необоснования хейт към тази книжка, нека видим защо тя не струва на всяко ниво, в което една книга можа да не струва.
1) Започваме с най-видимото -- корицата и графичното оформление
Не казвам, че корицата не е хубава, всъщност, единственото читаво нещо в тази книга може да се окаже корицата, но корицата не е сама. В книгата на Калбуров присъстват няколко карикатури на герои от разказите, които не служат никаква роля, освен да си стоят там. Защо ни трябва карикатура на "Vanio Sabqta" (невероятно смешно, между другото, направо се спуках), защо ни трябва карикатура на Лиричният Калбуров или на Майкъл-Стефка Петрови? Не мога да не сравня този подход с подхода на Николай Пеев, защото и той включва картини в романа си, но, когато Николай Пеев го прави, той го прави, защото има какво да покаже, а не защото иска да покаже нещо си там, което като цяло изглежда е бизнес моделът на Пощенска кутия -- давай да има.
2) Граматиката
Наскоро си мислих, че по-зле от това, което съм чел до сега, няма как да стане, но ето -- стана. Димитър Калбуров е неграмотен. Пише дежавю разделно, пише 18-годишен и тук-там разделно, пропуска кой/кого форми постоянно, не знае къде се слагат точки (особено, когато става дума за пряка реч), запетаи (по някаква причина харесва да прекъсва сложни съюзи с тях) и, най-странното, не знае как се форматира въобще абзац. Колко пъти трябва да има нов празен ред? Какво върши той? Ако е пауза, щях да го разбера, но не е, защото неведнъж в книгата се появява нов празен ред между абзац, който започва пряката реч в следващия абзац. Имам чувството, че Калбуров така си е чистил мислите, просто натиска два пъти ентъра и се връща към писането, без да се връща назад и да оправя абзаците, без да се замисля предварително как би трябвало да изглежда разказа, Калбуров просто си пише.
Но това може би щеше да е простимо на Калбуров, все пак, чукча писател, не читател. Чукча също автор, не коректор, а коректор тази книжка си има, коректор, чийто име няма да споменавам, защото не може да се нарече такъв. Недопустимо е да се наричаш коректор, а в същия момент да не правиш разлика между дефис и тире. Калбуров пише на хартия, не във Фейсбук, за да се приеме ей това " - " като заместител на тирето, абсурдно е. Недопустимо е аз да забелязвам грешни форми на кой/кого или грешно сложени запетаи, недопустимо е след пряка реч, която не е последвана от ново изречение, да се слага точка, или да се слага точка след съкращение. Недопустимо е да не се провери как се пише дежавю или Ку-клус-клан, но да се обяснява думата "коитус" под линия, сякаш или Калбуров, или коректорът са висши интелекти. Ако тази рецензия някак си стигне до човека, отговорен за правописа в тази книга, имам едно кратко съобщение: или научете българския език, или спрете да си слагате имената в книги, над които не сте работили. Защото в тази книга работа няма, нито от страна на Калбуров, нито от страна на коректора, това е една чернова, непрочетена втори път, пусната на пазара, за да се спечели бързият лев. Мамка му, както казва в края на всеки разказ Калбуров, аз влагам повече труд в тези рецензии, а обикновено карам граматиката и правописа на айляк (но пък поне не изисквам да ми се плаща за това). Всеки човек, с изключение на художника (може би), включен в създаването на този боклук трябва да се засрами, защото да пише Калбуров за четенията на Пощенска кутия сякаш са различни от чалготеки (въпреки че в такива се провеждат) е лицемерно и просташко спрямо качеството им.
3) Сюжетът
Най-лесната за обяснение част. Всички сюжети на тези книги са еднакви, защото, когато няма какво да кажеш, си обречен да се повтаряш. Крумов и Калбуров са от един дол дренки. И двамата пишат за вулгарщини в опит да разсмеят някого, докато въобще не осъзнават, че само правят себе си за посмешище. Харесва ми как и двамата използват себе си за лиричен герой, но нито имат чувство за самоирония, нито каквото и да е чувство на скромност. Калбуров пише за себе си в книгата си сякаш е хванал някое божество за онази работа, но просто не му върви в сексуалния живот. И как го пише? С речника на третокласник (та и акъла де). В книгата няма нито една част, която аз да мога да нарека "проза". Калбуров си служи с препратки към поп културата вместо да използва езика, който бих казал, че знае, но очевидно има какво да научи. Тези негови препратки стават много досадни много бързо, докато в един момент изречението не е пълно с имена, които някак си сами трябва да придадат стойност на написаното. Е, не го правят. За смисъл трябва да се мисли, а Калбуров най-вероятно изпада в транс, мечтаейки за парите, които ще му платят, докато пръстите му сами намират клавишите нужни за "секс" и "курви".
Калбуров като цяло дори не се и опитва да придаде стойност на "произведението" си. Героят му въобще не се променя в рамките на книгата (въпреки че в един момент заявява, че вече иска да прави "любов", а не "секс", но в истински Kalburov fashion това е сякаш Батман да каже, че вече не иска да се бори с престъпността, а да изнасилва престъпници до смърт). Лиричният Димитър Калбуров си остава един наивен селянин, който се скарва с всичките абсурдни карикатури, които среща на мястото на женски персонажи, докато понякога им издава монолози за правотата на разкрепостенотта. Имаше възможност да се обърне това повествование в края, като се осмее този тип поведение, но няма как да стане това, защото Калбуров си е Лиричният Калбуров, а именно -- човек, който не би погледнал себе си от сериозна гледна точка, дори върху хартия.
Вместо книгата, в която авторът заема мястото на главен герой, да бъде свързана с вътрешното виждане на един човек и неговото самоосъзнаване, тя е книга, в която се осмиват индивиди, които страшно много си приличат с автора, в която се осмиват стереотипи, от чиито съществуване авторът си изкарва хляба. Малко не е прилично Калбуров да пише как смята, че не е окей да се титулува българското аматьорско порно по начина, по който се титулува, но в същия момент да няма и една жена в книгата си, която да не е или курва, или карикатура на простачка.
Може да усетите, че нямам никакво уважение към това "издателство" и "писателите" му. Това е защото наистина нямам. Чел съм лоши български автори, но едно хубаво нещо мога да кажа за повечето -- не го правят за парите. А хората, които пишат за пари, не заслужават градивна критика. Да си драска Калбуров, чешмата сама ще се спре, когато изворът изсъхне. И да, силно стискам палци скоро тази чешма да спре, този извор от "книги" без коректори, без редактори, без втори чернови, без замисъл и без причини да съществуват, освен паричното благо на някакъв си простак, да спре, защото проблемът на българинът е, че българинът иска да чете книжки, но книжките, които най-много му се врат в лицето, са точно книжките, които излизат от другия телесен полюс на автора. Имах късмета да взема тази книга назаем, защото е културно самоубийство да се дават пари на тези заклещени в пубертета, по отношение на граматически знания, литературни умения и поведение, човеци, който все още се преструват, че пишат и издават литература.
Дъното на българската литература, което той само може да си мечтае да стигне, а и не само той, а, за сега, всеки "автор" от "издателството" под името "Пощенска кутия за приказки", защото всичките са били едно и също нещо, един и същ "феномен". Калбуров и Пощенска кутия не са чалгата на българската литература, защото от тяхната гледна точка да са чалгата ще е успех. Калбуров, та и Крумов, и най-вероятно Блажев, въпреки че не съм го чел, са от типа драскачи, които, ако хванат флакон с боя, или ще нарисуват чеп, или свастика, или ще напишат името на футболен отбор. Но, честно казано, ми се е случвало да прочета "Смърт за ЦСКА" написано с червено върху мантинела и това е било по-добро литературно изживяване от тази "книга".
Та, свърших с необоснования хейт към тази книжка, нека видим защо тя не струва на всяко ниво, в което една книга можа да не струва.
1) Започваме с най-видимото -- корицата и графичното оформление
Не казвам, че корицата не е хубава, всъщност, единственото читаво нещо в тази книга може да се окаже корицата, но корицата не е сама. В книгата на Калбуров присъстват няколко карикатури на герои от разказите, които не служат никаква роля, освен да си стоят там. Защо ни трябва карикатура на "Vanio Sabqta" (невероятно смешно, между другото, направо се спуках), защо ни трябва карикатура на Лиричният Калбуров или на Майкъл-Стефка Петрови? Не мога да не сравня този подход с подхода на Николай Пеев, защото и той включва картини в романа си, но, когато Николай Пеев го прави, той го прави, защото има какво да покаже, а не защото иска да покаже нещо си там, което като цяло изглежда е бизнес моделът на Пощенска кутия -- давай да има.
2) Граматиката
Наскоро си мислих, че по-зле от това, което съм чел до сега, няма как да стане, но ето -- стана. Димитър Калбуров е неграмотен. Пише дежавю разделно, пише 18-годишен и тук-там разделно, пропуска кой/кого форми постоянно, не знае къде се слагат точки (особено, когато става дума за пряка реч), запетаи (по някаква причина харесва да прекъсва сложни съюзи с тях) и, най-странното, не знае как се форматира въобще абзац. Колко пъти трябва да има нов празен ред? Какво върши той? Ако е пауза, щях да го разбера, но не е, защото неведнъж в книгата се появява нов празен ред между абзац, който започва пряката реч в следващия абзац. Имам чувството, че Калбуров така си е чистил мислите, просто натиска два пъти ентъра и се връща към писането, без да се връща назад и да оправя абзаците, без да се замисля предварително как би трябвало да изглежда разказа, Калбуров просто си пише.
Но това може би щеше да е простимо на Калбуров, все пак, чукча писател, не читател. Чукча също автор, не коректор, а коректор тази книжка си има, коректор, чийто име няма да споменавам, защото не може да се нарече такъв. Недопустимо е да се наричаш коректор, а в същия момент да не правиш разлика между дефис и тире. Калбуров пише на хартия, не във Фейсбук, за да се приеме ей това " - " като заместител на тирето, абсурдно е. Недопустимо е аз да забелязвам грешни форми на кой/кого или грешно сложени запетаи, недопустимо е след пряка реч, която не е последвана от ново изречение, да се слага точка, или да се слага точка след съкращение. Недопустимо е да не се провери как се пише дежавю или Ку-клус-клан, но да се обяснява думата "коитус" под линия, сякаш или Калбуров, или коректорът са висши интелекти. Ако тази рецензия някак си стигне до човека, отговорен за правописа в тази книга, имам едно кратко съобщение: или научете българския език, или спрете да си слагате имената в книги, над които не сте работили. Защото в тази книга работа няма, нито от страна на Калбуров, нито от страна на коректора, това е една чернова, непрочетена втори път, пусната на пазара, за да се спечели бързият лев. Мамка му, както казва в края на всеки разказ Калбуров, аз влагам повече труд в тези рецензии, а обикновено карам граматиката и правописа на айляк (но пък поне не изисквам да ми се плаща за това). Всеки човек, с изключение на художника (може би), включен в създаването на този боклук трябва да се засрами, защото да пише Калбуров за четенията на Пощенска кутия сякаш са различни от чалготеки (въпреки че в такива се провеждат) е лицемерно и просташко спрямо качеството им.
3) Сюжетът
Най-лесната за обяснение част. Всички сюжети на тези книги са еднакви, защото, когато няма какво да кажеш, си обречен да се повтаряш. Крумов и Калбуров са от един дол дренки. И двамата пишат за вулгарщини в опит да разсмеят някого, докато въобще не осъзнават, че само правят себе си за посмешище. Харесва ми как и двамата използват себе си за лиричен герой, но нито имат чувство за самоирония, нито каквото и да е чувство на скромност. Калбуров пише за себе си в книгата си сякаш е хванал някое божество за онази работа, но просто не му върви в сексуалния живот. И как го пише? С речника на третокласник (та и акъла де). В книгата няма нито една част, която аз да мога да нарека "проза". Калбуров си служи с препратки към поп културата вместо да използва езика, който бих казал, че знае, но очевидно има какво да научи. Тези негови препратки стават много досадни много бързо, докато в един момент изречението не е пълно с имена, които някак си сами трябва да придадат стойност на написаното. Е, не го правят. За смисъл трябва да се мисли, а Калбуров най-вероятно изпада в транс, мечтаейки за парите, които ще му платят, докато пръстите му сами намират клавишите нужни за "секс" и "курви".
Калбуров като цяло дори не се и опитва да придаде стойност на "произведението" си. Героят му въобще не се променя в рамките на книгата (въпреки че в един момент заявява, че вече иска да прави "любов", а не "секс", но в истински Kalburov fashion това е сякаш Батман да каже, че вече не иска да се бори с престъпността, а да изнасилва престъпници до смърт). Лиричният Димитър Калбуров си остава един наивен селянин, който се скарва с всичките абсурдни карикатури, които среща на мястото на женски персонажи, докато понякога им издава монолози за правотата на разкрепостенотта. Имаше възможност да се обърне това повествование в края, като се осмее този тип поведение, но няма как да стане това, защото Калбуров си е Лиричният Калбуров, а именно -- човек, който не би погледнал себе си от сериозна гледна точка, дори върху хартия.
Вместо книгата, в която авторът заема мястото на главен герой, да бъде свързана с вътрешното виждане на един човек и неговото самоосъзнаване, тя е книга, в която се осмиват индивиди, които страшно много си приличат с автора, в която се осмиват стереотипи, от чиито съществуване авторът си изкарва хляба. Малко не е прилично Калбуров да пише как смята, че не е окей да се титулува българското аматьорско порно по начина, по който се титулува, но в същия момент да няма и една жена в книгата си, която да не е или курва, или карикатура на простачка.
Може да усетите, че нямам никакво уважение към това "издателство" и "писателите" му. Това е защото наистина нямам. Чел съм лоши български автори, но едно хубаво нещо мога да кажа за повечето -- не го правят за парите. А хората, които пишат за пари, не заслужават градивна критика. Да си драска Калбуров, чешмата сама ще се спре, когато изворът изсъхне. И да, силно стискам палци скоро тази чешма да спре, този извор от "книги" без коректори, без редактори, без втори чернови, без замисъл и без причини да съществуват, освен паричното благо на някакъв си простак, да спре, защото проблемът на българинът е, че българинът иска да чете книжки, но книжките, които най-много му се врат в лицето, са точно книжките, които излизат от другия телесен полюс на автора. Имах късмета да взема тази книга назаем, защото е културно самоубийство да се дават пари на тези заклещени в пубертета, по отношение на граматически знания, литературни умения и поведение, човеци, който все още се преструват, че пишат и издават литература.
August 6, 2017
Следващия път когато някой ме попита защо не чета книги на български, ще метна тази книга по тях. Този автор ми беше много прехвален и затова купих тази книга без да знам за какво е. Това, както се казва, беше първата ми грешка. Ако знаех, че главната тема на книгата е , по думите на автора: „Става дума за един сексуално фрустриран персонаж, на когото не му върви с жените. Никак.“ , истината е че нямаше и да припаря то тази книга. Още от тук усещам полъха на сексизъм.
Толкова осезаемо не съм усещала загубата на всяка една мозъчна клетка с всяко следващо прочетено изречение от много време насам, да не кажа никога. И преди някой да реши че т.н. вулгарност и език на книгата са причината, това не е така. Моя милост често говори по начина по който автора пише, до такава степен че са ми казвали че ��ова не било присъщо за една уважаваща себе си жена, ама както и да е, толкова дълбоко няма да навлизаме в тази тема, лирично отклонение от моя страна.
Драги зрители от мъжки пол, знам че този факт е много труден за разбиране от ваша страна, но въпреки всичко което са ви казвали жените са хора, а не предмети с цел са изпълняват всяко ваше желание. Знам, много странна концепция е за разбиране. Скъпи мъже, ако не ви върви с жените и мислите че се намирате в тази обща халюцинация, която наричате "friendzone", с която оправдавате защо, аджеба никоя не ви пуска, имам новини за вас. Ако повечето жени не ви се връзват, проблемът не е в жените около вас а във вас. Друга трудна концепция за разбиране,знам.
Интересно как жените стават "курви", когато откажат да бъдат вашите курви.
В заключение, искрено съжалявам всяка една жена в живота на автора и 12-те лева с които се разделих за този сексистки боклук.
П.П.1 Постоянните нови параграфи без смисленото налагане на такива бяха изключително дразнещи.
П.П.2 Време е софиянци да слязат от трона на който са се възкачили сами и да осъзнаят че във вените им не тече синя кръв и не са богоизбрани.
П.П.3 Всякаква вариация на изречението "Ти не си като другите жени" моментално ме докарва до пристъп на ярост.
П.П.4 Много трудно, ама свърших (книгата), което е нещо което най-вероятно нито една приятелка на автора е казвала някога.
П.П.5 И за финал, безплатен съвет за тези които се чудят какво искат жените.
Жените искат да бъдат третирани като хора, и да получават равно парично възнагражение за равно свършена работа с колегите им от мъжки пол.
Толкова осезаемо не съм усещала загубата на всяка една мозъчна клетка с всяко следващо прочетено изречение от много време насам, да не кажа никога. И преди някой да реши че т.н. вулгарност и език на книгата са причината, това не е така. Моя милост често говори по начина по който автора пише, до такава степен че са ми казвали че ��ова не било присъщо за една уважаваща себе си жена, ама както и да е, толкова дълбоко няма да навлизаме в тази тема, лирично отклонение от моя страна.
Драги зрители от мъжки пол, знам че този факт е много труден за разбиране от ваша страна, но въпреки всичко което са ви казвали жените са хора, а не предмети с цел са изпълняват всяко ваше желание. Знам, много странна концепция е за разбиране. Скъпи мъже, ако не ви върви с жените и мислите че се намирате в тази обща халюцинация, която наричате "friendzone", с която оправдавате защо, аджеба никоя не ви пуска, имам новини за вас. Ако повечето жени не ви се връзват, проблемът не е в жените около вас а във вас. Друга трудна концепция за разбиране,знам.
Интересно как жените стават "курви", когато откажат да бъдат вашите курви.
В заключение, искрено съжалявам всяка една жена в живота на автора и 12-те лева с които се разделих за този сексистки боклук.
П.П.1 Постоянните нови параграфи без смисленото налагане на такива бяха изключително дразнещи.
П.П.2 Време е софиянци да слязат от трона на който са се възкачили сами и да осъзнаят че във вените им не тече синя кръв и не са богоизбрани.
П.П.3 Всякаква вариация на изречението "Ти не си като другите жени" моментално ме докарва до пристъп на ярост.
П.П.4 Много трудно, ама свърших (книгата), което е нещо което най-вероятно нито една приятелка на автора е казвала някога.
П.П.5 И за финал, безплатен съвет за тези които се чудят какво искат жените.
Жените искат да бъдат третирани като хора, и да получават равно парично възнагражение за равно свършена работа с колегите им от мъжки пол.
May 14, 2017
Ще помоля да не се влияете от моето ревю. Пиша рядко, когато смятам, че имам какво да кажа. Всеки е различен и приема нещата различно. Нека моето ревю не ви спира да прочетете нещо ново!
„На партера в блока пък ме спира толкова гърчав човек, че ако го ударя с навит вестник, ще му счупя нещо.
- Знаеш ли кой съм аз? – С този тон, с който ми влиза и както съм бесен ми идва да му кажа: „Откъде да те знам от чий гъз си изпълзял, бе глист? Ще ти еба майката, ще ти еба. К‘во искаш бе?“. Ама откъде да го знам кой е? Може да е домоуправителят.
- Ами, не, не ви познавам….. „Да не сме на майка ти в путката, че съм в твоя район, бе сопол такъв?“, помислих си аз.“
Не ми е нужно да чета подобна простащина. Та аз живея в нея. В чудото наречено България. Мръсна, бедна, проста, вулгарна и между другото красива (на места, дълбоко скрити от незрящите очи на простият човечец). Подобни изрази чувам всеки ден по пътя за работа и обратно. Чувам ги и в българските предавания, българските филми и българските сериали. Отказвам да гледам подобна българска излагация и в книга! Не и там!
Прочетох книгата, защото мислех, че ще ми е интересна. Може би ако имаше по-малко хумор, наистина забавните шеги щяха да изпъкват повече и може би тогава книгата щеше да е по-забавна. Когато всяко изречение е превърнато в пресилена шега, цялата книга става скучна, пошла и тегава. Too much от всичко.
Тази книга ме цапардоса здраво по главата и сега тихичко си се връщам към красивите романи, кървавите антиутопии и златните пипала на фантастиката. За предпочитане, всички те ще са на английски, и ще знам че когато прочета „fuck you“ или „moron“ думите ще бъдат използвани на точното място в правилният момент.
Много се чудех за оценка, но „Мамка му“ ще дам 1 звезда. Все пак сме българи и са ни учили, че е по-добре малко, отколкото нищо.
„На партера в блока пък ме спира толкова гърчав човек, че ако го ударя с навит вестник, ще му счупя нещо.
- Знаеш ли кой съм аз? – С този тон, с който ми влиза и както съм бесен ми идва да му кажа: „Откъде да те знам от чий гъз си изпълзял, бе глист? Ще ти еба майката, ще ти еба. К‘во искаш бе?“. Ама откъде да го знам кой е? Може да е домоуправителят.
- Ами, не, не ви познавам….. „Да не сме на майка ти в путката, че съм в твоя район, бе сопол такъв?“, помислих си аз.“
Не ми е нужно да чета подобна простащина. Та аз живея в нея. В чудото наречено България. Мръсна, бедна, проста, вулгарна и между другото красива (на места, дълбоко скрити от незрящите очи на простият човечец). Подобни изрази чувам всеки ден по пътя за работа и обратно. Чувам ги и в българските предавания, българските филми и българските сериали. Отказвам да гледам подобна българска излагация и в книга! Не и там!
Прочетох книгата, защото мислех, че ще ми е интересна. Може би ако имаше по-малко хумор, наистина забавните шеги щяха да изпъкват повече и може би тогава книгата щеше да е по-забавна. Когато всяко изречение е превърнато в пресилена шега, цялата книга става скучна, пошла и тегава. Too much от всичко.
Тази книга ме цапардоса здраво по главата и сега тихичко си се връщам към красивите романи, кървавите антиутопии и златните пипала на фантастиката. За предпочитане, всички те ще са на английски, и ще знам че когато прочета „fuck you“ или „moron“ думите ще бъдат използвани на точното място в правилният момент.
Много се чудех за оценка, но „Мамка му“ ще дам 1 звезда. Все пак сме българи и са ни учили, че е по-добре малко, отколкото нищо.
March 3, 2016
В такива моменти се радвам, че след 18-те процента сиво на Карабашлиев, си промених мнението за българската литература. Бях решила, че след като произведенията, изучавани в гимназията ме изкараха извън равновесие, нищо българско няма да прочета. Да, ама не.
С две думи за Калбуров - абе то с две става ли....Може би го познавате от "Пощенска кутия за приказки"? Не? Това може да значи само едно – живеете в пещера. Започва да изпраща разказите си на литературния формат и въпреки неуспехите в началото, не се отказва и не след дълго разказите му се превръщат в незаменимо четиво. Освен, че стана един от най-предпочитаните, не, направо желаните! и задължителни! участници в „Кутията“, на 29-ти февруари Калбуров издаде първия си роман. „Мамка му“.
За книгата - „Става дума за един сексуално фрустриран персонаж, на когото не му върви с жените. Никак.“ Така Калбуров описва своя герой, който в опит да резреши проблема си, започва да се впуска в какви ли не приключения. Агенции за запознанства, срещи с магове, посещение в публичен дом, арест, дори решава да стане жиголо. И това е само началото. А точно когато си помислите, че ще му се случи нещо хубаво...Ха! Оптимисти.
"Мамка му" е едно от най-свежите неща, които съм чела напоследък. Написан на достъпен език, с интелигентен и в същото време просташки хумор, с нужното количество вулгаризми, актуални теми и личности. И романтика. Малко, но от сърце.
Ако имате нужда да се посмеете (много) и искате да прочетете нещо, което да е интересно, неангажиращо и добре написано, „Мамка му“ е вашата книга. Прекарайте няколко часа в компанията на романа на Калбуров, но трябва да предупредя-след последната страница ще искате още.
С две думи за Калбуров - абе то с две става ли....Може би го познавате от "Пощенска кутия за приказки"? Не? Това може да значи само едно – живеете в пещера. Започва да изпраща разказите си на литературния формат и въпреки неуспехите в началото, не се отказва и не след дълго разказите му се превръщат в незаменимо четиво. Освен, че стана един от най-предпочитаните, не, направо желаните! и задължителни! участници в „Кутията“, на 29-ти февруари Калбуров издаде първия си роман. „Мамка му“.
За книгата - „Става дума за един сексуално фрустриран персонаж, на когото не му върви с жените. Никак.“ Така Калбуров описва своя герой, който в опит да резреши проблема си, започва да се впуска в какви ли не приключения. Агенции за запознанства, срещи с магове, посещение в публичен дом, арест, дори решава да стане жиголо. И това е само началото. А точно когато си помислите, че ще му се случи нещо хубаво...Ха! Оптимисти.
"Мамка му" е едно от най-свежите неща, които съм чела напоследък. Написан на достъпен език, с интелигентен и в същото време просташки хумор, с нужното количество вулгаризми, актуални теми и личности. И романтика. Малко, но от сърце.
Ако имате нужда да се посмеете (много) и искате да прочетете нещо, което да е интересно, неангажиращо и добре написано, „Мамка му“ е вашата книга. Прекарайте няколко часа в компанията на романа на Калбуров, но трябва да предупредя-след последната страница ще искате още.
October 14, 2017
Oh, boy... Добре, нека да бъдат две звезди. Достатъчно неща ме накланят към една, но ги оставям две, и то само защото се впуснах в това нещо с пълно съзнание и защото "ми се четяха простотии". Пък и факта, че е първата книга, която дочитам от август насам е все нещо. Айде, Мите, две да са.
Това ми изразяване на мнение за "Мамка му" ще бъде много Теско-вско, тъй като, както казах, не очаквах нищо качествено, but I'm here to bitch about it anyways. Поезията на Димитър Калбуров ми е в топ 5 най-дразнещи неща, които излизат по timeline-а ми във фейсбук, а съм гледала (че веднъж и дори присъствала на) четения на разказите му от Пощенската кутия и, е, не са ме впечатлявали чак толкова. Вече цяла година, откакто знам за съществуването на този младеж, и все пак не разбирам как следната формула:
успява да действа върху толкова много жени, включително мои приятелки.
Както и да е, след пореден момент на фрустриране от читателския ми застой и рязък глад за откровени глупости, се сдобих назаем с "Мамка му". Ами, мамка му, тия 181 страници даже надминаха очакванията ми за глупости.
В последното си съдържателно ревю бях изпаднала в кратко лирично отклонение относно създадения в главата ми стереотип за съвременната българска проза, в който тази книга без трудност влиза. Калбуров дотолкова се олива с натурализмите, че почнах да се чудя дали просто не си описва всички съществуващи фетиши. И за кого е писана тази книга? Кой обича да чете неща тип "като свалям мацки във фейса, обикновено съм седнал на тоалетната чиния и те няма как да знаят"? Цитатът е максимално олекотен.
В смисъл, да, гледала съм му представяния от "Кутията", където не се изразява по много по-различен начин, но, разбирате ли, едно е като ти чете глупости на глас и добавя още шеги и интотация along the way - тогава се търпи - друго е, когато трябва да си ги четеш сам ти и трябва да осъзнаваш допълнително колко са cringeworthy и как са изсичани дървета за това.
Сега, ужасното нещо е, че, след въпросните 181 страници, съзнанието ми толкова се притъпи към изказа, и отчайващия стил, и ненужно многото натурализми и тъпи шеги ALL OVER THE PLACE в стил Къци, че вече даже не ми правят толкова силно впечатление и не мога да се впусна в хейт... Още по-ужасното е, че ще ми трябва малко време да се адаптирам към книги с нормален изказ, в които няма да чета за еякулации, всякакви други видове телесни течности, предпочитания за аматьорско порно и стереотипи за женската психика.
Боже, Калбуров ме повреди.
Това ми изразяване на мнение за "Мамка му" ще бъде много Теско-вско, тъй като, както казах, не очаквах нищо качествено, but I'm here to bitch about it anyways. Поезията на Димитър Калбуров ми е в топ 5 най-дразнещи неща, които излизат по timeline-а ми във фейсбук, а съм гледала (че веднъж и дори присъствала на) четения на разказите му от Пощенската кутия и, е, не са ме впечатлявали чак толкова. Вече цяла година, откакто знам за съществуването на този младеж, и все пак не разбирам как следната формула:
прилична външност + bland-"Искам да те гушкам/ и да ти подарявам/ маргаритки/ по залез/ и после да пиша уж стихотворения./ Без ритъм и рима и нормално разделение на изреченията"-поезия + разкази как "искам да ѝ го плясна на челото, докато ме гледа мръсно, щото никой не я е ебал, както я ебах аз"
успява да действа върху толкова много жени, включително мои приятелки.
Както и да е, след пореден момент на фрустриране от читателския ми застой и рязък глад за откровени глупости, се сдобих назаем с "Мамка му". Ами, мамка му, тия 181 страници даже надминаха очакванията ми за глупости.
В последното си съдържателно ревю бях изпаднала в кратко лирично отклонение относно създадения в главата ми стереотип за съвременната българска проза, в който тази книга без трудност влиза. Калбуров дотолкова се олива с натурализмите, че почнах да се чудя дали просто не си описва всички съществуващи фетиши. И за кого е писана тази книга? Кой обича да чете неща тип "като свалям мацки във фейса, обикновено съм седнал на тоалетната чиния и те няма как да знаят"? Цитатът е максимално олекотен.
В смисъл, да, гледала съм му представяния от "Кутията", където не се изразява по много по-различен начин, но, разбирате ли, едно е като ти чете глупости на глас и добавя още шеги и интотация along the way - тогава се търпи - друго е, когато трябва да си ги четеш сам ти и трябва да осъзнаваш допълнително колко са cringeworthy и как са изсичани дървета за това.
Сега, ужасното нещо е, че, след въпросните 181 страници, съзнанието ми толкова се притъпи към изказа, и отчайващия стил, и ненужно многото натурализми и тъпи шеги ALL OVER THE PLACE в стил Къци, че вече даже не ми правят толкова силно впечатление и не мога да се впусна в хейт... Още по-ужасното е, че ще ми трябва малко време да се адаптирам към книги с нормален изказ, в които няма да чета за еякулации, всякакви други видове телесни течности, предпочитания за аматьорско порно и стереотипи за женската психика.
Боже, Калбуров ме повреди.
June 27, 2017
С тази книга излязох далеч от зоната си на комфорт. Тези дни съм раздвоена откъм четиво, и тази книжка ми дойде много освежаваща. Автора поставя героя си в толкова забавни, дори налудничави ситуации, че кара читателя да се смее с глас и поклащайки глава да си каже, това само на Димитър може да се случи. Признавам на моменти мигах, като ощипана мома, заради изразите, които автора използваше, и не толкова, защото не ги знаем или не ги изричаме, а защото не съм свикнала да чета подобни откровения. Наистина свежо и много забавно четиво. Препоръчвам го горещо. Пет звезди от мен, и очаквам продължението.
February 23, 2017
Ох, Димитре.
Първо, благодаря ти за това книжле. Твърдо си вярвам, че книгите идват при нас, точно в момента, в който имаме нужда от тях, и с тази беше точно така - имах нужда от абсурдността, от шегите, особено умело вмъкнатите интернет бъзици, от разказите и живото четене, правещо още по-лесно влизането в историята. Такава прекрасна светлинка в иначе сивите ми дни. Наистина, нямаше как да избера по-подходящ момент да я прочета.
Второ, в поезията на Калбуров съм влюбена, чувството му за хумор си е чист антидепресант, а и той самият е такъв образ, че съм горда, че е част от българското литературно пространство.
Трето, това е типът книга, която със сигурност ще препоръчам на всичките си приятели, но която ще си стои дълбоко скрита вкъщи, далеч от погледите на любопитни родителски особи, на които ще им дойде в повече не идеята на самата книга, а представата дъщеря им да я чете.
Чакам следващата.
П.П. На фона на цялата абсурдност на историята, Бризковци, Майкъловци, Саби, Гъцита и Дидита, цяла страница за най-любимото ми. Благодаря ти!
ЗАВИСТ
Щом те видях, за миг се превърнах в адски завистлив човек.
Започнах да завиждам на всякакви хора.
Такива, които не познавам и дори не съм виждал.
На съседите ти, на колегите ти.
На хората в метрото, на тези на опашката зад теб в магазина.
На онези в кафето, които са ти видели усмивката.
Дори на разминалите се с теб на улицата,
които са усетили парфюма ти.
Завиждам безумно на всеки,
който те е гледал и за секунда повече от мен.
Но най-силно на онези късметлии,
които са били част от живота ти.
Които са те докосвали.
Които са се будили до теб.
Които си обичала.
За които си била готова на всичко.
И страшно ме е яд.
На всеки, който не те е заслужавал.
На всеки, който те е наранявал.
На всеки, който те е разплаквал.
На всеки, който те е пренебрегвал.
На всеки, който не е осъзнавал колко специална си всъщност.
Но, знаеш ли.
Накрая и на себе си завиждам.
Защото те видях.
Първо, благодаря ти за това книжле. Твърдо си вярвам, че книгите идват при нас, точно в момента, в който имаме нужда от тях, и с тази беше точно така - имах нужда от абсурдността, от шегите, особено умело вмъкнатите интернет бъзици, от разказите и живото четене, правещо още по-лесно влизането в историята. Такава прекрасна светлинка в иначе сивите ми дни. Наистина, нямаше как да избера по-подходящ момент да я прочета.
Второ, в поезията на Калбуров съм влюбена, чувството му за хумор си е чист антидепресант, а и той самият е такъв образ, че съм горда, че е част от българското литературно пространство.
Трето, това е типът книга, която със сигурност ще препоръчам на всичките си приятели, но която ще си стои дълбоко скрита вкъщи, далеч от погледите на любопитни родителски особи, на които ще им дойде в повече не идеята на самата книга, а представата дъщеря им да я чете.
Чакам следващата.
П.П. На фона на цялата абсурдност на историята, Бризковци, Майкъловци, Саби, Гъцита и Дидита, цяла страница за най-любимото ми. Благодаря ти!
ЗАВИСТ
Щом те видях, за миг се превърнах в адски завистлив човек.
Започнах да завиждам на всякакви хора.
Такива, които не познавам и дори не съм виждал.
На съседите ти, на колегите ти.
На хората в метрото, на тези на опашката зад теб в магазина.
На онези в кафето, които са ти видели усмивката.
Дори на разминалите се с теб на улицата,
които са усетили парфюма ти.
Завиждам безумно на всеки,
който те е гледал и за секунда повече от мен.
Но най-силно на онези късметлии,
които са били част от живота ти.
Които са те докосвали.
Които са се будили до теб.
Които си обичала.
За които си била готова на всичко.
И страшно ме е яд.
На всеки, който не те е заслужавал.
На всеки, който те е наранявал.
На всеки, който те е разплаквал.
На всеки, който те е пренебрегвал.
На всеки, който не е осъзнавал колко специална си всъщност.
Но, знаеш ли.
Накрая и на себе си завиждам.
Защото те видях.
March 29, 2018
Това е най-досадната и трудна за четене книга, която ми се е случвала. Имам чувството, че насила я е писал с идеята да събере всички плоски шегички тип "Шоуто на Канала", само че с модернизиран изказ, за да допадне на аудиторията от 15-18 годишни тинейджъри, които се правят на edgy, или на 20-25-годишните кухи лейки, с които така усилено героя му се опитва да спи.
Доста плоска работа. С триста зора стигнах на 130 страница и я оставих в тоалетната - пък там може да ми дойде музата да я дочета. И на всичкото отгоре за цялата тая мъка трябваше да дам 12лв.
Мамка му.
Доста плоска работа. С триста зора стигнах на 130 страница и я оставих в тоалетната - пък там може да ми дойде музата да я дочета. И на всичкото отгоре за цялата тая мъка трябваше да дам 12лв.
Мамка му.
May 7, 2017
Приех предизвикателството да прочета тази книга и накрая бих казала само "Мамка му и тъпата книга и голямата простотия"! Гледам сега и коментарите и високите оценки тук и се чудя моето чувство за хумор ли е извратено, че не намирам нищо забавно в тази книга, хората ли са прекалено изпростели, че се кефят на подобна пошлост или какво?!? Някои дори са се смеели на глас - на какво, бе хора? Може би на цинизмите, на вулгарните думи и цялото псуване, на плоската история или липсата на такава... Много ми е странно! Дано този път си взема поука и започна да прескачам подобни шедьоври.
October 31, 2019
Това е историята на един мъж, който няма късмет нито в любовта, нито в секса. През цялото време се опитва да забърше някоя бройка, но уви неуспешно. Главният ни герой изпада във всевъзможни нелепи и забавни ситуации (за читателят разбира се :)). Няма да отричам, че добре си се посмях, но не мисля, че самата книга има особена литературна стойност, за да мога да й дам повече от гореспоменатата оценка.
March 3, 2016
Книжката е супер добра и честно казано през цялото време докато я четях в главата си чувах гласа на автора, защото той е много по-въздействащ! :)
И ах, този Патрик! :(
Чакам с нетърпение продължението... следващите "приказки" и следващите книги на Димитър Калбуров! Обожавам го!
И ах, този Патрик! :(
Чакам с нетърпение продължението... следващите "приказки" и следващите книги на Димитър Калбуров! Обожавам го!
Read
May 2, 2017Противно и пошло, пълна загуба на време!
May 28, 2019
Странна книга. Книга не за мен, изглежда. За разлика от много други книги, които съм прочела, не ме обогати с нищо. Може би ме е яд единствено за времето, което вложих в прочита й.
В началото ме грабна силно с първите две глави и образите, които представи. Изказът беше интересен, някак суров, придружен с множество метафори, които почувствах близки, ежедневни. После препусна бясно по някакво странно трасе. Мяркаха се много образи, никой от които не беше изграден докрай. В опит да осмее реалността, в която живеем, авторът преминаваше през въпросните образи и случки толкова бързо и претупано, че до самия край ми останаха изключително далечни, въпреки че разбирах приликите с познатите лица.
Отделните епизоди нямат никакво отражение върху цялостната история, която е като съшита с бели конци. Главният герой просто се запознава с някакви хора, ступват го от време на време, той си псува цветущо наум и толкова. Ако в момента зачеркна на случаен принцип някоя от главите, за мен ще си остане все така прозрачна, несвързана и неразбираема. Неразбираема, защото ако някой успее да ми каже "какво иска да каже авторът" с тази книга, има една бира от мен.
След трета или четвърта глава я прочетох от инат на себе си, но не мисля че бих я препоръчала на някого. Разочарована съм. Очаквах силна доза сарказъм, а получих... Това.
Мамка му.
В началото ме грабна силно с първите две глави и образите, които представи. Изказът беше интересен, някак суров, придружен с множество метафори, които почувствах близки, ежедневни. После препусна бясно по някакво странно трасе. Мяркаха се много образи, никой от които не беше изграден докрай. В опит да осмее реалността, в която живеем, авторът преминаваше през въпросните образи и случки толкова бързо и претупано, че до самия край ми останаха изключително далечни, въпреки че разбирах приликите с познатите лица.
Отделните епизоди нямат никакво отражение върху цялостната история, която е като съшита с бели конци. Главният герой просто се запознава с някакви хора, ступват го от време на време, той си псува цветущо наум и толкова. Ако в момента зачеркна на случаен принцип някоя от главите, за мен ще си остане все така прозрачна, несвързана и неразбираема. Неразбираема, защото ако някой успее да ми каже "какво иска да каже авторът" с тази книга, има една бира от мен.
След трета или четвърта глава я прочетох от инат на себе си, но не мисля че бих я препоръчала на някого. Разочарована съм. Очаквах силна доза сарказъм, а получих... Това.
Мамка му.
January 1, 2024
Забавна, дръзка и лека за четене. Димитър има още много да ни разкаже, защото не ми се искаше някои неща да остават само сънища. Препоръчвам след като я прочетете да чуете всички разкази на Калбуров четени по време на Пощенска кутия за приказки.
Read
May 8, 2017Прочетена хаха да не е знай какво,даже според мен не е роман а някакви несвързани простотий,но поне се посмях от сърце.
September 9, 2020
Не се разбирам добре с пародията, но в тази (меко казано нелепа ) книга открих, доста добри наченки на хумор, такива че да ме разсмеят искрено, без да врътна очи нагоре :)
Давам 2 звезди - една за чаровните (на моменти) смешки и още една за стилът на автора, който ми допадна.
Не знам, дали това е добре, но от всички нелепи и глупави (смело наречени хумористични) български книжни, тази поне не е най - лошата.
Давам 2 звезди - една за чаровните (на моменти) смешки и още една за стилът на автора, който ми допадна.
Не знам, дали това е добре, но от всички нелепи и глупави (смело наречени хумористични) български книжни, тази поне не е най - лошата.
March 17, 2016
Една от най-смешните книги, които съм чела. Прекрасен подарък от приятелка за Осми март. Чудя се на кого да благодаря най-напред. Мисля, че за автора има повече бонус точки. За малко да хвана представянето на книгата в Пловдив... Малко ме хвана яд, ама нямаше как да кажа на шофьора (го) да задържи няколко часа. :D Понякога е добре да проверяваш Facebook редовно. Но се сетих, че книгата ми е в чантата. Съжалявам да го кажа, но.... тов�� се чете само, когато си сам... Някъде около Ихтиман прибрах книгата, защото вече ми идеше да захапя предната седалка от смях.... И добре, че мацката на седалката до мен си чаткаше с някой батко(а) /Не съм надничала, предполагам.../ Сигурно щеше да си помисли, че получавам инсулт (че то лесно ли е в пълен междуградски автобус да се опитваш да си задържиш смеха?!) Благодаря! Благодаря! Благодаря!
August 23, 2017
Страшно съжалявам да го кажа, но тази книга е една от най-големите ми загуби на пари и време напоследък. Чета доста.. чета и всякакви опити за хумористични повествования. Изключителен фен съм на Никола Крумов. Предвид това изобщо не се замислих дали си заслужава или не книгата, когато ми я предложиха на едно литературно четене на "Мръсни приказки". А е трябвало. Изключително много и плосък хумор, толкова много, че малкото наистина смешни шеги просто се губят в общия безсмислен поток от думи. Има моменти, в които човек може да се усмихне, но толкова. По-добре Иво Сиромахов. Колкото и пошъл и беден да е неговият литературен свят, поне там не живеят псевдо Криско, наречен Дриско, или Митьо Пищова, кръстен Васко Сабята или нещо подобно...
December 27, 2016
Дори и онлайн, преживяването да слушаш разказите от "Пощенска кутия за приказки" е съвсем различно от това да ги четеш. Ако не бяха такава уникална комбинация от чувство за хумор, увлекателност на разказа, неочаквана развръзка на събитията и ударна доза тактично неспестен цинизъм, дори и с гласа, лирическите отстъпления и точно подбраните паузи на Калбуров за глътка вода, нямаше да се получи тази прекрасна симбиоза от материализирани мисли на хартия, за които намираш време, въпреки всички задачи струпващи се в края на семестъра, пък какво като имаш само една Коледна ваканция, за да го спасиш?! Ако не събера успех за стипендия - Калбуров е виновен!
March 29, 2017
Супер дебют на Димитър Калбуров. Истински се забавлявах с неговите истории. Прочетох книгата преди време и имам много приятни спомени. Когато всички пишат сериозно, е хубаво някой да ни накара малко да се посмеем.
Лично аз мисля, че е по-добър в писането на хумористични истории (в сравнение с поезията му в "Помниш ли"), но и двете книги постигнаха страхотен успех, което е похвално за толкова млад автор.
С интерес очаквам още от него:)
Лично аз мисля, че е по-добър в писането на хумористични истории (в сравнение с поезията му в "Помниш ли"), но и двете книги постигнаха страхотен успех, което е похвално за толкова млад автор.
С интерес очаквам още от него:)
January 20, 2023
Мамка му - Димитър Калбуров
Ако изпитвате нужда от книга,която да ви усмихне леко или да ви накара да квичите от смях,то това е вашата книга ! Случвало се е да се смея заради книга два пъти и двата пъти бяха заради творби на Калбуров. Как ги измисля тези неща,как успява да каже на шега толкова сериозни неща,с които доста хора са се сблъсквали... направо не знам.
Иначе историята се върти около Димитър,който бива притискан от майка си да си намери булка ,а и да се избръсне,от нуждата,която се обажда всеки ден - нуждата от любов,пък и от нежни ласки ,както и от живота ,който го блъска по най-различни начини ,с повод и без повод ,а в края на всяка отделна глава пише "Мамка му"-нещо,което и аз си казвах четейки за неволите на Митко .
Ако изпитвате нужда от книга,която да ви усмихне леко или да ви накара да квичите от смях,то това е вашата книга ! Случвало се е да се смея заради книга два пъти и двата пъти бяха заради творби на Калбуров. Как ги измисля тези неща,как успява да каже на шега толкова сериозни неща,с които доста хора са се сблъсквали... направо не знам.
Иначе историята се върти около Димитър,който бива притискан от майка си да си намери булка ,а и да се избръсне,от нуждата,която се обажда всеки ден - нуждата от любов,пък и от нежни ласки ,както и от живота ,който го блъска по най-различни начини ,с повод и без повод ,а в края на всяка отделна глава пише "Мамка му"-нещо,което и аз си казвах четейки за неволите на Митко .
November 10, 2020
"Водили са ме на спагети Болонезе за 28,99лв порция в купичка за крем карамел. Водили са ме дори да ям веган мъфини с броколи, хималайска сол и мужик корен, ама за сефте ме водят да ядем мазни дюнери. Истинската любов е да си лъхате на чесън, но да не ви пречи."
Искрено се смях, докато четях тази книга! Авторът има толкова развинтено въображение, че ми напомни на част от моите смахнати сънища, само че ако се бях почерпила и с халюциногенни гъби преди това. Какво ли не се случи в тази книга, шоута, преследвания, изнудвания, несполучливи срещи, нови амплоата, полузабравени български личности и много самоирония, която харесвам, пет звезди!
Искрено се смях, докато четях тази книга! Авторът има толкова развинтено въображение, че ми напомни на част от моите смахнати сънища, само че ако се бях почерпила и с халюциногенни гъби преди това. Какво ли не се случи в тази книга, шоута, преследвания, изнудвания, несполучливи срещи, нови амплоата, полузабравени български личности и много самоирония, която харесвам, пет звезди!
November 2, 2020
Хаха пълна кретения, в недобрия смисъл. Освен това е пълно с неумишлени правописни грешки - очудих, умекнах...
Може и да остарявам, но простотиите едно време бяха къде-къде по-смешни и интелигентно списани...
Може и да остарявам, но простотиите едно време бяха къде-къде по-смешни и интелигентно списани...
May 5, 2016
Книгата е лека за четене и като цяло е приятна, но цинизма и простотията идва една идея в повече, както и препратките към героите на българското ежедневие като Къци и Митьо Пищова.
Гледайки клипчетата от Пощенска Кутия за приказки, се забавлявах много, но четейки същия сюжет на книга, ми се стори твърде простовато.
Гледайки клипчетата от Пощенска Кутия за приказки, се забавлявах много, но четейки същия сюжет на книга, ми се стори твърде простовато.
November 18, 2024
Това не беше за мен. Житейският ми път дотук, който съм вървяла всички тези години, не ми е дал и зрънце от аурата на тази книга (исках да кажа вайб, но щеше да прозвучи не на място). Шегичките на Калбуров със сигурност ще разсмеят много читатели, но може би в момента съм на доста различна литературна вълна и не бих могла да им се насладя. Имаше едно просташко състояние на духа при главния герой (that is Калбуров), което разгради очакванията ми към четивото, че ще ми бъде интересно. Жените бяха описани или като недостижими кифли, или като слабохарактерни, готови да изневерят. Може би в това са чарът и хуморът на книгата, но, пак казвам, не го намирам за смешно, а по-скоро за скучно и безвкусно.
March 15, 2021
Една доста глупава книга! Набързо скалъпена, пълна с цинизми и жалък опит за употребата на черен хумор, сарказъм и прочие.
Първият ми сблъсък с Димитър Калбуров бе Пощенска кутия за приказки, от която вече спомен нямам. Помня единствено, че не бях особено впечатлена, но дадох шанс и на втората част, тъй като ми бе заета от приятелка. Е, дори и не я довърших, а толкова рядко оставям недочетени книги.
Но намерих тази книжка в електронен вариант и реших да я прочета, тъй като е първата самостоятелна книга на въпросния. Няма такава простотия, меко казано!
Първият ми сблъсък с Димитър Калбуров бе Пощенска кутия за приказки, от която вече спомен нямам. Помня единствено, че не бях особено впечатлена, но дадох шанс и на втората част, тъй като ми бе заета от приятелка. Е, дори и не я довърших, а толкова рядко оставям недочетени книги.
Но намерих тази книжка в електронен вариант и реших да я прочета, тъй като е първата самостоятелна книга на въпросния. Няма такава простотия, меко казано!
October 6, 2020
Книгата ми беше предложена като леко и забавно четиво. Не очаквах, че изказът ще е толкова циничен на моменти, но вероятно е добро отражение на съвременноста в България. Посмях се добре в някои от главите. Имаше доста неочакван завършек. Струва ли си цената - определено НЕ! Но все пак подпомагаме развитието на млади творци. Да се надяваме, че следващите творби на автора ще са по-сериозни.
April 27, 2018
Забавна и разтоварваща,макар на моменти да ми идва прекалено просташка и комерсиална. Не съжалявам,че я прочетох,посмях се,поразтоварих си мислите и така. Има нужда и от този тип литература. Готино книжле ,подходящо за хора с чувство за хумор .
March 9, 2021
Не мога да повярвам, че нещо подобно може да види бял свят. То това не е дъно, а мнооого по-дълбоко потънало. Що за болен мозък може да съчини подобна простотия, в която няма абсолютно никаква мисъл?! Потрес!
Displaying 1 - 30 of 43 reviews