Пламен Сивов е роден през 1970 г. в Сливен. Завършил е езикова гимназия в родния си град, а след това право в Софийския университет. Специализирал е в САЩ. Публицист, преводач, редактор на списание Мирна (1996–2008), главен редактор на списание Свет (2009–2011), редактор и автор в портала Православие.БГ, директор на фондация „Покров Богородичен“ от създаването ѝ през 1994 г. Автор на десетки песни, един от основателите на Акустичния проект за нови градски песни„Точка БГ“.
Носител на награди за поезия и музика. Негови стихове са публикувани в български и чуждестранни поетични антологии. Има издадени два самостоятелни музикални албума.
Това е първата му стихосбирка. Книгата съдържа 70 стихотворения, 45 от които са и песни по музика на автора и на други музиканти и са издавани в музикални албуми. В края на книгата има азбучен указател на песните по албуми.
Пламен Сивов е роден през 1970 г. в Сливен. Завършил е езикова гимназия в родния си град, а след това право в Софийския университет. Специализирал е в САЩ. Публицист, преводач, редактор на списание Мирна (1996 – 2008), главен редактор на списание Свет (2009 – 2011), редактор и автор в портала Православие.БГ, директор на фондация „Покров Богородичен“ от създаването ѝ през 1994 г. Автор на десетки песни, един от основателите на Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ“. Носител на награди за поезия и музика.
Негови стихове са публикувани в български и чуждестранни поетични антологии. Има издадени два самостоятелни музикални албума.
Първата му самостоятелна стихосбирка “Държавата на другия живот” излиза през 2016 г.
Това е поезия, която бих чела на човек, когото обичам, късно вечер, докато някакъв декемврийски (примерно) дъжд потропва ритмично по прозореца. Това е съкровена поезия, копнее за споделяне. Много, много красива.
Ароматите на тази книга са повече, отколкото думите могат описа. Стиховете на Пламен Сивов са ефирно докосване между спонтанен размисъл и отзвук от плисъци на чувства, впечатления, недоловим разговор на душата със себе си, но най-мили, най-трогващи за мене са ония, където българската душевност – особено нашата, на 1970-те – е овладяла словото и е опряла котва в дъното на недосегаеми за мнозина поети, но доловими за мнозина деца на 70-те, наситени с преживяност, мигове. "Иван Петров" винаги ме разплаква, "Човекът-куче" ме приобщава към мои преживявания от късното юношество, "Предчувствие" е едно откровение на лично мое състояние, продължаващо вече години... Стиховете на Пламен ме връщат у дома и много често там намирам един много близък по душа, свой собствен брат – него. Тоест мене си. А това е най-истинското и смислено достижение на един поет – да стане нас. Защото там "Оставането" е завинаги. Бъди Богословен, друже!