What do you think?
Rate this book
#Сподели
Аз съм просто човек, който прави нещо, което обича.
Споделянето ме доведе до тук.
Виж мен. Мен, ако можех да съм аз.
Не ме харесвай заради това, че другите ме харесват.
Кой си ти?
Ти значиш много.
… мислиш си на 16, че вече знаеш кой си. Точно си си го въобразил и се оказва, че нищо не знаеш.
Приемам те такъв, какъвто си.
Колко грешки ще правиш, ако знаеш.
Не игнорирай себе си.
Защото е най-лесно да скролнеш надолу.
Не позволявай никога да ти казват кой трябва да бъдеш.
Не спирай да мечтаеш.
Споделяй повече.
Аз споделям с теб себе си.
Споделянето ме доведе до тук.
Виж мен. Мен, ако можех да съм аз.
Не ме харесвай заради това, че другите ме харесват.
Кой си ти?
Ти значиш много.
… мислиш си на 16, че вече знаеш кой си. Точно си си го въобразил и се оказва, че нищо не знаеш.
Приемам те такъв, какъвто си.
Колко грешки ще правиш, ако знаеш.
Не игнорирай себе си.
Защото е най-лесно да скролнеш надолу.
Не позволявай никога да ти казват кой трябва да бъдеш.
Не спирай да мечтаеш.
Споделяй повече.
Аз споделям с теб себе си.
128 pages, Paperback
First published March 12, 2016
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
April 25, 2016
Внимание! Не давайте пари за тази "книга" (ако не ви се дават пари за боклук, не мога реално да ви спра да хабите валути)
Думата клише има интересна история (поне според мен). Тя идва от звука, който често използваните печатни плочи правят при употреба. От там идва значението ѝ на често използвана фраза. Та, ако забравим електронния принтер и деградираме до технологията на 19ти век, главите на хората, работещи в печатницата на тази книга, биха се взривили от постоянния звук.
Както казах преди, #Сподели (нямате си и на представа колко много мразя факта, че има диез пред загалвието) е невероятно пълна с клишета. Колко пълна, питате? Е, ако всички клишета бъдат премахнати от книгата (и шрифта бъде нормализиран А.К.А. тази книга стане 40 страници в пълна форма) то тогава сигурно ще останат 1-2 страници с безсмислените глупости на автора. Единственият начин, по който тази книга може да се стори оригинална е ако научите животно да чете и му я предадете като първо четиво. Разбира се, ще прохабите едно четящо животно тъй като след като прочете книгата то ще се самоубие (заради книгата, не защото новопридобития му разум ще го депресира).
Добре де, Диез Сподели не е по-лоша от предшественика си (което само по себе си би било постижение, но не е, тъй като отчаяно трябва да се опиташ, за да създадеш нещо по-лошо), но това не означава, че не еднавко некомпетентно написана (отново доказвайки, че отговорът на въпроса "Какви са нещата които не ни учат в училище?" е - как да пишем книги, да формираме изречения и да изявяваме разбираемо мнение). Колко некомпетентно написана, питате отново? Ниво второкласник. Книгата е пълна с кратки прости изречения (Не, сериозно, бас хващам, че няма повече от 30 сложни съставни изречения в тази книга) без никакъв вложен смисъл. Ако трябва да се каже каква е темата на дадено изречение, или, не дай си боже, каква е тезата на един параграф, не бихте могли, защото такава няма. Диез Сподели е продукта, който бихте получили ако запишете среднощните мърморения на душевно болен и следователно преведете текста на китайски и после интерпретирате значението на драскулките.
Безсмислена, технофобска, лицемерна, двузначна, себе противоречива, скучна, зле написана колекция от мислите на човек, който отчаяно не може да пише за да спаси живота си. Диез Сподели е олицетворението на похабена хартия, но поне този път не плю по феновете си (е, не чак толкова поне).
March 13, 2016
Първо, пише се креНвирш. Предвид аудиторията на книгата не можах да го спестя. Още повече защото в ученическите години някой ми беше казал, че се пише с "М" и известно време си го пишех така. За жалост и от тази книга ще има деца, които ще останат с погрешно впечатление.
Относно книгата дължината й е като предишната, тоест чете се за час-два. Аз лично останах леко разочарована защото явно очаквах повече (като съдържание, не като обем). Книгата беше рекламирана като по-различна от предишната, което ме наведе на мисълта, че е по-добра, но уви, не е точно така. Наистина е по-различна, но нивото е същото. На предишната поне се смях, а тук тези моменти почти липсваха. Разглеждат се някои по-сериозни теми, според мен твърде повърхностно, но дано поне наистина помогнат на някого, както се цели.
Като цяло книгата ми се стори малко хаотична. Прелитат мисли от тук и от там и последователност липсва. Ако се опитам да си го представя като клип добива малко повече смисъл, но този път вече не си го представях така, исках книга.
Това, което най-много не ми хареса бяха първите няколко глави. Нататък става малко по-добре. Но в началото се отегчих безумно от безкрайните оправдания. Разбирам, че е искал да каже някои неща и е избрал тази трибуна, но можеше да бъдат сведени до максимум 1-2 страници и да се приключи, а не едно безкрайно обясняване. Сам говори, че го критикуват без да са го чели, но защо тогава трябва да се оправдава пред тези хора в книгата, която те отново няма да прочетат? В резюме първите няколко глави не струват, а следващите не бяха чак толкова добри, че да заличат спомена.
Относно книгата дължината й е като предишната, тоест чете се за час-два. Аз лично останах леко разочарована защото явно очаквах повече (като съдържание, не като обем). Книгата беше рекламирана като по-различна от предишната, което ме наведе на мисълта, че е по-добра, но уви, не е точно така. Наистина е по-различна, но нивото е същото. На предишната поне се смях, а тук тези моменти почти липсваха. Разглеждат се някои по-сериозни теми, според мен твърде повърхностно, но дано поне наистина помогнат на някого, както се цели.
Като цяло книгата ми се стори малко хаотична. Прелитат мисли от тук и от там и последователност липсва. Ако се опитам да си го представя като клип добива малко повече смисъл, но този път вече не си го представях така, исках книга.
Това, което най-много не ми хареса бяха първите няколко глави. Нататък става малко по-добре. Но в началото се отегчих безумно от безкрайните оправдания. Разбирам, че е искал да каже някои неща и е избрал тази трибуна, но можеше да бъдат сведени до максимум 1-2 страници и да се приключи, а не едно безкрайно обясняване. Сам говори, че го критикуват без да са го чели, но защо тогава трябва да се оправдава пред тези хора в книгата, която те отново няма да прочетат? В резюме първите няколко глави не струват, а следващите не бяха чак толкова добри, че да заличат спомена.
April 2, 2016
Тъй като навсякъде се твърдеше, че тази книга е по-различна и сериозна от предходната, отворих кориците с нагласата, че ще се "запозная" с един по различен Емил, е... това не се случи. Книгата отново е лека, чете се за няма и час и лично при мен усещането бе същото каквото остави в мен и "Нещата, на които не ни учат в училище".
В "#Сподели" Конрад е засегнал някои и по-сериозни теми, които отчитам като голям +, особено като се има предвид таргет групата, която се цели с тези издания.
Отново е написана без претенции за голяма литературна стойност. В много от главите си личи искреността, с която той пише.
Силно се надявам подрастващите да открият съвети, а защо не и свои истини между тези страници, тъй като са засегнати теми, които ги вълнуват и неща, които почти всеки човек е преживял в определена възраст. Ако успеят да направят това, съм сигурен, че след време ще се насочат и към по-сериозна литература. Все пак е важно желанието и първите стъпки към това.
В "#Сподели" Конрад е засегнал някои и по-сериозни теми, които отчитам като голям +, особено като се има предвид таргет групата, която се цели с тези издания.
Отново е написана без претенции за голяма литературна стойност. В много от главите си личи искреността, с която той пише.
Силно се надявам подрастващите да открият съвети, а защо не и свои истини между тези страници, тъй като са засегнати теми, които ги вълнуват и неща, които почти всеки човек е преживял в определена възраст. Ако успеят да направят това, съм сигурен, че след време ще се насочат и към по-сериозна литература. Все пак е важно желанието и първите стъпки към това.
April 30, 2016
Nice quick read, Emil Conrad really writes about things that are true for our society and problebs that should be looked at!
April 10, 2024
Успях да я прочета за 3 4 часа. Книгата е супер!!! Може да ти помогне със съветите вътре да се правяш с трудните моменти в живота ти. Да не страхуваш от теб и тези около теб. Да не се правиш на такъв какъвто не си. Да бъдеш себе си.
June 2, 2025
#Сподели“ е искрена, лична и вдъхновяваща книга, в която Емил Конрад отново говори за важните неща – с уязвимост, чувство за хумор и прямота. Темите за социалните мрежи, самотата, приемането, менталното здраве и връзките са поднесени с неподправен човешки глас, който лесно достига до сърцето на читателя.
Със своя достъпен и разговорен стил, Конрад успява да създаде усещане за близост, сякаш води диалог, а не просто разказва. Книгата не дава готови отговори, но задава важни въпроси и насърчава към размисъл и личностно израстване.
„#Сподели“ е не просто книга за младите – тя е книга за всички, които търсят разбиране, истина и искат да бъдат чути. Един съвременен и значим глас в българската литература.
Със своя достъпен и разговорен стил, Конрад успява да създаде усещане за близост, сякаш води диалог, а не просто разказва. Книгата не дава готови отговори, но задава важни въпроси и насърчава към размисъл и личностно израстване.
„#Сподели“ е не просто книга за младите – тя е книга за всички, които търсят разбиране, истина и искат да бъдат чути. Един съвременен и значим глас в българската литература.
July 4, 2016
Ще разчупя малко жанровата последователност на блога с нещо различно - поне веднъж или да пъти в годината го правя, за да разнообразя, пък и защото наистина има полза от подобен тип книжки.
Първата книга на известния български влогър Емил Конрад, а именно "Нещата, на които не ни учат в училище" предизвикваше фурор, тълпи от тийнейджъри, редящи се пред книжарниците, в които щеше да се проведе премиерата на книгата още часове преди самото й начало. С "#Сподели" (Егмонд, 2016) работата е почти същата. А може би дори по-сериозна...
Не пиша случайно прехваляващ коментар, а защото наистина това мъничко книжле го заслужава. В сравнение с първата книга на Емил, то тази е разграничаващо по-сериозна и вглъбена, по-философски насочена, така че дори е възможно да вземе интереса и на една по-възрастна аудитория, които дори до сега не са гледали нито един негов видеоклип.
#Сподели е книга а споделянето, за това, което винаги е представлявало интерес за самия Емил Конрад, книга, чрез която той продължава твърдо да отстоява своята позиция и мнението си по дадени въпроси (каквито и много често коментира във видеата си по хумористичен надслов).
Цялото ревю - http://ekaterinaes.blogspot.bg/2016/0...
Първата книга на известния български влогър Емил Конрад, а именно "Нещата, на които не ни учат в училище" предизвикваше фурор, тълпи от тийнейджъри, редящи се пред книжарниците, в които щеше да се проведе премиерата на книгата още часове преди самото й начало. С "#Сподели" (Егмонд, 2016) работата е почти същата. А може би дори по-сериозна...
Не пиша случайно прехваляващ коментар, а защото наистина това мъничко книжле го заслужава. В сравнение с първата книга на Емил, то тази е разграничаващо по-сериозна и вглъбена, по-философски насочена, така че дори е възможно да вземе интереса и на една по-възрастна аудитория, които дори до сега не са гледали нито един негов видеоклип.
#Сподели е книга а споделянето, за това, което винаги е представлявало интерес за самия Емил Конрад, книга, чрез която той продължава твърдо да отстоява своята позиция и мнението си по дадени въпроси (каквито и много често коментира във видеата си по хумористичен надслов).
Цялото ревю - http://ekaterinaes.blogspot.bg/2016/0...
Displaying 1 - 7 of 7 reviews