What do you think?
Rate this book
Боинг-747
"Романът "Боинг-747" разказва за 14-те години емиграция на главния герой в Канада. Разказът е безподобно правдив – с толкова хумор и горчилка едновременно, че от време на време, докато четеш, започваш буквално да цвилиш от смях; и почти веднага, само един параграф по-долу, да търсиш дяволската песъчинка в окото си. Мозаечната структура на повествованието служи като много здрава арматура за различните сюжетни линии, които отвъд свръхреалистичната рамка на скиталчествата, захващането с различни професии, отвъд желанието да провериш от какъв материал си направен, изследват големите категории на оцеляването, на самотата, на носталгията, на корените, на синовността и на бащинството. В този смисъл романът "Боинг-747" може да се разглежда и като наръчник за оцеляване, и като енциклопедия на емигрантската участ, но и като своеобразен поетичен дневник за пътя на младостта към старостта."
Деян Енев
Деян Енев
376 pages, Paperback
First published January 1, 2015
2 people are currently reading
29 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
November 14, 2020
Като автор на романа "Боинг 747", чувствам се задължен да го защитя от единсвеното "ревю", публикувано до сега тук за него.
Както можете да прочетете, в първите две три изречния, авторът на ревюто щедро хвали романа. После, като един достоен византийски содомит, рязко сменя посоката. Не му харесвал "самия персонаж" - предполагам, че говори за главния герой: "...стереотипността на самия персонаж – това е класическият български тарикат, който уж не влиза в системата, защото е много хитър, а всъщност е един мързелив и неуважителен кокошкар." Хм. Колко ли идиотизми могат да се кажат в едно изречение? Зависи колко е злобно псето. Какъв е стереотипът за "класическия български тарикат"? Споменатият персонаж бяга от България за Канада през 1989 година с 20 долара в джоба. За сметка на това истинските стереотпини тарикати си останаха в България и се вижда какво натвориха. Персонажът "уж не влиза в системата, защото е много хитър". Бре. Аз мислех, че хитрите влизат в системата. Персонажът "всъщност е един мързелив и неуважителен кокошкар." А, ето защо персонажът не влиза в системата: 1) защото е мързелив. Така де, те мързеливците от мързел не влизат в системата. Или пък влизат ? 2) защото е неуважителен. Персонажът е неуважителен. Към кого? Към системата? Да разбираме че персонажите трябва да уважават системата? Ще си вземем бележка. 3) защото е кокошкар. Стига бе. Верно ли е кокошкар? В смисъл, че вместо да се закачи към системата и да "работи" на едро, той не я уважава? За коя система говорим? За българската, канадската или световната? Или е все едно? Такова насилие над логиката в едно изречение не съм виждал. Обаче още не сме свършили с отровата на това изречение. То съдържа и куп лъжи. "Самият персонаж" в Канада работи като мияч на чинии, журналист, преводач, завършва финансово образование, работи във финасовата система, пише киносценарий, на няколко пъти отваря собствен бизнес, последният от които най-после успешен, отглежда сам първородния си син. Това се квалифицира като "мързелив кокошкар"? Същият персонаж "уж не влиза в системата, защото е много хитър". Как точно не влиза в системата при това което изброихме? Ама "уж" персонажа е "хитър". Значи не е хитър? "Уж е хитър" трябва да се разбира, че претендира да е хитър, пък не е. Персонажът никъде не претендира да е хитър и даже често се упреква в липсата на елементарна житейска хитрост. Въпросът е не колко много лъжи са избълвани в това изречение, а защо. Но и до това ще стигнем.
Засега, още бисери от "ревюто":
"Българският емигрант, който вместо да си извоюва достойно място в новото общество, веднага залита към криминалното и лъжливото (магураджиите, руснаците и т.н.). Познавам доста българи с такова мислене и ме дразни фактът, че тази книга предлага една апология на това мислене. " Еха. Тоя човек трябва да държи речи по комунистически пленуми. Не е виновен, че вече ги няма. А пък персонажът залита веднага към престъпното - магураджиите и руснаците. Първо, отбележете как "руснаците" тук си е произнесено направо като обидна дума. Ясно, коментаторът предпочита франсетата. Те не изневеряват на марксизма. Фуко, Дерида и прочее псевдоинтелектуални нечистотии. Но само ненормалник може да нарече една цяла нация престъпници. Към българите ненормалникът предлага леко снисхождение - мъмри ги, че някои имат неправилно мислене. Демек, излагат го пред чужденците.
Второ, пресонажът "залита" към общуване и работа с всякакви хора от Канада - местни, имигранти, богати, бедни, умни и... хитри. Коментаторът пак ви лъже. А най ми харесва думичката "залита". И аз, и персонажът сме учили философия в Софийския университет по времето на комунизма. Тази думичка повечето преподаватели употребяваха за немарксистките "буржоазни" философи - дори и за Платон и Аристотел. Внимавайте много, когато някой ви каже, че залитате...
Ето още: "В персонажа влиза и нещо поколенческо – големият бунтар, който уж бяга от комформизма, а всъщност потъва в една доста банална и прозаична деградация на алкохолизъм, разврат и престъпни наклонности." Все едно слушам "литературен" критик от зрелия социализъм. Така говореха за "буржоазната" литература. Първо, не се казва "комформист", а "конформист". Може би коментаторът е искал да покаже че се чувства комфортно с конформизма. Има логика: конформист значи приспособленец към системата. Нещо като обратното на неуважителен. Уважителен, като нашия коментатор. Второ, ето откъде идвали проблемите на персонажа - от поколението. Тук коментаторът изплюва първото камъче. Има зъб на цяло поколение, не само на персонажа. Аз, като познавам персонажа, знам какви неуважителни неща би направил с тоя зализан милениал-коментатор. Иначе хората често съдят за едно цяло поколение само по няколко човека, които познават. Най-често - по собствените си родители. Толкова за поколенията.
Сега за бунтарсвото и конформизма. Първо, не става ясно дали мазничкият коментатор е за или против бунтарството. Ако е "за", излиза, че персонажът се бунтува неправилно - "залита" към алкохолизъм, разврат и престъпни наклонности. Нова лъжа. Персонажът никъде не изказва отвращение към уискито или виното, но и показва строго контролирано отношение към тяхната употреба. Същото и за "разврата". Единственото прегрешение на персонажа там е неговата хетеросексуалност - в наши дни това направо и за грях може да мине. Още една хубава думичка - "разврат". Аз лично не наричам така секса. Наричам така словоблудството и лъжите. Можеше тоя да употреби и "мърсува", ама никой не е съвършен. Колкото до "престъпни наклонности", тук вече наглостта на лъжата иска всячески да ви подхлъзне. Като стана въпрос за хитрост, коментаторът си мисли че я притежава като лъже за един персонаж, а не за жив човек. Един вид, персонажите няма как да отвърнат на нечия низост. Но до обърканата му представа за хитрост ще стигнем пак след малко.
Та за бунтарсвото - другият вариант е нашият моралист-критикар да е против бунтарството. Да си е един КоМформист. Не звучи невероятно, нали? Тогава както и да се бунтува (и изобщо ако се бунтува) персонажът, коментаторът няма да е доволен от такова "залитане". Иначе, видите ли, това е един много добър роман...
Ето и още какво мисли братовчедът на Грета Тунберг за персонажа: "Не намирам нищо бунтарско във всичко това – единствено едно препотвърждаване на стереотипни български нагласи, които могат да се резюмират в „докато тъпите американци бачкат и се оставят да им промиват мозъка Хитър Петър ще им хакне банкоматите и ще си живее свободен". Хайде пак за стереотипните български нагласи. Тия българи се оказаха страшно стереотипни социални конструкти, направо ни излагат пред франсетата. Като си говорим за стереотипи, колко стереотипно е това изречение? Американците не хакват банкомати. Само българите. А американците само бачкат. С промити мозъци. Коментаторът ги разбира тия работи, не му се бъркайте. А пък нашият алкохолизиран персонаж изведнъж е повишен на Хитър Петър. Всъщност не: "Именно на Хитър Петър ми мирише тук. Точно както и при фолклорния герой, нашият персонаж е беден и социално онеправдан и сякаш бедността му е извинение за хитрините и мошеничествата му." Оказва се, че не персонажът е повишен, а Хитър Петър е понижен до нивото на персонажа. Не знаех, че Хитър Петър е бил мошеник. Милениалчето обаче и това знае. Майка ни жална когато такива социални активисти пишат ревюта за литература. Много настоява този да говори за хитростта на персонажа - ту само ужким е хитър, ту си е цял Хитър Петър. Хайде, малко повече яснота под шапката. Иначе сега каква стана тя? Персонажът и Хитър Петър си седят в един кюп - едният не е ясно дали е хитър или само наужким, но и двамата са мошеници.
Ето и друго: "Само че в случая героят мошеничества на гърба на благодетеля си (Канада), а не за сметка на тирана си (комунизма, в лицето на България и на руските новобогаташи, емигрирали отвъд океана)." Да го поправим малко тоя джендър, че съвсем се отнесе. Персонажът не мошеничества срещу Канада, а живее в Канада. Достатъчно ли бавно го казах? Тиранът на персонажа не е комунизма или Русия, защото персонажът живее в Канада. Разбираме, че е окей ако пресонажът мошеничества срещу комунизма и Русия според коментатора. Но персонажът не мошеничества. И да искаше, няма как да мошеничества срещу комунизма, освен ако не вземе да емигрира в Северна Корея. А пък ако коментаторът иска някой да мошеничества срещу Русия, да се залавя и му стискам палци.
Тук е необходимо пояснение. Въпросният коментатор живее в Монреал, Канада - където е живял четиринайсет години персонажът. Всеки има право да определи кой му е благодетел и кой не е. Само че няма право да казва на другите кой му е благодетел. Но сега поне разбрахте откъде идва омразата към персонажа. С очевидното си комплексарство, коментаторът добре разбира, че никога няма да постигне в земите на благодетелката си Канада това, което постига персонажът в романа. Има и друго. Тук-таме персонажът подхвърля по някоя дума срещу послушното живуркане пред благодетелската мизерна копанка. Но не е искал всеки да се припознава като такъв и да мучи недоволно.
А ето как завършва коментарът: "Малко като с нападките срещу Европа и симпатиите към Русия, но това е друга тема." Как пък ще е друга тема? Сега вече е изплюто не цялото камъче, ами цяла скала. Помията, написана срещу персонажа, е излята заради "симпатиите" към Русия и "нападките" срещу Европа. Хайде, паднаха гащите на коментатора. Това не е "друга тема", това е темата. Добре че тоя коментатор не е персонаж, че с това еднопланово плоско съзнание щеше да подразни доста хора. Та да обясним, още ведъж по-бавничко: персонажът в романа не симпатизира на Русия, а на някои от руснаците. Персонажът никъде не напада Европа, само я прескача по емигрантския си път към Канада. Говорих с персонажа и той се надява Европа да не е силно обидена от това. И без това Европа сега си има достатъчно проблеми. Но да не зсягаме Европата, че коментаторът ще намрази и мен като персонажа...
Колкото до коментатора, ще трябва да слезе за момент от високия си морален кон, защото ще му дам един съвет: слушкай и папкай при благодетеля, но не лъжи хората. Истината и свободата са най-големите блага на тоя свят. Придържай се поне към едно от тях. Иначе и да ти плащат, и да не ти плащат за мерзостите, в крайна сметка все си сготвен. Това от Фуко няма да го научиш.
Както можете да прочетете, в първите две три изречния, авторът на ревюто щедро хвали романа. После, като един достоен византийски содомит, рязко сменя посоката. Не му харесвал "самия персонаж" - предполагам, че говори за главния герой: "...стереотипността на самия персонаж – това е класическият български тарикат, който уж не влиза в системата, защото е много хитър, а всъщност е един мързелив и неуважителен кокошкар." Хм. Колко ли идиотизми могат да се кажат в едно изречение? Зависи колко е злобно псето. Какъв е стереотипът за "класическия български тарикат"? Споменатият персонаж бяга от България за Канада през 1989 година с 20 долара в джоба. За сметка на това истинските стереотпини тарикати си останаха в България и се вижда какво натвориха. Персонажът "уж не влиза в системата, защото е много хитър". Бре. Аз мислех, че хитрите влизат в системата. Персонажът "всъщност е един мързелив и неуважителен кокошкар." А, ето защо персонажът не влиза в системата: 1) защото е мързелив. Така де, те мързеливците от мързел не влизат в системата. Или пък влизат ? 2) защото е неуважителен. Персонажът е неуважителен. Към кого? Към системата? Да разбираме че персонажите трябва да уважават системата? Ще си вземем бележка. 3) защото е кокошкар. Стига бе. Верно ли е кокошкар? В смисъл, че вместо да се закачи към системата и да "работи" на едро, той не я уважава? За коя система говорим? За българската, канадската или световната? Или е все едно? Такова насилие над логиката в едно изречение не съм виждал. Обаче още не сме свършили с отровата на това изречение. То съдържа и куп лъжи. "Самият персонаж" в Канада работи като мияч на чинии, журналист, преводач, завършва финансово образование, работи във финасовата система, пише киносценарий, на няколко пъти отваря собствен бизнес, последният от които най-после успешен, отглежда сам първородния си син. Това се квалифицира като "мързелив кокошкар"? Същият персонаж "уж не влиза в системата, защото е много хитър". Как точно не влиза в системата при това което изброихме? Ама "уж" персонажа е "хитър". Значи не е хитър? "Уж е хитър" трябва да се разбира, че претендира да е хитър, пък не е. Персонажът никъде не претендира да е хитър и даже често се упреква в липсата на елементарна житейска хитрост. Въпросът е не колко много лъжи са избълвани в това изречение, а защо. Но и до това ще стигнем.
Засега, още бисери от "ревюто":
"Българският емигрант, който вместо да си извоюва достойно място в новото общество, веднага залита към криминалното и лъжливото (магураджиите, руснаците и т.н.). Познавам доста българи с такова мислене и ме дразни фактът, че тази книга предлага една апология на това мислене. " Еха. Тоя човек трябва да държи речи по комунистически пленуми. Не е виновен, че вече ги няма. А пък персонажът залита веднага към престъпното - магураджиите и руснаците. Първо, отбележете как "руснаците" тук си е произнесено направо като обидна дума. Ясно, коментаторът предпочита франсетата. Те не изневеряват на марксизма. Фуко, Дерида и прочее псевдоинтелектуални нечистотии. Но само ненормалник може да нарече една цяла нация престъпници. Към българите ненормалникът предлага леко снисхождение - мъмри ги, че някои имат неправилно мислене. Демек, излагат го пред чужденците.
Второ, пресонажът "залита" към общуване и работа с всякакви хора от Канада - местни, имигранти, богати, бедни, умни и... хитри. Коментаторът пак ви лъже. А най ми харесва думичката "залита". И аз, и персонажът сме учили философия в Софийския университет по времето на комунизма. Тази думичка повечето преподаватели употребяваха за немарксистките "буржоазни" философи - дори и за Платон и Аристотел. Внимавайте много, когато някой ви каже, че залитате...
Ето още: "В персонажа влиза и нещо поколенческо – големият бунтар, който уж бяга от комформизма, а всъщност потъва в една доста банална и прозаична деградация на алкохолизъм, разврат и престъпни наклонности." Все едно слушам "литературен" критик от зрелия социализъм. Така говореха за "буржоазната" литература. Първо, не се казва "комформист", а "конформист". Може би коментаторът е искал да покаже че се чувства комфортно с конформизма. Има логика: конформист значи приспособленец към системата. Нещо като обратното на неуважителен. Уважителен, като нашия коментатор. Второ, ето откъде идвали проблемите на персонажа - от поколението. Тук коментаторът изплюва първото камъче. Има зъб на цяло поколение, не само на персонажа. Аз, като познавам персонажа, знам какви неуважителни неща би направил с тоя зализан милениал-коментатор. Иначе хората често съдят за едно цяло поколение само по няколко човека, които познават. Най-често - по собствените си родители. Толкова за поколенията.
Сега за бунтарсвото и конформизма. Първо, не става ясно дали мазничкият коментатор е за или против бунтарството. Ако е "за", излиза, че персонажът се бунтува неправилно - "залита" към алкохолизъм, разврат и престъпни наклонности. Нова лъжа. Персонажът никъде не изказва отвращение към уискито или виното, но и показва строго контролирано отношение към тяхната употреба. Същото и за "разврата". Единственото прегрешение на персонажа там е неговата хетеросексуалност - в наши дни това направо и за грях може да мине. Още една хубава думичка - "разврат". Аз лично не наричам така секса. Наричам така словоблудството и лъжите. Можеше тоя да употреби и "мърсува", ама никой не е съвършен. Колкото до "престъпни наклонности", тук вече наглостта на лъжата иска всячески да ви подхлъзне. Като стана въпрос за хитрост, коментаторът си мисли че я притежава като лъже за един персонаж, а не за жив човек. Един вид, персонажите няма как да отвърнат на нечия низост. Но до обърканата му представа за хитрост ще стигнем пак след малко.
Та за бунтарсвото - другият вариант е нашият моралист-критикар да е против бунтарството. Да си е един КоМформист. Не звучи невероятно, нали? Тогава както и да се бунтува (и изобщо ако се бунтува) персонажът, коментаторът няма да е доволен от такова "залитане". Иначе, видите ли, това е един много добър роман...
Ето и още какво мисли братовчедът на Грета Тунберг за персонажа: "Не намирам нищо бунтарско във всичко това – единствено едно препотвърждаване на стереотипни български нагласи, които могат да се резюмират в „докато тъпите американци бачкат и се оставят да им промиват мозъка Хитър Петър ще им хакне банкоматите и ще си живее свободен". Хайде пак за стереотипните български нагласи. Тия българи се оказаха страшно стереотипни социални конструкти, направо ни излагат пред франсетата. Като си говорим за стереотипи, колко стереотипно е това изречение? Американците не хакват банкомати. Само българите. А американците само бачкат. С промити мозъци. Коментаторът ги разбира тия работи, не му се бъркайте. А пък нашият алкохолизиран персонаж изведнъж е повишен на Хитър Петър. Всъщност не: "Именно на Хитър Петър ми мирише тук. Точно както и при фолклорния герой, нашият персонаж е беден и социално онеправдан и сякаш бедността му е извинение за хитрините и мошеничествата му." Оказва се, че не персонажът е повишен, а Хитър Петър е понижен до нивото на персонажа. Не знаех, че Хитър Петър е бил мошеник. Милениалчето обаче и това знае. Майка ни жална когато такива социални активисти пишат ревюта за литература. Много настоява този да говори за хитростта на персонажа - ту само ужким е хитър, ту си е цял Хитър Петър. Хайде, малко повече яснота под шапката. Иначе сега каква стана тя? Персонажът и Хитър Петър си седят в един кюп - едният не е ясно дали е хитър или само наужким, но и двамата са мошеници.
Ето и друго: "Само че в случая героят мошеничества на гърба на благодетеля си (Канада), а не за сметка на тирана си (комунизма, в лицето на България и на руските новобогаташи, емигрирали отвъд океана)." Да го поправим малко тоя джендър, че съвсем се отнесе. Персонажът не мошеничества срещу Канада, а живее в Канада. Достатъчно ли бавно го казах? Тиранът на персонажа не е комунизма или Русия, защото персонажът живее в Канада. Разбираме, че е окей ако пресонажът мошеничества срещу комунизма и Русия според коментатора. Но персонажът не мошеничества. И да искаше, няма как да мошеничества срещу комунизма, освен ако не вземе да емигрира в Северна Корея. А пък ако коментаторът иска някой да мошеничества срещу Русия, да се залавя и му стискам палци.
Тук е необходимо пояснение. Въпросният коментатор живее в Монреал, Канада - където е живял четиринайсет години персонажът. Всеки има право да определи кой му е благодетел и кой не е. Само че няма право да казва на другите кой му е благодетел. Но сега поне разбрахте откъде идва омразата към персонажа. С очевидното си комплексарство, коментаторът добре разбира, че никога няма да постигне в земите на благодетелката си Канада това, което постига персонажът в романа. Има и друго. Тук-таме персонажът подхвърля по някоя дума срещу послушното живуркане пред благодетелската мизерна копанка. Но не е искал всеки да се припознава като такъв и да мучи недоволно.
А ето как завършва коментарът: "Малко като с нападките срещу Европа и симпатиите към Русия, но това е друга тема." Как пък ще е друга тема? Сега вече е изплюто не цялото камъче, ами цяла скала. Помията, написана срещу персонажа, е излята заради "симпатиите" към Русия и "нападките" срещу Европа. Хайде, паднаха гащите на коментатора. Това не е "друга тема", това е темата. Добре че тоя коментатор не е персонаж, че с това еднопланово плоско съзнание щеше да подразни доста хора. Та да обясним, още ведъж по-бавничко: персонажът в романа не симпатизира на Русия, а на някои от руснаците. Персонажът никъде не напада Европа, само я прескача по емигрантския си път към Канада. Говорих с персонажа и той се надява Европа да не е силно обидена от това. И без това Европа сега си има достатъчно проблеми. Но да не зсягаме Европата, че коментаторът ще намрази и мен като персонажа...
Колкото до коментатора, ще трябва да слезе за момент от високия си морален кон, защото ще му дам един съвет: слушкай и папкай при благодетеля, но не лъжи хората. Истината и свободата са най-големите блага на тоя свят. Придържай се поне към едно от тях. Иначе и да ти плащат, и да не ти плащат за мерзостите, в крайна сметка все си сготвен. Това от Фуко няма да го научиш.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 14, 2022
съжалявам, защото ако не беше включването на толкова много излишна информация и обяснения, щеше да е невероятна книга. толкова силни моменти на емоционално размисли, но напълно засенчени от псевдо-факти и описания, които въобще не придаваха кой знае каква стойност на историята. nevertheless, подобно на захари карабашлиев, е много свежо да четеш за преживяванията на българия извадени от типично българския контекст. иска ми се повече книги като тези да има, имайки предвид колко релевантна тема е за буквално милиони българи, живеещи в далечната чужбина
September 17, 2021
Интересна история. Дълбоко разочарован съм от отношението на автора към науката. Без абсолютно никакъв контекст авторът се включва по следния начин.
"
Според мнозина учени всичко, което се случва във Вселената, се записва в някаква информационна банка или картотека и нищо случило се не изчезва, без да се запази информационната следа от него.
А древните преди шест хиляди години без всякакви строго научни методи стигнали до същия извод и нарекли тази банка или картотека Аркашови записи.
Много ги бива нашите съвременни учени - как могат така умно да се сетят за нещо, за което някой вече се е сетил преди шест хиляди години.
"
"
Според мнозина учени всичко, което се случва във Вселената, се записва в някаква информационна банка или картотека и нищо случило се не изчезва, без да се запази информационната следа от него.
А древните преди шест хиляди години без всякакви строго научни методи стигнали до същия извод и нарекли тази банка или картотека Аркашови записи.
Много ги бива нашите съвременни учени - как могат така умно да се сетят за нещо, за което някой вече се е сетил преди шест хиляди години.
"
January 11, 2023
Има книги, които отваряш от любопитство и в които се зачиташ уж само за десетина минути, а те буквално те всмукват и не те пускат с часове. Тази е от тях. Осъмнах с нея, а уж само надникнах.
Четивен и бърз стил, без излишества, без украси. Стегнат.
Беше ми интересен този отрязък от нечий живот, разказан откровено и без преструвки. Поставях се на мястото на автора и осъзнах (за пореден път) колко сме различни хората и как в една и съща ситуация реагираме различно. Това, което може да смаже един, предоставя обстоятелства за израстване или на оцеляване на друг.
Авторът е безпощаден, критичен, неклиширан и затова – автентичен.
Препоръчвам.
Четивен и бърз стил, без излишества, без украси. Стегнат.
Беше ми интересен този отрязък от нечий живот, разказан откровено и без преструвки. Поставях се на мястото на автора и осъзнах (за пореден път) колко сме различни хората и как в една и съща ситуация реагираме различно. Това, което може да смаже един, предоставя обстоятелства за израстване или на оцеляване на друг.
Авторът е безпощаден, критичен, неклиширан и затова – автентичен.
Препоръчвам.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews