J.R.R. Tolkien: eine Biographie

by Humphrey Carpenter, Wolfgang Krege (Translator)

In Tolkiens Büchern steht nichts Autobiographisches. Tolkiens Geschichten sind ein Leben lang mit ihrem Autor gewachsen und gealtert. Carpenters Schilderung der Arbeit am »Herrn der Ringe« ist in manchen Zügen so fesselnd und humorvoll, als läse man ein weiteres Kapitel der Ring-Geschichte selbst.

Die Biographie stützt sich auf Dokumente aus Tolkiens Nachlaß (darunter seine in Elbenschrift geführten Tagebücher). Sie informiert auch über unveröffentlichte oder für den deutschen Leser schwer zugängliche Arbeiten Tolkiens, insbesondere seine philologischen Schriften, die so manchen indirekten Kommentar zu seinem erzählerischen Werk enthalten. Tolkien im Internet unter Hobbit Presse.

Genres: Biography, Nonfiction, History, Biography Memoir, British Literature, Writing, Literature

323 pages, Hardcover

First published January 1, 1977

About the author

Humphrey William Bouverie Carpenter was an English biographer, writer, and radio broadcaster. He is known especially for his biographies of J.R.R. Tolkien and other members of the literary society the Inklings. He won a Mythopoeic Award for his book The Inklings in 1982.

Reviews

[Melindam · Rating 5 out of 5]

"...And if after this we may not have any better idea why he wrote his books, then at least we should know a little more about the man who did write them."

"...Certainly Tolkien himself would have agreed with this. It was one of his strongest-held opinions that the investigation of an author’s life reveals very little of the workings of his mind."

A few years ago I read The Inklings: C.S. Lewis, J.R.R. Tolkien, Charles Williams and Their Friends by Humphrey Carpenter and I really enjoyed it. It was an informative, but easy and very entertaining read as far as biographies go.

J.R.R. Tolkien: A Biography was written in very much the same vein: it was entertaining without being didactic. Also Carpenter never acted like he was unveiling some huge mystery about a most beloved author, he simply delivers all details about his life without trying to make Tolkien out of proportions or belittle him. He shows us both the man, the scholar and the author in a pleasing balance.

And of course, unavoidably, we are presented with the long, but fascinating journey of how the The Hobbit, The Lord of the Rings and The Silmarillion: The Epic History of the Elves in The Lord of the Rings were created with all the historic, linguistic and literary details.

Tolkien himself was well aware of the similarity between creator and creation. ‘I am in fact a hobbit,’ he once wrote, ‘in all but size. I like gardens, trees, and unmechanized farmlands; I smoke a pipe, and like good plain food (unrefrigerated), but detest French cooking; I like, and even dare to wear in these dull days, ornamental waistcoats. I am fond of mushrooms (out of a field); have a very simple sense of humour (which even my appreciative critics find tiresome); I go to bed late and get up late (when possible). I do not travel much.’

Much recommended.

[Данило Судин]

Важко ставити оцінку цій книзі, бо це, здається, канонічна біографія Толкіна. Тобто будь-який інший життєпис Толкіна буде взоруватися на текст Карпентера: чи доповнювати і розвивати його окремі ідеї / тези, чи не погоджуватися і заперечувати їх. Але Карпантерового погляду вже не уникнути. А тому при оцінці цієї книги незрозуміло, що саме ми оцінюємо: 1) життя Толкіна? 2) читабельність тексту Карпентера? 3) цінності Карпентера і його подачу біографії Професора? Адже всі ці три складові тісно переплетені. І найлегше щодо 2-го пункту: Карпентер пише легко та захопливо - навіть для такої "сірої" біографії як в Толкіна. "Сірої", бо після 1924 р. в житті Толкіна не було особливих подій, визначальних рішень та складних дилем. Він отримав посаду професора в Оксфорді, де працював до самісінької смерті. От і все. Єдине, що відбувалося, - писання текстів. Але повернімося до самого тексту Карпентера.

В канонічності його біографії є і переваги, і недоліки.
Переваги очевидні. Це 1) цілісна біографія Толкіна, яку було написано 2) на основі документів, доступ до яких був (та й й досі залишається!) дуже обмеженим для всіх інших шанувальників та шанувальниць творчості Професора. Адже йдеться не лише про чернетки, листи та щоденники, але й про усні свідчення - дітей самого Толкіна. Завдяки цьому ексклюзивному доступові до джерел Карпентер зміг розповісти нам, ким був Толкін. В цій біографії ледь не ідеальна пропорція компонентів. З одного боку, ми бачимо Толкіна як живу людину - його вподобання, слабкості, страхи, захоплення тощо. Але також дізнаємося про його "творчий шлях". Не можу не писати це в лапках, бо Толкін був шаленим прокрастинатором, а тому це дійсно був шлях як в прислів'ї про самурая, який не має цілі, а лише шлях. Карпентер розкриває, як Толкін поволі вибудовував свої тексти. І тут ховається третя складова ідеальної біографії: Карпентер не розділяє Толкіна-професора та Толкіна-літератора! Виявляється, вони тісно "співпрацювали": наукові пошуки спонукали Толкіна творити в певний спосіб, а його літературна творчість раптом оформлювалася в ідеї для наукових текстів. Наприклад, після читання чорновиків "Володаря перснів" Толкін отримав відгуки, що мова надто пафосна. І після цього виголосив лекцію про використання "пафосної лексики" при перекладі середньовічних текстів. І, ясна річ, його алітераційні вірші у "Володарі перснів" - результат любові до англосаксонської поезії.

Очевидною перевагою тексту є те, що Карпентер не намагається переказати чи "осмислити" (тобто дати їм критичну чи літературну оцінку) твори Толкіна. Він так і каже: нехай цим займаються інші. А тому це біографія, яку можна читати навіть тоді, коли з творчістю Толкіна ви знайомі дуже поверхово. Навіть більше, з цієї біографії ви ризикуєте дізнатися про твори Толкіна, про які ви чули раніше!

Але годі хвалити книгу Карпентера. В ній також є поважні недоліки. Деякі з них - неминучі. Біографію було видано 1977 р. На той момент Крістофер Толкін ще не встиг видати жодного з творів Легендаріуму - ні "Сильмарилліону", ні "Незакінчених переказів", ні 12 томів "Історії Середзем'я", ні 3 томів "Сказань Середзем'я" (насправді, вони просто повторюють тексти, видані в попередніх книгах, але я додав їх для повноти переліку). А тому Карпентер має дуже приблизні уявлення, як саме Толкін творив свій Легендаріум. Приблизні, бо детальну історію написання текстів Крістофер якраз і реконструював в "Історії Середзем'я". До речі, в "Історії "Гобіта" Джон Рейтліф якраз прямо критикує Карпентера: образ Професора, який вечорами сидить перед каміном і пише "Гобіта" є хибним, бо ця казка писалася в три короткі (приблизно тиждень часу) заходи. До речі, Рейтліф пояснює, чому Карпентер помилився, але про це трохи згодом.

Перша група недоліків, скажімо так, ситуативна: такою була ситуація, коли Карпентер пише біографію Толкіна. Якби він писав на 10-20 років пізніше, то й текст вийшов би іншим. Але, як казав один президент України, маємо те, що маємо.

Але є друга група недоліків. І вона набагато серйозніша, бо зумовлена самою особою Карпентера. Гампфрі Карпентер є фанатом Толкіна. На перший погляд, в цьому нічого поганого немає. Але, насправді, для біографа тут дві проблеми. По-перше, Карпентер вірить всьому, що каже чи пише Толкін. Звісно, він уважний біограф, а тому помічає суперечності. Але цим лише й обмежується. Виявивши, що Толкін сам запропонував дві чи більше версії того чи іншого епізоду, або що він сказав неправду (наприклад, що "Аллен та Анвін" з порога відмовилися публікувати "Сильмарилліон", що є неправдою), Карпентер просто знизує плечима: "Буває й таке". Насправді, в Толкіна дуже багато таких випадків. Ба більше, вже згадуваний Рейтліф виявив закономірність: чим віддаленішою є подія в минулому, тим хибніші спогади Толкіна. Причому він їх "відсовує" в минуле. Наприклад, з кожним новим роком життя Толкін датував початок роботи над "Гобітом" все більш ранніми роками. І це лише один випадок! Українське видання біографії має примітки від видавництва. І одна з них доволі промовиста.

Колись Толкін зізнавався, що мандрівка Швейцарією 1911 р. дуже вплинула на його уявлення про гори. Тому Імлисті гори - це Альпи, просто вищі та довші (в декілька десятків разів). Саме з цієї екскурсії в Альпи Толкін і привіз листівку "Дух гір", на якій зображений старий бородань в капелюсі, який мирно бесідує з лісовими тваринками, сидячи під деревом на галявині. Толкін наголошував, що ця листівка послужила основою для образу Ґандальфа. Загалом, все співпадає: старий бородань, гори, ліси тощо. Біда в тому, що листівка була намальована... між 1925 чи 1926 р. Я так розумію, що тут мистецтвознавці не змогли точніше датувати, але це вже дрібниця. Головне в цій історії: Толкін просто фізично не міг привезти цю листівку зі своєї мандрівки в Швейцарію.

І тут постає питання: якою ж є правдива історія? І це не питання: "Чи Толкін просто "відсунув" в минуле факт купівлі листівки в другій половині 1920-х?" Тут все складніше: листівка трапила до рук Толкіна таки пізніше, але він сказав правду, що вона вплинула на його фантазію - і саме на її основі він і створив Ґандальфа? Чи Толкін таки створив образ Ґандальфа для "Гобіта", а потім йому хтось показав цю листівку зі словами: "Це ж ваш Ґандальф!" Обидві версії правомірні. Але друга цікавіша і важливіша, адже якщо вона є правдою, то показує, як Толкін підсилював свою віру в істинність своїх історій. Так, невеликий спойлер: Толкін не вважав, що пише вигадки. Ні, Середзем'я є істинним! Але в тому сенсі, що ви подумали. Позиція Толкіна трохи складніша: міф чи легенда - це істинна історія, яка має вбиратися у шати вигадки, щоб їй повірили. Тобто "Володар перснів" - це не алегорії, але оповідь про цінності, які є істинними. Так, онтологічно істинними, бо Толкін віруючий християнин.

Таким чином, походження листівки є важливим: або це джерело образу Ґандальфа, або частина світогляду Толкіна, що його історії істинні.

Вертаючись до критичного читання Толкіна. Рейтліф в своїй історії "Гобіта" просто капітулює: Толкіну вірити зась, хіба йдеться про лист, написаний майже відразу після події, про яку пише Толкін. В іншому випадку ми отримаємо якийсь мікс вигадок і хибних спогадів.

По-друге, Карпентер - як фанат Толкіна - бачить свого кумира лише в позитивному світлі. Або намагається його так представити. Тут мені важко сказати точніше, бо я маю справу лише з текстом. Потрібно відзначити: Карпентер не приховує неприємних фактів про Толкіна. Але - свідомо чи несвідомо - він використовує цікавий прийом, щоб приховати ці факти. Або зробити їх менш негативними.

Що робить Карпентер? Неприємний епізод з біографії Толкіна він просто розрізає на декілька частин - і розташовує в різних частинах книги. Мабуть, сподіваючись, що аудиторія не помітить. Це чудово видно на прикладі двох історій. Одна з них - про дружбу Толкіна та Льюїса. А точніше - про те, як Толкін посварився з Льюїсом. Чи охолов до нього: з тексту Карпентера, до речі, незрозуміло.

Передісторія така: Льюїс поволі вертав собі релігійність, але дійшов до деїзму, тобто віри у певну вищу силу та й по всьому. Толкін, фактично, підштовхнув його до християнства. Не зовсім навернув до віри, але до християнства. А далі Карпентер ділить сварку на три частини. Спершу ми дізнаємося, що Толкін обурився на Льюїса, коли той почав писати книжки про християнську віру. За Професор навіть обзивав його теологом-популістом. Що ж, можемо подумати ми, все логічно: він навернув Льюїса в лоно віри, а той почав поводити себе як апостол. Але далі (приблизно через третину книги) з'ясовується, що Толкіна також коробив той факт, що Льюїс за 7 років видав 7 томів "Хронік Нарнії". Цей цикл Толкін вважав жалюгідним, але - на біду для Ль.їса - цикл користувався популярністю. І доливало масла у вогонь те, що на той момент Толкін ніяк не міг дописати "Володаря перснів". Йому, загалом, це зайняло 12 років. Льюїс встиг раніше, швидше і популярніше. Принаймі так це бачив Толкін, коли тільки замагався з другим томом "Володаря". Карпентер так і пише: Толкін відчував, що людина, яку він навчив писати літери, раптом вхопила в нього зі столу листок і почала писати на ньому свої творіння. Не дуже приємна метафора?
Крім того, Толкіна обурювало, що Льюїс навернувся в англіканство, а не католицизм. Для католика Професора це був ляпас і образа честі. (Про це ще більше в історії про його любов до Едіт Брет).
А далі Карпентер подає третю частину історії. Толкін образився на Льюїса, бо той... одружився. Саме так! Толкін вважав, що дружина Льюїса руйнує їхню чоловічу дружбу! І про це теж трохи згодом. І теж у випадку історії з Едіт Брет.
Додам до цього, що Льюїс відчував ворожість з боку Толкіна, але... продовжував дружити. Він писав позитивні рецензії на "Володаря перснів", причому такі позитивні, що критики критикували його рецензії! Казали, що він вже дуже нахвалює - і складається враження, що перехвалює.

Так-от, всі ці три частини історії відбулися одночасно. Це все 1940-і рр. Але Карпентер майстерно розкидає їх по тексту - і цим пом'якшує їхній ефект. Бо якщо їх скласти разом, то Толкін вважає, що це він має більше прав говорити і тлумачити християнство, ніж Льюїс, який кілька років тому взагалі був агностиком чи деїстом. Толкін заздрить, що Льюїс написав успішний цикл фентезі, хоча саме Толкін підштовхнув Льюїса писати фантастику (в Льюїса є й романи про космічні подорожі). І, ясна річ, Льюїс не має права на дружину, бо чоловіча дружба понад усе. Додайте, що Толкін писав "Володаря" так довго, бо був прокрастинатором, і постає зовсім кепська картина. Лінивий Толкін заздорить Льюїсу і вважає його нахабним вискочкою, який вчора лише навчився писати літери, а сьогодні вже вважає, що він Шекспір в світі фентезі та релігії.

Але найбільш абсурдна історія - з історією кохання Толкіна.
Але про це пізніше :)

[Lyubov · Rating 4 out of 5]

Книга за вълшебния свят на езика – това е за мен Биографията на Толкин. Посегнах към нея главно заради много добрите отзиви, които прочетох, но без особени очаквания. Не бих казала, че съм класически "Властелинът на пръстените" нърд, макар безспорно да харесвам много Средната земя и всичко случващо се в нея.

За самия Толкин не знаех почти нищо освен, че е бил професор в Оксфорд. Книгата поднася един изключително уютен разказ за живота на този невероятен ум. Живот, който реално не е изпълнен с кой знае какви приключения или случвания, каквито по принцип сме свикнали да четем в биографичните книги. Лично аз бях смаяна от невероятния подход на Толкин към езиците, към тяхната структура, смисъл, значение и най-вече към тяхното създаване почти от нищото. Винаги съм смятала, че елфическия и мордорския език са били измислени на по-късен етап като един вид добавка към дълбочината и детайлността на света във "Властелинът на пръстените". А се оказа, че всъщност цялата митология, водеща началото си още от "Силмарилион", е възникнала около измислените от Толкин езици.

Като хуманитарист нямаше как да не ми бъде интересна динамиката на английския академичен свят или вечерните сбирки на изцяло мъжки компании край огъня, изпълнени с истории, четения и оживени литературни дискусии. Имаше го и погледа отвътре към довоенния и следвоенен издателски бизнес на Острова, който лично за мен се оказа неочакван подарък сред страниците на книгата.



Не давам пет звезди, защото към средата Карпентър навлиза в едни излишни според мен миниатюрни битови подробности, които леко затлачват плавния поток на действието, придружавайки ги с непрестанни извинения, че ежедневнието на Толкин би могло да се стори скучно на читателя.

Личността на Толкин ми стана безкрайно симпатична в своята привидна обикновеност и в ненатрапчивото си преминаване през живота, доказвайки още веднъж, че най-кротките хора често имат най-необикновения вътрешен живот. Не искам да навлизам в подробности от посвествованието, за да не ограбя част от бъдещото читателско преживяване. Но спокойно мога да кажа, че „Дж. Р. Р. Толкин. Биография” не е само за феновете на незабравимите хобити. Това е четиво и за лингвистите, за влюбените в езиците и за хората, ценящи пълната отдаденост към това, което вдъхновява.

[Julie Davis · Rating 5 out of 5]

I recently read Humphrey Carpenter's book, The Inklings, for a discussion at A Good Story is Hard to Find podcast and it piqued my interest in his biography of one of my favorite authors. I liked The Inklings but this book was even better, possibly because Carpenter was focusing on one person instead of a group.

It gave a thorough story of Tolkien's life without sugar coating his flaws but in a way that allowed me to understand and appreciate him as both a person and author. I'm not usually very interested in biographies but read this in record time, which is a tribute to Carpenter's skill in finding a fascinating story in the outwardly mundane life of an Oxford professor.

Of course, like Dr. Who's TARDIS, we're all bigger on the inside and Tolkien's inner landscape held a vast imagination coupled with interest in so many topics that he was sometimes unable to finish a project unless prodded by deadlines or friends. It is Humphrey Carpenter's ability to reconcile Tolkien's inner and outer man, while including his popular fiction in the timeline, that make this book so riveting. We feel we truly know J.R.R. Tolkien by the end.

And, this is the ultimate tribute to the author's skill ... as I read the epilogue, I cried.

[Justin Wiggins · Rating 5 out of 5]

This is the first biography every written about J. R. R.Tolkien. What makes it so unique, is that it was written by someone who actually met Tolkien in 1967. Humphrey Carpenter does a brilliant job going into depth about loss of his parents and the intense the trauma Tolkien suffered in WWI, relationship with his beloved wife Edith, the different languages and mythologies that inspired The Hobbit, The Lord of the Rings, and The Silmarillion; how long of a process it took for The Lord of the Rings to be published by Allen & Unwin, Tolkien's friendship with C.S. Lewis and The Inklings; the role his Christian faith played in his writings, his academic career as a philologist at Oxford University, and his incredible literary legacy and cultural influence. This biography is certainly the best one that I have read about a writer I have great respect and admiration for, and I found it to be profoundly moving.

[Diana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

4.45 ⭐

Забележителна биография на един от най- великите и пълни с въображение автори. За мен беше чест да се докосна до лични моменти от неговия живот и да проследя как се е превърнал от малкото момче Джон  Роналд Руел Толкин в знаменития Дж.Р.Р. Толкин, който е оставил завинаги своята уникална следа в този свят.

[Carmo · Rating 5 out of 5]

"De onde veio ela, essa imaginação que povoou a Terra-média com elfos, orcs e hobbits?
Qual foi a fonte da visão literária que mudou a vida desse obscuro estudioso?
Tolkien acharia que essas são perguntas que não têm resposta.
Ele reprovava a biografia como recurso de apreciação literária; e talvez tivesse razão. Sua verdadeira biografia é O Hobbit, O Senhor dos Anéis e o Silmarillion, pois a verdade sobre ele está dentro de suas páginas."

[Inna · Rating 4 out of 5]

«…обкладинка «Баллатайн Букс» мовби й зовсім не до «Гобіта» була. На ній був зображений пагорб, двоє ему й дивне дерево з круглими фруктами. Толкін не стримався: «Який це має стосунок до твору? Що це за місце? Що за ему? І що то таке на передньому плані з рожевими кулями?» Коли надійшла відповідь, що в художника не було часу прочитати книгу, а предмет з рожевими кулями мав символізувати «різдвяну ялинку», Толкін тільки й відповів: «Мені починає здаватися, що я втрапив до божевільні».

І поки я пішла ґуґлити цю надзвичайну обкладинку, сподіваючись, що десь у Всесвітній мережі ті ему збережені для поціновувачів, скажу, що біографію, що писав Девін Браун, і яка вийшла у нас в 2019-му, я б назвала гарним конспектом тієї, що написав Карпентер.

p.s. Оця? 😂

[Cass · Rating 4 out of 5]

Aside from required reading, it is a rare occasion when I crack open a non-fiction work (with the notable exception of C.S. Lewis's works, which I've read so often and with such enthusiasm they're essentially a separate category. Classics, Fiction, Children's Lit, nonfic, and Lewis.) But in a deliberate effort to explore new territories in my reading, recently I've set aside my Alice-in-Wonderland prejudices ("what is the use of a book without pictures or conversations?") and ventured, not without some apprehension, into the world of criticism, apologetics, biographies, and no plots or characters. And found, much to my surprise and satisfaction, that it was a world I could feel at home in.

Of course, I had the best of guides. Carpenter's prose is clear and engaging, and he offers just the right blend of historical data, personal insight, quotes from Tolkien's own letters or from his friends, and fascinating albeit seemingly unimportant details (such as his childhood fascination with Welsh place-names) to create a richly colored portrait of this unassuming genius. Although he is unfailingly precise in the biographical facts, Carpenter's emphasis is on understanding how Tolkien's mind worked. Thus we are told, for instance, not only that he lived at such-and-such address for so-and-so years, but why he moved there, whether he was pleased or disappointed with the change, how his family reacted, and--perhaps most importantly--how it affected his writing habits. Particularly of interest to me were the frequent mentions of events that would, in some cases decades later, resurface in his works such as The Lord of the Rings.

Because that's really why this book is of interest. Tolkien the scholar, the catholic, the father, the teacher, are sides of him that are interesting to get to know, and probably to him equally important parts of his life as the literary; but the reason I, and I suspect most readers, bothered picking up the book at all was to get to know Tolkien the author. And that is precisely what Carpenter delivers. I highly recommend it to any Tolkien fans interested in getting to know the forgetful, contrary, quirkily humorous man behind the myth so many have fallen in love with.

[Plateresca · Rating 5 out of 5]

I was reading this book very slowly, but I'm still sorry I finished it today, it has been such a heart-warming experience.

"'One of my strongest opinions,' he once wrote, 'is that investigation of an author's biography is an entirely vain and false approach to his works.'"
I actually believe this to be true, so I was reading this bio with a certain compunction. But it really is very respectful, very proper.

What I loved most were the explanations of how Tolkien's work in linguistics influenced his fiction.
'[Finnish] was the language that would eventually emerge in his stories as 'Quenya' or High-elven.'
I should have guessed, but this came as a surprise :)

The insights into the work of Tolkien's mind are fascinating:
'In later years he especially remembered 'the bitter disappointment and disgust from schooldays with the shabby use made in Shakespeare of the coming of "Great Birnam Wood to high Dunsinane hill": I longed to devise a setting by which the trees might really march to war.'

'By the time he reached middle age his imagination no longer needed to be stimulated by experience; now it could nourish itself upon these accumulated memories. Here is how he himself explained this process, when describing the creation of The Lord of the Rings:
'One writes such a story not out of the leaves of trees still to be observed, nor by means of botany and soil-science; but it grows like a seed in the dark out of the leaf-mould of the mind: out of all that has been seen or thought or read, that has long ago been forgotten, descending into the deeps. No doubt there is much selection, as with a gardener: what one throws on one's personal compost-heat; and my mould is evidently made largely of linguistic matter.'

About his friendship with C. S. Lewis:
'It was partly the spirit of the times - you may find something of the same sense of male companionship in the writings of Chesterton; and it was a feeling shared, though with less self-awareness, by many men of the day. It has precedents in ancient civilisations, and closer at hand it was in part the result of the First World War, in which so many friends had been killed that the survivors felt the need to stay close together.'

I find this especially lovely, about the stories Tolkien was creating for his children:
"These tales, invented in the early days at Northmoor Road, were about the irreppressible villain 'Bill Stickers', a huge hulk of a man who always got away with everything. His name was taken from a notice on an Oxford gate that said BILL STICKERS WILL BE PROSECUTED, and a similar source provided the name of the righteous person who was always in pursuit of Stickers, 'Major Road Ahead'."

This book is entertaining, profoundly moving, and intelligent. Highly recommended to all fans of 'The Lord of the Rings'.

[Boris · Rating 4 out of 5]

Много, много хубава книга. Животът на Толкин е интересен и има какво да се научи и разбере от прочита на тази биография. Беше ми много интересно. А.С. Бърг ми е вдигнал летвата страшно високо по отношение на биографиите, но тази определено се доближава до това ниво.

[lucy✨]

As this is a biography, I’m not sure how to rate it so I haven’t. However, I really enjoyed this and appreciate how it illustrated the immense creativity of Tolkien’s mind. I liked how it dedicated great attention to showing Tolkien’s passion for language and his devised fictional worlds, since this is what I was mainly interested in.

[Nick · Rating 5 out of 5]

A really nice biography of Tolkien, with just the right amount of detail. This biography is now forty years old and I wonder if there is a fuller, more detailed biography in the making?

[Spalah ☆ · Rating 5 out of 5]

«Боюсь, це зовсім не якась приємність – бути об'єктом поклоніння ще за життя... я у всякому разі почуваюсь через це страшенно маленьким і зайвим. Однак навіть дуже скромному ідолу не можуть не лоскотати ніс такі солодкі пахощі фіміаму» ось так про власну карколомну славу писав професор Д.Р.Р. Толкін – Батько фентезі та неймовірна людина, що не лише написала визначні твори світової літератури, а і займалась ґрунтовними дослідженнями в царині лінгвістики й вигадала низку власних мов. 5/5 ⭐

Мені, як людині, яка буквально виросла на творах Професора та все життя вважає його за Духовного Батька та Наставника, було дуже щемко перечитати цю книгу, яка суттєво та до дрібниць висвітлює видатне життя видатного автора. Повнішої і кращої біографії напевно не можна знайти і я дуже тішусь, що вона є в українському перекладі! Однозначно після цього мені потрібно вдесяте перечитати Сильмариліон і засісти за 15 годинний марафон Володаря Перснів 🤌

[Elijah Lee · Rating 5 out of 5]

When a biography is written to the point that you become more invested than in your fiction books, that's when it is powerful. This biography was just amazing and Tolkien was a man I can appreciate so much. What he did to the literary world and beyond is something I respect and hope to emulate. His tales hold a grip on my life, and now so does his life.

I highly recommend Carpenter's biography.

[Марин Трошанов · Rating 5 out of 5]

Не мога пълноценно да изразя каква следа е оставил професорът от Оксфорд в живота ми. Бях съвсем малък, когато за първи път прочетох „Властелинът на пръстените“ и образите, изкривени от наивните възприятия на детската фантазия, останаха заключени в дълбоките чекмеджета на подсъзнанието.

Като гимназист отново пътешествах до Белерианд и Средната земя. Помня как в бургаската английска гимназия седях на чин до прозореца и наблюдавах езерния парк, солниците, морския залив и товарните композиции, пъплещи в далечината. Вдигах поглед към небето, сред което се рееха птици и в мислите си прекосявах планини и лесове със Задругата на пръстена или виждах зелената могила, където в зората на времето безметежно е танцувала Лутиен.

Днес си давам сметка, че малцина от клишираните имитатори на Толкин са достигали внушителната дълбочина и всестранност на неговото светоусещане. Размахът на епосите му надхвърля красивите, но понякога залитащи към опростенчество и бутафория филмови адаптации. Не вярвам и грандоманският предстоящ сериал да предаде емблематичните за Толкин поетика, съзерцателност и меланхолия към изгубената връзка с природата, изкуството като символ на съвършенство, отмрялото величие на старите дни и неизменната преходност на човешкия живот.

Книгата за живота на Толкин от Хъмфри Карпентър е първата биография, която изобщо чета. Какъв парадокс. Никога не съм се интересувал прекомерно от личните истории на влиятелни личности като Илон Мъск и Стив Джобс, от динамичното ежедневие на световноизвестни знаменитости, популярни актьори, бележити спортисти и значими политици. Пренебрегвал съм рецептите им за успех и трактовките им за живота. Отбягвал съм хилядите страници за изпълнени с безброй вълнуващи събития, необикновени и драматични съдби. И все пак изпитвам искрено любопитство и необясним уют, докато чета за сприхавия и старомоден професор.

Въпреки участието му в Първата световна война и ентусиазираното му членство в няколко литерату��ни общества (нещо, което днес би могло да подбуди и снизходителна насмешка), Толкин остава ревностно отдаден на религията, преподавателската дейност и семейството си човек, спечелил безсмъртна слава заради фантазните си езици и светове, които е считал за никому ненужно частно хоби. Мъж на парадоксите – съчетаващ чувство за хумор и ведрина с периоди на мрачен песимизъм. Бил е изумително консервативен, силно критичен към всяка показност, недолюбващ френското влияние и кухня, изпитващ антипатия към творчеството на Шекспир, почитател на просветеното лидерство, който смятал демокрацията за незряла форма на управление, враг на глобализацията, неспособен да приобщи съпругата си към своя интелектуален и академичен живот. Едновременно с това напълно лишен от тщеславие и високомерие, краен апологет на природата и върл противник на масовата индустриализация. Навярно Толкин щеше да е безкомпромисен към много от проявленията на нашето съвремие, а дежурните активисти биха приели с възхита някои от позициите му, докато го декласират и безжалостно поругават заради други.

Но Толкин остава неповторим с безрезервната си отдаденост към древните езици, чиято красота улавял в забравените поеми, приемани от него не просто като исторически извори, а жива и витална литература. Той познавал езика на поезията и поезията на езика. Изисквал от себе си нищо по-малко от съвършенство, което преследвал с главозамайваща педантичност. Не просто измислял създадените от него светове, а ги разкривал изпод пластове минало като същински изследовател. Както речта изразявала предметите и идеите, така и митовете, бидейки фрагмент от светлината на божественото сътворение, поне частично въплъщавали истината.

И същият този строг и суров професор умеел да се надсмива над себе си повече от всеки друг. Веднъж наметнал исландска овча кожа и си боядисал лицето, за да изиграе бяла мечка, друг път се пременил като англосаксонски воин и погнал съседа си със секира, в Корнуол плувал с панамена шапка и димяща лула, а за времето, в което имал автомобил, игнорирал останалите участници в движението с викове: „Атакувай ги и се разпръскват!“

Самият Гандалф произхождал от пощенска картичка, репродуцираща картина на Йозеф Мадленер, която Толкин купил по време на екскурзия в далечната 1911 г.

По време на Втората световна война пък имал задочен спор с германския фюрер: "В тази война имам пламенна лична вражда с онзи проклет малък невежа Адолф Хитлер за това, че съсипва, изопачава, злоупотребява и прави омразен за вечни времена онзи благороден северен дух, върховен принос към цяла Европа, който винаги съм обичал и съм се стараел да представя в истинската му светлина."

Такъв човек е бил Толкин. И съм страшно благодарен, че го е имало.

[Nicky · Rating 4 out of 5]

Humphrey Carpenter's biography of Tolkien is a surprisingly balanced picture of the man. He clearly admires his talent without being blind to his faults. It is neither a book-length endorsement nor a character assassination, but an attempt at portraying the man's life fairly. It's very easy to read and enjoyable, including just the right sort of facts to interest the reader -- allowing us to laugh at him a little as well as love him more.

Tolkien studies can be criticised as being too biographical -- Tolkien himself would have disliked that preoccupation among academics a great deal -- but it's worth reading to get an idea of his background, his intentions, the 'leaf mould' from which his work grew.

[Barry Cunningham · Rating 5 out of 5]

A fascinating glimpse into the life of J R R Tolkien, beautifully written in a way that kept me interested throughout the book. By and large the life of authors appear to me to be less interesting than their creations, but in this case that is not true. A fascinating life of an intellectual leaves me wanting to know more.

[Knigoqdec · Rating 5 out of 5]

Оказа се трудно да напишеш нещо за автор като Толкин, защото е необикновен.
Опитът - https://knigoqdec.blogspot.com/2018/1...
С него обаче слагам точка на книжната си година. И просто добавям един цитат...

"- Но - възпротивил се Луис - митовете са лъжи, били те и лъжи, издишани през сребро.
- Не - отвърнал Толкин, - не са.
И сочейки вековните дървета на Магдалин Гроув, чиито клони се огъвали на вятъра, той тласнал спора по друга ос. Наричаш дървото "дърво" - подел - и не мислиш повече за думата. Ала то не е било "дърво", докато някой не го е кръстил така. Наричаш звездата "звезда" и казваш, че е просто топка газ, въртяща се по математически курс. Но всъщност ти я виждаш така. Като именуваш и описваш нещата по този начин, ти само създаваш собствени термини за тях. И точно както речта е инвенция за предметите и идеите, и митът е инвенция за истината...
...Единствено чрез митотворчество, единствено ставайки "под-творец" и измисляйки истории, Човекът би могъл да се стреми към състоянието на съвършенство...
...Митовете ни може и да издават заблуда, но те сочат, било то и несигурно, към истинския пристан..."

[Marko Vasić · Rating 5 out of 5]

Sam je Tolkin izjavio da "istraživanje života jednog pisca ne otkriva gotovo ništa o delovanju njegovog uma". Složio bih se sa tim, budući da me užasavaju romansirane biografije pojedinih pisaca ili poznatih ličnosti, koje sam pokušavao da čitam i ostavljao ih, zgrožen utiskom da me podsećaju konceptom na materijale iz "žute štampe", te sam se čitave četiri godine, otkako mi ova knjiga stoji na polici, opirao da je pročitam. Karpenterova knjiga je drugačija. Osim što je nepristrasno pristupio analizi, po etapama, Tolkinovog života, tako je u jednom delu knjige analizirao i njegov književni opus, pokrivajući time gorenavedenu opasku samog Tolkina u vezi sa pisanjem biografije. Na vrlo interesantan način je govorio o svim gradovima i predelima koji su Tolkinu tokom života bili važni, dotakao se, neizbežno, I sv. rata i skica o "Padu Gondolina" u francuskim rovovima (što je još detaljnije u potpunosti obradio i dovršio John Garth u svojoj odličnoj knjizi Tolkien and the Great War: The Threshold of Middle-earth, vrlo detaljno razrađenoj, sa dosta referenci vezanih za taj period Tolkinovog života), o njegovom odnosu sa Edit, o njegovim predavanjima na Oksfordu, odnosu sa studentima i prijateljima, TCBS klubu i, na kraju, o njegovim strahovima, ubeđenjima, preziranjima (između ostalog - vezano za alegoriju u književnosti koje se gnušao) i stavovima vezanim za opšte životne prilike, ali i za književnost i filologiju. Time je Karpender zaokružio potpuno biografiju genija, izostavljajući patetične hvalospeve i malograđanske elemente, pokazujući svetu koliko je Tolkin, pored ogromnog talenta, uma i znanja, bio jedan prizeman čovek, koga je slava zadesila u trećem dobu i nad kojom je ostao zbunjen i neadaptiran do samog kraja.

[Kat · Rating 4 out of 5]

I picked up this biography in preparation for the new Tolkien movie and while I still haven't seen the film, I have read this book and let me tell you: everything you ever wanted to know about JRR Tolkien is in here! Look no further for you have found your eternal source of facts and anecdotes on the man himself.

This biography explores Tolkien's life from his birth (and beyond, as you will also get to know about his parents) to his death and everything in between and it manages to do so in a fun, interesting way, never letting you fall asleep, never boring you with too many numbers or dates or facts.

Carpenter's account of Tolkien's life is not only a perfect start for someone who hasn't read a biography yet and might be scared of doing so but it also gives a great insight into who this man was, how he was like and what it was that he was doing.

Do I remember when Lord of the Rings or The Hobbit was published? No, and although the book provides its readers with the correct dates, that's not what is important to me.
What's important to me is the small things that I took from it. That Tolkien spoke fluent Greek in his debate club in secondary school because he found Latin to be too easy. That he was a notorious perfectionist. That he liked hanging out with his boys' club. That he calculated the phases of the moon and how long the fellowship would take from place A to B and which phase of the moon they would then experience when looking up into the sky.

Those are some of the information I took from this moving and gripping biography of one of the greatest writers of the 20th century. Do yourself a favour and pick this one up.



Be like Legolas. Trust me on this one.

[И~N · Rating 4 out of 5]

Тази книга беше като топъл хляб. Вкусна, дъхава, хрупкава на моменти, засилваща апетита след всяка следваща хапка.
С вселената на Толкин свързвам много неща и биографията му ми нареди донякъде пъзела как именно е възникнал този свят, в който съм се губел. От тази гледна точка биографичните данни за живота на този автор бяха изключително полезни. Самата история на ранния му живот звучеше като приказка и беше поднесена изключително умело.
По-нататък изложението задълба повече върху създаването на митологията и детайлите покрай написването на ранните творби (сред които и Силмалирион, въпреки че излиза едва след смъртта на Толкин). Може би понеже в този период животът на Толкин не е чак толкова вълнуващ, задълбаващите подробностти на моменти ми идваха леко в повече. Към края ми се струваше, че книгата е забързнана, и детайлите, с които по-рано изобилства, рязко разредяват.
Има много неща у Толкин, които чувствам като близки и за които може би му се възхищавам: това, че е бил привличан от езиците заради начина по който звучат; това, че в процеса на работата си над света, акта на "Под-Създаване", се е чувствал, че открива, а не измисля ("трябва да разбера как е станало това" е една от най-ключовите фрази, характеризираща моментите, когато е доизяснявал някакви детайли от света си); това, че въображението му (и изобщо наглед тихите занимания, с които човек свързва вътрешния/личния му свят) е било дотолкова достатъчно, че рядко пътува и то все наблизо; страха, по-скоро чуждос��та спрямо индустриализацията и технологиите; болката от загубата на природното.
Затова, когато получих книгата като подарък в деня на излизането й (съвпадащ с деня на външната ми защита), котаракът вътре в мен се усмихна безкрайно.

[Slobodan Jović · Rating 5 out of 5]

Nikad nisam tako uživao u nekoj knjizi kao u Tolkinovoj biografiji.
Tolika borba, tolike muke oko izdavanja, prokleta dva svetska rata...
Tolika borba sa samim sobom i detaljno ispitivanje bukvalno svake rečenice na granici opsesije... Kako je i sam rekao "svojom krvlju" je pisao LOTR.
To sam odavno planirao ali nakon ove biografije definitivno moram da pročitam i Hobita i LOTR i Silmarilion u originalu, na njihovom izvornom engleskom jeziku. Apsolutno sam siguran da bi mi i On sam sad to savetovao.
Džon Ronald Rejel Tolkin nije bio samo vanserijski profesor i vanserijski stručnjak za jezike, legendarni pisac koji je ostavio neizbrisiv i nemerljiv trag na celokupnu svetsku književnost već i ono mnogo više- bio je dobar sin, dobar suprug, dobar roditelj, dobar deka, dobar prijatelj, dobar hrišćanin.
John Ronald Reuel Tolkien
(03.01.1892 - 02.09.1973)

[Anatoly · Rating 4 out of 5]

Since I was a boy, J.R.R Tolkien was my favorite author. So it was natural that sooner or later I will have to read about the man himself. I knew many of the details in this biography, but here was the first time I actually read a complete chronicle of his life. Fascinating work! And more than that, a fascinating man!

[David Mosley · Rating 5 out of 5]

Read in:
2008

[Nashelito · Rating 5 out of 5]

"Володар Перстнів" Дж. Р. Р. Толкіна – чи не єдина культова книга, яку я спершу побачив у кіно, а прочитав вже згодом. Я не пишаюся і тим, що дивився всі три фільми не лише в російській студійній озвучці, але й у перекладі Гобліна – така вже недоля людин, котрі дожили до сорока. Але найгірше навіть не це; найгірше те, що я досі не читав українського перекладу цієї книги. Відмовка дурацька – мені не подобається сучасне видання, а старішого тепер ніде не знайдеш. 

А от "Гобіта" таки прочитав перед екранізацією Пітера Джексона, і прочитав з величезним задоволенням. Аж таким, що готовий купувати майже все, що "Астролябія" видає про Толкіна. Зокрема і біографію, написану Гамфрі Карпентером.

Читаючи книгу "Дж. Р. Р. Толкін. Біографія" якось дуже відчуваєш, що Гамфрі Карпентер – фанат Професора. Біограф встиг познайомитися з Джоном Толкіном наживо, а після його смерті отримав доступ до його записів, листів, щоденників, а також поспілкувався із родичами та друзями. Книга вийшла в 1977 році, ще до того, як син Толкіна Крістофер видав "Сильмариліон" та впорядкував решту записів, які стосувалися історії та міфології Середзем'я.

Джон Толкін прожив довге і плідне життя, але більшість пригод та подій в цьому житті сталися в досить молодому віці. Не оминула його і участь у безглуздій Великій Війні, котра забрала життя в багатьох його друзів та мільйонів людей по всьому світу. В окопах Першої світової Толкін побачив, як прості і щирі люди, в жодному разі не народжені для війни, знаходять в собі мужність боротися з непереборними обставинами у світі, який збожеволів.  Щось це мені нагадує...

Історія кохання Джона до Едіт – романтична, але дуже своєрідна, впродовж всенького життя для Професора вочевидь більше значення мала дружба з чоловіками, хоч і там, за свідченнями біографа, не все було однозначним.

Починаючи з тридцятих років ХХ ст. аж до смерті, в житті Джона Толкіна нічого, крім народження дітей, роботи в навчальних закладах та творчості – не відбувається. Але Гамфрі Карпентер розповідає про цей період не менш захопливо, а ще дуже ніжно і людяно. Оксфордський професор Джон Толкін постає тут геніальним автором і науковцем, але й, водночас, звичайною людиною, котра може ревнувати, заздрити, сумніватися і завзято прокрастинувати. 

Толкін дочекався заможного життя і справжньої слави, але вона ж його і обтяжувала, позаяк фанати з усього світу не лише писали йому листи та надсилали подарунки, а й телефонували і навіть могли прийти до дверей його помешкання.

На жаль, він не встиг сам довести до пуття та видати свій улюблений "Сильмариліон" – це вже зробив його син Крістофер. 

Біографія Дж. Р. Р. Толкіна залишає по собі світлий і дещо сумний післясмак, бо здається, що він міг залишити читачам значно більше історій про свій дивовижний вигаданий, але дуже справжній світ.

І страшенно хочеться нарешті прочитати "Володаря Перстнів" людською, чи то пак, звісно, українською мовою. 

"Астролябія", давайте вже, зробіть якесь подарункове видання!

[Kris · Rating 4 out of 5]

Very well researched, and I think Carpenter writes with a lovely tone. Perhaps the chapters could have been better organized or labelled, but the content is still great. There are certain sections that are solely about Tolkien's writings, not just Tolkien, but I'd imagine that anyone looking into the life of the man would want to hear info on his works as well.

I'm lucky this is the first biography on Tolkien I picked up, as it seems to have been the first one written, back in the 1970s, shortly after his death. It was wonderful to hear from an author that was much closer to Tolkien's time than we are now.

[Mahir Şanlı · Rating 5 out of 5]

İş Bankası'nın çıkardığı "Dünyaya Yön Verenler" serisindeki yine çok başarılı bir biyografi. Tolkien zaten büyük hayranlık beslediğim bir isimdi ama hayatındaki detaylara hâkim olduktan sonra ona karşı beslediğim sevgi de saygı da katlandı diyebilirim. Büyük bir deha, onu yakından tanımak isteyenler için çok doğru bir kaynak. Şiddetle tavsiye ederim.

[Gürkan Akkaya · Rating 5 out of 5]

Bir Tolkien severim diyorsanız mutlaka okuyun. Muazzam bir çalışma, okurken çok büyük keyif aldım. Ayrıca müthiş bir çeviri ve editörlük var ortada, her haliyle dört dörtlük bir kitap.

[Ettelwen · Rating 5 out of 5]

Před ním stál Strom, jeho Strom, dokončený, dá-li se to říct o Stromě, který byl živý, jeho listy se rozvíjely, jeho větve rostly a ohýbaly se ve větru...
... Je to dar.