"Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи" в четири тома представлява обобщаващ труд на достиженията на българската историческа наука в изследването на освободителните борби на българите от Македония и Тракия в периода 1878-1944 г.
Настоящата книга е том първи от серията и обхваща годините 1878-1893, т.е. от освобождението на България от османско владичество до учреждаването на Вътрешната македонска организация (ВМО). Първото събитие завършва с разделението на българското етническо землище на три основни части: Княжество България, автономната област Източна Румелия и останалите под пряка османска власт Македония и Беломорска и Одринска Тракия. Авторите предлагат детайлно изложение на съпротивата на българите срещу това разделение, като преминават от протестното движение в защита на Санстефанския договор, през въоръжената борба на въстаниците в Кресна и Разлог, та до закрепването на Екзархията в Цариград, чието съществуване като обединителен духовен център на всички българи е застрашено след края на Руско-турската война. Връхна точка в разглеждания период е Съединението на Княжеството с Източна Румелия, с което две трети от българските етнически територии са вече постигнали своето освобождение. Остават Македония и Тракиите, където израстват нови, бунтовни поколения, готови да извоюват с оръжие свободата си. Тъкмо те дават начало на принципно нов, революционен етап в националноосвободителните борби, който е предмет на следващия том.