What do you think?
Rate this book
Екс орбита
2097 година
Пемпо и Марион се качват на велосипедите си, за да отидат и разберат какво е останало от къщата на прабаба им и прадядо им. В Самоград, в края на държавата, в онзи изолиран район, за който не се чува нищо или поне нищо добро.
В автономния град Марион изчезва, а Пемпо е отвлечен от трансменталистите – организация, която цели да спаси човечеството, като възсъедини човека с отдавна забравения Разум.
„Екс орбита“ е иронична антиутопия, към която ни тласкат съвременната масова култура и политика. В същото време „Екс орбита“ е увлекателен и динамичен биопънк роман.
А какво представлява „екс орбита“? Състояние на просветление? На нирвана? На връзка с Висшата сила? С коя Висша сила – Бог, Несъзнаваното или нещо още по-неясно? Заповядайте в книгата – тя е моето интелектуално предизвикателство към вас.
Авторът
Пемпо и Марион се качват на велосипедите си, за да отидат и разберат какво е останало от къщата на прабаба им и прадядо им. В Самоград, в края на държавата, в онзи изолиран район, за който не се чува нищо или поне нищо добро.
В автономния град Марион изчезва, а Пемпо е отвлечен от трансменталистите – организация, която цели да спаси човечеството, като възсъедини човека с отдавна забравения Разум.
„Екс орбита“ е иронична антиутопия, към която ни тласкат съвременната масова култура и политика. В същото време „Екс орбита“ е увлекателен и динамичен биопънк роман.
А какво представлява „екс орбита“? Състояние на просветление? На нирвана? На връзка с Висшата сила? С коя Висша сила – Бог, Несъзнаваното или нещо още по-неясно? Заповядайте в книгата – тя е моето интелектуално предизвикателство към вас.
Авторът
280 pages, Paperback
Published April 8, 2016
3 people are currently reading
25 people want to read
About the author
Васил Георгиев
10 books41 followers Васил Георгиев е роден през 1975 г. в София.
Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право в областта на правото на ЕС.
Работи като адвокат, постоянен автор в списание „Една седмица в София”, а също така - в списания като „Мениджър”, „Его”, „Едно” и други.
Автор на:
1. „Будистки плаж“ (2008 г.) - сборник с разкази
2. "УЛИЧНИК" истории на софийските улици (2010 г.)
3. "Деград" (2011 г.) - сборник с разкази
Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право в областта на правото на ЕС.
Работи като адвокат, постоянен автор в списание „Една седмица в София”, а също така - в списания като „Мениджър”, „Его”, „Едно” и други.
Автор на:
1. „Будистки плаж“ (2008 г.) - сборник с разкази
2. "УЛИЧНИК" истории на софийските улици (2010 г.)
3. "Деград" (2011 г.) - сборник с разкази
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
May 10, 2016
Когато мечтите на българите се сбъднат, става страшно: http://knigolandia.info/book-review/e...
В края на настоящия век България е постигнала едно от големите си мечтания, което разни кафяви псевдомедии упорито експлоатират – да бъде призната за най-древната цивилизация, а българите – за предходниците на целия човешки род. Тази лелеяна мечта обаче не помага особено в свят, който е бил разрушен след края на ерата на бясното консумиране, макар все пак тукашният климат да е относително поносим, което води до нахлуването на бежанци от други, ударени тежко области. Разпарчетосана на управлявана от различни сили области, с цели градове, населени с демонизираните бежанци, държавата се е закрепила в неустойчиво равновесие между различни сили, които се готвят да влязат в конфликт помежду си. Васил Георгиев залага катализатора в лицето на обикновения далавераджия на дребно Пемпо, който се поддава на желанията на сестра си да идат до друг град, където някога са имали къща – с надеждата да излязат от омагьосания кръг на мизерията в града, може би шанс да живеят малко по-свободно. Колоездачното им пътешествие ни въвежда малко по малко в тоя чалнат свят, но въпросите се трупат по-бързо от отговорите.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/e...
В края на настоящия век България е постигнала едно от големите си мечтания, което разни кафяви псевдомедии упорито експлоатират – да бъде призната за най-древната цивилизация, а българите – за предходниците на целия човешки род. Тази лелеяна мечта обаче не помага особено в свят, който е бил разрушен след края на ерата на бясното консумиране, макар все пак тукашният климат да е относително поносим, което води до нахлуването на бежанци от други, ударени тежко области. Разпарчетосана на управлявана от различни сили области, с цели градове, населени с демонизираните бежанци, държавата се е закрепила в неустойчиво равновесие между различни сили, които се готвят да влязат в конфликт помежду си. Васил Георгиев залага катализатора в лицето на обикновения далавераджия на дребно Пемпо, който се поддава на желанията на сестра си да идат до друг град, където някога са имали къща – с надеждата да излязат от омагьосания кръг на мизерията в града, може би шанс да живеят малко по-свободно. Колоездачното им пътешествие ни въвежда малко по малко в тоя чалнат свят, но въпросите се трупат по-бързо от отговорите.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/e...
May 21, 2016
Васил: извънземен и много земен. Любими лутания на човешката душа и на нестабилното нестояще в безкрайно приключение, което ще изкара всеки екс орбитата на комфорта му...
April 18, 2016
Силна книга. Без да се забива, дали е био-пънк или дистопия или фантастоимагорантилен роман (!) има нужда от подобно писане. Всъщност, точно в липсата на исторически, нали рамки, нищо че екшъна е през 2097-а, можеш кажеш най-много за настоящето.
Най-после роман, добре измислен, не битов, не мизантропски и не самоцелно нравоучителен, и без да изследва миналото (ни) и то да не е на Пелевин (Project Dostoevski на Парушев не се брои). Героите много не можах да ги усетя, даже хич, но с оглед явно нуждата от разгърнат екшън и Съдбата (на) Разума и Красотата е разбираемо. Даже има военен/селтак/тарикат, който е измислен като Страхота! Поради, да го наречем нестандартния подход за гаргара с великобъгарската мания и комплекси, книгата със сигурност ще е между "Ебати яката" и "Ебати тъпата". Но това е добре.
''.Защото само дуална личност може да спаси Разума и да стане Новият духовен човек.
- Дуална личност /
- Такава , чието съзнание съществува в две тела. Само двойнствен човек може да погледне в Красотата с двете си същности - свързаната с живота и свързаната с Разума."
Та, браво на автора.
Най-после роман, добре измислен, не битов, не мизантропски и не самоцелно нравоучителен, и без да изследва миналото (ни) и то да не е на Пелевин (Project Dostoevski на Парушев не се брои). Героите много не можах да ги усетя, даже хич, но с оглед явно нуждата от разгърнат екшън и Съдбата (на) Разума и Красотата е разбираемо. Даже има военен/селтак/тарикат, който е измислен като Страхота! Поради, да го наречем нестандартния подход за гаргара с великобъгарската мания и комплекси, книгата със сигурност ще е между "Ебати яката" и "Ебати тъпата". Но това е добре.
''.Защото само дуална личност може да спаси Разума и да стане Новият духовен човек.
- Дуална личност /
- Такава , чието съзнание съществува в две тела. Само двойнствен човек може да погледне в Красотата с двете си същности - свързаната с живота и свързаната с Разума."
Та, браво на автора.
April 24, 2016
Една луда история. Препоръчвам книгата на всеки, който иска да изведе разума си Екс Орбита. Ако пък не знаете какво е това, просто прочетете :)
October 15, 2025
Получих повече отколкото очаквах.
September 30, 2016
Главните идеи не са лоши - един бъдещ свят, разрушен от нас, в който живеещите се блъскат всеки ден за няколко 'екю'. Тогава Пемпо решава да послуша сестра си и да отидат да разгледат някаква стара къща, която би трябвало да е тяхна. И тогава сестра му изчезва, една група екстремисти отвлича Пемпо, друга го спасява, трети ги гонят или им помагат, взависимост от момента... И края е хем лесно предвидим, хем незавършен.
Стила на писане е запомнящ се, въпреки че не е точно за мен и първата половина от книгата спокойно може да е два пъти по-къса. Много неща трябва да се обяснят по-добре и то не в 4-странични тиради в края, от които читателя не запомня нищо.
С толкова много уникална фантазия, книгата можеше да е много по-добре написана.
Стила на писане е запомнящ се, въпреки че не е точно за мен и първата половина от книгата спокойно може да е два пъти по-къса. Много неща трябва да се обяснят по-добре и то не в 4-странични тиради в края, от които читателя не запомня нищо.
С толкова много уникална фантазия, книгата можеше да е много по-добре написана.
April 30, 2016
Доста интересна история, но много, много не ми достига. Обаче виждам чуден потенциал за пълно разгръщане на героите в продължението
May 27, 2016
Когато sci-fi срещне law-fi в едно съвсем възможно бъдеще.
August 2, 2018
Мен с дистопия не можете да ме подмамите, най-вероятно ще ме откажете и леко разочаровате, щом ми споменете бъдеще, катастрофа, и края на света, какъвто го познаваме. Та по-скоро дяволът тамян ще пропуши, отколкото аз да се занимавам с някакви срутени идни дни, в които нещата в нашата бедна kleta majka balgariq са се влошили още по-осезаемо, ако и това да ви се вижда обективно невъзможно. Но, идва и онзи ден, в който съвсем случайно ми се пъхна в ръката точно тази книга, след едно много интересно четворно литературно четене – ходете по тия места, ще се учудите колко интересни неща пропускате, и ето ме мен – насред прецаканото утре, в мешавица от технологии, религии и бежанци. Да, никога няма да свършат.
Според съвсем естествените исторически процеси, идващи след малко намекнат период на свръхконсумация (дето е сега, сещате се, злите онлайн магазини и пръскането на пари за всичко дето не ни трябва), България е разпарчетосана наново, с почти официализирана местна власт на бабаитска основа, с добре организирана престъпност и лошо организирана държавност. Засега – нищо неочаквано, просто най-лошите ни очаквания са станали реалност. Бежанците се заселват из отдавна опустелите села и градчета, създавайки си свои реали, в които всъщност е по-скоро приемлива системата за оцеляване. А наоколо щъкат дъновисти, техноманиаци и класически християни (последните са само циганите – евангелисти, други просто не са останали), и поради някакви причини всички са обожествили не особено прикрития образ на Людмила Живкова, тук наречена кодово Княгинята. Което ще се окажа поредната добре организирана масова заблуда, сравнима само с онзи номер с водата и виното.
Брат и сестра се завръщат в родното си селце, уж за малко почти селски туризъм, но всъщност предизвикващ доста сериозно разместване на пластовете между групировките с някакви желания да властват на разградената локва от нечистотии, дето е май нашата мила родина в бъдеще време, авантюристичен такъв. Сестрата мистериозно изчезва, и братът естествено тръгва на обречен опит да я намери из доста злокобната обстановка, напомняща на Лудия Макс, ама без пясъка, и се навира между шамарите на самото съзидание, докосвайки се до доста приемливата форма на Бог, след което просто развръзката избухва в стил Терминатора среща Матрицата, и всички отиват да пият кафе у Вечният блясък на чистия ум. Впечатляващо е, да.
Абсолютно непридвидимият сюжет, повече от странните герои, които се мятат от добри до лоши за няколко страници време, динамичното разказване до степен леки щрихи на моменти и доста кинематографичния подход, който този път наистина ми се ще да видя филмиран от шепата ставащи да си четат аутокюто родни актьори, са добра рецепта за четивност, дори и за леко предубедените читатели, особено към смрачаващите се бъдещета на живота, отишъл за цигари и забравил да се върне. Ако ви се чете доста оригинален, изненадващ, съвременен бърз роман на абсурдизма в дистопична форма – Екс орбита е нещо, което ще ви направи деня наистина интересен.
Според съвсем естествените исторически процеси, идващи след малко намекнат период на свръхконсумация (дето е сега, сещате се, злите онлайн магазини и пръскането на пари за всичко дето не ни трябва), България е разпарчетосана наново, с почти официализирана местна власт на бабаитска основа, с добре организирана престъпност и лошо организирана държавност. Засега – нищо неочаквано, просто най-лошите ни очаквания са станали реалност. Бежанците се заселват из отдавна опустелите села и градчета, създавайки си свои реали, в които всъщност е по-скоро приемлива системата за оцеляване. А наоколо щъкат дъновисти, техноманиаци и класически християни (последните са само циганите – евангелисти, други просто не са останали), и поради някакви причини всички са обожествили не особено прикрития образ на Людмила Живкова, тук наречена кодово Княгинята. Което ще се окажа поредната добре организирана масова заблуда, сравнима само с онзи номер с водата и виното.
Брат и сестра се завръщат в родното си селце, уж за малко почти селски туризъм, но всъщност предизвикващ доста сериозно разместване на пластовете между групировките с някакви желания да властват на разградената локва от нечистотии, дето е май нашата мила родина в бъдеще време, авантюристичен такъв. Сестрата мистериозно изчезва, и братът естествено тръгва на обречен опит да я намери из доста злокобната обстановка, напомняща на Лудия Макс, ама без пясъка, и се навира между шамарите на самото съзидание, докосвайки се до доста приемливата форма на Бог, след което просто развръзката избухва в стил Терминатора среща Матрицата, и всички отиват да пият кафе у Вечният блясък на чистия ум. Впечатляващо е, да.
Абсолютно непридвидимият сюжет, повече от странните герои, които се мятат от добри до лоши за няколко страници време, динамичното разказване до степен леки щрихи на моменти и доста кинематографичния подход, който този път наистина ми се ще да видя филмиран от шепата ставащи да си четат аутокюто родни актьори, са добра рецепта за четивност, дори и за леко предубедените читатели, особено към смрачаващите се бъдещета на живота, отишъл за цигари и забравил да се върне. Ако ви се чете доста оригинален, изненадващ, съвременен бърз роман на абсурдизма в дистопична форма – Екс орбита е нещо, което ще ви направи деня наистина интересен.
July 17, 2019
Цялостната идея на книгата ми е супер интересна и иновативна за българските литературни среди. Изказът и въображението на Васил Георгиев също ме забавляват, на места искрено се смях с Пемпо, още името му подсказва, че е свеж персонаж.
Но като цяло отлагах прочита на Екс орбита твърде дълго, започнах я малко по собствена принуда, действитео се движеше доста по-бързо от темпото, което би ми харесало, събитията се завъртяха, герои влизаха и излизаха без да се развият достатъчно и самата естетика на футуристичната България повече ме обърка и натовари, отколкото да ми хареса.
Но си струва опита за четене, книгата определено е нещо различно, иронично към така цветната ни действителност и би допаднала на читатели с определена нагласа.
Но като цяло отлагах прочита на Екс орбита твърде дълго, започнах я малко по собствена принуда, действитео се движеше доста по-бързо от темпото, което би ми харесало, събитията се завъртяха, герои влизаха и излизаха без да се развият достатъчно и самата естетика на футуристичната България повече ме обърка и натовари, отколкото да ми хареса.
Но си струва опита за четене, книгата определено е нещо различно, иронично към така цветната ни действителност и би допаднала на читатели с определена нагласа.
December 14, 2022
Дори не знам как да оценя тази книга, дали по достойнство, защото е крайно оригинална - да не кажа твърде - или по това, че я влача от месеци и вече окончателно се отказах да я дочитам.
Цялата история е толкова завоалирана, че в един момент загубих смисъла на цялото приключение. В стремежа си да се пази съспенса, вероятно, на това що е то Разума и покрай различните фракции, които вярват или не вярват, всеки се бори за нещо свое, което не се разбира или пък останалите не ги интересува, накрая аз загубих интерес. Да не говорим, че тотално вече не ми пука какво е станало със сестрата и дали тя е жертвата или злодея.
Ако някой може да ми обясни какво съм пропуснала, за да ме грабне тази книга, ще съм му благодарна.
Цялата история е толкова завоалирана, че в един момент загубих смисъла на цялото приключение. В стремежа си да се пази съспенса, вероятно, на това що е то Разума и покрай различните фракции, които вярват или не вярват, всеки се бори за нещо свое, което не се разбира или пък останалите не ги интересува, накрая аз загубих интерес. Да не говорим, че тотално вече не ми пука какво е станало със сестрата и дали тя е жертвата или злодея.
Ако някой може да ми обясни какво съм пропуснала, за да ме грабне тази книга, ще съм му благодарна.
August 5, 2016
Да четеш Васил Георгиев е пир за сетивата. Той успява да обхване всичките и да ги опияни. Да те омагьоса и през това време да ти вкара хиляди мушички в главата, които да не те оставят на мира.
Започнах „Екс орбита” с огромни очаквания, признавам, защото всичко, което съм чела от Васото, винаги ме е впечатлявало. Е, той отново не ме разочарова, макар че ме хвана неподготвена, чисто жанрово. Нямаше как да не направя връзката с романа му „Апарат”, защото проблемите, които се засягат там са почти същите. И сякаш в „Апарат” Васил ни подготвяше за света, който ни описва в новия си роман.
Определят книгата като биопънк роман, иронична антиутопия. Да, тя е всичко това, но и още нещо. За мен това си е политически и социален роман, но представен през призмата на иронията. Чрез нереалистични случки, Васил ни описва идеално действителността, в която живеем.
Годината е 2097. Нали ви казах, че в тази книга действителността е такава, за каквато ни подготвя в „Апарат”? Ресурсите на земята са изчерпани, климатът е неблагоприятен, а България някак се е оказала климатичен оазис. Сякаш на пук ние продължаваме да оцеляваме. И тук започват интересни случки, в които присъстват трансменталисти, бялото братство, мигранти и Всеобщият разум – разума на Единното същество. Присъстват и много фигури от близкото минало, които лесно се разпознават, но не са натрапващи. Изобщо, Васил в тази си книга се е скрил доста дълбоко и ако в „Апарат” се усещаше неговата гледна точка, то тук е доста добре завоалирана. Е, поставил е кодове на доста места, но те не се виждат с просто око.
В книгата могат са открият много неща – световна конспирация, мистика и духовност, единство-творчество-красота, герои чешити от цял свят с най-разнообразни имена и характеристики. Дори и циганин си има, един от малкото останали християни. Образът на Лазар (циганина) ми беше един от най-интересните, защото той представя това малцинство в една по-друга светлина, различна от тази, в която сме свикнали да ги виждаме. Е, не съвсем. Всъщност нищо в този книга не е съвсем.
А главният герой. Е, главният герой не е много интелигент, тарикат на дребно, но всъщност не е лош. Но за него няма да ви разказвам, вие сами си прочетете.
Някои определят романа като мрачен, без хепи енд. Аз не мога да се съглася съвсем. Може би хепи енд в общоприетия смисъл на думата няма, защото краят зависи от нас. Васил и в този роман засяга онези теми, които го вълнуват – екологочни, социални, политически, културни. Но този път те са представени по-един доста по-недиректен начин. Този роман може да се чете от по-широка публика, макар да не съм сигурна, че ще се разбере от всички. Но дои и да не го разберат, поне със сигурност ще се забавляват, а това също е функция на литературата.
„Екс орбита” е роман, който се чете изключително бързо, защото е увлекателен, изпълнен с действия и дори на няколко пъти ми се налага насила да се „отлепям” от него, защото неисках да стигам до края му. Но всъщност, той се чете бързо, но се усмисля дълго.
Започнах „Екс орбита” с огромни очаквания, признавам, защото всичко, което съм чела от Васото, винаги ме е впечатлявало. Е, той отново не ме разочарова, макар че ме хвана неподготвена, чисто жанрово. Нямаше как да не направя връзката с романа му „Апарат”, защото проблемите, които се засягат там са почти същите. И сякаш в „Апарат” Васил ни подготвяше за света, който ни описва в новия си роман.
Определят книгата като биопънк роман, иронична антиутопия. Да, тя е всичко това, но и още нещо. За мен това си е политически и социален роман, но представен през призмата на иронията. Чрез нереалистични случки, Васил ни описва идеално действителността, в която живеем.
Годината е 2097. Нали ви казах, че в тази книга действителността е такава, за каквато ни подготвя в „Апарат”? Ресурсите на земята са изчерпани, климатът е неблагоприятен, а България някак се е оказала климатичен оазис. Сякаш на пук ние продължаваме да оцеляваме. И тук започват интересни случки, в които присъстват трансменталисти, бялото братство, мигранти и Всеобщият разум – разума на Единното същество. Присъстват и много фигури от близкото минало, които лесно се разпознават, но не са натрапващи. Изобщо, Васил в тази си книга се е скрил доста дълбоко и ако в „Апарат” се усещаше неговата гледна точка, то тук е доста добре завоалирана. Е, поставил е кодове на доста места, но те не се виждат с просто око.
В книгата могат са открият много неща – световна конспирация, мистика и духовност, единство-творчество-красота, герои чешити от цял свят с най-разнообразни имена и характеристики. Дори и циганин си има, един от малкото останали християни. Образът на Лазар (циганина) ми беше един от най-интересните, защото той представя това малцинство в една по-друга светлина, различна от тази, в която сме свикнали да ги виждаме. Е, не съвсем. Всъщност нищо в този книга не е съвсем.
А главният герой. Е, главният герой не е много интелигент, тарикат на дребно, но всъщност не е лош. Но за него няма да ви разказвам, вие сами си прочетете.
Някои определят романа като мрачен, без хепи енд. Аз не мога да се съглася съвсем. Може би хепи енд в общоприетия смисъл на думата няма, защото краят зависи от нас. Васил и в този роман засяга онези теми, които го вълнуват – екологочни, социални, политически, културни. Но този път те са представени по-един доста по-недиректен начин. Този роман може да се чете от по-широка публика, макар да не съм сигурна, че ще се разбере от всички. Но дои и да не го разберат, поне със сигурност ще се забавляват, а това също е функция на литературата.
„Екс орбита” е роман, който се чете изключително бързо, защото е увлекателен, изпълнен с действия и дори на няколко пъти ми се налага насила да се „отлепям” от него, защото неисках да стигам до края му. Но всъщност, той се чете бързо, но се усмисля дълго.
April 20, 2016
България над всички – с ирония към бъдещето
(Цялото ревю е тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
Отдавна се питах дали е възможно някой да напише роман за бъдещето на българите като народ, без да включва космически кораби, свръхтехнологии или да се впуска в нереалистични фантазии. Ние си се познаваме и едва ли ще се намерят хора, които с чиста съвест да си фантазират за колосална промяна в мисленето и начина на живот точно на територията на България. При нас идеализмът се родее по-скоро с личната настройка и няма нищо общо с цялостното добруване на нацията. Тарикати ли сме, глупави ли сме, или просто така ни харесва? Въпроси колкото щеш, а отговорите са малко и в по-голямата си част са мъгляви или половинчати. А може би не искаме да има отговори.
Та си мислех за бъдещето и тенденциите. Представете си сега, че след 80 години нещата с мисленето не са се променили кой знае колко, но са достигнали някакъв пик, почти на трансцендентално ниво, което не значи, че сме станали по-оправни или по-умни, а по-скоро сме си изфабрикували почти божествен статут, който ни позволява да си се чувстваме съвършени по всички показатели. Точно натам ни е „изстрелял“ и Васил Георгиев в новата си книга „Екс орбита“ („Хермес“, 2016). България през 2097 година е климатичен оазис на фона на трагично прецаканите от обстоятелствата останали държави. Докато всички чужденци страдат и търсят спасение именно в страната ни, нашенците са доказали статута си на най-древен народ – което безспорно прави от чужденците наследници на българите – и са започнали да мислят на едро. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
(Цялото ревю е тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
Отдавна се питах дали е възможно някой да напише роман за бъдещето на българите като народ, без да включва космически кораби, свръхтехнологии или да се впуска в нереалистични фантазии. Ние си се познаваме и едва ли ще се намерят хора, които с чиста съвест да си фантазират за колосална промяна в мисленето и начина на живот точно на територията на България. При нас идеализмът се родее по-скоро с личната настройка и няма нищо общо с цялостното добруване на нацията. Тарикати ли сме, глупави ли сме, или просто така ни харесва? Въпроси колкото щеш, а отговорите са малко и в по-голямата си част са мъгляви или половинчати. А може би не искаме да има отговори.
Та си мислех за бъдещето и тенденциите. Представете си сега, че след 80 години нещата с мисленето не са се променили кой знае колко, но са достигнали някакъв пик, почти на трансцендентално ниво, което не значи, че сме станали по-оправни или по-умни, а по-скоро сме си изфабрикували почти божествен статут, който ни позволява да си се чувстваме съвършени по всички показатели. Точно натам ни е „изстрелял“ и Васил Георгиев в новата си книга „Екс орбита“ („Хермес“, 2016). България през 2097 година е климатичен оазис на фона на трагично прецаканите от обстоятелствата останали държави. Докато всички чужденци страдат и търсят спасение именно в страната ни, нашенците са доказали статута си на най-древен народ – което безспорно прави от чужденците наследници на българите – и са започнали да мислят на едро. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
Displaying 1 - 13 of 13 reviews