Последната олимпиада

by Йордан Свеженов

От автора на „Революция с аритмия” и „Анархия на три морета”!

Един от най-интелигентните учени в света подготвя глобална смъртоносна вирусна пандемия, чиято първа цел са олимпийските игри в Рио де Женейро. Български депутат безнаказано търгува с ядрено оръжие. Германски самолет с 400 пътници на борда изчезва безследно над Черно море. А на Балканския полуостров се появява първата циганска държава.

Сред тези драматични събития се намесват колоритните герои на Свеженов, които имат собствени проблеми за разрешаване.

Те ще направят всичко възможно да продадат лимузината на Тодор Живков, да вбесят сръбската мафия, да объркат плановете на банда неонацисти и да оцелеят на фронта в Украйна, където могат да се въртят всякакви далавери. В стремежа да намерят майката на едно дете, тези образи може би ще се окажат единствената надежда преди идването на апокалипсиса. А може би – не...

Светът вече няма да бъде същият?... Не, светa вече няма да го бъде!

272 pages, Paperback

Published January 1, 2016

About the author

Йордан Свеженов е роден в гр. Шумен. Завършва Природо-математическа гимназия в родния си град. По-късно се дипломира като инженер-дизайнер в Технически университет, Варна, и завършва магистратура по маркетинг в УНСС, София. Започва работа в сферата на медиите през 2004 г., когато става част от екипа на телевизионната игра „Вот на доверие“, с водещ Иван Гарелов. Работи като сценарист в предаването от създаването до свалянето му от екран. През 2007 г. се прехвърля като сценарист в основната продукция на продуцентска къща „Седем-Осми” – вечерното предаване „Шоуто на Слави“, където е и до днес. Междувременно става част и от сценарния екип на продукциите „Пей с мен“ (2008), „Денсинг Старс 2“ (2009), „Lord of the Chefs“ (2011), „Гласът на България“ (2011) и „Гласът на България 2“ (2012).

Reviews

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

С бодра крачка към края на света
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

Не е лесно да се засмееш, когато проблемите на света стават и твои проблеми, само защото не можеш да се преселиш на нова планета – каквото и да се случва някъде по света, се отразява на всички, с малка вероятност за измъкване. Глобализация. Но когато се намеси класен хуморист, за да поразчупи нещата, просто дишаме с пълни гърди и се забавляваме, докато летят бомбите. А е адски трудно да се направи, вярвайте ми, особено в книга, защото знаем колко трудно се шлифова хуморист, който може да ни спечели и с роман, освен с традиционните вицове, които така или иначе са на всяка крачка в социалните мрежи и по улиците. Ето това харесвам на Свеженов – мащаба на мисълта и свободата на фантазията, чрез които като на шега се случват книги като „Революция с аритмия“, „Анархия на три морета“ и съвсем свежата „Последната олимпиада“ („Сиела“, 2016).
Който каквото ще да говори, но за мен Свеженов е като глътка свеж въздух насред всекидневните тегоби за щяло и нещяло, които са ни притиснали от десетилетия. Ето защо трябва да уважаваме хумористи като него, защото не се срещат често и рядко се появяват.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Последната олимпиада идва с края на света: http://knigolandia.info/book-review/p...

Сериозно и без шега – “Последната олимпиада” носи заряда на експлозивен трилър, но е забавна като сръбска комедия, в която абсурдите са реални и умиляващи. Щастлив съм, че Свеженов продължава да развива стила си, че идеите му изглеждат наистина неизчерпаеми, а в романите му малко по малко изчезва локалността – те стават глобални и универсални, точно както ми се иска. Героите му са познати от нашенската версия на реалността, но нямат страх да шетат по цялата планета – и навсякъде да носят своя колорит и безкраен жизнен оптимизъм. Те са оцеленци, защото са минали през школата на всякакви управления, строеве и социални експерименти. Затова са и неизтребими – понякога буквално.

CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/p...

[Цветозар · Rating 4 out of 5]

Последната олимпиада ми вдъхва нова надежда за бъдещето на съвременната българска литературна обстановка. Щом един български автор може да създаде книга, която да диша във врата на Пътеводителят в отношение на майсторски написан хумор и абсурдни обстановки, то и други автори могат да напишат нещо, чието място да не е в кофата за боклук.

Йордан Свеженов наистина е успял да уцели точно в десятката описателността и въвлечението, което една забавна книга трябва да притежава и да задържи вниманието на читателя и неговото настроение за доста дълъг период от време. Докато дурги автори използват евтиния и лесен начин на писане за тийнейджърски шеги за човешките гениталии и просташки истории за интимни връзки, тук това го няма тъй като авторът е достатъчно добър за да създаде хумор без да слага червена точка.

[Albena Dimitrova · Rating 3 out of 5]

Едва на 13 страница съм и се смея с глас на Трите цола. :)))

[Свилен · Rating 5 out of 5]

Книгата е добра, дори много добра. Когато я разглеждах за пъртви път, бях скептичен, но реших да дам шанс на българският автор, написал хумористичен роман. Що пък не?!
И така, започнах я и започнах да се смея. На места беше просто забавна, но имаше моменти, в които се смеех с глас. Хареса ми това, че авторът ни е изкарал от рамките на България и повествованието прескача в много точки по целия свят. Но несъмнено, във всички точки се усеща именно българския нрав, описан страхотно, смешно и забавно.
Повествованието ми напомни доста това на Пратчет, в което авторът започва много истории на различни герои и накрая ги свързва в една голяма и обща картина, като почти всички се събират на едно място. Тук се е получило нещо подобно и похвата е изключително добър. Пиша това, защото имаше много моменти, в които се чудех "Тоз пък от де се взе и какво общо има с кричимските роми?!".
Давам напълно реалистична оценка, според моите виждания. Книгата е добра, чете се леко и е забавна. Дано автора продължи да се развива и да раздва публиката с въображението си!

[Ивайло [IF Tomeff] · Rating 4 out of 5]

Пародия. Изключително забавна.
Малко екшън и приключение тип Дан Браун и 24;
малко пародия а-ла Бай Ганьо в съвременен гето-цигански вариант;
малко заигравки с известни имена;
малко сръбски тип патаклама;
малко убийствено-смешни лафове...

Това ако се прави на филм, ще изпотрепе рибата... и хората - от смях! Направо на Емир Кустурица да се възложи, казвам аз!

[R · Rating 2 out of 5]

Добър замисъл, интересен старт (първите две глави дадоха доста обещаващ старт, но след това историята се фокусира прекалено много над по-безинтересни герои, истории и т.н.), но значително по-безинтересна от "Анархия на три морета" (въпреки че е използвана подобна стратегия на развитие на случките, изграждане на герои). На места се срещаха добри сравнения и размисли.