What do you think?
Rate this book
Как спасяваме света
– А ти какво искаш? – попитала тя костенурчето. – Имаш право на две желания, защото изпълни мечтата ми да летя.
– Искам… – казало костенурчето и заплакало. Не можело да се отрече от триетажната си къщичка. Не искало да я загуби.
– Кажи ми какво иска сърцето ти! – подканила го костенурката.
– Да ме приемат такъв, какъвто съм – казал костенурчо.
– Скромен си, но нека така да бъде. Ще те приемат! А второто желание?
Костенурчо се замислил сериозно. Мислил дълго и накрая казал:
– Искам всички костенурки да открият своите дарби. Ако всеки разбере, че е необикновен, аз няма да се различавам с нищо от другите.
Моят ангел на спасението си нямаше криле. Може би бяха паднали по пътя към земята.
Преди да го срещна, и от моите ръце падаха доста неща: празни бутилки, опаковки, кутийки. Не си правех труда да ги местя от земята – това нищо нямаше да промени. Той обаче не мислеше така.
Изненадах се, когато ръката се стрелна към боклука в краката ми, с който пролетният ветрец си играеше. Скоро нейният собственик се настани до мен на пейката. Очаквах упреци и поучения, но получих само мълчалив поглед. Срещу мен стоеше младеж на около двайсет, чиито очи бяха сини като сапфири, облечен в сива тениска, на която с цвят като този на очите му беше изписано: „Спаси света. Започни с океана“.
– И аз бях като теб преди.
– Каква съм аз?
Антологията „Как спасяваме света“ събира текстовете, отличени от Човешката библиотека в Копнежа за растящо творчество през 2015-а, и е замислена като по-малка сестричка на „ За спасяването на света“. Младите автори сами решаваха какво да вложат в „свят“ и как да подходят към „спасяваме“. „Свят“ означава целият ни Космос – но и всяко живо същество. Спасяваме природата; или някоя общност; или отношенията ни с другите; или ценностите, заради които си заслужава да живеем. Понякога дори „спасяваме“ – със закачка, смигване и смушкване…
Съдържание
Предговор
На 6 до 10
Писмо в бутилка – Антоний Атанасов
Костенурчо с триетажната черупка – Кирил Димов
На 11 до 14
Булките с черен воал – Мая Стойчева
Ретроспекции – Лияна Донева
(Мисля, че това е Тя) – Лияна Донева
Тайната на Драконовото дърво – Михаела Рогачева
На 15 до 18
Най-приятното чувство – Лиляна Кирилова
Броеница от любов – Ренета Георгиева
Молив с гумичка – Александрина Димова
Как спасяваме света – Живко Пенчев
Машинни чувства – Божидар Иванов
Достатъчно е да спасим красотата на мига – Елка Петрова
На 19 до 22
Летопис от безмълвната нощ – Никола Янчовичин
На 23 и отвъд
Идеал – Силвия Генева
Дъжд от бобри – Борис Курдалиев
Чуждо съзнание – Адриана Пенчева
За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.
ebook
First published May 9, 2016
1 person is currently reading
24 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
January 1, 2026
Как да си поискате книгата от Човешката библиотека
Струва ми се, че младите ни автори ловко поемат ръкавицата, метната от „За спасяването на света“. Лично мен най-умело ме ошамариха (ласката някой път е шамар... за освестяване, да? :D):
- Кирил Димов и неговия хвъркат, различен Костенурчо
- Борис Курдалиев, с цял порой от бобри (и тук-там някой слон – все тъй хвъркат...)
- пробудилият се „Идеал“ на Силвия Генева
- размислите на Ренета Георгиева
- безкрилият, окриляващ ангел на Александрина Димова
- „Булките с черен воал“ (и толкова хилеж) на Мая Стойчева
– погледът към любовта в „(Мисля, че това е Тя)“ на Лияна Донева
Вас? :)
А в предговора разказвам и други работи... най-важното от които е: тези текстове умеят да говорят и сами. Без предговори. ;)
Струва ми се, че младите ни автори ловко поемат ръкавицата, метната от „За спасяването на света“. Лично мен най-умело ме ошамариха (ласката някой път е шамар... за освестяване, да? :D):
- Кирил Димов и неговия хвъркат, различен Костенурчо
- Борис Курдалиев, с цял порой от бобри (и тук-там някой слон – все тъй хвъркат...)
- пробудилият се „Идеал“ на Силвия Генева
- размислите на Ренета Георгиева
- безкрилият, окриляващ ангел на Александрина Димова
- „Булките с черен воал“ (и толкова хилеж) на Мая Стойчева
– погледът към любовта в „(Мисля, че това е Тя)“ на Лияна Донева
Вас? :)
А в предговора разказвам и други работи... най-важното от които е: тези текстове умеят да говорят и сами. Без предговори. ;)
June 9, 2019
Четенето на "растящо" творчество е едно такова... хем окриляващо, хем приземяващо, и преди всичко очеотварящо ;)
В сборника са намерили място приказки, разкази, есета, поезия... лично преживяна и почувствана мъдрост, редом с щури фантазии и страшни кошмари. Чете се леко и неусетно, интригува, въздейства, замисля - и често впечатлява с дълбочината на внушенията и размаха на въображението. От творбите на най-младите автори лъха очарователна наивност и вяра... и най-хубавото е, че с порастването и узряването наивността изчезва, но вярата - и в света, и в спасението - остава.
И аз затварям книжката с усмивка, убедена, че каквото и да го сполети този наш клет свят, външен и вътрешен, колкото и да го потъпчем и съсипем, има едни млади, надъхани хора, които не само ще ни посочат пътя към спасението, но и смело ще ни поведат по него.
Ето и любимите ми текстове от всяка категория (признавам си без бой, че имам слабост към художествените за сметка на публицистичните):
6-10 г: "Костенурчо с триетажната черупка" - много мила и хубава приказка с прекрасен набор от послания: да не отхвърляме различните и да не се отказваме от себе си, ако не влизаме в традиционните калъпи. Задължително ще я прочета на моите малчовци.
11-14 г.: "Тайните на драконовото дърво" - страхотно, увлекателно приключение, описано със забавен и жив език.
15-18 г.: "Молив с гумичка" - затрогваща история, която ще ни направи малко по-осъзнати, по-борбени и по-добри... и по-склонни да прощаваме, най-вече на себе си.
19-22 г.: "Летопис от безмълвната нощ" - единствен в категорията, но невероятно впечатляващ с автентичния си език и стил. Миналото като извор на вдъхновение и пример за подражание.
23+ г.: "Чуждо съзнание" - завладяващ разказ за един антиутопичен свят на завоевания и контрол... в който все пак избуява човешкото. Бъдещето като предупреждение - и стимул да не следваме сляпо авторитетите и установения ред, да се вглеждаме отвъд външността, да търсим не различията, а допирните точки. Много силен финал на сборника.
В сборника са намерили място приказки, разкази, есета, поезия... лично преживяна и почувствана мъдрост, редом с щури фантазии и страшни кошмари. Чете се леко и неусетно, интригува, въздейства, замисля - и често впечатлява с дълбочината на внушенията и размаха на въображението. От творбите на най-младите автори лъха очарователна наивност и вяра... и най-хубавото е, че с порастването и узряването наивността изчезва, но вярата - и в света, и в спасението - остава.
И аз затварям книжката с усмивка, убедена, че каквото и да го сполети този наш клет свят, външен и вътрешен, колкото и да го потъпчем и съсипем, има едни млади, надъхани хора, които не само ще ни посочат пътя към спасението, но и смело ще ни поведат по него.
Ето и любимите ми текстове от всяка категория (признавам си без бой, че имам слабост към художествените за сметка на публицистичните):
6-10 г: "Костенурчо с триетажната черупка" - много мила и хубава приказка с прекрасен набор от послания: да не отхвърляме различните и да не се отказваме от себе си, ако не влизаме в традиционните калъпи. Задължително ще я прочета на моите малчовци.
11-14 г.: "Тайните на драконовото дърво" - страхотно, увлекателно приключение, описано със забавен и жив език.
15-18 г.: "Молив с гумичка" - затрогваща история, която ще ни направи малко по-осъзнати, по-борбени и по-добри... и по-склонни да прощаваме, най-вече на себе си.
19-22 г.: "Летопис от безмълвната нощ" - единствен в категорията, но невероятно впечатляващ с автентичния си език и стил. Миналото като извор на вдъхновение и пример за подражание.
23+ г.: "Чуждо съзнание" - завладяващ разказ за един антиутопичен свят на завоевания и контрол... в който все пак избуява човешкото. Бъдещето като предупреждение - и стимул да не следваме сляпо авторитетите и установения ред, да се вглеждаме отвъд външността, да търсим не различията, а допирните точки. Много силен финал на сборника.
June 23, 2019
С голям интерес започнах този сборник, но за мое огромно съжаление нещо не успях да се свържа с историите в него. Нещо не ме запалиха, останах дистанцирана, въпреки че темата ми е близка и присърце.
Все пак два от разказите се откроиха в съзнанието ми. Давам им оценка 5/5 без да се замисля. Това са разказите “Тайните на драконовото дърво“ и “Чуждо съзнание“.
“Тайните на драконовото дърво“ е една прекрасна история за магия и пътуване във времето. История за човешкото и как едно решение, една стъпка, един човек може да даде пример и да промени света.
“Чуждо съзнание“ е разказ за връзката ни със света около нас, за това, че сме едно цяло с природата и всичко живо и неживо около нас. История за правилните решения.
Не мога да не спомена и разказа “Летопис от безмълвната нощ“, който определено привлече вниманието си с интересна историческа тема и език, автентичен за периода, в който се развива. Но ми остана някак незавършен и с внезапен край, а тъкмо ми беше станало интересно.
Все пак два от разказите се откроиха в съзнанието ми. Давам им оценка 5/5 без да се замисля. Това са разказите “Тайните на драконовото дърво“ и “Чуждо съзнание“.
“Тайните на драконовото дърво“ е една прекрасна история за магия и пътуване във времето. История за човешкото и как едно решение, една стъпка, един човек може да даде пример и да промени света.
“Чуждо съзнание“ е разказ за връзката ни със света около нас, за това, че сме едно цяло с природата и всичко живо и неживо около нас. История за правилните решения.
Не мога да не спомена и разказа “Летопис от безмълвната нощ“, който определено привлече вниманието си с интересна историческа тема и език, автентичен за периода, в който се развива. Но ми остана някак незавършен и с внезапен край, а тъкмо ми беше станало интересно.
June 26, 2019
Антологията е написана е от деца за Копнеж за растящо творчество 2015 г. Дават различни тълкувания какво е свят и идеи как биха спасили света. Макар сюжетите и героите на повечето разкази да са фантастични, проблемите и поуките от разказите са актуални и наболели. Изненадана съм колко мъдрост има в тези деца и колко са будни. Сякаш новото поколение защитава света и се обединява не с меч, а с перо/клавиатура чрез изкуството/литературата. Засягат важни теми, които и аз бих и съм засягала в разказите си, но разликата е, че в антологията са написани някак по детски, с отворени очи и сърце, сякаш написани послания от деца за деца, които са бъдещето и така изковават новото поколение, да бъде по-добро и отговорно към света. Колкото повече човек расте, толкова по-мрачен става, толкова повече пречки вижда, толкова повече забравя, както мечтите си, така и се обезверява, че нещо може да промени. Не си сам! Всеки си мисли, че е сам. Огледай се, търси, действай! Живееш сред още няколко милиарда човека, обединете се! В антологията срещнах съмишленици. От нея струи надежда, която ме изпълни. Припознах се в някои от героите /“Костенурчо с триетажната черупка“/, прегърнах каузата на втори /“Тайната на драконовото дърво“, „Молив с гумичка“/ и трети ме накараха да се замисля за живота /“Ретроспекции“, „Мисля, че това е Тя“, „Броеница от любов“, „Достатъчно е да спасим красотата на мига“/, а това е най-важното. Имаше и слаби разкази, но повечето бяха добри, а изброените ми станаха любими.
April 18, 2016
Развълнуваха ме хвъркатият Костенурчо, както и разказът на Адриана Пенчева.
Хубаво и истинско е стихотворението, макар че според мене би могло да се шлифова още - но съвсем лекичко. Не бих могла да шлифовам поезия - то иначе щях да пиша:)), просто такова е вътрешното ми усещане, но то не го прави лошо в никакъв случай.
- Борис Курдалиев! 6+ - въображение, идея, хумор, странност:).
- Никола Янчовичин
Хубав атмосферен разказ, сред чиито думи открих следните перли:
"Нощта – тъмна, могъща и тежка, се стелеше над земята".
"А нощите са такива, каквито крачещите денем ги направят".
"Светът ще оцелее единствено ако спасяваме и умножаваме спомените..."
Простичко афористични прозрения, много добри.
А първото цитирано от мен изречение заявява: ражда се писател:)
И въпреки това историята като цяло не ме остави убедена напълно, съжалявам.
- Есеистичните творби - smells like teen spirit, което в случая ще рече, че са искрени, че пулсират с болката, която носи съприкосновението със света и с обичта към същия този свят, и с желанието да го променят.
Откроявам "Машинни чувства" на Божидар Иванов - за мен поне вплитането на меланхолично-реалистичните му размисли за контактите ни с действителността и себеподобните в "машинната" естетика е много удачно ехо на тези "отношения".
"Самотата мачка хората между зъбните си колела. Емоциите са моментни, като присветкването на LCD индикаторите при ново съобщение. Звуците са вълни от говорителите на чифт слушалки. Гледките са безброй комбинации от червено, зелено и синьо. RGB. Всичко е между #000000 и #FFFFFF. Разговорите са плоски като екраните на мобилните устройства..."
А "Молив с гумичка" на Александрина Димова ме накара да повярвам, макар и само докато го препрочитах, че един човек може да предизвика верижна реакция от добри неща и в крайна сметка да ни доближи до жадуваната промяна.
- Тайната на Драконовото дърво, Михаела Рогачева
Трябва първо да спомена, че и на мен, като на неподражаемата Неми от комиксите на Лисе Мюре, Негово Величество Драконът ми е любимото същество; че напълно споделям убеждението на Шута от сагата на Робин Хоб – в небесата на този свят трябва да летят дракони; и исках да съм седяла до Гед, когато веднъж той видял дракони да летят на запад и бил щастлив.
Но не само това са причините да харесам толкова разказа на Михаела Рогачева. Харесвам го, защото е искрен, простичък и свеж като изворна вода след дълга разходка в гората, като платно на Анри Русо. Защото преплита реалности. Защото стилът е приятен и игрив. Защото ей тази идея за Сътворението адски ми допада:
„– Много отдавна – проговори Икфет – един огнен дракон решил да създаде земя, където той и неговите деца да живеят в мир. И така се появила Земята. Първоначално била огнено кълбо от лава. Но всяко от децата на Дракона-баща създало по нещо. Селт, драконът на скалите, създал земната твърд, а майката на земните дракони Копет, покровителка на растенията, я покрила с цветя и дървета, храсти и трева. Телав, дракон на водите, създал всяка река и всеки океан, всяко езеро и всяко море. Стелфе, единствената дъщеря на Копет, пуснала всички животни на земята, а Скаел създал въздуха и небето, вятъра и облаците. И накрая Сивкал, драконът на човешкия род, създал нас, хората, по подобие на Бога.”
И защото е проникнат от искрена тревога за бъдещето на света и от желанието той да бъде спасен:
„Разказах ви тази история, защото ви моля за помощ. Да, има пазители на драконовите дървета и драконите са живи. Ала вече се крият толкова добре, че дори аз понякога забравям, че ги има. Но те са тук и още ни пазят, въпреки че ние рушим домовете им.
Великото драконово дърво вече не сияе. Драконите скърбят. Защото, да, драконовите дървета са живи, но хората продължават да унищожават природата. И това съсипва драконите. Скоро мъката ще ги погуби.
Помогнете ми да спасим драконите! Помогнете ми да спасим Земята!
А аз ще ви се отблагодаря, като ви разкажа за останалите ми срещи с тях…”
Чакаме да ни разкажеш още истории, Михаела!
- Булките с черен воал, Мая Стойчева
Изумително свеж поглед към неувяхващата тема за Сатаната и преобразяващата и спасяваща сила на любовта.
- Писмо в бутилка, Антоний Атанасов
Не зная греша ли, като си мисля, че това е най-младият автор в Антологията? Впечатленията ми са отразени по реда на четенето, та затова Антоний е последен в списъка, но не и по значимост. В неговата непринудена, мило разказана история прозира вече активна позиция: „Камъкът блестял със златиста светлина и озарявал всичко наоколо. Рачетата се доближили до него и пожелали първо да се върнат маймунките, които толкова обичали планетата си. След това поискали да живеят и играят всички заедно на тази планета Земя. Третото им желание било моретата да бъдат вечно красиви и чисти. И четвъртото им желание било всички обитатели да са силни и добри…”
Мисля, че Анатолий е силен и добър. Напред, приятелю.
На „Как спасяваме света” – много проникновени и човечни читатели! Мисля, че спасяването вече е в ход с такива автори.
Хубаво и истинско е стихотворението, макар че според мене би могло да се шлифова още - но съвсем лекичко. Не бих могла да шлифовам поезия - то иначе щях да пиша:)), просто такова е вътрешното ми усещане, но то не го прави лошо в никакъв случай.
- Борис Курдалиев! 6+ - въображение, идея, хумор, странност:).
- Никола Янчовичин
Хубав атмосферен разказ, сред чиито думи открих следните перли:
"Нощта – тъмна, могъща и тежка, се стелеше над земята".
"А нощите са такива, каквито крачещите денем ги направят".
"Светът ще оцелее единствено ако спасяваме и умножаваме спомените..."
Простичко афористични прозрения, много добри.
А първото цитирано от мен изречение заявява: ражда се писател:)
И въпреки това историята като цяло не ме остави убедена напълно, съжалявам.
- Есеистичните творби - smells like teen spirit, което в случая ще рече, че са искрени, че пулсират с болката, която носи съприкосновението със света и с обичта към същия този свят, и с желанието да го променят.
Откроявам "Машинни чувства" на Божидар Иванов - за мен поне вплитането на меланхолично-реалистичните му размисли за контактите ни с действителността и себеподобните в "машинната" естетика е много удачно ехо на тези "отношения".
"Самотата мачка хората между зъбните си колела. Емоциите са моментни, като присветкването на LCD индикаторите при ново съобщение. Звуците са вълни от говорителите на чифт слушалки. Гледките са безброй комбинации от червено, зелено и синьо. RGB. Всичко е между #000000 и #FFFFFF. Разговорите са плоски като екраните на мобилните устройства..."
А "Молив с гумичка" на Александрина Димова ме накара да повярвам, макар и само докато го препрочитах, че един човек може да предизвика верижна реакция от добри неща и в крайна сметка да ни доближи до жадуваната промяна.
- Тайната на Драконовото дърво, Михаела Рогачева
Трябва първо да спомена, че и на мен, като на неподражаемата Неми от комиксите на Лисе Мюре, Негово Величество Драконът ми е любимото същество; че напълно споделям убеждението на Шута от сагата на Робин Хоб – в небесата на този свят трябва да летят дракони; и исках да съм седяла до Гед, когато веднъж той видял дракони да летят на запад и бил щастлив.
Но не само това са причините да харесам толкова разказа на Михаела Рогачева. Харесвам го, защото е искрен, простичък и свеж като изворна вода след дълга разходка в гората, като платно на Анри Русо. Защото преплита реалности. Защото стилът е приятен и игрив. Защото ей тази идея за Сътворението адски ми допада:
„– Много отдавна – проговори Икфет – един огнен дракон решил да създаде земя, където той и неговите деца да живеят в мир. И така се появила Земята. Първоначално била огнено кълбо от лава. Но всяко от децата на Дракона-баща създало по нещо. Селт, драконът на скалите, създал земната твърд, а майката на земните дракони Копет, покровителка на растенията, я покрила с цветя и дървета, храсти и трева. Телав, дракон на водите, създал всяка река и всеки океан, всяко езеро и всяко море. Стелфе, единствената дъщеря на Копет, пуснала всички животни на земята, а Скаел създал въздуха и небето, вятъра и облаците. И накрая Сивкал, драконът на човешкия род, създал нас, хората, по подобие на Бога.”
И защото е проникнат от искрена тревога за бъдещето на света и от желанието той да бъде спасен:
„Разказах ви тази история, защото ви моля за помощ. Да, има пазители на драконовите дървета и драконите са живи. Ала вече се крият толкова добре, че дори аз понякога забравям, че ги има. Но те са тук и още ни пазят, въпреки че ние рушим домовете им.
Великото драконово дърво вече не сияе. Драконите скърбят. Защото, да, драконовите дървета са живи, но хората продължават да унищожават природата. И това съсипва драконите. Скоро мъката ще ги погуби.
Помогнете ми да спасим драконите! Помогнете ми да спасим Земята!
А аз ще ви се отблагодаря, като ви разкажа за останалите ми срещи с тях…”
Чакаме да ни разкажеш още истории, Михаела!
- Булките с черен воал, Мая Стойчева
Изумително свеж поглед към неувяхващата тема за Сатаната и преобразяващата и спасяваща сила на любовта.
- Писмо в бутилка, Антоний Атанасов
Не зная греша ли, като си мисля, че това е най-младият автор в Антологията? Впечатленията ми са отразени по реда на четенето, та затова Антоний е последен в списъка, но не и по значимост. В неговата непринудена, мило разказана история прозира вече активна позиция: „Камъкът блестял със златиста светлина и озарявал всичко наоколо. Рачетата се доближили до него и пожелали първо да се върнат маймунките, които толкова обичали планетата си. След това поискали да живеят и играят всички заедно на тази планета Земя. Третото им желание било моретата да бъдат вечно красиви и чисти. И четвъртото им желание било всички обитатели да са силни и добри…”
Мисля, че Анатолий е силен и добър. Напред, приятелю.
На „Как спасяваме света” – много проникновени и човечни читатели! Мисля, че спасяването вече е в ход с такива автори.
June 2, 2016
Наистина има разкази, които ще станат любими на читателите. Сборникът е много хубав
July 26, 2020
Останах приятно изненадан от сборника, включен маратона по четене. Макар и с година закъснение, прочетох разказите на един дъх. Някои от тях ми станаха любими. "Броеница от Любов", например. Щом една творба може да ме докосне, разчувства и накара да я прочета отново, за мен тя е стойностна. Възхитих се на езика и стила, който са използвали младите автори. За искреността, с която разглеждат и споделят вътрешния си свят и притесненията, свързани с околния. Светове, които всички ние се опитваме да спасим.
April 21, 2016
Обожавам да чета разкази писани от деца. Те имат един особен поглед върху всичко, как да не остана очарована…
От по-малките автори: „Костенурчо с триетажната черупка“ (Кирил Димов); „Тайната на драконовото дърво“ (Михаела Рогачева) — фаворитни.
От 15 до 18:
„Машинни чувства“ (Божидар Иванов) — :). Тук нямам думи, фен съм…
На 23 и отвъд:
„Чуждо съзнание“ (Адриана Пенчева) — рядко най-добрия разказ остава за финал. Лично мнение ;)…
От по-малките автори: „Костенурчо с триетажната черупка“ (Кирил Димов); „Тайната на драконовото дърво“ (Михаела Рогачева) — фаворитни.
От 15 до 18:
„Машинни чувства“ (Божидар Иванов) — :). Тук нямам думи, фен съм…
На 23 и отвъд:
„Чуждо съзнание“ (Адриана Пенчева) — рядко най-добрия разказ остава за финал. Лично мнение ;)…
Displaying 1 - 8 of 8 reviews