„Адския цирк“ . Роман? Филм? Реалност?
Нощта забърква коктейл от безумие и замаяност, подхранва адреналина двойно за различни прояви. Всички герои на Богосян са като дрогирани – от страх, от омраза, от хормони, от наркотици, от суеверия, от обърканост или изтощение (от любов не споменах, още не зная да вместя ли думата тук). Малки и големи лудости се отприщват, сякаш всеки е бил вързан и сега неудържимо излива всичко под прикритието на нощта и всеобщия пожар не в Мол-а, а в главите.
„Колкото беше друсан, стана още по-друсан.“
„*** си помисли: „Сигурно така се чувстват лудите, точно като мен сега.“
Мислех, че романът е отпреди няколко десетилетия и се изненадах, че е от 2000 г. Но е факт, че проблемите са актуални и Богосян ни е предложил добра извадка от типажи. Май не съм чела/гледала „трилър“ от години (някъде такова определение видях), но книгата ми беше като компенсация за всички новини и телевизионни програми, които не съм изгледала през последните години.
И въпреки че редовно недоумявам от „всичкото пазаруване“ на 20-ти и 21-ви век, не ми идва отвътре така яростно да се противя срещу корпорациите (защото сами си ги поддържаме) или срещу полицията (можем ли без нея и други институции). Но донякъде не мога да отрека това:
„Компютри и корпорации бяха обединили сили, за да изградят този свят. Магазини за ароматизирани свещи, бельо, пресни сладки, на „Дисни“ – нечовешки боклуци за масите. Мазните бюрократи, подчинени на системата, знаеха какво харесват хората. Те проучваха и сортираха човешките желания, а после ги удовлетворяваха.“
„…всичкото пазаруване, семейни почивки, училищни изпити, повишения в работата, задръствания по улиците, телевизионни програми, далечни войни и сексуални игри са били за едното нищо.“
Не знаех как ще ми се отрази сега „Mall“ – може би вече клоня към конформизъм, дори и консерватизъм, нежелаеща някой около мен да действа като героите в романа. Но се радвам, че я прочетох, защото ми хареса как пише Богосян. И най-вече това беше нужната доза освестяване на фона на мирния ми безновинарски свят. Напомняне „всеки може да се озове във филм“. С една крачка, дори в средата на установения „зрял“ живот. И цялата каша може да е любопитна картина само докато не те засяга лично.
И тук дрогата има място като в „Секс, наркотици и рокендрол“. Сигурно увличането често е с „цел бягство от действителността“, а понякога и за да си „гот“, арт или „анти“, нещо такова: „Ти си малко интелектуалец, а?“
Не зная стигането до подобни състояние има ли отрезвяващо действие, но нека авторите продължават да бъдат безкомпромисни в описанията си:
“*** се събуди от вампирския си сън, плувнал в студена пот и с празна глава. Като човек, който пада отвисоко и се мъчи да сграбчи с ръце въздуха, умът му търсеше да се улови поне за едно нещо, което му е познато. Но *** виждаше единствено черно на черен фон. Не само не знаеше къде се намира и колко е часът, но дори не помнеше името си. Беше изгубен.“
„Плътта бе само препятствие пред по-голямо и по-голямо ускорение. С ускорението грохотът на телевизионните гласове, туптенето на артериите, бученето на пулса се катализираха в крайна верижна реакция. Масивните турбини на физиологията на ***, нажежени до бяло, достигаха момент на усукване и започваха да се топят.“
И сексът е тук – могъщата движеща машина.
„Това правеха – целуваха се, опипваха се слепешком и се боричкаха, заемайки причудливи пози на просторната предна седалка на луксозната кола, докато накрая се разделиха като борци, които се готвеха за нова схватка.“
Искаше ми се да препиша и по-бурни и цветущо описани сексуални сцени. Но предполагам не бива такива думички и изрази да се копират тук. В цели три по-необичайни сексуални комбинации („младеж-зряла жена“ и други) си помислих за имиджа на мъжете като „опасните същества“. Но освен действието на връхлитащия тестостерон, не падат ли именно те понякога в капана на „опасните женички“?
„Как изобщо някоя жена би проумяла тревогата от това да си мъж, вечно да се гърчиш под камшика на тестостерона?“
И го разбирах този мъж, и го съжалявах, и му се ядосвах. Така и с почти всички герои всъщност. А мечтата ми да отида в най-различни американски щати не намаля и с един процент. Да не се стига никъде до „протеста“ на Мал. Дали оттук тръгва всичко?
„Колкото по-индивидуален се опитва да бъде всеки, толкова повече си приличат всички.“