Аз съм математически гений, истински титан на логиката и... наркоман. Ще ви кажа една тайна – падам си по Тина. Ще ви кажа още една тайна – опитвам се да откажа дрогата. Само че имам малък проблем – дрогата не иска да се откаже от мен...
Юлия Спиридонова – Юлка е родена на 30.10.1972 г. в София, в семейството на художници. Работи като сценарист и райтър на свободна практика. Има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ. Автор е на няколко куклени поредици за „Лека нощ, деца“ и на седмичното тийн предаване на БНТ „Здравей“ – за интернет и електронни игри. Автор е и на приказни поредици за деца (сп. „Родители“, сп. „Диалог“ – Холандия) и на куклена пиеса. Публикувала е разкази в български литературни списания, но голямата ѝ любов е литературата за деца. Издадени книги: „Гугулетата“ (1999), „Приказки за гугулета“ (2000), „Приключения с Джиго“ (2003), романът „Любими попътечо“ (2007), спечелил конкурс на СБП, романът за тийнейджъри „Тина и половина“ (2009), първи роман от фентъзи трилогия „Страната на сънищата. Любими попътечо“ (2009) и „Кръстьо, частен детектив. В Долната земя“ (2009). На първите две книги е и илюстратор. Омъжена, с двама сина.
Искам да започна с това, че аз не чета никакъв YA, ама съвсем никакъв. И фактът, че давам 5 звезди на тийн роман говори сам за себе си.
Няма да изливам ревю по-дълго от самата книжка (163 страници), но искам да кажа, че ако тя успее да спаси и един-единствен тийнейджърски живот, заслужава не 5, а 25 звезди. Има някои леки трески за дялане чисто в литературно отношение според мен, но изобщо няма да се спирам на тях. "Кронос. Тоя нещастник!" е не само за тийновете, но и за техните родители. Прочетете я, има защо. И вижте какво има да ви каже един гениален математик, умрял на 20 години по време на дуел, един наркоман, който е ужасно добър с числата и шепа баби и дядовци, които могат да ви измъкнат и от най-черната дупка. Или поне никога няма да престанат да се опитват...
Започнах книгата с големи предубеждения, но всъщност останах доста приятно изненадана. Историята на Кронос е написана на един съвременен младежки език и някак си успява да съчетае в себе си както огромно чувство за хумор, така и много тъга. Романът застъпва една сериозна тема - тази за наркозависимостта, а заедно с това носи и важни послания, които, надявам се, са достигнали, достигат и ще достигнат до младата аудитория.
Юлка е откровена до болка в тази книга. Нейният герой е прям, самокритичен, отчаян, депресиран… и макар действието да тече леко и забавно, то същността на случващото се е трагична. Кронос е момче с математически талант, но е зависим – загубил е приятели, загубил е връзката с майката си, няма приятели, само една крехка обич към Тина (да, онази Тина и половина) го свързва с реалността. Много деликатно Юлка ни въвежда в неговия нихилистичен свят, в кражбите от дома, контактите с други зависими, приятелите, които е губил в буквалния, не преносен смисъл. Среща ни със смъртта, с отчаянието, с нуждата. Кронос не иска да бъде спасяван, няма и силата сам да излезе от водовъртежа…
Изслушах наново цялата поредица, за да стигна до "Кронос" и си припомних много неща. Осъзнах и че съм пораснала (голямо прозрение, няма що), защото през голяма част от времето ми идеше да шибна по един на повечето от героите, поне да знаят защо страдат.
Кронос обаче е съвсем друга работа. В книгата има наивност и невинност, но и чудовищно количество реализъм. Не искам да я наричам "книга за наркотиците", защото не (само) това. Тя е пряма, искрена и оголена до болка.
Препоръчвам я на всички, които са забравили какво е да си тийн и имат нужда малко да счупят морализаторския бастун.
Да! Да! Да! Отдавна книгата отлежаваше на рафта в библиотеката, докато на една разходка с кучето, открих, че я има и в Сторител. Там я почнах, довърших я на хартия (въпреки страхотния прочит). Обичам детски книги, тийн и YA. Дали заради липсата на претенция или липсата на очаквания, но от друго страна не всяка YA става за четене. А Кронос много става. Интелигентен хумор, тежка тема, поднесена по лек, но не лековат начин. Пък и едва ли щях да имам друг случай да потърся историята на Еварист Галоа. Ако има повече такива книги, може би ще има повече четящи деца.
Не е тайна, че харесвам книгите на Юлка(макар и да съм прочела само две, вече три). Тази книга ми хареса доста. Харесва ми това как засяга една по-важна тема и борбата срещу дрогата и борбата срещу теб самия. Харесват ми мрачните шегички, включени в тази, тъжна картинка, защото, наистина, тъпо ми ставаше на много моменти. Харесва ми и краят. Остана ми само книгата за Макс, а? От доста време исках да прочета “Кронос” и благодаря на Диди, че ми я подари за рождения ден. 🥰
И макар Кронос да не е спартанец, а най-обикновен титан, математик и гений, съвсем по спартански се мъчи да пребори дрогата, а с нея и себе си. Разбира се, на такъв подвиг сам не се тръгва - всеки герой има нужда от спътник, боен другар, който да го връща в правия път. Такъв е Маринчи (известен също и като Марин, но к'во пък?) - новопоявилият се брат на нашия титан. Колоритните герои обаче не свършват дотук. Тинчето и Графинята, Макс и цялата компания от предходните книги също присъстват тук, както и един куп нови, но невероятно живи (и не живи) герои. Какво да ви кажа? Юлка и този път представя една много сериозна тема без да изоставя обичайния си хумор. За 164 страници и една седмица време, Кронос ме накара да се смея, почти ме разплака и ми открехна една вратичка, през която никога не бих преминала. И вече знам защо.
В общи линии всичко , което мисля за "Кронос. Тоя нещастник! " е написано в поста ми за първия ден от Booktubeathon-a ( клик ) , но искам наистина горещо да препоръчам всичките книги от поредицата Юлия Спиридонова. Забавни , откровени , интересни , кратки са , а с много важни теми засегнати в тях ,които са познати на всеки. Убедена съм ,че биха се харесали на всякакви възрастови групи ,защото първите две книги бяха прочетени и от майка ми преди доста време , а тя не си пада изобщо по подобна литература. Знам ,че това звучи много преувеличено , наистина стилът на писане не е на някакви страхотни висоти , но лекотата с която се четат тези книги не е за пренебрегване.
Преди малко я свърших и не мога д�� дойда на себе си. Четири часа книжка, 160 страници, а ме зашемети. Как можеш да пишеш за толкова тъмни неща (главният герой е тийнейджър наркоман) по толкова светъл начин! Да използваш хъшлашки език и да трогваш. Тази книга ще ви вкара, при това много убедително, в мислите на едно от ония момчета, които се влачат като сенки и като ги видим, чукаме на дърво това да не сполети децата ни. Може досега да сте ги презирали, може да сте се местили на срещуположния тротоар, като сте ги срещали, но прочетете ли я, съмнявам се това да продължи. В този роман ще намерите герои–истински чешити – като започнем от протагониста, който освен наркоман е и математически гений и философ, и свършим с едни колоритни селски старчета. Има болка, но има и смях. И много искреност и топлота. И разбира се, голямо майсторство от страна на авторката Юлия Спиридонова.
Тийнейджърска книга, леко забавна и в същото време със силно пиперлива тематика . Един прекрасен начин да обясниш на младежите, че никой не е отговорен за живота ти, освен ти самия. Всяко нещо, колкото и да е трудно, е постижимо. Дори дрогата да не иска да се откаже от теб, ти можеш да се откажеш от нея. Защото всеки е нужен. Защото всеки е най-прекрасното нещо в живота на някого. И дори само за това си струва да живееш.
Кронос. Тоя нещастник! Ми много е добра. За пръв път чета книга на Юлка. Още една от придобивките ми на Пролетния панаир заедно с "Макс. Всичко на макс". И като ги прочетох на един дъх ме доядя, че не съм взела и предишните две от поредицата. Нищо. Скоро ще я поправя тази грешка. Юлия Спиридонова е написала една адски откровена книга, което може би е и ключовата съставка, за да се получи накрая толкова добро книжно блюдо. Кронос е доста интригуващ образ сам по себе си - самоироничен, откровен до болка, депресиран и очевидно съвсем наясно с текущата ситуация. Истината е, че никога съм нямала приятел наркоман, така че не бих могла да знам, доколко нишката с осъзнаването е реалистична. Но именно това е нещото, което най-много харесах в цялата история - вътрешната борба на Кронос с чудовището. Ясното съзнание, докъде води пътя, по който е тръгнал, разбирането и осъзнаването на фактите такива каквито са - нещастията, които причинява на майка си, сивотата на задънената улица, в която се намира, тъгата и потисничеството на неизпълнените обещания, които дава всеки път и неспособността му да се измъкне от тази дупка. Въобще "пълен нещастник". Но без значение какво мисли за себе си и какво мисли, че мислят другите за него, Кронос е заобиколен от хора, които искат да го подкрепят и да застанат до него в тази борба. И въпреки цялата тази грозна картинка, Юлия Спиридонова разказва една дълбока, но много лека за четене история. С хумор, който те кара действително да се смееш на моменти, а през останалото време усмивката почти не слиза от лицето ти. Страхотна е - динамична, младежка, кипяща от енергия. Препоръчвам цялата поредица. Аз ги започнах малко наопаки, но скоро ще наваксам с Батори и Тина.
История – 7/10 Идея – 8/10 Изпълнение – 9/10 Интрига/Темпо – 5/10 Герои – 7/10 Стил на писане (За жанра) – 8/10 Eлементи на изненада – 7/10 Емоционален заряд – 6/10 Теми за размисъл – 8/10 Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
Темата за наркотиците е една от най-тежките и същевременно най-важните днес. Превенцията на подрастващите е приоритет № 1, а най-лесният начин да обясниш всичко – чрез книгите. С тази нелека задача се е заела Юлия Спиридонова в най-новото си творение “Кронос. Тоя нещастник!” (изд. “Кръгозор”).
За да съм честна, предишните три ми харесаха повече, но от своя страна те не се занимаваха с такъв сериозен проблем, какъвто са наркотиците и пристрастяването. А с това децата трябва да са наясно от малки.
I hated the main character. Such a whining piece of shit. The only thing that made it up for him was his half-brother. I loved him so much. He was a sweetheart and honestly, if I had an older brother, I would want him to be like Marin.