What do you think?
Rate this book
Смахнатата Евдокия
Russian Book. EKSMO, M. 288. 2017. Hardcover.
207 pages, Hardcover
Published January 1, 1978
1 person is currently reading
7 people want to read
About the author
Anatoly Aleksin
106 books8 followersSee Анатолий Алексин
Aleksin Anatoly Georgievich (real name Goberman), Russian prose writer, playwright.
Born August 3, 1924 in Moscow, in the family of an active participant in the Civil War, repressed in 1937. As a child, he appeared in the pioneer press with poetry (collected in the book Rozhok, 1951; together with S. Baruzdin). During the Great Patriotic War, he worked at a construction site; in 1950 he graduated from the Indian branch of the Moscow Institute of Oriental Studies. At the same time he published a collection of novellas Thirty-one days, approved by K.G. Paustovsky and immediately identified Aleksin as the creator of the so-called. "A youthful tale".
Numerous works of Aleksin (stories by Sasha and Shura, 1956; Unusual adventures of Seva Kotlov, 1958; Says the seventh floor, 1959; Kolya writes to Ole, Olya writes to Kolya, 1965; Late child, 1968, etc.) are spontaneous and lifelike, not devoid of melodramaticism and sentimentality, presented, as a rule, in the first person, narratives about the collision of children and adolescents with the world of adults.
Aleksin Anatoly Georgievich (real name Goberman), Russian prose writer, playwright.
Born August 3, 1924 in Moscow, in the family of an active participant in the Civil War, repressed in 1937. As a child, he appeared in the pioneer press with poetry (collected in the book Rozhok, 1951; together with S. Baruzdin). During the Great Patriotic War, he worked at a construction site; in 1950 he graduated from the Indian branch of the Moscow Institute of Oriental Studies. At the same time he published a collection of novellas Thirty-one days, approved by K.G. Paustovsky and immediately identified Aleksin as the creator of the so-called. "A youthful tale".
Numerous works of Aleksin (stories by Sasha and Shura, 1956; Unusual adventures of Seva Kotlov, 1958; Says the seventh floor, 1959; Kolya writes to Ole, Olya writes to Kolya, 1965; Late child, 1968, etc.) are spontaneous and lifelike, not devoid of melodramaticism and sentimentality, presented, as a rule, in the first person, narratives about the collision of children and adolescents with the world of adults.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
December 26, 2024
Много ми хареса как пише и как изгражда героите си Алексин. Фин познавач на хората, чудесен разказвач и талантлив писател е бил!
Макар и малко да са остарели, тези четири разказа заслужават да бъдат прочетени от повече български читатели! Идеологията на времето се забелязва, но не тежи на историите в тях.
Харесаха ми и илюстрациите към текста, дело на Красимира Дренска.
"Смахнатата Евдокия" - 5*.
"Третият от пети ред" - 5*.
"Завчера и другиден" - 4*.
"Действащи лица и изпълнители" - 3*.
"Книгите и филмите, ако са талантливи, не губят от времето своите достойнства. Те са създадени сякаш веднъж завинаги…"
Макар и малко да са остарели, тези четири разказа заслужават да бъдат прочетени от повече български читатели! Идеологията на времето се забелязва, но не тежи на историите в тях.
Харесаха ми и илюстрациите към текста, дело на Красимира Дренска.
"Смахнатата Евдокия" - 5*.
"Третият от пети ред" - 5*.
"Завчера и другиден" - 4*.
"Действащи лица и изпълнители" - 3*.
"Книгите и филмите, ако са талантливи, не губят от времето своите достойнства. Те са създадени сякаш веднъж завинаги…"
Read
August 11, 2025Ёмкая повесть, очень понравилась. Сразу хочется совершать добрые и справедливые поступки.
October 30, 2017
Какво е да си родител?
„
— Бременността краси почти всички жени… Я да видим за кого си се оженил ти? — казваше Надюша, като се гледаше сутрин в огледалото.
“
Ако в едно четиво за юноши е можело да се проумее очакването на бъдещите родители от четящия юноша, това е повестта.
Ако някога сте имали смахната учителка, даже и класна, ако си спомняте как е преминал вашият девети клас, прочетете тази кратка повест.
Ако сега сте ученици, може да ви изглеждат странни някои принципи на социалистическото възпитание, но няма да са чак толкова странни.
“
— Да живееш сам за себе си не е чак толкова страшно — категорично отсече тя. — Много по страшно е, живеейки само за себе си, да засягаш мимоходом и чуждите съдби.
„Всичко е прекалено сложно. Иди, че го разбери!“ — спомних си аз Олините думи. И сякаш разбрала мислите ми, Евдокия Савелевна каза:
— Щом нямаш време да разбереш нещо, по-добре не се залавяй. И не се опитвай небрежно, през куп за грош, да оправяш чуждото нещастие!
“
„А може пък да обича… само себе си? — помислих си изведнъж. — Не, не е вярно! Тя винаги е обичала Надюша… изкуството… Тя искаше ние да се гордеем с нея. Нали и това е… обич!“
— Не мислите ли, че тази последна Олина постъпка, която завърши толкова ужасно… все пак беше един протест?
— Против кого?
— Против самотата… в класа ви.
— Този, който на всяка цена иска да бъде пръв, е обречен на самота — пак така отсечено формулира сентенцията си Евдокия Савелевна.
Има ли смисъл всичко онова, което владее умовете на „ПЕДАГОЗИТЕ“, докато се занимават с работата си да преподават? Има ли, няма ли, а днес как е?
„
— Бременността краси почти всички жени… Я да видим за кого си се оженил ти? — казваше Надюша, като се гледаше сутрин в огледалото.
“
Ако в едно четиво за юноши е можело да се проумее очакването на бъдещите родители от четящия юноша, това е повестта.
Ако някога сте имали смахната учителка, даже и класна, ако си спомняте как е преминал вашият девети клас, прочетете тази кратка повест.
Ако сега сте ученици, може да ви изглеждат странни някои принципи на социалистическото възпитание, но няма да са чак толкова странни.
“
— Да живееш сам за себе си не е чак толкова страшно — категорично отсече тя. — Много по страшно е, живеейки само за себе си, да засягаш мимоходом и чуждите съдби.
„Всичко е прекалено сложно. Иди, че го разбери!“ — спомних си аз Олините думи. И сякаш разбрала мислите ми, Евдокия Савелевна каза:
— Щом нямаш време да разбереш нещо, по-добре не се залавяй. И не се опитвай небрежно, през куп за грош, да оправяш чуждото нещастие!
“
„А може пък да обича… само себе си? — помислих си изведнъж. — Не, не е вярно! Тя винаги е обичала Надюша… изкуството… Тя искаше ние да се гордеем с нея. Нали и това е… обич!“
— Не мислите ли, че тази последна Олина постъпка, която завърши толкова ужасно… все пак беше един протест?
— Против кого?
— Против самотата… в класа ви.
— Този, който на всяка цена иска да бъде пръв, е обречен на самота — пак така отсечено формулира сентенцията си Евдокия Савелевна.
Има ли смисъл всичко онова, което владее умовете на „ПЕДАГОЗИТЕ“, докато се занимават с работата си да преподават? Има ли, няма ли, а днес как е?
October 28, 2023
Алексин невероятно хорош, когда пишет о том, что знает, и довольно слаб, когда пишет о том, в чем не разбирается. Эта короткая повесть, к сожалению, из второй категории.
Вся она построена вокруг довольно странной ситуации — у маленькой девочки аллергия на любые лекарства (што??), и когда ей становится плохо, ее может спасти только один уникальный хирург, который каким-то образом (но как??) умеет оперировать без фармацевтики. А бабушка девочки всю жизнь проработала учительницей в школе, и хихург много лет назал был ее учеником, и вот всю повесть она сидит у дверей операционной, ждет, вспоминает разные случаи из школьной жизни. А что происходит за закрытыми дверьми операционной, неизвестно ни читателю, ни автору, т.к. Алексин в медицине явно не эксперт, поэтому вынужден отделываться общими фразами типа «от напряжения по лицу врача текли ручейки пота».
Зачем автору вообще понадобилась эта коллизия с абсолютной аллергией, понять сложно. Ну т.е. да, красивая метафора, все люди от лекарств выздоравливают, а эта девочка НЕ ТАКАЯ КАК ВСЕ, поэтому она от лекарств умирает. А хирург ее спасает, судя по всему, чисто напряжением воли. Красиво, но уж очень фальшиво. И вот эта фальшивая нотка, к большому сожалению, портит все воспоминания пожилой учительницы про школьную жизнь, которые, как всегда у Алексина, крайне хороши.
Жаль, жаль.
Вся она построена вокруг довольно странной ситуации — у маленькой девочки аллергия на любые лекарства (што??), и когда ей становится плохо, ее может спасти только один уникальный хирург, который каким-то образом (но как??) умеет оперировать без фармацевтики. А бабушка девочки всю жизнь проработала учительницей в школе, и хихург много лет назал был ее учеником, и вот всю повесть она сидит у дверей операционной, ждет, вспоминает разные случаи из школьной жизни. А что происходит за закрытыми дверьми операционной, неизвестно ни читателю, ни автору, т.к. Алексин в медицине явно не эксперт, поэтому вынужден отделываться общими фразами типа «от напряжения по лицу врача текли ручейки пота».
Зачем автору вообще понадобилась эта коллизия с абсолютной аллергией, понять сложно. Ну т.е. да, красивая метафора, все люди от лекарств выздоравливают, а эта девочка НЕ ТАКАЯ КАК ВСЕ, поэтому она от лекарств умирает. А хирург ее спасает, судя по всему, чисто напряжением воли. Красиво, но уж очень фальшиво. И вот эта фальшивая нотка, к большому сожалению, портит все воспоминания пожилой учительницы про школьную жизнь, которые, как всегда у Алексина, крайне хороши.
Жаль, жаль.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews