What do you think?
Rate this book
Spící město #1
Spiace mesto
Vydajte sa na dobrodružnú cestu do sveta, kde všetci rodičia spia a kde sa začína nemilosrdný boj o prežitie detí vo svete zostávajúcich dospelých...
Štyria súrodenci, najstarší Krištof, dvojčatá Ema a Kristína a a malý Samuel, žili ešte donedávna v šťastnej rodine. Jedného rána sa však prebudili v hroznej situácii. Ich rodičia upadli do záhadného spánku a oni si musia odrazu poradiť úplne sami.
Ako zistili, zaspali všetci rodičia na celom svete. A čo je ešte horšie, malého Samuela im unesie neznámy muž! Pre súrodencov sa začína každodenný boj, v ktorom víťazia tí silnejší, prefíkanejší a bezohľadnejší. Zároveň ale poznávajú, aké dôležité je držať spolu, pomáhať si a nevzdávať sa.
Podarí sa im malého Samuela zachrániť? A ako rodičov opäť prebudiť?
Štyria súrodenci, najstarší Krištof, dvojčatá Ema a Kristína a a malý Samuel, žili ešte donedávna v šťastnej rodine. Jedného rána sa však prebudili v hroznej situácii. Ich rodičia upadli do záhadného spánku a oni si musia odrazu poradiť úplne sami.
Ako zistili, zaspali všetci rodičia na celom svete. A čo je ešte horšie, malého Samuela im unesie neznámy muž! Pre súrodencov sa začína každodenný boj, v ktorom víťazia tí silnejší, prefíkanejší a bezohľadnejší. Zároveň ale poznávajú, aké dôležité je držať spolu, pomáhať si a nevzdávať sa.
Podarí sa im malého Samuela zachrániť? A ako rodičov opäť prebudiť?
263 pages, Hardcover
First published January 1, 2011
6 people are currently reading
70 people want to read
About the author
Martin Vopěnka
28 books19 followersSpisovatel, cestovatel a táta čtyř dětí.
Spisovatelem jsem chtěl být vlastně už od chvíle, kdy jsem se naučil psát. Psal jsem nejprve básničky, později, na střední škole, povídky. Dokonce jsem tehdy vyhrál dvě literární soutěže, přestože mé povídky daleko překračovaly to, co bylo za komunistického režimu povolené. Od socialistické přítomnosti, neoblíbené školy (studoval jsem Fakultu jadernou a fyzikálně inženýrskou na ČVUT) a autoritativní tatínkovy výchovy jsem začal „utíkat“ do hor.
Spisovatelem jsem chtěl být vlastně už od chvíle, kdy jsem se naučil psát. Psal jsem nejprve básničky, později, na střední škole, povídky. Dokonce jsem tehdy vyhrál dvě literární soutěže, přestože mé povídky daleko překračovaly to, co bylo za komunistického režimu povolené. Od socialistické přítomnosti, neoblíbené školy (studoval jsem Fakultu jadernou a fyzikálně inženýrskou na ČVUT) a autoritativní tatínkovy výchovy jsem začal „utíkat“ do hor.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
April 4, 2022
1) Nelíbí se mi, že starší bezdětní občané jsou černobíle vykresleni buď jako zapšklí a protivní lidé, nebo jako alkoholici. A mladí dospělí vesměs jako nezodpovědní povaleči, co neumějí udržet korunu.
2) Nechápu nadbytečné užívání zdrobnělin. Zoubky, pěstičky... to si nechte k popisu batolete. Jedenáctiletá holka nemá "zoubky" a skoroškolák nemá "pěstičky", fakt ne.
3) Asi by mi ani nevadilo to modlení, ale v kontextu to bylo něco, co mě vedlo k ostražitosti. Stejně tak až přílišný, nepřirozený tlak na dětské čtenáře, aby přece nedůvěřovali cizím lidem.
4) Patnáctiletý kluk by dnes fakt věděl, že nákup chleba a pár věcí opravdu nebude stát 1500, z Kryštofa je zbytečně mimozemšťan...
5) Odfláklý konec.
2) Nechápu nadbytečné užívání zdrobnělin. Zoubky, pěstičky... to si nechte k popisu batolete. Jedenáctiletá holka nemá "zoubky" a skoroškolák nemá "pěstičky", fakt ne.
3) Asi by mi ani nevadilo to modlení, ale v kontextu to bylo něco, co mě vedlo k ostražitosti. Stejně tak až přílišný, nepřirozený tlak na dětské čtenáře, aby přece nedůvěřovali cizím lidem.
4) Patnáctiletý kluk by dnes fakt věděl, že nákup chleba a pár věcí opravdu nebude stát 1500, z Kryštofa je zbytečně mimozemšťan...
5) Odfláklý konec.
April 1, 2016
Predstavte si, že v ten istý moment zaspia všetci rodičia na svete. A nezobudia sa deň, dva, tri... a ani potom. Spia len rodičia, ich deti sú hore a bez dozoru, aj tie najmenšie, aj tie najväčšie, chvíľu šťastné, že sú bez pravidiel, ale onedlho sú bezradné, bezmocné, vydané napospas všetkým bezdetným... V prvé hodiny sa niektorí bezdetní snaži pomôcť najmä bábätkám, ale popri tejto pomoci sa objaví rabovanie a násilie. (To však nie je v popredí.) Mňa ako mamu mrazilo pri predstave, že tie moje dôverčivé zlatíčka by zostali takto odkázané samé na seba... V knihe vystupuje štvorica súrodencov - najstarší Krištof je prvák na strednej, dvojičky Ema a Kristína sú mladšie (majú 12 rokov) a ich braček Samko má 6 r. Po neúspešnom budení rodičov sa deti musia postarať samé o seba a zistia, že nik im nedá nič zadarmo, práve naopak - chcú ich okradnúť, ublížiť im. Nájde sa pár dobrých duší, ale viac je tých sebeckých a zlých. Sledujeme ich výpravy za vodou a potravinami, stretávajú sa s násilníkmi a bezdomovcami, so zlodejkou, získavajú skúsenosti s cirkevnou charitou, skadiaľ ich nechcú pustiť, s ekologicky zameranými, s mladými, čo sa chcú len baviť, či s dobrovoľníkmi, políciou, alkoholičkou s mäkkým srdcom, kňazmi s homosexuálno-pedofilnými sklonmi Neskoro si starší súrodenci uvedomia, že spravili chybu, keď poslali Samka do miestnej školy v autobude, ktorý zbieral deti - nikdy na toto zberné miesto, kde fungovala voda a elektrina a bolo tam dostatok jedla, nedorazil, lebo padol do rúk obchodníkov s deťmi, ktorým je ľudskosť tak vzdialená... Dojímalo ma, ako sa deti správali - ako úplne bežné deti, neboli to žiadni super nadupaní tínejdžeri z katastrofických kníh, čo dokážu zostrojiť bombu hoci aj zo žuvačky... ale len obyčajné, občas hádavé, občas plačúce deti, ktoré veria dospelým a aj bezdetným mladým, no poučia sa. A aj keď ich zláka automat na hranie, alebo si zabudnú nabrať vodu, alebo si z trucu nezbalia spacák, pomôžu si, veď sú rodina... No Samko je zatiaľ preč, s cudzími, ktorí si deti vyberajú ako v obchode...
September 12, 2019
Не знам защо бях толкова привлечена от тази книга, но се радвам че успях да я прочета. Историята е необикновена и показва живота на две сестри и двама братя, които биват поставяни пред изпитание след изпитание, в търсене на доброто у хора, в свят където всеки възрастен имал дете спи непробуден сън. Интересен сюжет, добре изградени герои, щипка щастлив край и много несправедливост по пътя, който води до него. Какво да искаш повече?
August 30, 2019
Какво би си помислил всеки един, когато чуе за деца без родители или по-скоро за родители които в момента няма как да наблюдават децата си и те са свободни да правят каквото си пожелаят - ами може би думата е ХАУС!?
В книгата на Вопенка определено има доста хаус, но за това си има и причина, а тя е че изведнъж всички хора които имат деца не се събуждат. Ситуацията в семейството на Крищоф е точно такава. Когато заедно с двете си по-малки сестри Кристина и Ема и най-малкия член на семейството шестгодишния Самуел, се опитват да събудят родителите си, всъщност разбират че нещо не е наред. Изпаднали в шок, децата не знаят как да постъпят и какво да направят за да събудят родителите си, но подтикнати от глада и липсата на вода, те са принудени да излязат от дома и да излязат в града, който малко по-малко се превръща в доста страшно място за живеене в място без контрол.
Продължавам малко по-напред и стигам до момента в който след поредното им излизане, децата срещат мъж който споделя с тях че може да вземе малкия Самуел и да го заведе в най-близкото училище където е направено нещо като спасителна програма за малки деца, докато родителите им се събудят. След известно мислене, Крищоф и сестрите му решават че може би така ще бъде по-добре за малкото момче. И лично за мен от тук започва по-интересната част от книгата.
Както и в реалния живот и тук се оказва че не всичко е такова каквото си мисли човек първоначално и че в труден момент, лошите хора са насреща за да се възползват и в случаят е от невинността, неопитността и незнанието на децата. Възползват се от тях защото те си мислят че всички други странични хора са толкова добри колкото родителите им.
Но, лошите хора всъщност се оказва че отвличат малки момчета и момичета за да ги продават на други хора които явно не могат да си имат свои.
И тук е момента в който ще спра да ви разказвам за сюжета.
Започвам с нещата които ми хареса - след като Самуел е отвлечен Крищоф и сестрите му решават да тръгнат и да търсят малкото си братче и да го върнат преди родителите им да се събудят. Все още шокирани от това което се случва и напрегнати от факта че не знаят кога отново ще бъдат заедно с родителите си, те все пак тръгват.
Разбира се като всички 12-16 годишни деца и нашите главни герои се държат като такива, мислещи по-детски и на моменти първични на доста моменти караницата ги съпътстваше. И все пак това което ми направи добро впечатление е как автора е пресъздал тези моменти толкова естествено. Също така е изградил по-изключително реален начин героите си и всички деиствия, държание или пък начин на изразяване на съответните им години.
Следващото което много ми хареса и което мисля че допринася за още по-големият смисъл на книгата е засегнатите теми в нея.
Вопенка повдига теми като трафика на хора, глобалният проблем свързан с замърсяването на планетата и безразборното изхвърляне на боклуци и пластмаса и т.н. Видях как децата могат да бъдат здравомислещи и с малко вяра, упоритост и напътствия от срещата им с добри хора може да се постигне дадена цел.
Сега искам и да спомена и това което не ми допадна и все още не мога да реша каква е реалната ми оценка. Имаше моменти в които точно тази неопитност и невинност в Крищоф, Кристина и Ема ми пречеха. Смисъл такъв че в няколко важни ситуации се започваше едно непрестанно мрънкане, цупене и караници помежду си, който според мен им беше дадено прекалено много внимание. А в следващия момент автора описваше ситуация която не е толкова ключова за намирането на Самуел, но тогава пък бяха доста единни и здравомислещи, колкото е възможно за деца на тяхната възраст. Тези неща на няколко пъти отнемаха вниманието ми и не ми беше толкова интересна книгата и все пак ще отдам тези неща на младостта.
Превода от чешки е дело на Анжелина Пенчева, адаптация на илюстрациите и корицата Златина Гочева. А илюстрациите поместени из страниците на копието са дело на Даниела Оленикова. Самото издание е много красиво, корицата е оригиналната. На последните страници от книгата е поместено интервю с автора специално за нас българските читатели и наистина на последно място има и малко информация за втората част от поредицата.
"Единственият, който не плачеше, беше Крищоф. Вместо отчаянието, завладяло сестрите му, усещаше вътре в себе си тъпа празнота. В действителност страшно му се искаше да е като тях: да пищи, да лее сълзи, да показва колко го е страх и колко му е мъчно. Но мъката си оставаше дълбоко в него, не искаше да излезе навън."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
В книгата на Вопенка определено има доста хаус, но за това си има и причина, а тя е че изведнъж всички хора които имат деца не се събуждат. Ситуацията в семейството на Крищоф е точно такава. Когато заедно с двете си по-малки сестри Кристина и Ема и най-малкия член на семейството шестгодишния Самуел, се опитват да събудят родителите си, всъщност разбират че нещо не е наред. Изпаднали в шок, децата не знаят как да постъпят и какво да направят за да събудят родителите си, но подтикнати от глада и липсата на вода, те са принудени да излязат от дома и да излязат в града, който малко по-малко се превръща в доста страшно място за живеене в място без контрол.
Продължавам малко по-напред и стигам до момента в който след поредното им излизане, децата срещат мъж който споделя с тях че може да вземе малкия Самуел и да го заведе в най-близкото училище където е направено нещо като спасителна програма за малки деца, докато родителите им се събудят. След известно мислене, Крищоф и сестрите му решават че може би така ще бъде по-добре за малкото момче. И лично за мен от тук започва по-интересната част от книгата.
Както и в реалния живот и тук се оказва че не всичко е такова каквото си мисли човек първоначално и че в труден момент, лошите хора са насреща за да се възползват и в случаят е от невинността, неопитността и незнанието на децата. Възползват се от тях защото те си мислят че всички други странични хора са толкова добри колкото родителите им.
Но, лошите хора всъщност се оказва че отвличат малки момчета и момичета за да ги продават на други хора които явно не могат да си имат свои.
И тук е момента в който ще спра да ви разказвам за сюжета.
Започвам с нещата които ми хареса - след като Самуел е отвлечен Крищоф и сестрите му решават да тръгнат и да търсят малкото си братче и да го върнат преди родителите им да се събудят. Все още шокирани от това което се случва и напрегнати от факта че не знаят кога отново ще бъдат заедно с родителите си, те все пак тръгват.
Разбира се като всички 12-16 годишни деца и нашите главни герои се държат като такива, мислещи по-детски и на моменти първични на доста моменти караницата ги съпътстваше. И все пак това което ми направи добро впечатление е как автора е пресъздал тези моменти толкова естествено. Също така е изградил по-изключително реален начин героите си и всички деиствия, държание или пък начин на изразяване на съответните им години.
Следващото което много ми хареса и което мисля че допринася за още по-големият смисъл на книгата е засегнатите теми в нея.
Вопенка повдига теми като трафика на хора, глобалният проблем свързан с замърсяването на планетата и безразборното изхвърляне на боклуци и пластмаса и т.н. Видях как децата могат да бъдат здравомислещи и с малко вяра, упоритост и напътствия от срещата им с добри хора може да се постигне дадена цел.
Сега искам и да спомена и това което не ми допадна и все още не мога да реша каква е реалната ми оценка. Имаше моменти в които точно тази неопитност и невинност в Крищоф, Кристина и Ема ми пречеха. Смисъл такъв че в няколко важни ситуации се започваше едно непрестанно мрънкане, цупене и караници помежду си, който според мен им беше дадено прекалено много внимание. А в следващия момент автора описваше ситуация която не е толкова ключова за намирането на Самуел, но тогава пък бяха доста единни и здравомислещи, колкото е възможно за деца на тяхната възраст. Тези неща на няколко пъти отнемаха вниманието ми и не ми беше толкова интересна книгата и все пак ще отдам тези неща на младостта.
Превода от чешки е дело на Анжелина Пенчева, адаптация на илюстрациите и корицата Златина Гочева. А илюстрациите поместени из страниците на копието са дело на Даниела Оленикова. Самото издание е много красиво, корицата е оригиналната. На последните страници от книгата е поместено интервю с автора специално за нас българските читатели и наистина на последно място има и малко информация за втората част от поредицата.
"Единственият, който не плачеше, беше Крищоф. Вместо отчаянието, завладяло сестрите му, усещаше вътре в себе си тъпа празнота. В действителност страшно му се искаше да е като тях: да пищи, да лее сълзи, да показва колко го е страх и колко му е мъчно. Но мъката си оставаше дълбоко в него, не искаше да излезе навън."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
May 13, 2025
On the occasion of Europe Day, May 9, I decided to do a little research to see which children’s books have been translated in our country from the 27 member states of the European Union. That’s how I discovered that a few Czech authors have been translated, including Martin Vopěnka, with his recent book published by Frontiera, The Sleeping City.
Since it’s presented as a dystopia and compared to 1984 and Lord of the Flies, I thought it was at least worth flipping through—but that quickly turned into a full read.
The premise is simple and reminded me of a book I deeply disliked: Sleeping Beauties by Stephen and Owen King. In King’s novel, all the women fall asleep, whereas here, all the parents fall asleep—more precisely, everyone who has ever had children, even if those children are now grown and have kids of their own. This global sleep epidemic, as expected, causes chaos, but it also gives the author a chance to satirize human hypocrisy. So we get news about women divorcing en masse from their sleeping husbands, whom they had believed to be faithful, and rumors about priests hiding a high-ranking clergyman who has fallen asleep.
And here we reach a point that must be emphasized: although The Sleeping City is a children’s book, Vopěnka doesn’t shy away from making references (sometimes vague, sometimes extremely direct) to the kinds of sexual violence children are exposed to—especially now that they are no longer under their parents' protection. There’s a priest who is too friendly with one of the boys, a girl who talks about offering sexual favors in exchange for food, etc.
In short, as the author himself stated in a recent interview with Radio România Cultural, an adult reading The Sleeping City feels like they’re reading a horror novel, while children generally read it as an adventure story. That’s why the book is recommended for readers aged 12 and up—perhaps even older.
Restul recenziei aici (în română).
Since it’s presented as a dystopia and compared to 1984 and Lord of the Flies, I thought it was at least worth flipping through—but that quickly turned into a full read.
The premise is simple and reminded me of a book I deeply disliked: Sleeping Beauties by Stephen and Owen King. In King’s novel, all the women fall asleep, whereas here, all the parents fall asleep—more precisely, everyone who has ever had children, even if those children are now grown and have kids of their own. This global sleep epidemic, as expected, causes chaos, but it also gives the author a chance to satirize human hypocrisy. So we get news about women divorcing en masse from their sleeping husbands, whom they had believed to be faithful, and rumors about priests hiding a high-ranking clergyman who has fallen asleep.
And here we reach a point that must be emphasized: although The Sleeping City is a children’s book, Vopěnka doesn’t shy away from making references (sometimes vague, sometimes extremely direct) to the kinds of sexual violence children are exposed to—especially now that they are no longer under their parents' protection. There’s a priest who is too friendly with one of the boys, a girl who talks about offering sexual favors in exchange for food, etc.
In short, as the author himself stated in a recent interview with Radio România Cultural, an adult reading The Sleeping City feels like they’re reading a horror novel, while children generally read it as an adventure story. That’s why the book is recommended for readers aged 12 and up—perhaps even older.
Restul recenziei aici (în română).
January 20, 2025
Knížka mě bavila, je napínavá, poutavá, naprosto originální námět, člověk fandí hlavním hrdinům do poslední stránky. Opravdu kdyby jsme se zamysleli, co by se stalo, kdyby najednou všichni rodiče usnuli. Co by bylo s dětmi, je jedna otázka, horší je, jaké temné společenské živly by se vymkly kontrole...
Škoda, že vložené fotografie z filmového snímku jsou asi ve dvou třetinách knihy, protože prozrázejí děj poslední třetiny.
Existujou prý i dvě další knížky jako pokračování, ovšem na konci této knížky v podstatě nezůstala žádná otevřená otázka, kterou by se čtenář chtěl nebo potřeboval dozvědět.
Škoda, že vložené fotografie z filmového snímku jsou asi ve dvou třetinách knihy, protože prozrázejí děj poslední třetiny.
Existujou prý i dvě další knížky jako pokračování, ovšem na konci této knížky v podstatě nezůstala žádná otevřená otázka, kterou by se čtenář chtěl nebo potřeboval dozvědět.
June 28, 2023
Super knížka, hned ze začátku mě natchla. Jen mám takové upozornění což platí především pro 2.díl, že tam jsou situace kdy se vám sevře srdce a bojíte se 😨. Což ale na druhou stranu dodává výbornou atmosféru a nechcete se od knížky odtrhnout. Spíš jsem myslela že kniha není vhodná pro mladší děti. Nedokážu uvést přesný věk, jelikož je to na citech dítěte. Ale jinak můžu jen doporučit fakt super kniha a je i film, ale ten jsem ještě neviděla, takže nemůžu hodnotit.
March 4, 2018
Zaujímavý nápad aj dej. Vystrieda sa tu naozaj mnoho inak "šialených ľudí ktorých deti stretávajú na svojom dobrodružstve alebo skôr pátraní. Niekedy je toho až tak veľa že ma to núti uvažovať či je dielo skutočne vhodné pre deti. Celkový dojem slabí.
September 25, 2018
Byla to asi moje první knížka. Četla jsem ji snad rok😂😂 ale bavila mě
August 24, 2025
Kniha moc fajn takova napul pohodova
February 28, 2022
I was a bit sceptical when I started the book. It isn't what I normally will grab to read, but I was not disappointed. The characters have growth, which I loved, the story was okay. It was not as captavaiting as i thought it would be, it took me a long time to finish it because of that.
September 10, 2019
Цялото ревю -> https://bookishipster.wordpress.com/2...
Мартин Вопенка е създал една доста оригинална история, за свят, където всеки човек, имал някога деца, заспива непробуден сън, а причината за това е неизвестна. Читателите опознават сюжета през очите на четири деца, заварили родителите си дълбоко заспали - Кристоф, близначките Ема и Кристина и малкият Самуел, който е само на шест години. След неуспешни опити да събудят семейството си, децата са принудени да се вземат в ръце и да започнат сами да се грижат за себе си и малкото си братче. Не липсват и кавги обаче, за това кой кого трябва да слуша и как трябва да постъпят при настъпилата ситуация, защото дори на повечето деца да им изглежда като мечта изведнъж да могат да правят всичко, което си поискат, реалността често е различна от представите ни.
Мартин Вопенка е създал една доста оригинална история, за свят, където всеки човек, имал някога деца, заспива непробуден сън, а причината за това е неизвестна. Читателите опознават сюжета през очите на четири деца, заварили родителите си дълбоко заспали - Кристоф, близначките Ема и Кристина и малкият Самуел, който е само на шест години. След неуспешни опити да събудят семейството си, децата са принудени да се вземат в ръце и да започнат сами да се грижат за себе си и малкото си братче. Не липсват и кавги обаче, за това кой кого трябва да слуша и как трябва да постъпят при настъпилата ситуация, защото дори на повечето деца да им изглежда като мечта изведнъж да могат да правят всичко, което си поискат, реалността често е различна от представите ни.
December 12, 2012
Tato kniha je velice pěkně a čtivě psaná, navíc doplněná pěknými ilustracemi, jen jsem čekala něco trošku jiného. Doporučila bych jí opravdu spíše mladší generaci, která v ní může najít zajímavý dobrodružný příběh a zároveň trošku toho morálního poučení, ačkoliv některé části jsou zase podle mě pro děti dost složité. Co mě mrzí je, že děj se místy docela vleče. Dlouho jsem váhala, jak knihu ohodnotit, zda třemi nebo čtyřmi hvězdičkami, nakonec s menším odstupem času hodnotím třemi hvězdičkami. Knížka určitě stojí za přečtení a ráda si přečtu další dva díly, na druhou stranu to není kniha, která by mě vysloveně posadila na zadek :)
Read
October 23, 2013Nešlo mi se začíst. Žánrově je to hodně blízko Neffově Tmě (katastrofou je, že všichni rodiče spí, vzhůru jsou jen bezdětní a děti samy, studie lidských povah, které čelí neobvyklé situaci, kdo co zneužije, jak se k dětem zachová apod.). Hlavní hrdinové jsou děti a jako děti se i chovají. Bylo to věrné, ale neuměla jsem v knize s nikým soucítit. Nicméně aspoň nějaká sci-fi pro děti. :-)
May 26, 2012
Bylo to dobré, jen mi ten děj nepřišel zrovna vhodný pro malé děti...
October 11, 2014
Knížka se někdy hodně vleče, někdy zas přijde velký zvrat, který ovšem působí dost vykonstruovaně, jenom aby se něco dělo.
Displaying 1 - 17 of 17 reviews