Тази книга е за любовта към Унгария и нейната култура. През гласовете и историите на влюбените в унгарската литература български преводачи, тя се опитва да покаже как е вървяло взаимното ни опознаване. Защо “двуглас”? Защото в нея се смесват, съединяват се гласовете на преводачите на унгарска литература, живеещи в България, с тези на живеещи в Унгария български творци, отдали се не само на превода, но и на популяризирането на нашата култура там.
Емил Басат е роден на 26.04.1949 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". 40 години сътрудничи на различни издания с рецензии за книги, портрети на чуждестранни българисти, преводачи, художници, писатели. Работил е в Националната телевизия, в. "Еврейски вести", УИ "Св. Кл. Охридски", Министерството на културата. От 2000 г. работи в изд. "Слово" (Велико Търново) - връзки с обществеността. От 1984 г. прави портрети-анкети на най-известните ни български преводачи от старата генерация. През 1995 г. в УИ "Св. Кл. Охридски" в съавторство с доц. Величко Тодоров излиза книгата "Чешки триптих. Образът на българската литература в профил и анфас". През 2007 г. в изд. "Райндал" излиза първата му самостоятелна книга "Преводът - лица и маски", в която авторът представя в портрети-анкети Тодор Нейков, проф. Цеко Торбов, Валентина Топузова -Торбова, Петър Драгоев, Надежда Лекарска, Нели Гуревич, Нели Доспевска, Лилия Сталева, Стефан Гечев и Кръстан Дянков. В момента работи върху втора книга с портрети на преводачи.