"Някои читатели може да се учудят, че в мемоари, разказващи за страданията на близките ми, кариерата ми на репортер и автор, дейността ми в емиграция и подобни „сериозни" сюжети, се отделя толкова голямо място за фриволни случки, любовни истории и анекдоти. Но който има търпението и продължи да чете, ще открие, че тази история илюстрира старата истина, че за добро или зло всяка стъпка в живота ни повлиява на следващата и нищо не е напълно случайно, а всичко следва закона за каузалността." (Стефан Груев)
Четейки "Моята одисея" на Стефан Груев, се сещам за филма "Форест Гъмп" и как един обикновен човек се оказва в центъра на всякакви интересни събития. Животът на Груев е изключително динамичен и както сам той казва, воден от късмет. След смъртта на цар Борис III и падането на монархията в България, Стефан Груев е на кръстопът, а живота му все едно започва отначало. Като един "емигрант без пукнат грош" в Женева, вятъра на съдбата го среща с най-различни хора... принцеси, лордове, бизнесмени, президенти, холивудски звезди и много други знайни и незнайни люде. Някои срещи са случайни, други професионални, предвид кариерата на Груев като репортер във френското списание "Пари Мач". Неговият път преминава през много държави и континенти, та чак до Южния полюс, като част от американската операция „Дълбок лед“ . Груев е автор на осем книги на френски и английски език, три от които са преведени и издадени на български („Корона от тръни“, „Проектът Манхатън" и „Моята одисея“). През 2002 год. по повод своята 80-годишнина, Стефан Груев е награден в България с орден „Мадарски конник“ – I степен, за приносите си в популяризирането на българската култура и история.