Приключенията на Найден Намерения

by Димитър Цолов

– Чувстваш се измамен, синко, чета го в очите ти…
– Човек съм, майко, слаб съм и се оставям на гнева да ме завладее…
– Гневът не е присъщ само на човеците, Найдене…
– Може, но сега говорим за мен… от главата до нозете съм изпълнен с гняв…
– Опитай се да не ме съдиш строго, синко, цяло Царство е легнало на плещите ми…
– Точно защото се опитвам да намеря оправдание за действията ти, съм гневен, царице…
– А ще можеш ли да ми простиш…
– Още след първата ни среща намерих сили да ти простя…
– Остани в двореца, ще ми бъдеш съветник, дясна ръка…
– Принадлежа на Горната земя, майко…
– Вярно е, синко, ама и не е вярно… ти си Чедо на Сенките…
– Сенките…
– Животът ти е бродене из Сенките, Найдене, рано или късно ще го разбереш…

188 pages, Paperback

Published January 1, 2016

About the author

Димитър Цолов е роден в град Враца на 01.06.1977, а този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика”, но в глобалното пространство е познат като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във фейсбук от зимата на 2009 г. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи, хорър и трилър.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

С удоволствие се впуснах в света на "Приключенията на Найден Намерения" - едно прекрасно фентъзи c мотиви от българските народни предания, излязло под даровитото перо на Митко Цолов!

Гарантирам на читателите приятни истории, интересни герои и чудесно прекарано време!

Естествено, бих се зарадвал на продължение!

P.S. Малка приятелска критика - при следващото издание да се пипне още малко текста, има повтарящи се сравнения, както и няколко твърде модерни думички, които не отиват съвсем на периода, в който се развива действието. ;)

[Деница Райкова]

Преди малко дочетох това. Приказно /във всеки смисъл на думата/ българско фентъзи, написано хем като приказка, хем с един отличителен стил, който дава да се разбере, че това не е "анонимен народен разказвач" като в приказките. Повествованието се води от първо лице, Найден е забележителен образ, който вече успя да се замеси в заплетени премеждия. Магия, прокълната чешма, странни образи, даже любовна история. Найден не е типичният юнак, тръгнал да се бори със злото, но определено е по-интересен и забавен от ония в народните приказки.Не бях стигнала дори до средата, когато вече знаех, че книгата не се чете, а се "гълта" - и определено си заслужава /Не само защото Димитър Цолов ми е земляк./
Книгата е разделена на три части, и всяка разказва за ново приключение на Найден. За магията и прокълнатата чешма в първата част вече стана дума; нататък следват срещи със змейове, хайдуци-върколаци, предателства, двубои - изобщо всичко, което може да направи една фентъзи история вълнуваща.Изключително приятна за четене, и се радвам, че има такива автори. Дано Димитър Цолов да продължи да пише още дълго, защото наистина умее да разказва.

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Чуден сочен език, с полъх на Хайтов и Светлев. И главен герой, който въпреки притворството и предателствата на околните до последно остава чист и човешки.

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

С всяка следваща книга, с всеки следващ разказ Митко Цолов става все по-добър и по-добър. Това романче е без съмнение едно от най-качествените етно-фентъзита, които съм чел. Дори аз, който не съм особен почитател на змейове, хали, самодиви, юнаци с цървули и т.н. бях очарован, а вие, които знам че се кефите на народни работи без съмнение ще се влюбите в "Приключенията на Найден Намерения" и ще искате още от тях.

[Елена Павлова · Rating 5 out of 5]

Now, ако кажа, че туй книжле ме помете и обърса пода с мене, тези ми слова може да бъдат възприети превратно...
Като възторжена фенка на Доктора смея да твърдя, че знам какво да очаквам от творчеството му (и в колкото по-големи дози идва, толкоз по-добро лекарство е). Е, тази книга нямаше въобще нищо общо с очакванията ми, мина по де що има чешма из къщи и им изкърти мивките.
LOL
Сериозно - това е едно невероятно добре написано, майсторско и грабващо етно-фентъзи приключение, в което д-р Цолов дава сериозна заявка, че смята да се курдиса сред най-добрите И в тоя жанр.
Книгата не напразно е сред финалистите на конкурса за 2015 на MBG. Даже що да е на празно, направо си е премного пълна с причини да е сред финалистите и, откровено казано, не знам що не е победител. Според мен много вдига летвата.
И понеже книгата е наистина смазваща хала (кърти мивки, чешми, зъби.... вече споменах), ставам един много сууууров и сссссстрог читател и й тургам 4 звездички, не защото не заслужава 5, а защото с още малко труд, пот и кръв на финала щеше да заслужава 6. За което, Докторе, лично ще те черпя няколко бушмилса и ще ти откъсна главата.
Препоръчвам "Найден" горещо, дори на лицата, на които българският сетинг им е противопоказен, щото се изприщват от него в едни немислими области... между мозъчните гънки, кво си помислихте, а?

[Martin Doychinov · Rating 5 out of 5]

Найден чака няколко месеца на купчината с книги за четене докато му дойде моментът...
Разбира се, той и "Пет приключения на Витек Диман" имат много общо - например епоха и главен герой. Това, за щастие не е проблем - тоест Найден не изглежда да е разширена версия на Диман. Приликите между двете произведения по-скоро може да послужи като ориентир за това доколко авторът е станал по-добър. В силно-редкият (да не кажа - несъществуващ) жанр на родното етно-фентъзи, читателите имаме нужда от тях. В сравнение с Диман, в Найден езикът е станал още по-добър, като използването на остарели думи и изрази е на място (помеждудругото - в бележките по линия, според мен, не е нужно да се дават всички значения, а само това/тези, които авторът има предвид), и изобщо е лесно да се види надграждането. Талантът отдавна е очевиден, и е хубаво да се види, че освен него, се работи много.
Все пак, трябва да има и малко критика - първата част е по-скоро прелюдия към основния сюжет, който се развива във втора и трета. Тя е по-скоро разказ, последван от новела, отколкото роман.
В заключение - радвам се, че Митко Цолов ми е любимият съвременен роден писател, и "Найден" определено затвърждава това ми убеждение. Прекрасно четиво, очакваме следващото (идва - знам)! Ашколсун (намигване)!!!

[Даниел Иванов · Rating 5 out of 5]

Брутално готина книга. Димитър Цолов е изключителен талант. Приключенията на Найден Намерения е първата негова книга, която подхванах и не съжалявам. В нея е вплетено разкошно фентъзи с интересни исторически аспекти от българското битие. Но както автора казва в края на книгата - не бъркайте книгата с историческа, и също така - не ме съдете строго!
Извинявам се много, обаче как човек да осъди такъв шедьовър. Уникален подбор на избледняли с времето думи от българския речник, омесени една с друга и дали невероятен резултат. След прочитането на книгата останах с отворена уста. Как ми се иска автора да направи продължение.
И за финал - хора, осъзнавате ли колко е трудно да градиш проза с думи, които вече не се срещат често в езика ни? Аз го осъзнах... Мога единствено да кажа на автора една фраза с изпълнение на Ненчо Балабанов от култова и не толкова смислена песен - Шапка ти свалям!

[Стефан Стефанов · Rating 5 out of 5]

Книгата много ми хареса. Езикът и стилът бяха на изключително високо ниво, атмосферата беше пресъздадена автентично и увлекателно. За пореден път Димитър Цолов създава персонаж, който още има накъде да се разгръща - и като узряване, и като бъдещи приключения. Подобно да доктор Кимерия и Найден Намерения е с един крак в сенките и съчетава в себе си проблемите на обикновен мъж и такъв, който си има вземане-даване със свръх-естественото.

Надявам се приключенията на Найден да продължат в следваща също толкова добра книга!

[Милен Димитров · Rating 5 out of 5]

Рядко се случва автор да опише толкова добре духа на епохата, в която се развива действието на разказа му. Зад тази книжка прозират похвално много часове, отдадени на изучаване на думи, обичаи и митология от миналото на България и цялото това нещо създава едан неповторима атмосфера, която буквално те пренася в друго време. Езика, описанията и сравненията са брилянтни. Сюжетите в книгата също са на ниво и успяват да поддържат интерса. Героите лесно се различават един от друг. Всеки си има особености, а Найден е до голяма степен чист. Впечатление, което се разклаща единствено когато пожела да убие Шейтан Ага.
Приключенията на Найден Намерения е като духовен наследник на Пет Приключения на Витек Диман, но докато при Диман преопбладаваха повече пр��междия, действие и сблъсъци с митологически същества, то при Найден е наблегнато повече на красивия език и богатството на българската култура.
Не усетих книгата да се взема твърде насериозно, което в случая беше хубаво, защото аз я четох повече като приказка. Не знам дали Димитър Цолов е целял да напише именно по такъв начин книгата си, но ако е така, то е успял.
Изобщо, наистина много личи, че авторът е станал по-добър във владеенето на езика и плетенето на изречения. Нещо, което не вярвах, че е възможно.

Ся две-три критични думи, щото иначе не може, а и да не излезе, че съм твърде пристрастен.

На места изреченията ми идваха малко сложни и трудни за асимилация. Това се усещаше главно в началото, където още не бях свикнал със специфичния стил. За пример ще дам първото изречение от първа глава.
"Човекът на кнез Никола ме намери при самотния горун, щтръкнал като разперен юмрук насред една планинска поляна, ширнала се над кошарата, която обитавах от мига, щом минзухарите запалеха малките си огънчета в снежните преспи през март, до напредналата зима в началото на декември." Може би, ако бях срещнал такова изречение по-късно в книгата, нямаше да ми направи такова впечатление, но поставено в началото, все едно скочих с двата крака у дълбокото.
Понякога героите реагираха странно, а често мотивацията им ми се струваше не особено правдоподобна. За да не спойлвам, ще кажа само, че имам предвид отношенията между Найден и Искрина. Кряскаха си твърде много, дори когато не беше нужно, но на тези места аз лично си представях, че продължават да водят разговора си спокойно. (Все пак не разбрах защо тя го попита дали й се сърди и след като отговорът му не беше кой знае колко положителен, тя все пак избухна, че кой бил той да я съди. Може би бързото им палене се дължи на самото естество на героите, което ми се струва от една страна логично.) Мотивацията на Борил ми беше най-мъглява, та даже и не ми хареса. Но ако книгата се разглеждапо-скоро като приказка, то всичко това би било наред.
Героите много повръщат. Особено Найден.
Твърде често, след като Найден се е сетил за нещо, героят срещу него отговаря на неизказания му въпрос "сякаш е прочел мислите му".
Най-много не харесах кратката история. В началото всичко започва методично, атмосферата се изгражда много добре и всичко върви точно както трябва да върви. И изведнъж действието се втурва към рзвръзка, без да ми остави време да си поема дъх. За това ще се оплача отново, че КНИГАТА Е ТВЪРДЕ КРАТКА!
Като за накрая, тъй като не мога да не упомена поне една логическа грешка, ще го направя. Когато Найден хвърля камък в кладенеца "се чу глухо "туп", но когато той самият се спуска вътре, установява, че дъното всъщност е покрито с тиня.

С две думи, Приключенията на Найден Намерения, е книга, която трябва да се прочете. Въпреки че нещата, които изредих като минуси изглеждат много, те всъщност не са чак толкова важни и се преглъщат лесно, а има вероятност даже да не ги забележите. Ама аз обещах да ги забележа. така че... :D
Изобщо имам да кажа едно голямо ЕВАЛА! Много труд е хвърлен тук. За другия път очаквам повече като количество, но от същото качество!

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Страхът има много измерения, не всички от които идват в лицето на иноземни плешивци с бодлички по главата, маскирани дангалаци с резачки, или остаряващи грозно чичаци с твърде остър маникюр. Ужасът може да и си е чисто роден, със змейови крила, халска отрова, огнени езици и сиви сенки, дебнещи из усойни места и злокобни поселища на самодиви. Но е много трудно да се разкаже една страшна приказка, без да зазвучи твърде архаично, или някак досадно скучно за младежите, за които седенето край каменно огнище на полусрутена къщурка на село, и слушането на гъгнивия глас на древен роднина, разказващ къде спомени, къде стари измислици, във всеки случай е далеч по-скучно от автоматичното скролване на фийда във фейсбук. Така де, иди обясни скрол, фийд или дори само фейсбук на старите хора – и те ще те засипят с една торба остарели термини и думи, за които само си почти сигурен, че присъстват в Под игото – доказано единствената прочетена поне донякъде книга за всеки български ученик.

А Доктора отново успява след Витек Диман да ни пренесе в онези земи тъй омайни и магични, та ни е трудно да възприемем факта, че вървим реално по тях и в днешно време, и го прави така увлекателно, че да заинтересува сериозно дори и най-технологично обсебения хлапак. И има защо. Нашенският юнак – далечен братовчед на Конан по сила и на Шерлок по ум, е син на царица – змеица и разбойник от тип Робин Худ, и освен че е впечатляващо силен, не може да свири на какъвто и да е музикален инструмент, но не спира да опитва, ами може и да разрешава всякакви загадки къде с бърз ум и навързване на факти, къде с два пестника и мънички крилца с остри стави. И ще си използва всичките специални умения, защото го очакват тълпи от красиви вещици, призраци на вградени хубавици, влюбени несвестници, демонски слуги, върколаци, змейове, хали и каква ли не магична гмеж, дето му има не просто зъб, ами цяло чене заради нечистата му кръв.

Обаче, не бойте се – като истински герой Найден ще ги натръшка всичките зли в прахта, и все пак ще запази поне една срамежлива усмивка за всяка минаваща наблизо красавица. Но няма да се размине без рани – кои физически, и то такива, че да пратят в отвъдното всеки обикновен човечец, кои психически, дето могат да завлекат бедните душевно в голямото блато на отчаянието и самосъжалението за вечността. Но нашето момче си е нашето момче – човешки или вълшебни гадове, всеки ще вземе по един галон юнашка кръв, но ще плати с живота си. И точно това е еманацията на истински добрия приключенски роман – впечатляващ главен герой, внушителни противници, битки на ръба на възможностите и на двете страни, и все пак вдъхновяващ финал, много по-вълнуващ от което и да Европейско, Световно или Междугалактическо първенство.

Ако търсите добро етно фентъзи, което ще ви накара да се радвате вътрешно с правилната доза патриотизъм, че в кръвта ви може и да има някоя самодивска, змейова или халска молекула, или ще ви помогне да сънувате епики за предполагаемите си пра-пра-дядовци – мустакати юнаци, и пра-пра-пра баби – ваклооки хубавици, от които всички сме се пръкнали едни такива смели и убави, нали – то Найден Намерения е историята ви за преди сън в тежък период, за началото на работния ден, докато сте в метрото, за моментите, когато ви пуснат Вежди Рашидов, Джорджано и черната Златка едно след друго в новините. Защото понякога си трябва нещо наистина добро, за да се измъкнете от сивотата на ежедневието и да убиете желанието си да се втурнете през глава към Терминал 2, а това четиво върши идеална работа за ежедневно ремотивиране.

[Симеон Трифонов · Rating 5 out of 5]

Вероятно най-добрата нова родна приказка.

Перфектно разказана, страхотно поставена сценично и знаменателно детайлно изпипана. Вътре присъстват половин дузина ключови за славянския фолклор мотиви - вградени сенки, змейове, хали, какво ли още не. Сърцето ти се стопля от този елегантен историческо-ренесансов (не само заради кул-то-ва-та сколопендра!) реверанс към онова минало, в което - претопени от съвременна пресита, лен и духовна нищета - не бихме разпознали корените си.

Чете се на един дъх, най-добре преди лягане на приглушена светлина. Липсват ми такива четива в съвременната ни литература.

[Любопитка · Rating 5 out of 5]

Найден е подхвърлено бебе, намерено и отгледано от един овчар в село със звучното име Сянчево. Освен необичайното му появяване в селото, той притежава огромна сила и редки дарби като говора със змии и змиеподобни твари. Край него витаят тайни, а дарбите му го въвличат в различни приключения и беди. Найден е помолен да разкрие причините за смъртта на щерката на кнез Никола. Случайно попада на битка на змей и хала, в която се намесва, за да спаси златолюспестия змей. Разкрива тайната на произхода си и научава кои са истинските му родители. Впуска се в опасно приключение в опит да помогне на майка си и да раздаде справедливо възмездие за смъртта на баща си.

Ако горните няколко реда не са ви убедили, че книгата си заслужава, то нека да допълня, че освен интересна история, езикът и стилът в нея са уникални. Съдържа много архаични думи, забравени или почти изчезнали, подредени в изящни изречения, които описват митологични същества и бита на обикновените хора. Неусетно се пренасяш в друго време, на друго място и не ти се иска да се връщаш. Изненадите са на всяка страница, а обратите са неочаквани. Историята звучи правдоподобно. А единствения и най-голям недостатък на книгата е нейният обем. Тайно се надявам да има продължения и то не едно, а поне няколко.

Давам толкова висока оценка за книгата и го правя основно заради използвания език и подбора на позабравените, но толкова наши думи.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

С Найден се открихме доста трудно, благодарение на стихиите обсебили родните куриерски фирми, но с малко свръхестествена намеса, всичко приключи благополучно.

Доктора отдавна е вдигнал летвата на собственото си творчество до олимпийска висота, което ме кара да подхождам към всяка негова книга с брутално завишени критерии. До сега нямам разочарования и „Приключенията на Найден Намерения” не правят изключение.
Книжката е написана в любимата на автора форма – роман в разкази, където отделните части са споени в неразривна сплав и се допълват една-друга перфектно.

Найден е намерено дете с мистични сили. Когато не е потопен в родната си пасторална идилия, обикаля и помага на хората, повече с главата, от колкото с мускулите си. Авторът ни спуска в три последователни приключения, които разгръщат образа на протагониста до дълбочина, чак нетипична за жанра. А жанра в случая е етно пънк, поне по мите критерии. От страниците дебнат, криминални загадки, стари фолклорни легенди и свръхестествени и чисто мъжки битки. Успоредно с това, книгата има всичко от което се нуждае един класически роман – израстване на главния герой, благодарение на външни и вътрешни фактори, прецизен разрез на епохата в която се развива действието и богат литературен език.
Последното, трябва да отбележа, е изпипано перфектно. На фона на десетките неизвестни, известни и до болка натрапвани книги в историческия жанр за времето на турското иго, Найден изпъква с внимателно балансирана подборка на изразни средства, които хем да не оттегчават и затрудняват читателя, с претенциите си за правдоподобност, хем да го потопят в атмосферата на епохата.

Заложете на Димитър Цолов и няма да сбъркате.

Гаяна и Колекция „Дракус” са явление в родната литература, няма да се уморя да го повтарям.

[Донко Найденов · Rating 5 out of 5]

Светът на ужаса:
И дойде време да представя на уважаемия читател още една чудесна българска книга. Нейното име е „Приключенията на Найден Намерения”, а неин автор е добре известният писател и певец Димитър Цолов.

Той е Найден Намерения – снажен момък, израсъл в приказните планини на село Сянчево, сред кози и овце. Името му е дадено от Илко чобан – овчарят, който го е намерил и осиновил. Найден обаче има невероятен талант да разрешава чрез силната си интуиция много заплетени случаи. Името му е известно в околността и често го търсят знатни хора за да разреши техните проблеми.
В първата част от книгата Найден е повикан от кнеза на съседното село Златорид - Никола – за да разреши мистерията около смъртта на дъщеря му Богдана и да открие връзката с изчезването на майстора на селската чешма – Стефан.
Във втората част самият Найден спасява от смърт змеят Борин след неравна битка с черна хала. След това Борин му казва, че той (Найден) има змейско потекло и е син на царицата на змейовете – Искрина
В третата част царица Искрина изпраща Найден в родопското село Калън Дере, където властва тиранинът Тахир бей, известен като Шейтан Ага. В Тахир бей се е вселила някогашната водачка на халите, Кхакхъра и именно тя го кара да върши злодеянията си.

Книгата „Приключенията на Найден Намерения” на Димитър Цолов, издадена от издателство "Гаяна" под номер 11 от "Колекция Дракус". Тя е силно увлекателна и се чете лесно, стилът на автора е много добър, а финалът - изключителен. Силно препоръчвам!

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

НЯКОЛКО ДУМИ ОТ АВТОРА:

Много важно е уточнението, че „Приключенията на Найден НАМЕРЕНИЯ” не е исторически роман. Историческата нишка на действието, развиващо се в период, който до ден днешен е обект на яростна полемика, е максимално изчистена и условна, използвана единствено и само за нуждите на конкретния поджанр на фентъзи литературата, а именно т.нар. „етно-фентъзи. Разбира се, старал съм се да бъда коректен в описанието на детайлите - бит, облекло, архитектура и пр., правил съм внимателни проучвания, а ако откриете някакви фактологически грешки, то те със сигурност са плод на моето недоглеждане и невежество. Моля, не ме съдете строго.
Хайдушките истории в романа са вдъхновени от прекрасните очерци на Николай Хайтов за Ангел, Румена, Чакър и Петко войвода. Който ги е чел не може да не отбележи този факт.

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

Димитър Цолов ме развесели със стихотворенията на “Пияният бард” и впечатли с епичната “Клиника в средата на нощта“, но именно “Приключенията на Найден Намерения” е книгата, която ме очарова. Противно на мнозина, които не обичат езика на старите български автори като споменатия Каралийчев, Вазов, Йовков или Елин Пелин, аз го обожавам – за мен той е като дъхаво, вкусно червено вино. Такъв е и езикът на Димитър Цолов в тази книга – думите, изразите, изказът на текста ме връщат към детските спомени за голямата наша литература, но добавят в нея любимия полъх на фантастичното и зловещото, духът на фентъзито и ужаса. Крайният резултат е една необичайно интересна книга, която хем нямах търпение да прочета и в същото време исках да се насладя на всяка от историите в нея, без да избързвам. Тя съчетава романтиката на българското минало с магията на фантастичния жанр и това я прави задължителна.
Цялото ми ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D0%BF%D1%80%D0...

[Ивайло [IF Tomeff] · Rating 4 out of 5]

Едно литературно произведение не е напълно завършено докато авторът му има интерес към него. Във всеки един момент може да му скимне тук да преработи, там да добави, после да редактира, да махне нещо...

Можем да предположим, че точно това се е случило с "Пет приключения на Витек Диман" - кратко мини-романче от пет глави, изпълнено с хумор и юнашко етно-фентъзи от нашенско. То е имало нуждата да еволюира, да порасне и да се превърне в малко по-сериозно, по-задълбочено и по-обемно (и на страници, и на изграждане на обстановка) произведение. И се е превърнало в "Приключенията на Найден Намерения".

Какво ли ще се получи ако порасне още?!
Каквото и да е, неминуемо ще да е интересно!

Доктора гази, "Дракус" мачка, Гаяна оре сериозна бразда в нивата на жанровата литература.