Залезът на средновековна България

by Христо Матанов

Тази книга разказва за събития, които повечето от нас приемат за трагични. Посветена е на десетилетията, през които българите и техните държави се сблъскват с прииждащите от Мала Азия тюркски нашественици, а към средата на четиринадесетото столетие стават обект на експанзия от страна на османските турци. Първоначално, повече от половин век преди да станат жертва на нашествието, много наши далечни сънародници от Тракия осъзнават, че опасността трябва да се спре още преди да се е прехвърлила в Европа.
Уви, никой не взема този порив за съпротива сериозно. В резултат на това след известно време българските земи започват да страдат най-напред от спорадични, а после от регулярни грабителски набези от страна на различни малоазийски тюркски бейлици. Между тях изпъква със своите сила и агресивност османският бейлик. На него му е отредено да прегази българските държави и да се превърне, макар и бавно, в могъща ислямска империя. През XVIв. тя се разпростира на три континента: Азия, Европа и Африка.
В книгата ще прочетете за перипетиите около османското завоевание в българските земи, за неговите насоки, както и за отговора на съпротивляващите се български държави. В този контекст заслужено място се отделя на търновския цар Иван Шишман, който дълго време не получава заслужена историческа оценка. А изворите, както и преданията показват, че той взема присърце съдбата на своите сънародници, но не разполага с необходимите ресурси, за да организира успешна съпротива срещу нашествениците. И накрая, разбира се, ще можете да прочетете мнението на автора за причините, довели до трагичното рухване на българската държавност под ударите на османските нашественици.

Genres: History

260 pages, Paperback

First published March 31, 2016

About the author

Завършва 114-та гимназия с преподаване на английски език в София (1971). През 1978 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет, профил „История на Византия и на балканските народи“. Специализира в Университета „Аристотел“ в Солун, Гърция ( 1981, 1984, 1987), в „Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies“, Вашингтон, САЩ (1987-1988) и в Кьолнския университет, Германия (1991-1992).

Редовен аспирант в Института за балканистика в БАН (1980-82). През 1983 г. защитава дисертационен труд на тема „Проблеми на политическото развитие на Югозападните балкански земи през 14 в.“. Научен сътрудник в Института за балканистика в БАН, хоноруван преподавател в Исторически факултет на СУ „Климент Охридски“ (1983-1987), преподавател по Средновековна история в Националната гимназия за древни езици и култури (1985-1987).

Научен сътрудник в Центъра за славяно-византийски проучвания „Академик Иван Дуйчев“ (1987-89), заместник директор на центъра (1989-1993).

Директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 - октомври 1996).

От 1993 г. е редовен доцент, от 1999 г. - редовен професор, а от 2004 г. е ръководител на катедра „Византия и балканските народи“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на 14 книги и на над 80 учебници, статии, публикувани в България и чужбина.

Reviews

[Цветозар · Rating 5 out of 5]

Много добре написана книга за един сравнително неизвестен период от българската история. Книгата нито за момент не изпада в безинтересната педантика на някои други подобни книги. Христо Матанов умело вплита свои мисли измежду голите факти от изворите, което винаги е интересно за един читател лаик. Матанов също се придържа към обективността, нещо, което аз лично високо оценявам, когато чета българска история. Нямаме нужда от повече прехвалени небивалици и изграждане на легенди, времето е минало, важно е да разберем закономерните следствия, грешките и правилните ходове, които са предприемани.

[Lili Kyurkchiyska · Rating 5 out of 5]

Макар и научнопопулярна, книгата изобщо не е за изхвърляне. В нея са събрани много от заключенията, направени в "От Галиполи до Лепанто", отнасящи се до българските земи, ето защо е подходяща за бърз преглед на събитията. Професорът е подходил към масовата аудитория тактично и без излишни клишета.