What do you think?
Rate this book
Там, където не сме
„Там, където не сме“ – новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90-те „Лапидариум“ и „Черешата на един народ“, след „Писма до Гаустин“ (2003) и общото им издание в антологията „Балади и разпади“ (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното – можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му.
В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на „Физика на тъгата“, от новата тревожност в градовете на света. Според автора „Там, където не сме“ е книга не за пътуването, а за чезненето, за тягата към едно мечтано и винаги убягващо другаде („друг ад е“). Според проф. Хенрике Шмид това вече не е просто черешата на един народ, а черешата на света.
Едно дългоочаквано завръщане на поета Георги Господинов.
В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на „Физика на тъгата“, от новата тревожност в градовете на света. Според автора „Там, където не сме“ е книга не за пътуването, а за чезненето, за тягата към едно мечтано и винаги убягващо другаде („друг ад е“). Според проф. Хенрике Шмид това вече не е просто черешата на един народ, а черешата на света.
Едно дългоочаквано завръщане на поета Георги Господинов.
128 pages, Paperback
First published January 1, 2016
12 people are currently reading
602 people want to read
About the author
Georgi Gospodinov
58 books2,319 followersGeorgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха).
Profile in Bulgarian: Георги Господинов.
Profile in Bulgarian: Георги Господинов.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 72 reviews
May 2, 2016
Не всеки може да си позволи да е сантиментален :)
Колекция от порцеланови фигурки пред отворени прозорци - сияят и от време на време падат от вятъра.
Ето любимите ми: "Изкуството на следобеда", "Стихотворение, което все повече се казва някога", "Работа", "Накрая", "Кардиология", "Утрешна новина", "Да разхождаме своите кучета", "Неща, които изяждат много време", "Кино", "Билдунгсроман", "Овцете на нощта", "Местата, където не сме", "Бездомните", "Следобед", "Бранденбургската врата, късен ноември", "Гледано откъм кафене Маноло, Берлин", "Според майката", "Аскеза", "Поправки", "Баща ми знаеше", "Лични ангели вън от йерархията", историята на Иван Добчев.
А ето тези не просто намирам за превъзходни, но бих превела ей сега веднага на сто езика с мегафон, за да ги чуят колкото се може повече хора: "Иде Оня", "Сгрешено четене", "Сутрешен полет", "Минутните затвори на дъжда", "Слаби капиляри", "Боже на Берлин", "Коледа, Груневалд".
Никак не харесах "За плодната и неплодната жена" (ей! say no to machismo, ахахах), "Неделя", "Сутрин след атаките в Париж", "Вермеер", "Зоо", "Градове и животни", "Часовник".
Българският език е случил на Георги Господинов, той не го ползва и владее, той танцува с него, описват заедно отдавна забравени или така и неизобретени още фигури, като и двамата явно изпитват наситено удоволствие от това.
Първите две части ми харесаха далеч повече от третата. Петата звездичка си замина заради две повторения* ("Другаде" ми е любимо, но от другаде, а вече не понасям рециклиране... записките от манастира в края на книгата пък съм чела в "Куфарът на брат ми" - великолепни са, но имам ужасна съпротива към подобни репризи от издание в издание), както и заради две неща на италиански и едно на латински, изписани с грешки (като може да се попита, защо не се пита? като може да е пипнато, защо не е?).
* Автомистификацията (нещата с Гаустин и самоцитирането тук и там) ми е забавна и симпатична, но не и директните повторения.
Едно е сигурно: много съм щастлива, че прочетох стихосбирката.
Колекция от порцеланови фигурки пред отворени прозорци - сияят и от време на време падат от вятъра.
Ето любимите ми: "Изкуството на следобеда", "Стихотворение, което все повече се казва някога", "Работа", "Накрая", "Кардиология", "Утрешна новина", "Да разхождаме своите кучета", "Неща, които изяждат много време", "Кино", "Билдунгсроман", "Овцете на нощта", "Местата, където не сме", "Бездомните", "Следобед", "Бранденбургската врата, късен ноември", "Гледано откъм кафене Маноло, Берлин", "Според майката", "Аскеза", "Поправки", "Баща ми знаеше", "Лични ангели вън от йерархията", историята на Иван Добчев.
А ето тези не просто намирам за превъзходни, но бих превела ей сега веднага на сто езика с мегафон, за да ги чуят колкото се може повече хора: "Иде Оня", "Сгрешено четене", "Сутрешен полет", "Минутните затвори на дъжда", "Слаби капиляри", "Боже на Берлин", "Коледа, Груневалд".
Никак не харесах "За плодната и неплодната жена" (ей! say no to machismo, ахахах), "Неделя", "Сутрин след атаките в Париж", "Вермеер", "Зоо", "Градове и животни", "Часовник".
Българският език е случил на Георги Господинов, той не го ползва и владее, той танцува с него, описват заедно отдавна забравени или така и неизобретени още фигури, като и двамата явно изпитват наситено удоволствие от това.
Първите две части ми харесаха далеч повече от третата. Петата звездичка си замина заради две повторения* ("Другаде" ми е любимо, но от другаде, а вече не понасям рециклиране... записките от манастира в края на книгата пък съм чела в "Куфарът на брат ми" - великолепни са, но имам ужасна съпротива към подобни репризи от издание в издание), както и заради две неща на италиански и едно на латински, изписани с грешки (като може да се попита, защо не се пита? като може да е пипнато, защо не е?).
* Автомистификацията (нещата с Гаустин и самоцитирането тук и там) ми е забавна и симпатична, но не и директните повторения.
Едно е сигурно: много съм щастлива, че прочетох стихосбирката.
April 21, 2016
Един странен априлски следобед е – твърде топло за април и твърде мрачно. Там, където април не е. Шляя се, търся си мястото, но усещам, че отсъствам. Там, където не съм.
Напоследък само това правя – не съм. Разравям стари текстове и болки, ръчкам рани, препрочитам се, търся се, но не мога да си спомня къде съм се оставила. Имам разни проблясъци – моменти, в които светлината пада точно както е желана, очите ми леко премигват, почти се затварят, вятърът разбърква мислите и усещам, че прозирам под собствената си повърхност. И това ми вдъхва надежда – че не е късно да се намеря.
Ще го кажа директно – това не е най-добрата книга на Г.Г. Не е и най-любимата ми. В моята лична класация #1 е Апокалиписисът, непоклатим. Оксимороново е, да, но вярно.
Но това е най-личната му книга – и най-милата ми, защото го открих, когато бях едва 14-годишна и – макар да съм го препрочитала многократно през годините – сега, почти 7 години по-късно, всичко звучи различно. И е толкова подходяща сега, когато се събирам, когато се подреждам, когато всичко е другаде и отново се оказвам в остра нужда от опорни точки. Книга за чезненето, за напускането, за отсъствието.
Книга, която ме съветва – както съветва стар познайник, без да назидава и да иска нещо, на което съм неспособна: да не смесвам времената, че нищо няма да бъде съборено. Книга, която ми припомня нуждата от следобеди без фабула и публика, от пресечките на всяко изречение, от току-що сътворените небеса, от стихотворенията, които не ни харесват, от събирането на тялото и скъсаните думи, които ме болят.
Поезията на Г.Г. – с тихото си идване, с бавните си крачки, с липсата на остри ръбове – е лек и смисъл в ежедневието ми, което не спира да се върти (и все пак тя се върти, по един негов друг текст). Поезията му е една безкрайна неделя, един развиващ се и разстилащ се следобед, едно полюшване на листа, които ще паднат като знамена по земята, когато есента мине зенита си, едно разбуждане до безкрай, едно нежелано отваряне на очи, едно навътре, много семпло, но мелодично и дълго утаяващо се.
Г.Г. не е провокатор, а смирител, не разбунва духовете, приласкава ги – и тъкмо в тези скоби-дребосъци на неговото писане е най-приятно да се приютиш. И дори този април, по дяволите и април, по дяволите и жесток месец, не ти се струва толкова нелеп. Нота бене: все пак не с примирение, а с мъдрост са напоени (и напояват) думите.
С Там, където не сме някак си идваш на мястото. След дълго връщане от там, където не си бил, не си сега и никога няма да бъдеш. И неслучайно смесвам лицата – не от шизофрения този път; една от любимите ми фрази от Г.Г. е точно Аз сме.
Тази книга е дълго и бавно връщане към себе си. Без патос и паника. С многоточие. С отворен финал.
Каквато си пожелавам да бъда и аз.
Напоследък само това правя – не съм. Разравям стари текстове и болки, ръчкам рани, препрочитам се, търся се, но не мога да си спомня къде съм се оставила. Имам разни проблясъци – моменти, в които светлината пада точно както е желана, очите ми леко премигват, почти се затварят, вятърът разбърква мислите и усещам, че прозирам под собствената си повърхност. И това ми вдъхва надежда – че не е късно да се намеря.
Ще го кажа директно – това не е най-добрата книга на Г.Г. Не е и най-любимата ми. В моята лична класация #1 е Апокалиписисът, непоклатим. Оксимороново е, да, но вярно.
Но това е най-личната му книга – и най-милата ми, защото го открих, когато бях едва 14-годишна и – макар да съм го препрочитала многократно през годините – сега, почти 7 години по-късно, всичко звучи различно. И е толкова подходяща сега, когато се събирам, когато се подреждам, когато всичко е другаде и отново се оказвам в остра нужда от опорни точки. Книга за чезненето, за напускането, за отсъствието.
Книга, която ме съветва – както съветва стар познайник, без да назидава и да иска нещо, на което съм неспособна: да не смесвам времената, че нищо няма да бъде съборено. Книга, която ми припомня нуждата от следобеди без фабула и публика, от пресечките на всяко изречение, от току-що сътворените небеса, от стихотворенията, които не ни харесват, от събирането на тялото и скъсаните думи, които ме болят.
Поезията на Г.Г. – с тихото си идване, с бавните си крачки, с липсата на остри ръбове – е лек и смисъл в ежедневието ми, което не спира да се върти (и все пак тя се върти, по един негов друг текст). Поезията му е една безкрайна неделя, един развиващ се и разстилащ се следобед, едно полюшване на листа, които ще паднат като знамена по земята, когато есента мине зенита си, едно разбуждане до безкрай, едно нежелано отваряне на очи, едно навътре, много семпло, но мелодично и дълго утаяващо се.
Г.Г. не е провокатор, а смирител, не разбунва духовете, приласкава ги – и тъкмо в тези скоби-дребосъци на неговото писане е най-приятно да се приютиш. И дори този април, по дяволите и април, по дяволите и жесток месец, не ти се струва толкова нелеп. Нота бене: все пак не с примирение, а с мъдрост са напоени (и напояват) думите.
С Там, където не сме някак си идваш на мястото. След дълго връщане от там, където не си бил, не си сега и никога няма да бъдеш. И неслучайно смесвам лицата – не от шизофрения този път; една от любимите ми фрази от Г.Г. е точно Аз сме.
Тази книга е дълго и бавно връщане към себе си. Без патос и паника. С многоточие. С отворен финал.
Каквато си пожелавам да бъда и аз.
March 6, 2024
Сгрешено четене
She walks in beauty like the knife
по Байрон
Тя иде като нож красива
Във нощ под лунен небосвод,
Лъчи и сенки се преливат,
Стомана, прах и въглерод,
Графит и диамант проблясват в сиво,
Тя не върви, тя реже в ход.
Да влюбва е дошла и да убива
Като луна студена, остра като стих,
След нея няма мъртви, няма живи,
Тя иде като нож красива,
Тя иде като нож красива,
Как искам аз да съм убит.
She walks in beauty like the knife
по Байрон
Тя иде като нож красива
Във нощ под лунен небосвод,
Лъчи и сенки се преливат,
Стомана, прах и въглерод,
Графит и диамант проблясват в сиво,
Тя не върви, тя реже в ход.
Да влюбва е дошла и да убива
Като луна студена, остра като стих,
След нея няма мъртви, няма живи,
Тя иде като нож красива,
Тя иде като нож красива,
Как искам аз да съм убит.
July 1, 2022
Θέλεις να γίνεις σκέψη –
ρώτησα την πέτρα.
Εγώ είμαι πέτρα – είπε η πέτρα
και βυθίστηκε στον εαυτό της.
Θέλεις να γίνεις νόημα –
ρώτησα την πέτρα.
Εγώ είμαι νόημα – είπε η πέτρα
και βυθίστηκε στον εαυτό της.
Θέλεις να γίνεις λέξη –
ρωτά η πέτρα.
Εγώ είμαι λέξη – είπα σαν πέτρα
και μέσα της βυθίστηκα…
ρώτησα την πέτρα.
Εγώ είμαι πέτρα – είπε η πέτρα
και βυθίστηκε στον εαυτό της.
Θέλεις να γίνεις νόημα –
ρώτησα την πέτρα.
Εγώ είμαι νόημα – είπε η πέτρα
και βυθίστηκε στον εαυτό της.
Θέλεις να γίνεις λέξη –
ρωτά η πέτρα.
Εγώ είμαι λέξη – είπα σαν πέτρα
και μέσα της βυθίστηκα…
June 16, 2017
Синият тефтер
Толкова пъти оставал
сам по масите на света,
гледайки си часовника,
зяпайки хората,
драскайки нещо,
с неудобство, разбира се,
в същия този тефтер
черен, зелен, син
и бял през годините.
Чакате ли още някой,
питат келнерите,
чакате ли някой?
Още не знам, казвам,
може да закъснее, казвам,
може
никога да не дойде.
Толкова пъти оставал
сам по масите на света,
гледайки си часовника,
зяпайки хората,
драскайки нещо,
с неудобство, разбира се,
в същия този тефтер
черен, зелен, син
и бял през годините.
Чакате ли още някой,
питат келнерите,
чакате ли някой?
Още не знам, казвам,
може да закъснее, казвам,
може
никога да не дойде.
July 2, 2017
"Там,
където не сме,
е вечен следобед
и лято,
муха и небе
и всичко, което
не бе,
ала беше,
е там."
където не сме,
е вечен следобед
и лято,
муха и небе
и всичко, което
не бе,
ала беше,
е там."
Read
July 28, 2022Πώς να σας το πω βρε παιδιά, αυτά που γράφει ο Georgi Gospodinov πολύ, ΠΟΛΥ μ'αρέσουν!
Και το πόσο χάρηκα που μετέφρασαν και ποιήματα του στα ελληνικά, δε λέγεται!
Σε αυτή την ποιητική συλλογή, με ποιήματα άλλες φορές μικρότερα και άλλες μεγαλύτερα, ο Gospodinov μας προσκαλεί για άλλη μια φορά στο λογοτεχνικό του σύμπαν, όπου όλοι οι γνωστοί άγνωστοι είναι εκεί: οι μύγες, ο Γκαουστίν και ο Θεός, η μνήμη, ο θάνατος, λίγο φυσική και λίγο μελαγχολία, λίγο ιστορία και λίγο Βουλγαρία, η γλώσσα και οι λέξεις, όλα τα αγαπημένα του θέματα!
Αγαπώ τα βιβλία του, αγάπησα και τα ποιήματα του!
*Πολύ ωραίο και το σημείωμα της μεταφράστριας, Αυγής Λίλλη, στο τέλος του βιβλίου *
Ένα από τα πολλά αγαπημένα μου:
ΜΟΡΦΩΣΗ ΑΝΩΘΕΝ
Ο Θεός έχει άλλη γραμματική.
Στα παραμύθια μας στο τέλος
βάζει σταυρουδάκια αντί για τελείες,
βάζει σταυρουδάκια αντί για υπογραφή.
Ο Θεός, σ' το λέω στ' αυτί,
έχει άλλο γραμματισμό.
Και το πόσο χάρηκα που μετέφρασαν και ποιήματα του στα ελληνικά, δε λέγεται!
Σε αυτή την ποιητική συλλογή, με ποιήματα άλλες φορές μικρότερα και άλλες μεγαλύτερα, ο Gospodinov μας προσκαλεί για άλλη μια φορά στο λογοτεχνικό του σύμπαν, όπου όλοι οι γνωστοί άγνωστοι είναι εκεί: οι μύγες, ο Γκαουστίν και ο Θεός, η μνήμη, ο θάνατος, λίγο φυσική και λίγο μελαγχολία, λίγο ιστορία και λίγο Βουλγαρία, η γλώσσα και οι λέξεις, όλα τα αγαπημένα του θέματα!
Αγαπώ τα βιβλία του, αγάπησα και τα ποιήματα του!
*Πολύ ωραίο και το σημείωμα της μεταφράστριας, Αυγής Λίλλη, στο τέλος του βιβλίου *
Ένα από τα πολλά αγαπημένα μου:
ΜΟΡΦΩΣΗ ΑΝΩΘΕΝ
Ο Θεός έχει άλλη γραμματική.
Στα παραμύθια μας στο τέλος
βάζει σταυρουδάκια αντί για τελείες,
βάζει σταυρουδάκια αντί για υπογραφή.
Ο Θεός, σ' το λέω στ' αυτί,
έχει άλλο γραμματισμό.
July 5, 2016
Зачетох „Там, където не сме” по време на един полет, в процепа между „тук” и „там”. Бях нетърпелива; започнах да лапам думите и ритъма на големи хапки, исках да ги погълна наведнъж. Още първите стихове ме сепнаха. Тази книга не е за бързо четене. Започнах отначало. Имах цялото безвремие на полета.
Опияняваща е тази поезия на отсъствието, на състоянието между две състояния. Всеки стих стъпва леко, на пръсти – като котарак в мързелив неделен следобед, но в същото време носи тревожност и те оставя замислен дълго, след като си е тръгнал. Исках да забавя, да отложа удоволствието от четенето. Започнах да разграфявам остатъка на дребни хапки – като парче ябълков пай, което не исках да свършва.
„Там, където не сме” е книга за „нещата, които изяждат много време”, за състоянията, които „все по-често се казват някога”. Това е книга за следобедите, когато „светлината превзема стаята”, „пълзи по книгите”, а после се „оттегля в обратен ред”. Книга за забравата, в която устни шумолят, когато се целуват. Книга за празнотата, за неслучилото се, за сънуваното, което оставя „лек мирис, измамно същ, но никога същият”.
Преписах на един лист следния стих и го оставих на седалката:
„Гъмжи от живот
чак обидно е някак
как гъмжи от живот
там, където ни няма,
там, където не сме.”
Слязох от самолета тук (или там), пропътувала няколко века, но се почувствах най-близо до себе си.
Опияняваща е тази поезия на отсъствието, на състоянието между две състояния. Всеки стих стъпва леко, на пръсти – като котарак в мързелив неделен следобед, но в същото време носи тревожност и те оставя замислен дълго, след като си е тръгнал. Исках да забавя, да отложа удоволствието от четенето. Започнах да разграфявам остатъка на дребни хапки – като парче ябълков пай, което не исках да свършва.
„Там, където не сме” е книга за „нещата, които изяждат много време”, за състоянията, които „все по-често се казват някога”. Това е книга за следобедите, когато „светлината превзема стаята”, „пълзи по книгите”, а после се „оттегля в обратен ред”. Книга за забравата, в която устни шумолят, когато се целуват. Книга за празнотата, за неслучилото се, за сънуваното, което оставя „лек мирис, измамно същ, но никога същият”.
Преписах на един лист следния стих и го оставих на седалката:
„Гъмжи от живот
чак обидно е някак
как гъмжи от живот
там, където ни няма,
там, където не сме.”
Слязох от самолета тук (или там), пропътувала няколко века, но се почувствах най-близо до себе си.
April 21, 2016
М-не,
харесах си само едно стихотворение от цялата книга.
Тя иде като нож красива
Във нощ под лунен небосвод
Лъчи и сенки се преливат,
Стомана, прах и въглерод,
Графит и диамант проблясват в сиво,
Тя не върви, тя реже в ход.
Да влюбва е дошла и да убива
Като луна студена, остра като стих,
След нея няма мъртви, няма живи,
Тя иде като нож красива,
Тя иде като нож красива,
Как искам аз да съм убит.
харесах си само едно стихотворение от цялата книга.
Тя иде като нож красива
Във нощ под лунен небосвод
Лъчи и сенки се преливат,
Стомана, прах и въглерод,
Графит и диамант проблясват в сиво,
Тя не върви, тя реже в ход.
Да влюбва е дошла и да убива
Като луна студена, остра като стих,
След нея няма мъртви, няма живи,
Тя иде като нож красива,
Тя иде като нож красива,
Как искам аз да съм убит.
May 17, 2016
Твърде много харесвам поезията на Господинов, за да мога да пиша безпристрастно за нея :)
Само ще кажа, че очаквах тази книга още след като прочетох "Балади и разпади".
Всеки стих тук е отделна капсула от време, в която уж не се случва нищо. Нищо, освен животът.
Любовта към нетрайното, желанието да се преживява отново и отново незначителното, копнежът по "там, където не сме" са ми толкова близки.
Невъзможно е да се обхване животът в неговата пълнота и това винаги малко ме е натъжавало. Но в тази книга осъзнаването, че можем да надникнем към вечността през ключалката на незначителното, носи радост и надежда.
И напомня да държим очите си отворени за онези мигове, в които прозира Смисълът.
Само ще кажа, че очаквах тази книга още след като прочетох "Балади и разпади".
Всеки стих тук е отделна капсула от време, в която уж не се случва нищо. Нищо, освен животът.
Любовта към нетрайното, желанието да се преживява отново и отново незначителното, копнежът по "там, където не сме" са ми толкова близки.
Невъзможно е да се обхване животът в неговата пълнота и това винаги малко ме е натъжавало. Но в тази книга осъзнаването, че можем да надникнем към вечността през ключалката на незначителното, носи радост и надежда.
И напомня да държим очите си отворени за онези мигове, в които прозира Смисълът.
Read
March 5, 2022Добре написана поезия, която не усетих. Може би с Георги Господинов чувстваме по различен начин:)
April 22, 2016
Заминаването е процес на една безкрайна самота, на опознаване, на изчакване, на мълчание. И там в редовете на тази малка книжка това заминаване е намиране на себе си, на нас, на целия свят, на цялата нощ и неделя. И да обхванеш само една тема ще е малко, защо Георги Господинов разказва с лекотата на своите думи екзистенциалните истории за детайлите, в който се крие човешкото, първичното, нищожното. "Там където не сме" и никога няма да бъда, за елементите на всички онези градове, които посети в "пренаселения с отсъствия свят". И аз бях там, усетила може би само с връхчетата на косъмчетата по ръцете ми тази меланхоничност. Носим си тези места, където никога няма да се върнем, откъдето никъде няма да дойдем, откъдето никога няма да си отидем.
"Там винаги е празно,
Там никой не е
(така ни се ще)
на местата,
където ни няма,
където не сме. "
А ми се иска да можех да открия нас в това пространство, да хапнем кроасан и кафе, а кафето на тласъци да блика от чашата и все да не приключва и светът да не обхвана, търсейки въздуха. И може би някъде там Георги Господинов успя да докосне най-незначителния нерв във тялото, казващ ми - отиваш си от тук, кажи им сбогом. Но не мога, не искам да си отивам от свят с неизказани думи, а може би тук просто думите наистина са се изчерпали и никога няма да стигна за всеки.
"... времето е само дреха" и това ми стига.
"Там винаги е празно,
Там никой не е
(така ни се ще)
на местата,
където ни няма,
където не сме. "
А ми се иска да можех да открия нас в това пространство, да хапнем кроасан и кафе, а кафето на тласъци да блика от чашата и все да не приключва и светът да не обхвана, търсейки въздуха. И може би някъде там Георги Господинов успя да докосне най-незначителния нерв във тялото, казващ ми - отиваш си от тук, кажи им сбогом. Но не мога, не искам да си отивам от свят с неизказани думи, а може би тук просто думите наистина са се изчерпали и никога няма да стигна за всеки.
"... времето е само дреха" и това ми стига.
June 9, 2016
История, първо открадната, а после подарена от Иван Добчев в една кръчма в Нормандия, за това как дядо му Иван, кавалерист в 3 войни, с орден за храброст, на стари години с мъка се качвал на магарето, скришно, със столче, придържано от бабата, и как веднъж магарето мръднало, и той паднал.
Бях малък и се разсмях,
а дядо ми се разплака.
Това е историята.
Когато чух това стихотворение на презентацията на книгата за пръв път, в главата ми изникна сцената на умиращия Марлон Брандо като Дон Корлеоне насред доматите и смеха на малкото момченце. Невероятна сцена в историята на киното. И живописен стих.
https://www.youtube.com/watch?v=4IRYp...
Бях малък и се разсмях,
а дядо ми се разплака.
Това е историята.
Когато чух това стихотворение на презентацията на книгата за пръв път, в главата ми изникна сцената на умиращия Марлон Брандо като Дон Корлеоне насред доматите и смеха на малкото момченце. Невероятна сцена в историята на киното. И живописен стих.
https://www.youtube.com/watch?v=4IRYp...
July 21, 2020
В другите си книги е някак по-снизходителен, пристъпва леко влизайки между ребрата ти. Погалва те и ти казва, че няма страшно. В тази обаче е безкомпромисен и дори леко нахален с дързостта си да се намести в душата ти и да дълбае, докато не стигне дълбините ѝ. Уж в стихотворна форма, уж леко на пръсти, уж така да не усещаш тъгата, нали. Някак странно е някакви редове и букви да се мушат там, където не допускаш почти никого. Но е и приятно усещането, че някой друг чувства нещата както ти и има смелостта да ги извади навън. Не знам дали да препоръчам тази книга на някого. Аз тази вечер я довърших, за да не ме довърши тя. Много е хубава, каквото и да казвам в горните редове.
December 16, 2017
Леко четящи се поеми, може би книгата на Господинов, която засега ми е доставила най-голямо удоволствие. Един опит, чрез силата на словото да се консервират шумове, вкусове, настроения и онази невидима амалгама, която ги споява.
Има друг различен шум - на съхнещи листа
Като целувка между старци
Домашната рецепта за щрудел ми беше много близка (Майка ми чете поезия)
2 пакатчета фини точени кори
2 кафени чаши разтопено масло
Килограм ябълки
- препечен щрудел още във фазата на поема.
Има друг различен шум - на съхнещи листа
Като целувка между старци
Домашната рецепта за щрудел ми беше много близка (Майка ми чете поезия)
2 пакатчета фини точени кори
2 кафени чаши разтопено масло
Килограм ябълки
- препечен щрудел още във фазата на поема.
June 19, 2025
Останах приятно изненадана от поетичната страна на Господинов.
January 24, 2023
“обикалям
люксембургската
градина на безсънието
добър вече господин чоран
добър вечер мамо
добър вечер
тук е доста оживено
аз ли ами на старая се
паса овцете на нощта
паса овцете на нощта
грижливо преброени
и стадото ми все расте
735 414
735 415
735 416
къде сте вълци на съня”
- Овцете на нощта
Когато не можеш да заспиш и прочетеш “Там, където не сме”. Страхотни стихотворения. Най-любими: “Стихотворение наместо купа”, “Двама”, “Минутните затвори на дъжда”, “Въздушна фотография”, “Местата, където не сме” и “Гледано откъм кафене Маноло, Берлин”.
люксембургската
градина на безсънието
добър вече господин чоран
добър вечер мамо
добър вечер
тук е доста оживено
аз ли ами на старая се
паса овцете на нощта
паса овцете на нощта
грижливо преброени
и стадото ми все расте
735 414
735 415
735 416
къде сте вълци на съня”
- Овцете на нощта
Когато не можеш да заспиш и прочетеш “Там, където не сме”. Страхотни стихотворения. Най-любими: “Стихотворение наместо купа”, “Двама”, “Минутните затвори на дъжда”, “Въздушна фотография”, “Местата, където не сме” и “Гледано откъм кафене Маноло, Берлин”.
December 11, 2021
Някои са ми близки, други - далечни и безразлични. Харесвам кратките истории, сякаш са късометражни филми или споделени сънища.
July 19, 2020
Синият тефтер
Толкова пъти оставал
сам по масите на света,
гледайки си часовника,
зяпайки хората,
драскайки нещо,
с неудобство, разбира се,
в същия този тефтер
черен, зелен, син
и бял през годините.
Чакате ли още някой,
питат келнерите,
чакате ли някой?
Още не знам, казвам,
може да закъснее, казвам,
може
никога да не дойде.
Толкова пъти оставал
сам по масите на света,
гледайки си часовника,
зяпайки хората,
драскайки нещо,
с неудобство, разбира се,
в същия този тефтер
черен, зелен, син
и бял през годините.
Чакате ли още някой,
питат келнерите,
чакате ли някой?
Още не знам, казвам,
може да закъснее, казвам,
може
никога да не дойде.
December 14, 2025
ΕΡΩΤΙΚΟ ΣΤΙΦΑΔΟ
Θα επιστρέψω σε λίγο, είπε, κι άφησε την πόρτα ανοιχτή.
Το βράδυ ήταν ξεχωριστό για μας, πάνω στο μάτι της κουζίνας σιγόβραζε ο λαγός, είχε κόψει κρεμμύδια, καρότα σε ροδέλες και σκελίδες σκόρδο.
Δεν πήρε πανωφόρι, δεν έβαλε κραγιόν, δεν ρώτησα πού πάει.
Τέτοια είναι. Ποτέ δεν είχε ακριβή αντίληψη του χρόνου, καθυστερεί σε συναντήσεις, απλώς έτσι είπε εκείνο το βράδυ - Θα επιστρέψω σε λίγο, και δεν έκλεισε καν την πόρτα.
Έξι χρόνια μετά από αυτό το βράδυ τη συναντώ σε άλλο δρόμο, και μου φαίνεται φοβισμένη, σαν κάποια που μόλις θυμάται ότι ξέχασε το σίδερο αναμμένο ή κάτι τέτοιο...
Έσβησες το μάτι, ρωτάει.
Όχι ακόμη, λέω, το κρέας του λαγού είναι αρκετά σκληρό.
Θα επιστρέψω σε λίγο, είπε, κι άφησε την πόρτα ανοιχτή.
Το βράδυ ήταν ξεχωριστό για μας, πάνω στο μάτι της κουζίνας σιγόβραζε ο λαγός, είχε κόψει κρεμμύδια, καρότα σε ροδέλες και σκελίδες σκόρδο.
Δεν πήρε πανωφόρι, δεν έβαλε κραγιόν, δεν ρώτησα πού πάει.
Τέτοια είναι. Ποτέ δεν είχε ακριβή αντίληψη του χρόνου, καθυστερεί σε συναντήσεις, απλώς έτσι είπε εκείνο το βράδυ - Θα επιστρέψω σε λίγο, και δεν έκλεισε καν την πόρτα.
Έξι χρόνια μετά από αυτό το βράδυ τη συναντώ σε άλλο δρόμο, και μου φαίνεται φοβισμένη, σαν κάποια που μόλις θυμάται ότι ξέχασε το σίδερο αναμμένο ή κάτι τέτοιο...
Έσβησες το μάτι, ρωτάει.
Όχι ακόμη, λέω, το κρέας του λαγού είναι αρκετά σκληρό.
October 13, 2022
“Там,
където не сме,
е вечен следобед
и лято,
муха и небе
и всичко, което
не бе,
ала беше,
е там.
Там е купата,
дето се счупи,
сега – цяла
като по чудо.
Там е мама на 20,
която не помня,
там е роклята, дето
не посмя да си купи
и сега ѝ отива,
там е баща ми,
висок и красив,
там надничам и аз
за секунда,
но още е рано,
още ме няма
там.”
Най-силно ми повлия това стихотворение. Озаглавено е “Там”. Изслушах книгата в Сторител.
където не сме,
е вечен следобед
и лято,
муха и небе
и всичко, което
не бе,
ала беше,
е там.
Там е купата,
дето се счупи,
сега – цяла
като по чудо.
Там е мама на 20,
която не помня,
там е роклята, дето
не посмя да си купи
и сега ѝ отива,
там е баща ми,
висок и красив,
там надничам и аз
за секунда,
но още е рано,
още ме няма
там.”
Най-силно ми повлия това стихотворение. Озаглавено е “Там”. Изслушах книгата в Сторител.
February 7, 2017
Една по-различна поезия...
July 3, 2017
Не знам как да съзерцавам поезия, но в тази стихосбирка думите ми проговориха.
October 12, 2016
Стиховете, според мен, не са стихията на Господинов. Харесах си няколко, все пак.
Минутните затвори на дъжда
Понякога дъждът ни арестува
с решетки от вода
случайни връзки с улични дървета
кафенета
които никога не бихме посетили
в друго време
стрехи
допиране на рамене
които никога не биха се допрели
и думи
които никога не бихме разменили
а после слънце
и дъга като помилване
Минутните затвори на дъжда
Понякога дъждът ни арестува
с решетки от вода
случайни връзки с улични дървета
кафенета
които никога не бихме посетили
в друго време
стрехи
допиране на рамене
които никога не биха се допрели
и думи
които никога не бихме разменили
а после слънце
и дъга като помилване
May 16, 2016
"купиха седем
бели лалета
за една празна ваза
в една празна стая
бяла като лале
и вече е дом"
бели лалета
за една празна ваза
в една празна стая
бяла като лале
и вече е дом"
December 15, 2020
Местата, където не сме. Най-важни са местата, където не сме. Например - на себе си.
January 9, 2026
Sad to put 3 stars but had to because of a specific sexist song.
First, a comment about the other ones, of which most I enjoyed: a gentle attempt to find beauty in simplicity mixed with refreshing childlike humor and experiments in form. Classic Gospodinov themes are present: loneliness, depth of time, obsession with past, a battle against self-annihilation through a naive gaze. The style: seems like he barely writes the verses, but you can connect the style with the themes of the book, especially depression and hopelessness.
Anyway, the sexist song is about the difference between the fertile and the infertile woman. The first one takes care of the household, the second one is alone with a cat.... Why Gospodinov, why did you have to write and Include it? I'm sure some will find a way to explain and defend it, listing deep metaphors or parallels with the natural order, maybe even archetypes, or mask it as a way to criticize the patriarchy...However, the song is simply what it is - a weird and outdated take on the image of the woman and her role in society. it's simply below the level of the author and women are sick of this type of 💩
First, a comment about the other ones, of which most I enjoyed: a gentle attempt to find beauty in simplicity mixed with refreshing childlike humor and experiments in form. Classic Gospodinov themes are present: loneliness, depth of time, obsession with past, a battle against self-annihilation through a naive gaze. The style: seems like he barely writes the verses, but you can connect the style with the themes of the book, especially depression and hopelessness.
Anyway, the sexist song is about the difference between the fertile and the infertile woman. The first one takes care of the household, the second one is alone with a cat.... Why Gospodinov, why did you have to write and Include it? I'm sure some will find a way to explain and defend it, listing deep metaphors or parallels with the natural order, maybe even archetypes, or mask it as a way to criticize the patriarchy...However, the song is simply what it is - a weird and outdated take on the image of the woman and her role in society. it's simply below the level of the author and women are sick of this type of 💩
May 28, 2023
Εκεί
όπου δεν είμαστε
είναι απόγευμα παντοτινό
και καλοκαίρι,
μύγα κι ουρανός
και καθετί
που δεν είναι,
αλλά ήταν,
είναι εκεί.
Εκεί είναι η φρουτιέρα
που έσπασε
τώρα -- ολόκληρη
σαν από θαύμα.
Εκεί είναι η μαμά στα 20,
δεν τη θυμάμαι,
εκεί είναι το φόρεμα
που δεν τόλμησε ν' αγοράσει
και τώρα της ταιριάζει,
εκεί είναι ο πατέρας μου,
ψηλός και όμορφος,
εκεί ξεπροβάλλω κι εγώ
για μια στιγμή
αλλά είν' ακόμα νωρίς,
ακόμα δεν είμαι
εκεί.
όπου δεν είμαστε
είναι απόγευμα παντοτινό
και καλοκαίρι,
μύγα κι ουρανός
και καθετί
που δεν είναι,
αλλά ήταν,
είναι εκεί.
Εκεί είναι η φρουτιέρα
που έσπασε
τώρα -- ολόκληρη
σαν από θαύμα.
Εκεί είναι η μαμά στα 20,
δεν τη θυμάμαι,
εκεί είναι το φόρεμα
που δεν τόλμησε ν' αγοράσει
και τώρα της ταιριάζει,
εκεί είναι ο πατέρας μου,
ψηλός και όμορφος,
εκεί ξεπροβάλλω κι εγώ
για μια στιγμή
αλλά είν' ακόμα νωρίς,
ακόμα δεν είμαι
εκεί.
February 5, 2022
Мехлем за душата, или иначе казано- поезията е прозорец към душата на човека, но отваряйки го едни виждат спасение, а други празнота.
Надявам се да сте от първите и да сте намерили частици от себе си между страниците, както се случи при мен.
Надявам се да сте от първите и да сте намерили частици от себе си между страниците, както се случи при мен.
October 2, 2023
Далечна и неразбрана остана от мен тази стихосбирка. Твърде голям залък дойде за мен. Все пак има две стихотворения, които много ми харесаха и ме развълнуваха.
Displaying 1 - 30 of 72 reviews