В човешки дрехи

by Leena Krohn, Лена Крун, Борис Парашкевов (Translator)

Pelikaani laskeutuu uimarannalle ja kiinnostuu ihmisten elämästä. Se pukeutuu ihmiseksi, hankkii asunnon, saa työtä oopperassa, rakastuu. Se myös tutustuu 10-vuotiaaseen Emiliin, joka ryhtyy sille oppaaksi ihmisten maailmaan. Kun aikuiset vangitsevat Pelikaanin eläintarhaan huomattuaan sen olevankin lintu, on lasten tultava hätiin...

Ihmisen vaatteissa on valloittava fantasiaseikkailu, joka koskettaa kaikenikäisiä. Se on kertomus kahden muukalaisen ystävyydestä suuressa kaupungissa, tarina unelmista, pettymyksistä ja ilosta.

Leena Krohnin Ihmisen vaatteissa on pohjana Liisa Helmisen elokuvalle Pelikaanimies, joka saa ensi-iltansa joulukuussa 2004.

Genres: Finnish Literature, Childrens, Fiction, Fantasy

120 pages, Hardcover

First published January 1, 1976

Reviews

[Metodi Markov · Rating 3 out of 5]

Наивна донякъде, но приятна за прочит история.

Отправя ясни послания и не оставя читателите си безразлични.

Емил се е преместил с майка си от финландската провинция в голям град. Трудно му е да се адаптира, мъчи го носталгия и тогава ненадейно съдбата го сблъсква с птица, която страстно желае да изучи хората и сама да стане човек.

Приятелството е най-ценния дар, който можем да получим.

Моята оценка - 3,5*.

Цитат:

"Онова, по което тъгувате, може да бъде време, а не място."

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

Харесах „детско-юношеската“ книга „В човешки дрехи“ на Лена Крун, защото:
- ми я показа приятелка;
- я намерих на любимо място – „Рапана“ във Варна;
- в тази поредица („Четиво за юноши“) са моите „легенди“ – „Спасителят в ръжта“, „Да убиеш присмехулник“, „Момчетата от улица Пал“;
- случайно я четох след друга финландска книга, която доста ми хареса („Неща, които падат от небето“ – не само финландското беше общо, а и някои от проблемите на детските герои, както и чудесните преводи);
- случайно я четох след друга книга, заради която може да ни мине през ума „Човек ли да си, животно ли да си?“ („Фирмин“);
- изкуството отговаря на този въпрос;
- има приятен хумор;
- има необикновено приятелство;
- се върнах в 70-те/80-те, когато всички си подарявахме книги с пожелания на първа страница, в случая: „ЧРД! Пожелавам ти успех в училище и много радост в игрите.“

Доскоро имах неприятния навик при юношески книги да казвам, че в тях има „наивни моменти“. Сега пак на 2-3 места си помислих така за някои поучителни мисли в романа (някъде косвено изразени, някъде пряко). Но първо се научих да възприемам тези книги по малко по-различен начин и второ – тези „наивни мисли“ толкова съвпадат с някои мои моментни настроения…

„Никой не виждаше какво се крие под облеклото ми…“

„… защото аз още не бях наясно с границите на страните и с националностите…“

„За първи път разбрах колко ограничения спъваха човека и колко свободен съм бил в по-раншния си живот.“

„… направил бях важна крачка – от скитник бях станал трудещ се, а с това по мое мнение се бях доближил до очовечаването, към което се стремях.“

„- Ракия не, само вино. Веднъж на Коледа ми дадоха една чашка.
- И какво, развеселихте ли се?
- Аз още преди това бях весел.“

„- Хората имат най-малко сто различни езика – просвети го Емил.
- Но това не усложнява ли нещата много повече?“

„Никой не е виновен за външността си!“

„Мислех си, че хората имат непреодолимо влечение към измислицата и изображението.“

„Сега тук, в града, има неща, от които не желая да се лишавам.
Например операта. Къде ще намеря опера на брега – по гранитните скали или сред тръстиките край залива?“

„Чудя се на човека, който умее както да свири на вълшебна флейта, така и да произвежда ракети.“

„Който познава поне малко човешкия свят, не може да не се натъжи дълбоко от неговото състояние. И все пак в него има нещо, има нещо необичайно и удивително, което понякога проблясва и заслепява погледа…“

„Такъв си е човекът и какъв ли още не. Толкова е сложен, че ужас ме обзема. И вече не му завиждам, ни най-малко.“

„Ти си човек, задачата на човека е да помни.“

„Следователно, бъди весел!“

[Dessislava · Rating 5 out of 5]

Разкошен метафоричен роман за живота и мястото ни в него. Звучи глупаво, но не е. Все пак става въпрос за пеликан, който иска да е човек. Пеликаните са страшно симпатични същества, а този конкретно е и интелигентен и одухотворен.

[Fra · Rating 3 out of 5]

"Nessuno sa cosa tornerà utile e cosa no. Però voi uomini avete scoperto molte cose: di cosa si nutrono le lumache di mare, la durata delle ere glaciali, quanto è lontana Alfa Centauri, com'è fatto l'apparato respiratorio degli artropodi. Avete il becco corto rispetto a noi pellicani, eppure avete trovato il tempo di ficcarlo dappertutto. Non esiste al mondo animale più curioso di voi. Né più bizzarro. Com'è difficile capirvi."

[Skaitančios katės · Rating 5 out of 5]

Sakiau ne kartą ir dar pasikartosiu: SKAITYKIT VAIKIŠKĄ LITERATŪRĄ! ❤ Tikrai daugelį suaugusiems skirtos literatūros savo minties gilumu pranokstanti knyga. Puikus priminimas žmonijai žvilgtelėti į save iš šalies. Bet labiausiai man šita knyga buvo apie tai ką reiškia suaugti, apie visus dalykus, kuriuos esam išmokyti pamiršti, apie lėtą šviesaus vaikiško naivumo atsisakymą. Ir turbūt apie tai, kad tik tą naivumą praradę galim suprasti jo vertę, išsaugoti širdyje ir taip būti gražiais žmonėmis. Sužavėjo knygoje aprėpiamų sudėtingų temų gausa, ir dar labai labai - puikus Viltarės vertimas ❤

[Artur Nowrot]

No idea what to rate it. Beautiful, wise, but also sad in a way only Finnish art can be. Not sure I would recommend it to children. Or anyone.

Unless you want to have your heart destroyed by art, in which case go right ahead.

[Velislava Bazelkova · Rating 5 out of 5]

"Но който веднъж е видял птица да плаче, той никога не забравя това."

[Gautsho]

Väga kena lastekas, märksa parem kui suurem osa praeguseid.

[Viktorija · Rating 4 out of 5]

"Taip nuostaba. Kuo daugiau skaitai,tuo labiau stebiesi. Galiausiai vargiai begali skaityti. Tiesiog sėdi ir stebiesi. "

[Lee · Rating 4 out of 5]

jos sä et ymmärrä tätä kirjaa niin älä puhu mulle

[osoi · Rating 5 out of 5]

В прошлом году я уже пыталась запихнуть в себя «В одежде человека», и это один из тех случаев, когда надежды не оправдываются и книга брошена в самом начале. В апреле у меня был настолько благодушный настрой, что я, не питая более никаких надежд, просто включилась в миры Леены Крун.

Учитывая горький опыт с одной из повестей, я обратилась ко второй («Сфинкс или робот») – и ни разу не прогадала. Первые главы я восхищалась вселенной, в которой тебя может засосать в свою воронку борщ, можно проснуться во сне, где между сфинксами и роботами гораздо больше общего, чем кажется. Единственное, на что могла посетовать – так это на нарочитую отстраненность Крун. Ее мир прекрасен и упорот, но с ним не чувствуешь коннекта, настолько эфемерны ее маленькие главки, наполненные совсем не детским смыслом. А потом пришла последняя глава – и меня накрыло. Это просто анриал, ребята, особенно последние строчки. Не знаю, чем меня так зацепил Сулеви, который в один прекрасный день стал видеть течение времени, но я готова была реветь, настолько мощной была тихая волна отрешенности.

«В одежде человека» философична донельзя, и со второй попытки я как следует вникла в эту повесть о настоящем человеке и настоящей птице, о том, как эти два мира соприкасаются. Мальчик Эмиль сумел разглядеть в странноватом соседском господине Хурулайнене его тру-селф – сосед не кто иной, как пеликан, захотевший стать человеком. Взрослые не замечают ни клюва, ни крыльев, в конце концов, он же носит костюм и ботинки. Глобальное несовершенство этого мира, щемящая сердце грусть.

Леена – странная и прекрасная. Маленькое, но важное открытие на просторах Финляндии.

annikeh.net

[Pia · Rating 4 out of 5]

Kasien vinkkaussettiin metsästin vielä lyhyttä fantasiaa ja yhtäkkiä muistin tämän, joka on ollut mielessä lukea jo vuoskausia. Tarinahan on monille tuttu: pelikaani muuttaa kaupunkiin ja haluaa tulla ihmiseksi. Oppaanaan hänellä on kymmenvuotias Emil, joka on omalla tavallaan muukalainen hänkin.

Joku tässä vetoaa minnuun niin paljon, etten meinaa saaha ees sanoiksi sitä laitettua. Haikea ja hauska, filosofinen tarina ihmisyydestä.

[Elisa · Rating 4 out of 5]

3.5 stelle

[enricocioni · Rating 3 out of 5]

The Pelican's New Clothes is a short novel about a boy who becomes friends with a pelican, and it's exactly as charming as that sounds. It's also one of those children's books that is unafraid to tackle philosophical questions such as the true nature of personhood--which ultimately lead to a rather melancholy ending. Nor is it afraid of sex--the protagonist, Emil, is on the very cusp of adolescence, and I think Krohn does a good job of describing the fragmentary, slightly random way in which young kids starting cobbling together thoughts about sex. Overall, though, the novel feels unfinished, perhaps rushed--a couple of chapters in the middle feel episodic in a way that detracts from the plot's forward motion, and most side characters are barely sketched out, and eventually disappear without a trace. Still, there's enough here to make the book worth reading. Bethany Fox should be commended for her excellent translation--I was particularly impressed with the poems, which were delightful.

A note to English readers: the only way you can read this book is purchasing Leena Krohn's Collected Fiction--I don't think you can get The Pelican's New Clothes as a separate volume. It's pretty good value though--£6.99 from 800+ pages of novels, novellas and short stories from a giant of speculative fiction.

[Aimi Tedresalu · Rating 5 out of 5]

Lapsepõlvekodu pööningul tuhnides leidsin pundi raamatuid, mille lugemist lapsena väga nautisin. Selle raamatu ülelugemine pakkus sama suure naudingu ka suurena ja kuigi seda nimetatakse lasteraamatuks, võib sealt leida sügavamaid elutõdesid ja põletavaid probleeme. Peategelane Emil kolib pärast vanemate lahutust koos emaga lapsepõlvekodust linna elama. Ühel päeval märkab ta kohvikus kummalist meest, kes lähemal vaatlemisel ei olegi tegelikult inimene, vaid suur lind. Imelikul kombel ei pane aga ükski täiskasvanu seda tähele ega usu Emili juttu. Emil ja pelikan saavad sõpradeks ja lind jutustab loo sellest, kuidas temast sai inimene ja mida ta inimeste maailma kohta on õppinud. Loo lõpp on nukker, kuid ootuspärane.

Minu jaoks jäi sellest raamatust kõlama mitu olulist mõtet. Kui inimesed muudavad lindude elu võimatuks ega lase neil enam linnud olla, siis tuleb hakata inimeseks. Inimestele endale ei piisa aga ühest olemasolevast maailmast, vaid neid tuleb kogu aeg rohkem juurde luua. Vahel on parem, kui mõned asjad jäävadki vaid mälestusteks. Kui suur mõju on ühiskondlikul survel ja kui habras on sõprus ja kuidas me ei märka imesid, mid meid ümbritsevad.

Hea raamat, soovitan.

[Калоян Захариев · Rating 3 out of 5]

Първия ми контакт въобще с финландската литература. В него намерих елемент, познат ми от Пратчет (не, че Лена Крон и сър Тери имат каквато и да е допирна точка), според който хората забелязват само това, което искат. Господин Хюрюляйнен е пеликан, който е решил да опита живота сред хората. Носи човешки дрехи, живее в апартамент, но единствения който забелязва факта, че не е човек е малкия Емил. Момчето се опитва да помогне на пеликана да се научи да бъде човек. Книгата е малко странна като сюжет и според мен твърде особена за младата публика, но предполагам, че това е специфика на финландската литература. Въпреки това си струва да се прочете, най-малкото заради чисто философския момент какво прави човекът човек.

[Tessa · Rating 4 out of 5]

Luin tätä aluksi iltasatuna lapsille, mutta noin puolivälissä päätin jatkaa lukemista itsekseni. Kirja ei siis mielestäni sovellu alle kouluikäisille, suosittelisin tätä ehkä eniten yläkoululaisille ja sitä vanhemmille. Tarina ja tyyli on taattua Krohnia - pohdiskelevaa, hieman outoa ja hämmentävää, älykästä, upeaa. Muutama luku täytyi lukea kahteen kertaan, sillä Krohn osaa kuvata ihmisyyttä niin pakahduttavan hienolla tavalla.

[Jenny · Rating 2 out of 5]

En olisi lukenut kirjaa, jos se ei olisi ollut pakollinen koulutehtävä. Kirja kuitenkin yllätti minut positiivisesti. Elokuva (Pelikaanimies), joka kirjasta on tehty, oli monella tapaa erilainen kuin kirja. Elokuvassa juoni oli merkittävämmässä osassa, kirjassa puolestaan käsiteltiin enemmän Pelikaanin ajatuksia ihmisistä, sekä Emil-pojan ja Pelikaanin keskusteluja.

[Anna Marija Reidzāne · Rating 5 out of 5]

Ļoti savdabīgs darbs. Nebūs katram, bet man ļoti patika pamatdoma.

[kamila · Rating 4 out of 5]

cute

[Sara · Rating 5 out of 5]

Started almost as a children's book, ended up being extremely profound and philosophical - really really liked it.

[Patrycja · Rating 5 out of 5]

Niesamowita opowieść o ludzkim życiu i o wszystkim tym, co się z nim wiąże. Bardzo ważne wartości przekazane w sposób niezwykły. Sam koncept tej pozycji jest niesamowity, a ilustracje - przepiękne i bardzo dosadne. Z całego serca polecam każdemu, gdyż każdy powinien to przeczytać.

"Ten, kto wraca, jest zawsze kimś innym niż ten, który odszedł".

[niina · Rating 2 out of 5]

Quite cute and educational in ways which could only be reached by introducing a very humane bird and a lonely child that get heartwarmingly close and struggle to grow together as functional parts of our modern society and all its inventions and restrictions, and even through rebellion ending up matching the sophistication of its adult residents.

Both the idea and the style the author has chosen to match to create this book made it seem like a book for young adults, even though the language would probably be a bit too much for the youngest to take on. As I already mentioned, the book contained a great number of lessons that are willing to either educate or stir the reader up. These lessons are not that hard, but always about things that modern people tend to take as given, natural and 'the way things are' without giving it a second thought. Like music, art, death, apartments, religions.

[Aleksandra · Rating 5 out of 5]

Świetna i nietuzinkowa.
Nie sądziłam, że opowieść o Pelikanie może tak wciągnąć.

[Ivan Stoikov - Allan Bard · Rating 5 out of 5]

One of the greatest modern tales I've read! A story about the unusual friendship between a boy and a pelikan who more than anything else in the world wants to be a human... A story about great, real friendship, that nothing could change! Though the end is sad, the book contains much wisdom and the great writing skills of the author!

[Alina :D · Rating 5 out of 5]

Zajebista, zdecydowanie powinna być znana. Piękna historia o pozorach, tożsamościach i o tym, czego nie widać lub wręcz przeciwnie - widać. Polecam 💕

[Dimitar Stefanov · Rating 5 out of 5]

Доста мъдрост е събрала тази книжка. Ето няколко симпатични цитата:

— Часът е седем и петнайсет.
— Аха. А какво идва след това?
— След кое?
— След седем и петнайсет.
— Седем и шестнайсет естествено.
~ ~ ~
— Разкажи ми всичко за това тука — посочих към ръката му.
Преместихме се на спокойствие под свода на един вход. В осем без петнайсет знаех всичко за часовника. Знаех, че един час се състои от шейсет минути, а минутата от шейсет секунди, и че едно денонощие има двайсет и четири часа. Разбрах, че земята обикаля около слънцето, което първоначално не ми се вярваше, и че всяка обиколка трае една година или триста шейсет и пет дена.

* * *

— Какво значи Kött? — попита птицата.
— Месо, само че на шведски — обясни Емил.
— Аха, естествено.
За миг пеликанът се умълча.
— По-рано си мислех, че хората навсякъде говорят един и същ език, както например пеликаните.
— Хората имат най-малко сто различни езика — просвети го Емил.
— Но това не усложнява ли нещата много повече?
— Усложнява ги — отвърна Емил. Беше го забелязал вече в училище, защото бележките му по чужди езици не бяха от най-добрите.

* * *

— Никога вече да не ми носите този вестник! — рече господинът.
— Но той е поръчан на този адрес! В списъка на абонатите пише Хюрюляйнен.
За по-голяма убедителност жената с разтреперан показалец посочи на строгия халат въпросния списък.
— Дори да е така — отвърна господинът. — Тук няма да го носите. Разрешавам ви да правите с него каквото намерите за добре.
Така без време свърши познанството между пеликана и ежедневника, от което първият очакваше толкова много.
Пеликанът заяви на Емил, че вече никога в живота си нямало да пипне вестник. Говореше с огорчено и уморено, почти болнаво изражение.
— Той или лъже — каза пеликанът, — или пък казва истината, което би било още по-лошо.
— Не лъже — увери го Емил. — Това е най-големият вестник на страната. Но защо да е по-лошо, ако казва истината?
— Защото — отвърна пеликанът и потрепери от погнуса — в него има ужасни неща за хората. Не ми се ще да повярвам в тях.

* * *

Отвътре ми заприлича на опера или киносалон. И там имаше много седалки, но пред тях не се виждаше бяло платно, а някаква маса и катедра. На стената над масата беше закрепен изваян от дърво мъж, чиито ръце и крака — колко ужасно! — бяха заковани.
~ ~ ~
За мен всичко това бе ново и потресаващо, но не бях съвсем сигурен дали да го приема за истина, или и то беше подобно на операта и киното, както подсказваше вътрешността на сградата. Не бяха ли и там всички неща само картини и изображения, предназначени за утеха и успокоение на прекалено свикналите с действителността или на боящите се от нея?

* * *

— Общо взето — каза той веднъж, — за човека нямам добро мнение. Вече не му завиждам и не му се възхищавам, както беше някога. Който познава поне малко човешкия свят, не може да не се натъжи дълбоко от неговото състояние. И все пак в него има нещо, има нещо необичайно и удивително, което понякога проблясва и заслепява погледа…