По традиция при мен, след големия шум проявих любопитство да видя what's the fuzz about. Главичките на книжлето не се отличават със съществено качество. Самото съдържание е доста посредствено и не допринася с това да научим нещо ново за борбата с тревожността - напротив, всички тези неща са до болка познати от евтини статии от женски портали в интернет, които са със съмнителна надеждност. Признавам, че встъпителната драматичност на първа глава е достойна да бъде публикувана в сп. "Съдби", както и че авторката има завиден талант да създава съдържание за подобен тип медии. Извън това, не виждам особен смисъл от съществуването на подобна книга. Радвам се, че е била в малък тираж и че поне към момента не се очертава да бъде преиздавана, защото все пак изпитвам някаква емпатия към дърветата и и особено дълбоко състрадание към онези, загубили живота си, за да бъде отпечатано ТОВА на хартия. За добрите ревюта, единственото ми логично обяснение е, че все още авторите им не са имали удоволствието да се натъкнат на качествена литература.