What do you think?
Rate this book
Перлите на Ади Ландау
Това е историята на чифт перлени обици, разказана от няколко поколения. История, която започва от еврейското гето във Виена, преминава през разкошните дворци на Рингщрасе, през малко планинско селце в Алпите, през раздираната от кошмара на войната Европа, концентрационния лагер „Кайлъка“ и провинциалния град Фердинанд. История на жени и мъже, еврейски търговци и австрийски благородници, войници на Германския райх и български партизани, на едно виенско момче и едно софийско момиче. Началото е в далечното минало, а краят - в близкото бъдеще.
Това е разказ за безпощадния вихър на времето, който неусетно превръща попадналите в него в герои или жертви, а нерядко и в двете едновременно. Размисъл за избора и свободата. Това е пътят на хора, които се надяват и се страхуват, които бягат и се събират – и всичко е толкова случайно, а всъщност никога не е.
Това е разказ за безпощадния вихър на времето, който неусетно превръща попадналите в него в герои или жертви, а нерядко и в двете едновременно. Размисъл за избора и свободата. Това е пътят на хора, които се надяват и се страхуват, които бягат и се събират – и всичко е толкова случайно, а всъщност никога не е.
248 pages, Paperback
Published March 14, 2016
2 people are currently reading
39 people want to read
About the author
Соня Тодорова
5 books9 followersСоня Тодорова е родена през 1979 г. в София. Завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия. Защитава докторат по висша геодезия в Техническия Университет Виена.
След 2010 г. работи като преводач и автор на свободна практика.
След 2010 г. работи като преводач и автор на свободна практика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
February 11, 2020
Поощрително 3.5 на Аудио версията.
Историята тръгва от еврейски квартал във Виена назад във времето, за да премине през редица перипетии, страни, хора и съдби. Основната идея за мен беше, че има нещо ценно, което се предава през поколенията, макар и да не е винаги пряко, макар и да не е винаги осъзнато. Другото е за изборите от позиция на палач и на жертва. То всъщност вторият няма много избор, но все пак се явяват такива в борбата за оцеляване.
Когато историята мина по в наши дни за мен изгуби част от интереса и емоцията, която носеше в разказа за миналото. Но пък не е задължително за Вас да бъде така. Роман, в който си дават среща проучвания и внимателно изграждане. Прекомерното фокусиране върху евреите според мен можеше да бъде представено и по-ненатрапчиво, или по-естествено.
В крайна сметка от първата ми среща със Соня Тодорова оставам с интерес за следващи такива.
Историята тръгва от еврейски квартал във Виена назад във времето, за да премине през редица перипетии, страни, хора и съдби. Основната идея за мен беше, че има нещо ценно, което се предава през поколенията, макар и да не е винаги пряко, макар и да не е винаги осъзнато. Другото е за изборите от позиция на палач и на жертва. То всъщност вторият няма много избор, но все пак се явяват такива в борбата за оцеляване.
Когато историята мина по в наши дни за мен изгуби част от интереса и емоцията, която носеше в разказа за миналото. Но пък не е задължително за Вас да бъде така. Роман, в който си дават среща проучвания и внимателно изграждане. Прекомерното фокусиране върху евреите според мен можеше да бъде представено и по-ненатрапчиво, или по-естествено.
В крайна сметка от първата ми среща със Соня Тодорова оставам с интерес за следващи такива.
September 30, 2016
Може би единицата е пресилена, но изпитах разочарование точно заради това, което романът би могъл да бъде. Целият този кръговрат през вековете, в които са обхванати различните типажи е много интересен. Темата е вълнуваща и вечно актуална, структурата е добре замислена. За съжаление, текстът често е доста декларативен и вестникарски. Знам, че много неща не са достатъчно известни, но това не е причина романът да се превръща в урок по история. Дори на едно място авторката е открила и по-умел подход, когато дидактическата част е дадена като извадка от Работническо дело и си помислих, че навярно и другите подобни моменти биха могли да се решат като вид документална проза. Има и други неща, но те са по-субективни.
November 25, 2016
Много приятен роман! Майсторски изплетен сюжет с различни сюжетни линии, личи си, че авторката е направила голямо проучване и документалната част е умело вплетена във фикцията. Емоционалният градус не е особено висок, но и това ме привлече – да описваш ужасното хладно и дисциплинирано. Съвременната част ми изглеждаше малко като пришита, с рязък преход от историческата, но докато стигна края ѝ, свикнах. Сюжетът е увлекателен, а след последния ред останах с едно хубаво, светло чувство. Браво на Соня Тодорова!
Read
September 28, 2017Соня Тодорова - "Перлите на Ади Ландау"
Прочетох я.
И от снощи мисля какво да напиша и как да го напиша, за да изразя най-добре чувствата си. Накрая реших да го кажа направо: прелестна книга.
Ако сред книгите, които прочетох тази година, има такава, за която мога да твърдя, че надмина очакванията ми, това е именно тази. Позволих си да го твърдя, когато не още не я бях преполовила. Тази книга не е просто роман, не е само семейна история, нито е просто "историята на чифт перлени обици", както пише в анотацията. Това е сериозно написано произведение, с убедително звучене, което не оставя място за сантименталности. Може би историята на Лита и Адина Ландау е измислена - с което имам предвид, че може би не са съществували точно тези две жени. Но описаното се е случило на десетки, стотици, хиляди като тях. В художественото повествование са вмъкнати факти от историята на България от 30-те и 40-те години на 20 в., които, с неудобство признавам, не ми бяха известни. Остава ми още около половината от книгата, но през голяма част от времето нямам чувството, че чета роман - толкова солидно и сериозно "звучи" написаното.
"Перлите на Ади Ландау" е едно дълго, криволичещо пътуване, което започва в еврейското гето във Виена през 17 в., минава през ужасите на Втората световна война и приключва в съвременна България. И всяка "отсечка" от това пътуване успява да предаде атмосферата на съответната епоха, да накара читателя да се вживее и да се потопи в ставащото. Да, знам, че това донякъде е клише, но аз се чувствах именно така. Докато четях, не бях тук, в сигурния си и защитен дом в съвременна България. Бях във Виена през 17 в., бях с Адина и Лита на път към страшната неизвестност, после бягах с тях и се надявах всичко да завърши благополучно.
Аз не възприех тази книга като роман. Или поне не изцяло като роман. Документалните и художествените моменти в тази история са умело преплетени и това кара читателя да вярва на всяка дума. Хареса ми как хора, които привидно нямат отношение към съвременната част от историята, всъщност се оказват тясно свързани с нея - говоря за Антон, разбира се. За някого може би е било очевидно, но за мен не беше и затова донякъде се изненадах и стреснах, когато открих връзката.
Признавам, че когато прочетох в анотацията, че "това е историята на чифт перлени обици", бях леко скептична. Мислех си, че това ще се окаже поредният "исторически любовен роман". Не се оказа. И слава Богу.
Много ми хареса това, че в края на книгата е включен азбучен показалец на имената. Винаги съм се интересувала от произхода на думите, а значенията на имената от няколко години представляват особен интерес за мен. От посочените тук ми беше известно отпреди значението само на едно от тях, и то беше "Хава", защото имам приятелка, която носи това име.
Най-малко интересна ми беше съвременната част от историята, по-точно тази част от нея, която се развива в София, може би защото живея в това време, а от описаните събития още не е минало достатъчно време, за да бъдат те наречени "история". Но съчувствам на Марги заради нещата, с които се сблъсква, защото знам какво е безразличие, знам какво е да мислиш, че си попаднал на нещо невероятно, а онези, които се опитваш да убедиш, да те гледат с почуда и неприязън, понеже искаш да работиш сериозно.
В самия край на книгата много силно ми въздейства описанието на еврейското гробище. Няма да кажа, че ми прозвуча зловещо, защото ще прозвучи неискрено - а и в края на краищата, всички приключваме пътя си на такова място, било то турско, еврейско или християнско. Не - стряскащото е не описанието на самото гробище като такова, а внезапното осъзнаване, че неговата история е приключила през 1945 г. и оттогава почти никой не е погребван там...
В книгата има някои исторически неточности, които самата Соня Тодорова посочва в бележката накрая. Но това са неща, които човек не би осъзнал, ако не е историк. и по никакъв начин не намаляват въздействието на историята. В по-голямата си част тя е достоверна, истинска, реалистична.
Книгата ме впечатли много и вече със сигурност мога да кажа, че беше едно от добрите ми попадения за тази година. Прекрасен, убедително написан дебютен роман, който ще помня дълго. Макар да е първият роман на Соня Тодорова, искрено се надявам, че няма да остане единственият.
Прочетох я.
И от снощи мисля какво да напиша и как да го напиша, за да изразя най-добре чувствата си. Накрая реших да го кажа направо: прелестна книга.
Ако сред книгите, които прочетох тази година, има такава, за която мога да твърдя, че надмина очакванията ми, това е именно тази. Позволих си да го твърдя, когато не още не я бях преполовила. Тази книга не е просто роман, не е само семейна история, нито е просто "историята на чифт перлени обици", както пише в анотацията. Това е сериозно написано произведение, с убедително звучене, което не оставя място за сантименталности. Може би историята на Лита и Адина Ландау е измислена - с което имам предвид, че може би не са съществували точно тези две жени. Но описаното се е случило на десетки, стотици, хиляди като тях. В художественото повествование са вмъкнати факти от историята на България от 30-те и 40-те години на 20 в., които, с неудобство признавам, не ми бяха известни. Остава ми още около половината от книгата, но през голяма част от времето нямам чувството, че чета роман - толкова солидно и сериозно "звучи" написаното.
"Перлите на Ади Ландау" е едно дълго, криволичещо пътуване, което започва в еврейското гето във Виена през 17 в., минава през ужасите на Втората световна война и приключва в съвременна България. И всяка "отсечка" от това пътуване успява да предаде атмосферата на съответната епоха, да накара читателя да се вживее и да се потопи в ставащото. Да, знам, че това донякъде е клише, но аз се чувствах именно така. Докато четях, не бях тук, в сигурния си и защитен дом в съвременна България. Бях във Виена през 17 в., бях с Адина и Лита на път към страшната неизвестност, после бягах с тях и се надявах всичко да завърши благополучно.
Аз не възприех тази книга като роман. Или поне не изцяло като роман. Документалните и художествените моменти в тази история са умело преплетени и това кара читателя да вярва на всяка дума. Хареса ми как хора, които привидно нямат отношение към съвременната част от историята, всъщност се оказват тясно свързани с нея - говоря за Антон, разбира се. За някого може би е било очевидно, но за мен не беше и затова донякъде се изненадах и стреснах, когато открих връзката.
Признавам, че когато прочетох в анотацията, че "това е историята на чифт перлени обици", бях леко скептична. Мислех си, че това ще се окаже поредният "исторически любовен роман". Не се оказа. И слава Богу.
Много ми хареса това, че в края на книгата е включен азбучен показалец на имената. Винаги съм се интересувала от произхода на думите, а значенията на имената от няколко години представляват особен интерес за мен. От посочените тук ми беше известно отпреди значението само на едно от тях, и то беше "Хава", защото имам приятелка, която носи това име.
Най-малко интересна ми беше съвременната част от историята, по-точно тази част от нея, която се развива в София, може би защото живея в това време, а от описаните събития още не е минало достатъчно време, за да бъдат те наречени "история". Но съчувствам на Марги заради нещата, с които се сблъсква, защото знам какво е безразличие, знам какво е да мислиш, че си попаднал на нещо невероятно, а онези, които се опитваш да убедиш, да те гледат с почуда и неприязън, понеже искаш да работиш сериозно.
В самия край на книгата много силно ми въздейства описанието на еврейското гробище. Няма да кажа, че ми прозвуча зловещо, защото ще прозвучи неискрено - а и в края на краищата, всички приключваме пътя си на такова място, било то турско, еврейско или християнско. Не - стряскащото е не описанието на самото гробище като такова, а внезапното осъзнаване, че неговата история е приключила през 1945 г. и оттогава почти никой не е погребван там...
В книгата има някои исторически неточности, които самата Соня Тодорова посочва в бележката накрая. Но това са неща, които човек не би осъзнал, ако не е историк. и по никакъв начин не намаляват въздействието на историята. В по-голямата си част тя е достоверна, истинска, реалистична.
Книгата ме впечатли много и вече със сигурност мога да кажа, че беше едно от добрите ми попадения за тази година. Прекрасен, убедително написан дебютен роман, който ще помня дълго. Макар да е първият роман на Соня Тодорова, искрено се надявам, че няма да остане единственият.
April 1, 2016
„Перлите на Ади Ландау” е от онези книги, за които обичаме да казваме, че всеки трябва да ги прочете. Поне веднъж. Вълнуваща история за избора и свободата, за стихията на времето и неизбежните случайности, за непонятната жестокост и неизкоренимата жажда за живот. „Човек никога не е сам, той е функция на онези преди него, на тези с него, а най-вероятно и на следващите”, заключва авторката. Затова сме длъжни да бъдем солидарни. Да заклеймяваме всяка абсурдна, ирационална жестокост. И никога да не губим съзнанието си за принадлежност към човешкия род.
Само не си въобразявай, че можеш да се опазиш от злото, като се преструваш, че то няма нищо общо с теб. Всеки от нас е отговорен за всичко. Но не всеки има късмета да е притежател на изящни перлени обици с „магическа” сила. Пътят им започва през далечната 1667 г. от семейството на еврейския търговец Ади Ландау във Виена. После ще обикалят от чорап на чорап и от джоб на джоб, и така цели 348 години.
Силно въздействащ, респектиращ дебют на Соня Тодорова, нищо че книгата се гълта за часове. Поглъща се бързо, предъвква се бавно. Една безмилостно честна, но ведра и вихрена книга, чийто разказ прескача векове и пространства, лъкатуши между лични перипетии и подеми, между колективни погроми и надежди, громи общата глупост и парализиращия страх, за да се връща отново и отново към избора. Да бъдеш свободен и себе си. И никога сам.
„Иначе казано – дали изборът му да помогне на един непознат, поставяйки под сериозна заплаха собствената си сигурност, може да е достатъчно изкупление за прякото му участие в огромната кафява месомелачка? Съзнателно и активно участие, било то и пряко волята му. „Какво изобщо е свободната воля?“ – питаше се Финеас. Дали тя не е точно свободата да правиш със себе си каквото ти сам си решил, без компромиси със своите лични разбирания и напук на външния свят?”
Престанеш ли да се страхуваш, значи светът се е изродил. Реалността се е продънила. Значи машината за изтребление се задействала и няма спиране, сетивата ти са вече притъпени, а страданието не подлежи на описание. Дали си палач или жертва, в известен смисъл разлика няма (като в случая на Антон Оберзее например). Все си жертва. Остава въпросът кой бог опрощава такива грехове.
„И аз, идиотът, си мислех, че с това е приключено. Модерност, викам си, хуманизъм и просвещение, цивилизация и триумф на разума. Вече сме част от цялото, бихме се за страната си, образовахме се за нея, работим за нея и я обичаме, никой копче не може да ни каже. Живеем, значи, усмихнати и доволни, хубав апартамент, пълен с книги и сервизи за чай, красива градина, топли дрехи и топла храна, че и домашни помощници. А през цялото това време бохчите си стоят в ъгъла, ехидно усмихнати, и тайно се подиграват на тъпашката ми наивност…“
Мнозина днес биха повторили думите на Равид, прапраправнука на Ади Ландау. Двайсет и първи век е, а ние дори не се питаме има ли шанс разумната част от човечеството да пребори мракобесието. Съмняваме се, че е възможно. Защото свободната воля е привилегия на разумния, само разумът има правото да я упражнява. А нима колективният страх не е благодат за колективната агресия? В нестабилното време, в което живеем, когато еманация на фанатизираната глупост се явява радикалният ислям, и през призмата на всички мултиплицирани исторически трагедии, можем само да си мечтаем, че книги като тази ще служат като предупреждение.
Само не си въобразявай, че можеш да се опазиш от злото, като се преструваш, че то няма нищо общо с теб. Всеки от нас е отговорен за всичко. Но не всеки има късмета да е притежател на изящни перлени обици с „магическа” сила. Пътят им започва през далечната 1667 г. от семейството на еврейския търговец Ади Ландау във Виена. После ще обикалят от чорап на чорап и от джоб на джоб, и така цели 348 години.
Силно въздействащ, респектиращ дебют на Соня Тодорова, нищо че книгата се гълта за часове. Поглъща се бързо, предъвква се бавно. Една безмилостно честна, но ведра и вихрена книга, чийто разказ прескача векове и пространства, лъкатуши между лични перипетии и подеми, между колективни погроми и надежди, громи общата глупост и парализиращия страх, за да се връща отново и отново към избора. Да бъдеш свободен и себе си. И никога сам.
„Иначе казано – дали изборът му да помогне на един непознат, поставяйки под сериозна заплаха собствената си сигурност, може да е достатъчно изкупление за прякото му участие в огромната кафява месомелачка? Съзнателно и активно участие, било то и пряко волята му. „Какво изобщо е свободната воля?“ – питаше се Финеас. Дали тя не е точно свободата да правиш със себе си каквото ти сам си решил, без компромиси със своите лични разбирания и напук на външния свят?”
Престанеш ли да се страхуваш, значи светът се е изродил. Реалността се е продънила. Значи машината за изтребление се задействала и няма спиране, сетивата ти са вече притъпени, а страданието не подлежи на описание. Дали си палач или жертва, в известен смисъл разлика няма (като в случая на Антон Оберзее например). Все си жертва. Остава въпросът кой бог опрощава такива грехове.
„И аз, идиотът, си мислех, че с това е приключено. Модерност, викам си, хуманизъм и просвещение, цивилизация и триумф на разума. Вече сме част от цялото, бихме се за страната си, образовахме се за нея, работим за нея и я обичаме, никой копче не може да ни каже. Живеем, значи, усмихнати и доволни, хубав апартамент, пълен с книги и сервизи за чай, красива градина, топли дрехи и топла храна, че и домашни помощници. А през цялото това време бохчите си стоят в ъгъла, ехидно усмихнати, и тайно се подиграват на тъпашката ми наивност…“
Мнозина днес биха повторили думите на Равид, прапраправнука на Ади Ландау. Двайсет и първи век е, а ние дори не се питаме има ли шанс разумната част от човечеството да пребори мракобесието. Съмняваме се, че е възможно. Защото свободната воля е привилегия на разумния, само разумът има правото да я упражнява. А нима колективният страх не е благодат за колективната агресия? В нестабилното време, в което живеем, когато еманация на фанатизираната глупост се явява радикалният ислям, и през призмата на всички мултиплицирани исторически трагедии, можем само да си мечтаем, че книги като тази ще служат като предупреждение.
June 16, 2016
Възхитителен дебют!
Това беше мисълта, която прекоси съзнанието ми в минутата, в която затворих последната страница на тази книга. Въздействащ, изпипан до съвършенство роман, в който се прескачат толкова различни усещания, преплитат се съдби и то по умопомрачителен начин, който може да е вдъхновен единствено и само от реалния живот.
Авторката впечатлява с умението си да разказва за събития, които не само са близки до нея и нейното семейство, но и които са болезнени за много хора.
Историята на чифт перлени обици, който обикаля света, за да се озове накрая поотделно в ръцете на двама души, потомци на онези, за които "Кристалната нощ" не е просто урок от учебниците по история, а жив и ясен спомен.
Подкрепеният с проучвания и разкази на очевидци роман, въздейства на нивото на съвестта на всеки човек - дали ще постъпиш като повечето или ще подадеш ръка и ще помогнеш? Дали този период от историята е имал своето основание или не, отговорът се крие точно в това, омразата ли е повече или любовта?
Това беше мисълта, която прекоси съзнанието ми в минутата, в която затворих последната страница на тази книга. Въздействащ, изпипан до съвършенство роман, в който се прескачат толкова различни усещания, преплитат се съдби и то по умопомрачителен начин, който може да е вдъхновен единствено и само от реалния живот.
Авторката впечатлява с умението си да разказва за събития, които не само са близки до нея и нейното семейство, но и които са болезнени за много хора.
Историята на чифт перлени обици, който обикаля света, за да се озове накрая поотделно в ръцете на двама души, потомци на онези, за които "Кристалната нощ" не е просто урок от учебниците по история, а жив и ясен спомен.
Подкрепеният с проучвания и разкази на очевидци роман, въздейства на нивото на съвестта на всеки човек - дали ще постъпиш като повечето или ще подадеш ръка и ще помогнеш? Дали този период от историята е имал своето основание или не, отговорът се крие точно в това, омразата ли е повече или любовта?
February 4, 2017
Всъщност оценката ми е 4,5. Много хубав роман...Хареса ми проследяването на историята на рода евреи,преминаването през времето,българската следа. За мен нямаше нищо "дразнещо" в книгата. Живях с героите,бяха в мислите ми дори ,когато не четях книгата..Хубав,много хубав роман при това от български автор! Препоръчвам го!!!
August 14, 2024
Интересна история, може би защото я четох веднага след като бях на летен лагер в бившия концентрационен лагер Равенсбрюк на час от Берлин, както и прекарах време в германската столица, включително по места, свързани с евреите. За мен книгата има два основни недостатъка: липса на каквото и да е внимание към емоциите и духа на героите си, а препуска ли препуска през събития, преживявания, случки. Другото е, че някои неща не са изчистени: аз се обърках от личността и характера на Маги, уж затворена, а в един момент имат много приятели; ако само братовчед й Давид знае цялата история на баба й, как тя му я разказва. Какво става с перлените обици и какво Давид разбира за майка си Роза (за мен лично е важно и пропуск)? Наистина интересна история, но тези части от образите на героите, неизчистени моменти, дори клишето - разбира се, че обиците ще се съберат, но какво си казват, разбират и усещат героите, когато събират чифта, а и след това?
Не знам какво да мисля за дозата носталгия и после разочарование от България на Маги след прибирането й, до степен, че отива на другия край на света. Много отричащото на страната ми се стори, след надеждите и мечтите за една европейска модерност и живот тук.
Кой друг от моите приятели е чел тази книга?
ПС Дядото висш комунист също трябваше да бъде разчепкан и засегнат.
Не знам какво да мисля за дозата носталгия и после разочарование от България на Маги след прибирането й, до степен, че отива на другия край на света. Много отричащото на страната ми се стори, след надеждите и мечтите за една европейска модерност и живот тук.
Кой друг от моите приятели е чел тази книга?
ПС Дядото висш комунист също трябваше да бъде разчепкан и засегнат.
March 22, 2016
Книга за съдбата на бягащия човек, на търсещия свобода и щастие, на вечно променящия се човек. Книга, която разказва за това, как се оцелява, как се живее и как се обича в условие на непрекъсната промяна. Дали наричаме това неудовлетворение или амбиция, или желание за спасение?
Соня Тодорова крачи смело през вековете и териториите, през режимите, през историята - тази на Европа, тази на евреите в Европа, тази на отделния човек.
Няма значение дали и колко сюжетите са автентични, влиянието на техния силен глас отеква и в най-скептичното читателско ухо.
Написани с много въображение, уважение и любов историите, заплетени от съдбата на чифт перлени обици ще ви държат в очакване и любопитство до края на романа.
Соня Тодорова крачи смело през вековете и териториите, през режимите, през историята - тази на Европа, тази на евреите в Европа, тази на отделния човек.
Няма значение дали и колко сюжетите са автентични, влиянието на техния силен глас отеква и в най-скептичното читателско ухо.
Написани с много въображение, уважение и любов историите, заплетени от съдбата на чифт перлени обици ще ви държат в очакване и любопитство до края на романа.
February 27, 2022
Започна обещаващо, но в един момент се загуби идеята. Да, авторката много се е постарала с историческата информация, но нещо не е успяла да го обвърже добре в историята. Липсва подтик да четеш и предизвикване на любопитство да разбереш какво следва.
June 17, 2025
“Перлите на Ади Ландау“ не беше моята книга. Темите сами по себе си ми бяха интересни- Втора световна война, преплитане на исторически и лични съдби, говори се за България и съдбата на евреите. Но изпълнението някак не ме докосна, на места беше все едно чета задълбочен урок по история на политологията. Може би и заради това не успях да се свържа емоционално с героите, а стилът на писане ми се стори дистанциран и труден за проследяване.
Оценявам идеята, но четенето не ми достави удоволствие. Не съжалявам, че ѝ дадох шанс, но не бих я препоръчала лично.
Оценявам идеята, но четенето не ми достави удоволствие. Не съжалявам, че ѝ дадох шанс, но не бих я препоръчала лично.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews