„Ти си като майка си“ – думи, които будят щастие в някои жени и пълен ужас в други. Неизменно ли е всяка дъщеря да се превърне някой ден в майка си и дали стремежът да стане точно противолопожната жена няма да й изиграе лоша шега? Известната френска психоаналитичка Вероник Моралди се опитва да отговори на тези въпроси и показва, че независимо дали дъщерите го признават, или не, майките играят огромно влияние върху техния емоционален, социален и дори сексуален живот. Защото всяка жена се формира като личност, отъждествявайки се или противопоставяйки се на майката – тя винаги е матрицата. Майката носи огромна отговорност, защото предава на дъщерята идентичността и, още по-важно, стойността, която по-късно момичето само ще има за себе си. За да е уверено в живота, то трябва да е получило одобрението на майката. В противен случай ще се лута в безкрайно търсене, което може да го отведе по пътя на нещастни връзки и несполучливи приятелства. Това е задължителна книга за всяка жена – защото дори да не е (все още) майка, всяка жена е дъщеря. Но тя е и за съпрузите, партньорите, бащите, синовете, братята, защото те, дори и не по свое желание, са актьори в безкрайната пиеса майка-дъщеря.
Вероник Моралди е родена в Ница през 1963 г. Учи философия, класическа филология и право, но след това се насочва към психологията. Обучава се при светилото в социалната психология Жак Саломе, създател на свързващата комуникация и основател на емблематичния център по човешки отношения. Моралди следва социална психология в университета и успоредно с това участва в семинари и стажове по психогенеалогия, фамилна констелация, телесна терапия и др. Авторкa е на „Майки и дъщери“, „Майки и синове“, „Бащи и дъщери“, „Не се страхувайте да възпитавате тийнейджърите“ и др.
Макар и изречения, ситуации и цитати да се преповтарят в различните глави, книгата ми хареса. Най-много ми допадна последната глава, която дава реални практически съвети как да се "помирим" с майка си.
Полезно четиво за всяка дъщеря, защото няма идеални майки.
И все пак ми се иска да направя едно допълнение - при една и съща майка (визирам едно и също отношение на майката към дъщерята) може да има безбройно много реакции дъщери - всичко е до вродения характер на дъщерята и той значително влияе върху нейните реакции и формиране на характер.
Книгата ме вдъхнови да напиша писмо на моята мама. Но това няма да премени нито нея, нито мен, но се надявам да допринеса за създаването на един баланс, една хомеостаза в нашите отношения. А и се надявам тя да го направи с нейната майка, но това си е нейна работа😃
Книга за всички дъщери и майки, че дори и баби, защото травмата се предава през поколенията. Много бих искала да я дам на моята майка и на нейната майка, но вече няма как. Та се надявам поне да помогне на мен.