Умишлено се забавях да чета нещо от Долто, тъй като си знам, че няма да разбера абсолютно нищо. Е, не беше толкова зле - 60% от прочетеното мисля, че го разбрах и 40% си нямам никаква идея за какво идеше реч.
Франзоаз Долто си е вдъхновяващ учител и лектор, макар да ми идва малко провокираща на моето съзнавано и несъзнавано на моменти. Има много, което човек да научи от нейния живот и работа, но определено трябва преди това да има някакви познания по "основи по психоанализа" (не съм убедена дори, че мога да се изразя така :) ).
Лекцията, която е описана в книгата е интригуваща, Долто изговаря с думи и примери, че "всичко е език" и като се замисля наистина понякога забравяме (или не искаме) да кажем някои неща, просто, защото си мислим, че са ясни или ни е срам, но другият има нужда да ги чуе и трябва да ги чуе. А, описаната дискусионна част, определено засяга много наболели и в нашата прекрасна България проблеми - като разводът, като осиновяването. :)
И за да няма съмнение какво мисля - хубаво е да се чете Долто. Сега малко съжалявам защо толкова се забавих, но пък може би ще наваксам с други нейни лекции и книги по-скоро... от период от две години. :)