אי הבנה במוסקבה

by Simone de Beauvoir

בשנת 1965 כתבה הפילוסופית והסופרת הפמיניסטיתסימון דה בובואררומן קצר בשם "אי-הבנה במוסקבה". הרומן מגולל סיפור פשוט לכאורה על זוג נשוי מפריז, בעל ואישה בשנות השישים לחייהם, שמגיעים לחופשה בת חודש בברית המועצות ונאלצים לערוך חשבון נפש ולבחון את מידת אהבתם זה לזה.מסיבות לא ידועות החליטה דה בובואר לגנוז את הרומן. רק ב-2013התפרסם הרומן לראשונה בספר, עורר התרגשות גדולה וזכויות תרגומו נרכשו על ידי עשרות הוצאות חשובות בעולם. כעת, במלאות שלושים שנה למותה של סימון דה בובואר, הרומן רואה אור לראשונה בעברית.

משתי נקודות מבט מתחלפות, של הגבר ושל האישה, מגוללת דה בובוארסיפור על משבר ספק-גורלי ספק-חולף בחייושל הזוג הנשוי. אנדרה הוא היסטוריון עצלבגמלאות ש"איבד את הניצוץ": הוא מפחד להזדקן, שותה יותר מדי ומוטרד מהתפוררות האידיאל הקומוניסטי. אך הוא עדיין אוהב בכל לבו את ניקול, אשתו, מורה שזה עתה יצאה לגמלאותומתקשה להסתגל לגילה ולמעמדה החדש. בצעירותההיתה פעילה פמיניסטית חדורת להט, וכעת, בגיל שישים, ניקול היא אישה דעתנית אך מלאתחרדות.השניים מגיעים למוסקבה כדי לבקר את בתו של אנדרה, מאשה. בהתחלההחופשהמתנהלת על מי מנוחות, אךבזמן שהאב מוצא נחמה בשיחותיו עם בתו, הולכת וגדלה אצל אשתו ניקול תחושת בדידות–עד לאותה אי-הבנה שמאיימת למוטט את אהבתם.

הנושאים שבהם עוסק"אי-הבנה במוסקבה"הם נושאים שהרבו להעסיק את סימון דה בובואר ביצירתה הספרותית וההגותית. אך בשונה מיצירות אחרות שלה שסופרו מפי אישה בלבד, ברומן הזה היא בוחרת לספר את הסיפור מפי שני מְספרים, אישואישה, וגישה זאת מאפשרת להשעות כל נקודת מבט שיפוטית ולהבין– כפי שכותב המתרגםניר רצ'קובסקי באחרית הדבר המצורפת–ש"רק כשאנחנו נעים בו-זמנית בשני המסלולים העומדים להתנגש, אנחנו יכולים לקבל את התשובה 'אין אשמים'."

Genres: Fiction, Classics, France, French Literature, Novels, Feminism, Russia

107 pages, Paperback

First published January 1, 1966

About the author

Works of Simone de Beauvoir, French writer, existentialist, and feminist, include The Second Sex in 1949 and The Coming of Age , a study in 1970 of views of different cultures on the old.


Simone de Beauvoir, an author and philosopher, wrote novels, monographs, political and social issues, essays, biographies, and an autobiography. People now best know She Came to Stay and The Mandarins , her metaphysical novels. Her treatise, a foundational contemporary tract, of 1949 detailed analysis of oppression of women.

Reviews

[Ilse · Rating 4 out of 5]

Litte misunderstandings of no importance

Nicole and André, a couple of recently retired teachers, travel for a second time to Moscow. They will spend time with André’s daughter from his first marriage, Masha, who helps her father with some work and learning Russian. Nicole feels sidetracked, old an useless and struggles with boredom. Sulking, the couple represses mutual grudges and friction but tensions rise now their stay in the city seems to reflect the veil of greyness that has descended over their common life and future, exposing political disappointment and fear of aging.

Who is to blame for their mutual misunderstandings and irrations, Nicole or André? Does it matter? Alternating between the viewpoints of André and Nicole, de Beauvoir does not take sides and evokes how both grapple with aging and desillusionment. Looking back at their personal life and choices, the disenchantment is enhanced by the confrontation with the real face of Soviet communism that refutes André’s political ideals and commitment. Nicole questions herself as a woman when observing the smoothness and ease in which the younger generation of women embrace their feminity in unison with their chosen role in the outside world, having it all – independence and natural womanhood, while she feels herself disappear as a sexual being – an experience of the crumbling of identity and emptiness taking over the self, on the other hand creating a new blank canvas to paint on with different strokes.


(photograph by Antanas Sutkus, 1965)

Set in 1966, Misunderstanding in Moscow was written around 1965 and was due to be included in de Beauvoir’s short story collection The Woman Destroyed – the afterword explains it was likely replaced by the third story in that collection, ‘The age of discretion’, which was told solely from the perspective of the woman. The novella was posthumously published in 1992 and conveys some parallels between the fictitious couple and the lives of Sartre and de Beauvoir (their visits to the Soviet Union; the worries of Nicole because of the heavy drinking and smoking of André echo de Beauvoir’s on Sartre’s dangerously unhealthy habits mentioned in Kate Kirkpatrick’s biography Becoming Beauvoir: A Life).

The moon was shining, as was the little star which faithfully accompanies it, and Nicole repeated to herself the lovely lines from Aucassin an Nicolette: ‘I see you tiny star. Drawn closely to the moon.’ That’s the advantage of literature, she told herself: you can take words around with you. Images fade, become distorted, disappear. But she could still find the old words in her throat, precisely as they had been written.

Reflecting on memory, transience, the passing of time and its impact on longstanding relationships, the novella points out some of the difficult questions the need to find a new place in life after retirement engenders and invites the reader to think about how to sort out those questions for oneself, without scooping out any answers. The topics touched upon might seem bleak at first sight but de Beauvoir is remarkably and cheeringly optimistic on the ability to keep on dancing as a couple regardless of age and the experiences of loss such implies.
(*** ½)

[Heba · Rating 4 out of 5]

لطالما يثير فضولي رؤية زوجين قد تقدم بهما العمر ، يتشبث كل منهما بذراع الآخر ، تترنح خطواتهما معاً ولكن بإمكانهما متابعة السير دون الحاجة لطلب يد المساعدة ، يكتفي كل منهما بالآخر...
أذكر انني قد تدخلت يوماً واومأت بيدي للسيارات لكى يتمكنا من قطع الطريق ، خاصة ان السيدة العجوز كانت خائفة بينما زوجها كان يبدي شجاعة وحنقاً من ترددها ، بعدما قطعا الطريق ودعتهما بابتسامة عابرة ، لكن هما استقبلاها بضحكات خجلة فيما بينهما كما لو انهما تشاركا معاً في اجتياز مهمة صعبة...
لم يبارح ذهني صورتهما معاً ، هذا الحب الذي يُكلل بالدفء والود ، تجاوز المناوشات الصغيرة ، ان كل منهما يتحقق حضوره بوجود الآخر ، لا يتعايشا معاً لأجل العيش فحسب أو لأنه لا يمكنهما الانفصال بعد مضي كل هذا العمر ...بل لأن كل منهما يعيش من أجل الآخر...
تراهما يتساءلا في أى لحظة كيف لنا أن نميز بين ما هو روتيني متكرر وما هو متجدد حي ؟؟...
هل يحل الصمت ضيفاً ثقيلاً عليهما من وقت لآخر ؟
هل يبقى شيء ما عالقاً فى حوارهما ، لا يبوح به اي منهما ؟...
" سيمون ديبوفوار" اثارت الكثير من التساؤلات هنا إثر سوء تفاهم بين زوجين تقدم بهما العمر ، اظن انها قالت كل ما يعتري الرجل والمرأة عندئذ من مشاعر متناقضة وترقب مضي الزمن وانقضاؤه سريعاً....
اخيراً ...يتراءى لي إن كان الاحساس بالوحدة لدى المرأة هو " الضجر" ، فهو عند الرجل " خيبة الأمل" ...
لقد أحببت هذا العمل جداااا 💕

[Paula Mota · Rating 4 out of 5]

E a luta começara. “Uma rapariga pode.” Continuara os seus estudos, jurara contrariar o seu destino: iria escrever uma tese estrondosa, teria uma cátedra na Sorbonne, provaria que um cérebro de mulher vale tanto como o de um homem. Nada disso acontecera. Fizera cursos e militara nos movimentos feministas. Mas, como as outras – essas outras de quem não gostava -, tinha-se deixado consumir pelo marido, pelo filho, pelo lar.

Nicole, a protagonista de “Mal-entendido em Moscovo”, podia ser Simone de Beauvoir numa realidade paralela, se esta se tivesse casado, se esse marido fosse apenas um homem mediano, se tivesse tido filhos e sido professora do ensino secundário. Este livro, porém, tem tanto de ficcional como de autobiográfico, visto que De Beauvoir e Sartre estiveram realmente em Moscovo, onde este filósofo se apaixonou por uma mulher que tinha uma filha chamada Macha. Aqui, Macha é enteada de Nicole e é a presença dela que desencadeia uma crise matrimonial e uma profunda angústia relacionada com a velhice. “Mal-entendido em Moscovo” é, acima de tudo, uma meditação sobre a desilusão, em que Nicole se desilude com o socialismo, com o marido e com o corpo que falha com a inclemente passagem do tempo.

Tragicamente, a sua vida fugia-lhe. E, todavia, escoava-se hora após hora, minuto após minuto. Temos sempre de esperar que o açúcar derreta, que a recordação serene, que a ferida cicatrize, que o aborrecimento se dissipe. Estranha cisão entre esses dois ritmos. Os meus dias fogem a galope, e esmoreço em cada um que passa.

[Paul · Rating 4 out of 5]

“She kept from him certain moods, some regrets, some little worries; doubtless he too had his own little secrets. But, by and large, there was nothing that they did not know about each other.”

“It would be fine, he often thought, if the past were a landscape in which one could wander at will, discovering little by little how routes meander and double back.”

A rather brief novella from De Beauvoir, set in 1960s Moscow and written in the mid-1960s. It is about a married couple, Nicole and Andre. They have both just retired and are in their early 60s (it is nice to have protagonists about my age!!). They are in Moscow to visit Andre’s daughter Macha who is showing them round. Both are left leaning and possibly based on Sartre and De Beauvoir who were about the same age at the time and were regular visitors to Moscow. Their relationship is a longstanding one and both have had affairs in the past. It’s about the ties that bind people together and pull them apart.
There is a fair amount becoming accustomed to growing older and the adjustments that need to be made:

“When you are young, with an illusory eternity in front of you, you jump to the end of the road in one leap; later, you do not have the strength to surpass what have been called the incidental casualties of history, and you consider them to be appallingly high. He had counted on history to justify his life: he was not counting on it any longer.”

It is a portrait of a couple who have entrenched habits between them. Sex has disappeared and is no longer there as a way of making up. Both are realising that they are no longer objects of desire to the young. It’s the usual growing old stuff.
De Beauvoir also adds some of the debates taking place on the left at the time in relation to the Soviet Union in the talks between Andre and Macha. The descriptions of Moscow and the way of life are also fascinating:

“The railway station, painted in garish green: Muscovite green….Gorky Street. The Peking Hotel: a modest, tiered wedding cake when you compared it with the gigantic, ornate buildings allegedly inspired by the Kremlin, with which the city was bristling. Nicole remembered everything. And as soon as she got out of the car she recognised the smell of Moscow, an even stronger smell of diesel fumes than in 1963, doubtless because there were far more vehicles, especially trucks and van.”

The misunderstanding itself is really about a series of little misunderstandings that accumulate and some long standing tensions and niggles, and of course communication is at the centre of it. There are mutual fears with illuminating asides, but it is something minor which sets off a significant disruption. De Beauvoir shows a depth of understanding, but as this is so short there is no space or time to really explore what is going on. De Beauvoir is very good at showing both sides though. Inevitably there’s a bit of existential angst:

“She was stricken with anguish: the anguish of existing . . . Alone like a rock in the middle of the desert, but condemned to be aware of her useless presence”

It’s an interesting and very brief exploration of relationships and aging, which I appreciated because it’s a while since I read any De Beauvoir.

[Prerazmišljavanje - Katarina Kostić · Rating 5 out of 5]

Ljudi moji, ovo je magija, ovo je veština i odmerenost i znanje i čvrstina i hrabrost i, ljudi, čitajte ovo!

[Katarina · Rating 4 out of 5]

Radujem se ponovnom čitanju knjige za nekoliko godina. Verujem da je utisak s godinama jači, delo je upečatljivije što ste bliži starosti..
Simon piše jednostavno prenoseći na nevelikom broju strana zaključke do kojih svako, zahvaljujući prolaznosti vremena, dođe.

[Mehmet]

Başlardaki oluşan sıcak ve samimi bir Moskova, SSCB gezisi havası kitap ilerledikçe yerini bunaltıcı; yapış yapış bir duygusallığa bırakıyor. Kitabın sonlarına doğru dış mekan tasvirleri ve olay anlatıları terk edilerek tamamen iç dünyaya odaklanılıyor. Bu da okumayı zor ve sıkıcı bir hale büründürüyor.


""Yalnızım!” Endişe onu yıldırım gibi çarptı: ölüm korkusundan çok daha dayanılmaz olan var olma endişesi. Bir taş gibi çölün ortasında yapayalnızdı ama lüzumsuz varlığının bilincinde olmaya mahkum edilmişti. Kasılan, gerilen bedeni sessiz bir feryattı. Sonra çarşafların arasına sokuldu ve uykuya daldı."

[marko · Rating 4 out of 5]

Jako dobra novela o drugačijoj, ali neminovno velikoj ljubavi ispričana iz dva ugla, glasovima tako finim, realnim i setnim da je nemoguće ne vezati se za njene glavne aktere. Izuzetan prikaz odnosa u vezi/braku, važnosti razgovora i iznošenja svih emocija na videlo, a isto tako i starenja, prolaznosti života i života generalno. Kako je novela odmicala sve mi je postajala draža i draža, a možda omiljene su mi sledeće reči:

“Malo sam se uplašio da je nešto između nas upropašćeno.”
“I ja.”
“Ali to je, u suštini, nemoguće”, rekao je. “Na kraju bismo to neminovno raspravili.”
“Da. To je bilo neizbežno.”

[Yasmin M. · Rating 5 out of 5]

This little story could be a briefer version of Simone de Beauvoir's philosophy . How she talks about the fear that comes with age, of age, and how even feminist women could make the mistake of choosing family over their desire of being empowered (or so they believe), etc. I just think I should keep this book handy whenever I feel the urge to argue with my husband, or to feel like there is no love between us anymore and wonder why we got here. This was such a great read. I give it four stars at first because the idea seems sort of repetitive in de Beauvoir's work scope. But then I changed it to five because it literally gave me goosebumps reading about my own personality when it came both to Nicole and Andre.

[Cem Alpan · Rating 4 out of 5]

Yaşlılık, yaşlılıkta evlilik ve cinsellik, ebeveynlik, 60'larda aydın olmak, Sovyetler ve gelip geçen zaman üzerine, sade üslubuna karşın bu temaların ustaca örüldüğü bir novella. Bir yerde yolculuk üzerine kurulu bir roman - Moskova'ya ve geçmişe. Kadın ve erkeğin farklı bakış açılarıyla yazılmış ve elbette otobiyografik izler taşıyor. Yaşlanma endişesiyle gelen hesaplaşmalar özellikle etkileyici, okuru bir hayatı neyin değerli kıldığı üzerine düşünmeye sevk ediyor. Ayrıca ebeveynlik başta olmak üzere aile olmakla gelen sahiplenmeci dürtülerle dürüstçe hesaplaşılmış. Dönemin varoluşçu felsefesinin izleri de oldukça belirgin. Bir çırpıda okunan ama iz bırakan kitaplardan.

[Çağdaş T · Rating 4 out of 5]

7 / 10
Bir çırpıda biten, yaşlılığı merkeze koyan anlatı.
Simone de Beauvoir 'in diğer kitaplarını listeme ekledim şimdiden.

[Rosie · Rating 4 out of 5]

A partir do momento em que me identifiquei com a história, fiquei refém; com o casal sexagenário, mais propriamente com Nicole. Estando eu numa fase diferente da minha vida, tendo já passado a barreira dos cinquenta’s e com uma relação matrimonial a caminho dos trinta anos, coloquei-me na pele dos protagonistas e dei voltas à cabeça com suposições e contraposições.

Os temas essenciais são o envelhecimento, numa discussão pungente, e os relacionamentos, por vezes recheados de dúvidas, de desencontros, e até mesmo de rancores acumulados ao longo de uma vida.

O mal-entendido ocorrido não é mais do que uma manifesta ausência de diálogo, palavras não expressas, factos que dizem respeito a cada uma das partes de um casal, como indivíduo, e que pode levar a desentendimentos.

"Atroz contradição da raiva que nasce do amor e que mata o amor. (…) Não havia saída. Continuariam a viver juntos, ela dissimularia as queixas, quantos casais vegetavam assim, resignados, num compromisso. Na solidão. Sinto-me só. Ao lado de André sinto-me só." Pág. 72

Uma reflexão sobre o envelhecimento, carregada de drama, com duas personagens que se questionam diante deste processo inevitável da vida; de repente sentem-se confrontados com esta evidência, com todo o peso e significado que traz.

"Tragicamente, a sua vida fugia-lhe. E todavia, escoava-se hora após hora, minuto após minuto. Temos sempre de esperar que o açúcar derreta, que a recordação serene, que a ferida cicatrize, que o aborrecimento se dissipe. Estranha cisão entre dois ritmos. Os meus dias fogem a galope, e esmoreço em cada um que passa." Pág. 62

Curiosamente, ambos sentem dificuldades em dividir o amor, e apesar da mágoa que acarretava na relação, ninguém o revelava.

Nesta viagem é ainda feita uma abordagem política do que se passava na União Soviética e a revelação de um certo desencanto das personagens para com o socialismo, mas o enfoque foi mais a história individual do que a colectiva.

[Gabril · Rating 3 out of 5]

Si tratta di un racconto lasciato nel cassetto: una versione rimaneggiata entrò a far parte della raccolta “Una donna spezzata”, ma la versione originale è questa.
La differenza fondamentale con il racconto che fu pubblicato sta nella doppia focalizzazione : la situazione che genera il battibecco tra la matura coppia, Nicole e André, viene narrata da una doppia angolatura. L’originalità è proprio in questa alternanza dello sguardo, un gioco di specchi che mostra scorci di un complesso (e diverso) paesaggio interiore.
Il rapporto tra i due è consolidato; possibile che basti un malinteso a scuoterne le fondamenta? Forse no, ma senz’altro mette in luce le paure, le incertezze, le ansie dei due protagonisti, complice la malinconia del declino fisico al volgere della terza età. “Ma lo sai cosa sono gli adulti, e anche i vecchi? Nient’altro che bambini gonfi di anni.”
La “bufera fumosa” che destabilizza Nicole e André è segno di cambiamento ineluttabile, di differenze in atto, che preludono a domande nuove.
Sullo sfondo il destino incerto dell’URSS negli anni 60, all’ombra di una delusione storicamente connotata: quella della coppia intellettuale Sartre-de Beauvoir, a cui la coppia romanzesca allude.
La limpida scrittura della de Beauvoir salva il breve racconto dal rischio della banalità: vi si respira aria di quell’esistenzialismo vissuto e meditato che ha fatto di Simone un’icona del secondo Novecento.

[Maria Yankulova · Rating 4 out of 5]

Тази кратка новела на Симон дьо Бовоар определено ме докосна. Доста стегната, но реално не изпитах нужда да е по-дълга, за разлика от доста други читатели. По същество ми беше абсолютно достатъчна, за да се потопя в темите за смисъла на живота и смъртта, отминалото време, кризата на личността, кризата в брака. Бегло се докосваме и до реалността в СССР. Пиша бегло, защото тук Бовоар само щрихира историческата действителност. Въпреки това успешно ме пренесе по Московските улици.

Изданието е с твърди корици и е абсолютно бижу!

“Чакаше ги тъжната старост на хората, които са заедно само защото след определена възраст не могат истински да се разделят”

[Aggeliki · Rating 3 out of 5]

Ίσως να περίμενα ένα βιβλίο με φιλοσοφικές αναφορές. Beauvoir εξάλλου.
Η οποία και έχει ψυχογραφήσει εξαιρετικά το ζευγάρι των ηρώων μας θίγοντας τις απλές, καθημερινές τους ανησυχίες. Για την ζωή, την αγάπη, τον έρωτα, το παρελθόν, το μέλλον, τις προσδοκίες, τις χαρές της καθημερινότητας δυο ανθρώπων που ζουν μαζί.
Μου έδωσε την αίσθηση ότι τα δικά της πιστεύω δεν μπήκαν στην ιστορία της προς χάριν της ροής του βιβλίου. Μάλλον η ιστορία της φτιάχτηκε κατά τέτοιον τρόπο ώστε να φιλοξενήσει τις πεποιθήσεις της. Το οποίο δεν είναι βέβαια κακό, αλλά αρκετά έκδηλο σε αυτό το βιβλίο.
Είναι μια γλυκόπικρη ιστορία με ήρωες ανθρώπους μεγαλύτερης ηλικίας, τους οποίους και μεταχειρίζεται με απόλυτο σεβασμό ακριβώς επειδή ο χρόνος που περνάει δεν ακυρώνει το παρελθόν που κουβαλάνε μαζί τους.

[Alexandra Machado · Rating 4 out of 5]

http://gira-livros.blogs.sapo.pt/opin...

Mal-entendido em Moscovo é um livro/conto que se lê praticamente de um trago, nem chega às 100 páginas, com uma mensagem bastante interessante e pertinente. Confesso que tinha muita curiosidade quanto à escrita de Simone de Beauvoir mas tive receio de começar com O Segundo Sexo, que comprei de impulso devido à temática. Queria muito desfrutar da sua leitura, pelo que este primeiro contacto com a sua escrita foi vital para que os dois volumes saiam em breve da estante para as minhas mãos, após mais de um ano de espera.

Este livro relata a crise conjugal de um casal de meia idade, Nicole e André, durante uma viagem a Moscovo de visita à filha do primeiro casamento de André, Macha. Para além da crise conjugal que nos é apresentada, Simone de Beauvoir explora outras temáticas mais abrangentes, fazendo um relato sobre a União Soviética em meados dos anos 60 e mencionando a condição feminina da geração de Nicole, absorvida pela vida familiar, bem como da geração seguinte, que tudo tenta conciliar, sem de facto aprofundar alguma coisa.

A parte que mais me interessou durante a leitura do livro foi de facto a crise conjugal, justaposta ao pensamento e à condição feminina que nos é apresentada. A forma como Beauvoir explora e escreve sobre os sentimentos e pensamentos dos personagens principais, Nicole e André, tocou-me de forma especial, relembrando-me Ferrante, no que toca sobretudo a Nicole. A sua escrita tem um encanto especial quando se debruça sobre as problemáticas femininas.

"Nunca imaginara que viria a preocupar-se com o seu peso. E vejam só! Quanto menos se reconhecia no seu corpo, mais se sentia obrigada a tratar dele. Tinha-o a seu cargo e cuidava-o com uma devoção enfastiada, como de um velho amigo caído em desgraça e diminuído que precisava da sua ajuda."

"Nunca recuperou desse olhar; deixou de sentir-se conciliada com o seu corpo: era um estranho despojo, uma máscara deplorável. Talvez aquela metamorfose tivesse sido gradual, mas a sua memória condensava-a naquela imagem: dois olhos de veludo que se desviavam dela com indiferença. Desde esse dia, sentiu-se gélida na cama: temos de gostar um pouco de nós próprios para nos deleitarmos nos braços do outro."

A mensagem deste conto prende-se sobretudo com a comunicação com o outro, explorada à medida que se descreve a problemática do envelhecimento: o desgaste dos corpos, a renúncia à sexualidade, o abandono dos projectos, a perda de esperança (excerto do prefácio). O facto de me ter identificado com alguns dos problemas relatados ao longo deste livro, apesar de ainda ter menos de 30 anos, contribuiu largamente para a minha opinião positiva, embora sinta um misto de sensações face à dimensão da narrativa. Por um lado, está lá tudo, por outro, poderia ler mais cem páginas sem me importar absolutamente nada.

[Flávio Alves · Rating 3 out of 5]

Uma profunda meditação sobre o que significa envelhecer e sobre como basta um mal entendido para levar à ruína

[نوشیار خلیلی · Rating 3 out of 5]

ترجمه بسیار بدی داشت که مانع از لذت بردن از کتاب می‌شد.

[Ginny_1807 · Rating 1 out of 5]

Riesumazioni superflue
Nonostante la prosa impeccabile e la suggestione di alcuni passaggi intimistici sullo scorrere del tempo, il libro non mi è piaciuto.
Mi sembra il tipico caso di "troppa carne messa al fuoco", con l'introduzione di molteplici tematiche, nessuna delle quali risulta sviluppata in modo soddisfacente.
Inoltre, ho trovato artificioso l'espediente di un insignificante "malinteso" per rilevare quelle che appaiono più come ubbie senili che come reali motivazioni per dubitare dell'armonia di una coppia ormai collaudata da anni di serena convivenza.
Del resto, a quanto si afferma nella postfazione, la struttura di questo breve romanzo non soddisfaceva neppure la stessa scrittrice, se evitò di pubblicarlo per apportarvi in seguito tagli e modifiche radicali prima di inserirlo - col titolo "L'età della discrezione" - nella raccolta "Una donna spezzata".

E allora mi chiedo se valesse davvero la pena di riesumarlo...

[Nataša · Rating 5 out of 5]

U opisu ove knjige insistira se na starosti i problemima u bračnom odnosu, a propušteno je nagovestiti da se pouke mogu primeniti na sve generacije u bilo kojoj vrsti međuljudskog odnosa.
Knjigu sam uzela da prekratim vreme, pošto me priča o bračnoj krizi i krizi identiteta profesora u penziji nije mnogo zanimala, i dobila sam nešto neočekivano.
Hajde više da razgovaramo, a manje da gutamo reči i izjedamo se.

[Magdalena · Rating 3 out of 5]

Може би не беше добра идея за първа среща с Бовоар, но мога да кажа, че ми хареса. Интересно бяха представени двете гледни точки и на пръв поглед дребните неща, които ескалират до недоразумения. Не ми хареса, че беше твърде кратка, сега ми се чете още от авторката. Познавам донакъде идеите й, а превъплътени в текст, звучат по много различен начин.

[Dessislava · Rating 3 out of 5]

Разбирам Бовоар. Или поне така си мисля. Въпреки това, новелата е слаба и вяла. Изпълнена е с отчаяното неприемане на старостта и последиците от нея. Същите впечатления имах и от "Сломената жена", която, честно казано, искрено ме подразни.

[Tsvetelina Mareva · Rating 4 out of 5]

Приключих чудесната новела „Недоразумение в Москва“, която беше първа среща за мен със Симон дьо Бовоар. Планирам задължително да прочета и „Сломената жена“, тъй като тази новела първоначално е била замислена като част от нея. Макар и художествена творба, „Недоразумение в Москва“ може да се чете и като частично автобиографична, тъй като се смята, че в нея дьо Бовоар е повлияна от взаимоотношенията си със Сартр и посещенията им в Съветския съюз през 60-те години на миналия век.

Историята ни запознава с Никол и Андре – двойка пенсионирани учители с дългогодишен брак, които отиват на посещение в Москва при дъщерята на Андре от първата му жена. Всъщност обаче това е творба за старостта, за остаряването и колко тежко и самотно се понася мисълта за него. Никол и Андре изживяват своята личностна и съпружеска криза поотделно, с желание да скрият от другия своята уязвимост и вярвайки, че той (другият) е твърде силен, за да я изпитва. Всеки от двамата се сблъсква с неудовлетворението и разочарованието, че животът му се е изплъзнал, без да е успял да го изпълни със смисъл.

Вече не виждат упование и във връзката си, защото имат усещането, че са се разминали, и отношенията им са се превърнали просто в навик и необходимост. Всеки от тях се опитва да скрие дълбоко в себе си, в самота и анонимност, загубата на енергия, блясък в очите, ентусиазъм, търпение, желание за откривателство, както и носталгията по миналото, но и по нещо пропуснато и неизживяно. Оттам идва и „недоразумението“. И двамата вярват за другия, че си е самодостатъчен, а всъщност отчаяно се нуждаят от споделеност.

Освен личностна криза, Андре изживява и рухването на социалистическия идеал. Москва през 60-те не отговаря на очакванията му. Неосъществената му лична история няма да бъде компенсирана от постигнатия общ идеал.
В крайна сметка пътуването до Москва се оказва, както в повечето такива книги, най-вече пътуване към себе си, но и към другия до теб.
Много ме впечатли тази книга, въпреки че все още съм далеч от засегнатите теми – може би преди всичко с ненатрапчивостта си и приглушените емоции, които обаче по този начин въздействат още по-силно – в унисон с остаряването, което е тихо и някак смирено, няма го шумния бунт на младостта и самоцелното упорство. В тази книга няма да откриете гръмки фрази, витиеват език и обилна метафорика. Изреченията са кратки, диалозите – стегнати, стилът е семпъл и изчистен.

Поздравления за Колибри за прекрасното издание и чудесния превод на Силвия Вагенщайн. И тук да кажа – много обичам книги с послеслов или предговор. Дано издателите по-често правят такива. Темата за остаряването не се преглъща лесно. Друг автор, който я интерпретира с болка и любов, е любимият Ромен Гари.

[Carla · Rating 3 out of 5]

Este pequeno livro de Simone de Beauvoir incide não sobre um mal-entendido ocorrido durante uma viagem a Moscovo e a outras cidades da ex-U.R.S.S., que põe em causa o casamento de dois professores parisienses reformados, com sessenta e poucos anos de idade, mas acerca de uma sucessão de desentendimentos entre ambos, quando estes, de uma forma obsessiva, avaliam os seus sentimentos, pensamentos, desejos e atitudes passados e futuros, o que me leva a concluir que pensam de mais e vivem de menos.

Nicole e André não conversam sobre o que sentem, o que querem e o que gostam de fazer, antes limitam-se a pensar sobre se se agradam ou se se aborrecem mutuamente e se cada um deles ama o outro quanto deveria, numa espiral crescente em que os dois se sentem incompreendidos.

Estão ambos reformados, algo que desejavam, mas que não estão a conseguir usufruir, por acharem que não fizeram o que queriam no passado, porque lhes custa a envelhecer e a enfrentar a decadência do corpo e, finalmente, por acharem que o tempo que ainda lhes sobra de vida não é tanto como esperariam que fosse.

Trata-se de um casal inconformado e com um elevado grau de exigência perante a vida e perante si próprios, o que não lhes possibilita desfrutar do presente.

Contrariamente, a filha de quarenta anos de André e da sua primeira mulher, que vive desde pequena em Moscovo e que aí trabalha e constituiu família, e com a qual aquele pretende recuperar o afeto e a proximidade que nunca tiveram, por terem estado afastados durante muito tempo, revela-se mais segura, mais prática e menos existencialista.

No final, e apesar de não ter percebido muito bem como, o casal acaba por se reconciliar e chegar à conclusão óbvia de que, em vez de fazerem juízos de valor sobre ambos, deveriam dialogar e exprimir os seus sentimentos, o que me deixou perplexa, tal como a história em si, porque se calhar e, erradamente, pensava que os conflitos existenciais e o permanente desassossego ocorrem mais cedo, e que, a partir dos sessenta anos, as pessoas ficam mais sábias, mais tranquilas e menos exigentes umas com as outras.

No livro também se aflora, mas muito levemente, os usos e costumes numa sociedade socialista e o desapontamento de André, um comunista francês, sobre o que ele pensava que aquela devia ser e o que de facto era.

Uma obra que me deixou confusa e a pensar que tenho algumas ideias pré-concebidas e talvez erróneas em relacionar comportamentos com faixas etárias.

[tripswithbooks · Rating 3 out of 5]

“Günler benden dörtnala uzaklaşıyor, bense her birinde beklemekten tükeniyorum.”

Kısa bir anlatı olan kitabın ilk yarısı biraz daha durağan geçiyor, ancak birkaç gün ara verip dönünce su gibi aktı. Simone de Beauvoir’in Sartre ile ilişkisinden izler de taşıdığı söyleniyor önsözde. Yazarı tanımak isteyenler için kısa bir başlangıç olabilir.

[Bokoholist · Rating 4 out of 5]

Pärla! Får mig att längta till... PARIS. Inte Moskva. När åker vi, #boblmaf? Kaffe, vin, solig trottoar, böcker, böcker, penna och block. Va? VavavaVA?

[ilona · Rating 5 out of 5]

"Tako je zamorno mrzeti nekoga koga volimo."

[Lelis · Rating 4 out of 5]

Kratke priče su ponekad delotvornije i upečatljivije od knjiga sa milion strana, pogotovo ako ih piše Simone de Beauvour. Susret sa njenim pričama je jednostavan i realističan,skoro kao razgovor sa najboljim prijateljem.

[Miloš Lazarević · Rating 2 out of 5]

Ova knjiga mi je u nekim trenucima bila ispod proseka. Usiljeni dijalozi, prvoloptaška rešenja ( je l' na kraju baš moralo da se upotrebi poređenje međuljudskih odnosa koji, ako se ne rešavaju, postanu kao grudva koja je sve veća, a to je samo jedan od nekoliko problematičnih ); bilo bi bolje da je produbljenije, da je manje pamfletski obojeno, da nemate osećaj da su likovi makete koje služe „višem“ cilju. Ne mora sve da bude preglasno da bi bilo istinito. Nekad se istina očitava u malim scenama, kao kad Evgenija Grande daje kockicu šećera, krišom, nenametljivo; ne mora sve da bude velelepno, tako da imamo i SSSR, usiljene dijaloge o komunizmu, egzistencijalni tremor u šezdesetim, Prusta, i na kraju „nagli“ završetak, skoro pa deus ex machina rešenje, koji to nije u kontekstu njihovog odnosa, ali sam imao takav osećaj jer je sve bilo brzo, naglo i...skoro bespotrebno ( možda kao i moje čitanje ove knjige :D ).

[Aida Lopez · Rating 5 out of 5]

Un pequeño libro de la gran Simone de Beauvoir

💚Acompañamos a Nicole y André una pareja
de profesores franceses jubilados que viajan a a Moscú .

💚Tenemos dos puntos de vista :El masculino y el femenino.

💚La genialidad de este libro consiste en pasar de la cotidianidad a las reflexiones más íntimas .

💚Reflexiones de pareja :El egoísmo de querer al otro para uno solo,el amor como costumbre...

💚Reflexiones sobre el paso del tiempo:la vejez,los cambios físicos y psicológicos que produce.
➕Critica a la Unión Soviética de mediados de los años 60.