Роден е в с. Граматиково, Бургаска област. Завършва право в Софийския университет. Работил е в културния отдел на вестник „Вечерни новини“, редактор в издателството „Народна младеж“ и в Българската кинематография. Бил е секретар на Съюза на българските писатели, а от 1973 до 1976 г. – съветник по културните въпроси в българското посолство в Париж. В продължение на 16 години е бил главен художествен ръководител и директор на Народния театър „Иван Вазов“. Остава в литературната история с романите „Реката“, „Небето на Велека“, „Зелената трева на пустинята“, „Жаждата, която ни изгаря“, „Студено отдалечаване“ . Последният му роман е „Непредвидени мигове“