Лабиринта на думите

by Иван Здравков

Книга за творческия процес – нестандартна, любопитна, интригуваща. Книга с питания – защо и как? За страстта към писането. За алхимията на думите. За Минотавъра-страх, за идеите в литературата, за Оня, който диктува. За гласовете от спомените, за любовта, за шедьовъра, за надеждата Ave Maria. Една автентична книга, написана без сантименти.

112 pages, ebook

Published May 12, 2016

About the author

Роден в с. Долни Цибър, област Монтана, 12 май 1941 г. Завършил ломската гимназия „Найден Геров“, българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Поет, писател и журналист.

Книги с поезия: „Закълнете се в солта“, „Вечерна чаша“, „Любовен живот“, „Не гасете любовната свещ”, „Дихания“, романа „Сенки бродници“.

Създател на кратката форма за творческо писане Дихания.

Reviews

[Radina · Rating 3 out of 5]

Господин Здравков, вие сте добър поет, а както е видно и добър повествовател. Когато човек пише подобен вид литература, е хубаво да се придържа към фактите. Далеч съм от мисълта, че ще се извините, но лъжата вреди на живите и скверни паметта на тези, които са си отишли, затова искам да направя едно уточнение за събитията свързани с Георги Марковски на 7 януари. Ние с него се виждахме рядко, но си пишехме често. Бях дошла в София, за да обсъдим детайлите по издаването на превода. Седнахме в някаква кръчма и не след дълго се появихте и вие. Георги беше щастлив, че ще ме запознае с най-добрия си приятел. Бях слушала много за вас. После дойде една дама, която ми направи изключително приятно впечатление. Поговорихме и Георги отиде да я изпрати, а двамата с вас останахме да го чакаме. Когато се върна, вие се извинихте, че сте на Ивановден и си тръгнахте. С други думи никой никого никъде не е отпращал.
С Георги Марковски се разделих вечерта на 7 януари на спирката пред библиотеката. Носеше някакви ръкописи. И още нещо. Георги и на мен беше предложил да напишем книга, но аз се колебаех. Не мислех, че ще се справя, а и не исках да давам повод за клюки, с които писателският съюз си запълва времето, свободно от писане. Той беше изключителен разказвач и човек, който бе готов да влезе в огъня за истината. И заради тази истина правя това уточнение. Писмата, които ми е изпратил, още са при мен, но нямам намерение да ги правя публично достояние. В тях няма мръснички тайни. Ще откриете само едно огромно сърце и чудовищен талант. Георги Марковски беше единственият и последен писател, който бранеше красивите постижения на другите като свои. Няма други такива хора. Няма и да има.

Теменуга Маринова



Теменуга Маринова