Разкази за призраци и ужаси от знаменити писатели

by Edgar Allan Poe, William Makepeace Thackeray, Mrs. Oliphant

Сборникът съдържа 22 разказа от майстори в жанра и изобщо в бетристиката.
Повечето се издават на български за първи път.

340 pages

Published January 1, 2016

About the author

The name Poe brings to mind images of murderers and madmen, premature burials, and mysterious women who return from the dead. His works have been in print since 1827 and include such literary classics as The Tell-Tale Heart, The Raven, and The Fall of the House of Usher. This versatile writer’s oeuvre includes short stories, poetry, a novel, a textbook, a book of scientific theory, and hundreds of essays and book reviews. He is widely acknowledged as the inventor of the modern detective story and an innovator in the science fiction genre, but he made his living as America’s first great literary critic and theoretician. Poe’s reputation today rests primarily on his tales of terror as well as on his haunting lyric poetry.

Just as the bizarre characters in Poe’s stories have captured the public imagination so too has Poe himself. He is seen as a morbid, mysterious figure lurking in the shadows of moonlit cemeteries or crumbling castles. This is the Poe of legend. But much of what we know about Poe is wrong, the product of a biography written by one of his enemies in an attempt to defame the author’s name.

The real Poe was born to traveling actors in Boston on January 19, 1809. Edgar was the second of three children. His other brother William Henry Leonard Poe would also become a poet before his early death, and Poe’s sister Rosalie Poe would grow up to teach penmanship at a Richmond girls’ school. Within three years of Poe’s birth both of his parents had died, and he was taken in by the wealthy tobacco merchant John Allan and his wife Frances Valentine Allan in Richmond, Virginia while Poe’s siblings went to live with other families. Mr. Allan would rear Poe to be a businessman and a Virginia gentleman, but Poe had dreams of being a writer in emulation of his childhood hero the British poet Lord Byron. Early poetic verses found written in a young Poe’s handwriting on the backs of Allan’s ledger sheets reveal how little interest Poe had in the tobacco business.

For more information, please see http://en.wikipedia.org/wiki/Edgar_al...

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 4 out of 5]

Редно е когато се качват сборници/антологии в тая чудна платформа да се описва и съдържанието им, та поправяме въпросната несправедливост:

1. Черният котарак - Едгар Алан По
2. Маската на Багрената смърт - Едгар Алан По
3. Призракът на Синята брада - Уилям Такери
4. Да не се приема лековерно - Чарлс Дикенс
5. Изчезналата стая - Фиц Джеймс О'Брайън
6. Прозорецът в библиотеката - Мисис Олифант
7. История с призрак - Марк Твен
8. Крадецът на трупове - Р. Л. Стивънсън
9. Пастирката от егреците - Джером К. Джером
10. Произшествие на Луната - О. Хенри
11. Обесването на Алфред Уодъм - Е. Ф. Бенсън
12. Отвореният прозорец - Саки
13. Лора - Саки
14. Таралежът - Саки
15. Мъжът от Глазгоу - У. Съмърсет Моъм
16. Дъбравата на Астарта - Джон Бакън
17. Петопръстият звяр - Уилям Фрайър Харви
18. Дванайсет лакти под водата - Алекзандър Улкот
19. Какво носи Луната - Х. Ф. Лъвкрафт
20. Храмът - Х. Ф. Лъвкрафт
21. Злият свещеник - Х. Ф. Лъвкрафт
22. Моето посещение в музея - Владимир Набоков

Нова бърза справка във форума www.King-Bg.info и темата, пусната от Иван Атанасов - deadface ни показва, че разказите на По, Твен, Р. Л. Стивънсън, Джером К. Джером, Моъм, Лъвкрафт (без "Какво носи Луната") и "Отвореният прозорец" на Саки са издавани и преди, но (в част от случаите) с различен превод.

И сега малко от мен, да не речете, че само преписвам.

Авторите са подредени по рождени години - от По (1809) към Набоков (1899).
Най-кратката творба (1,5 стр.), "Произшествие на Луната" на О. Хенри, беше абсолютна плющня, която по скромното ми мнение няма място в подборката.
За сметка на това най-дългата творба (51 стр.) - новелата "Прозорецът в библиотеката" на единствената дама в селекцията мисис Олифант, успя да ме убие от скука, макар и тематично да се мяркаше някакъв клет призрак.
Оттам насетне произведенията повече или по-малко ми се всладиха, като за абсолютни свои фаворити определям тринки:

"Крадецът на трупове" - Р. Л. Стивънсън, базиран на истинска история - през 1827/8 двама ирландци, Уилям Бърк и Уилям Хеър, убиват най-малко петнадесет души в Единбург и продават телата им на лекаря Робърт Нокс, за да ги кръцка, така де, дисецира, в медицинското си училище.

"Дъбравата на Астарта" - Джон Бакън - тайнствено светилище в тайнствена гора и... спирам :)

"Храмът" - Х. Ф. Лъвкрафт - в разгара на Първата световна война една повредена германска подводница U-29 се озовава на океанското дъно и... спирам :)

Крайна оценка 3,5 (със завишаване нагоре).

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Има нещо специално в класическите истории на ужаса – звучат някак почти достоверни, като естествено наблюдавани и отразени в историческите анали без сянка на съмнение за техния реален произход и физически ужас, сеещ амок и отчаяние сред прадедите ни. Особено, ако тези, които ни разказват тъмните приказки за тежка нощ са имена като безусловния крал на бездната Лъвкрафт, поетичния принц на мрака По или странния приключенец с горчиво минало Стивънсън. За моя радост открих, че не са само те самотни в пантеона на човешките аватари на страха, ами в полетата на съмнителното и объркващото са бродели и имена като Дикенс, Твен или Набоков, и каквото са открили си заслужава споделянето с целия четящ свят.

Подборката на разказите определено е на ниво, и ако не се интересувате от макабрена литература или въобще от класически автори, вероятността да сте чели който и да е от текстовете е минимален. И има за абсолютно всеки вкус и личен кошмар, включително и за онези смелчаци, които обичат да се смеят нагло в лицето на чудовищата в гардероба. За почитателите на сарказма, които вечно ще се усмихват под мустак, дори и с натежали дънца на панталоните, поради наистина невъзможната за възприемане сенчеста действителност, тук ще се насладите на леконравната вдовица на Синята брада от Текери, един доста объркан призрак на Твен, доста срамежливия лунен човек на О’ Хенри и безумните пасторални истории за семейни духове на Саки. За загиналите от насилствена смърт ни разказват Дикенс в един повече от странен съдебен процес, където призраците са най-надежните свидетели, и Бенсън – в едно малко позакъсняло отмъщение за невинна жертва на религиозните правила.

Красивите атмосферични ужаси на Лъвкрафт и По се допълват от една населена с демони стая на О’Брайън, екзотична гора на древни богове на Бакън и един самотен удавник, твърде силно захванал се за реалността от Уолкот. За грабителите на трупове и отмъщението от отвъд на иначе тихия материал за дисекции разказва Стивънсън, за романтичната страна на мъртвите споменава Мисис Олифант, а ръчичката на Семейство Адамс живее не-жива, здрава и палава в разказа на Харви. Вселяващи се в случайни мъстители за стари грехове обречени души са героите на Джером, а един странен музей отваря портали във времето и пространството на Набоков.

Въобще всяка история е елегантна и уникална, и най-вече вдъхновяваща и разбуждаща атавистични страхове, леко позаспали под крилото на прозаичното ежедневие. Великолепно томче за колекционери, искрени фенове на наистина добрата тъмна литература, или просто смели изследователи на дълбините на човешкото съзнание, обитавано от чудовища, които никой гениален кинематограф не може да повтори визуално, поради липсата на някое и друго доловимо измерение. Но нали затова са и книгите