С череша се задави косът

by Людмил Тодоров

„С череша се задави косът“ включва повестта „Скептици“ (2013) и нова втора част като нейно продължение в разгърнат романов вариант.

„Идеята за романа дойде от изповедта на моя позната млада жена, която в своето ранно детство се чувствала толкова пренебрегната и самотна след раждането на своя брат, че се опитала да го убие“ (Л. Тодоров). От тази позната ситуация на детска несъзнавана ревност писателят издърпва нишката на историята – история за сложните отношения между брат и сестра, за разделянето и нежното докосване на крехките им светове. Сюжетът улавя кадри от техния живот, привидно незначителни диалози, дискретна еротика, за да прерасне фино и ненатрапчиво в дълбок и напрегнат психологически разказ за невъзможната любов на две сродни души.

-------------

Людмил Тодоров е автор на два сборника с разкази и няколко романа, между които „Шлеп в пустинята“ и „Разглобено лято“. Носител е на националната награда за литература Хр. Г. Данов - 2013. Сценарист и режисьор на филмите „Любовното лято на един льохман“, „Приятелите на Емилия“, „Емигранти“, „Шивачки“ и други.

Genres: Bulgarian Literature

216 pages, Paperback

Published January 1, 2016

About the author

Людмил Тодоров завършва русенската Английска гимназия и кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1982 г. Сценарист и режисьор на филмите „Любовното лято на един льохман", „Приятелите на Емилия", „Емигранти", „Шивачки" и др. Автор на сборника с разкази „Да изгубиш Мечо Пух" (1988) и романите „Хроника на една любов" (1993) и „Хроника на едно пропадане“ (2002).

Reviews

[Nicko D · Rating 1 out of 5]

Не видях стил и оригиналност. Елементарни диалози. Незапомняща се.

[Svetlozara Kabaktchieva · Rating 4 out of 5]

Обичам такива книги, в които привидно не става нищо кой знае какво. В които смисълът е в краткостишията, истинските диалози, понякога в гротеската. И не е в буквалното и очевидното.

[Селина Йонкова · Rating 4 out of 5]

тази книга е хубава. което си е направо постижение за съвременната ни литература. стройна, подчинена на вътрешна логика история, която едновременно с това е тиха и нежна, пълна с подмолни, опасни течения. уж е за сърдечната и здрава връзка между по-голямата сестра и малкото братче, но същевременно е безконечния преход и несъстоялата се демокрация и нефелата и имитация в обществото ни.
при това без патетика и наздателност...

[Blagoy Nikolov · Rating 4 out of 5]

"С череша се задави косът" включва повестта "Скептици" и нейното продължение. Първата част ме очарова със своята лекота и жизненост. Софчето е една пърхаща душица, подвластна на вълненията си, причинени от комбинирането на реалността с фантазиите, а Наско е в другата крайност - на пълното анализиране и планиране. Тези толкова различни характери обаче ги обединява обичта към брат и към сестра, близостта, която само тази връзка може да изгради.

Но идва време и да се порасте. И докато в началото проблемите на нашите герои са присъщи за юношеството и за младежките години и звучат от една страна напълно реалистични, а от друга - леко забавни, то втората част ги сблъсква с доста по-сериозни препятствия. Софчето, вече с дете и Наско са разделени на два континетна, но срещат един и същ проблем - да впишат света в своите очаквания и мечти.

Тук лекотата на текста се позагуби. Прекалено рязка беше смяната за мен. Беше ми малко трудно да ги възприема как вече зрели хора, които продължават да не намират своето място в живота. Може би ми липсва малко повествование, което да направи връзката. От друга страна обаче това оставя пълната свобода на читателя да запълни празнината по свое усмотрение, да доизгради сам образите на героите. Финалът също беше леко неубедителен, вероятно, защото очаквах повече завършеност, но пак оставя много много възможности за собствени интерпретации.

Бих оценил с 3,5/5, защото много харесвам прозата и стила на Людмил Тодоров и бих искал да прочета неговата история, която да запълни празнините.

[Sve]

Много харесвам Людмил, затова появата на всяка негова книга е вълнуваща за мен.
Каква беше изненадата ми, когато започнах да чета това и се оказа...че вече съм го чела.
"Новият" роман, поне до 50-та страница повтаря "Скептици", който излезе преди няколко години. Затова и не продължих нататък. Може би завършва различно. А може би - съвсем като "Скептици", само че е издаден от друго издателство и под друго име.
Не знам какво е накарало автора да направи това, но беше адски разочароващо. Мисля, че едва ли ще посегна към следваща негова книга с такъв ентусиазъм.

[Вероника Варчева · Rating 5 out of 5]

Задави ме, изплаках я, а после... стана зелено. <3