What do you think?
Rate this book
Убийство в Ню Бабилон
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ С ВЪПРОСИТЕЛНА
„По-възрастните може би си спомнят деня, в който сякаш от квантовия вакуум (сиреч от нищото) се появи Йоасаф Друмника. Разбира се, тогава никой не знаеше, че се именува Йоасаф, нито пък че е друмник по природа.
Беше май. Беше в разгара на Бакхусовите пиршества. Скрити зад колоните на Неопропилеите, пияни мъже дълго и с изследователска съсредоточеност изпразваха пикочните си мехури; алени от въодушевление фокусници неблагоразумно гълтаха саби, за да ги блъвнат миг по-късно във вид на пламъци; развеселени хлапаци щъкаха по пазарите, яхнали самодоволно бионични рептилии, амбулантни търговци на холографни памети и венериански цветарки предлагаха евтината си стока с мазни гласове, по небето не се виждаха никакви звездолети, когато през градската порта на Ню Бабилон мина странен мъж на неопределена възраст с избеляла брезентена бохча на гърба. Стражниците не го спряха, защото пътничето не приличаше на размирник; полицаите не му обърнаха внимание, защото на вид бе съвсем средностатистически и не се оглеждаше гузно; жените не го задърпаха към тъмните входове на своите работилници за радост, защото приличаше на благочестив скопец, отдавна забравил какво е да те притискат женски бедра по хълбоците; търговците не хукнаха да го увещават — какво ще измъкнеш от просяк. Само градският идиот Менестей пое подире му, опулил глупаво очи и провесил челюст, напъна се да извика нещо — изглежда, от изненада бе забравил, че е глухоням, но от титаничните му усилия излезе нещо като вопъл на крава родилка. Подскачаше по калдъръма, сочеше с пръст, дърпаше минувачите да обърнат внимание, искаше да възвести чудото, да съобщи на всички великата чест, с която Съдбата е удостоила празника, но Ню Бабилон изнемогваше от светлини и звуци, по улиците щедро се разливаше вино и сласт, градът дишаше с всички древни, сегашни и бъдещи пороци, градът беше уморен от гълчава, танци, кавги и побоища, затова никой не забеляза, че пътничето има ореол.“
СЪДЕБЕН ПРОЦЕС С УДИВИТЕЛНА
„Още с влизането си Блез обяви, че никога не е разчитал на такова внимание от страна на държавата. Щом така живеят държавните престъпници, каза, как ли живеят самите държавници? Пазачът, който едновременно изпълняваше и функциите на стюард, отвърна, че разликата не е главозамайващо голяма, тъй като повечето престъпници са държавници, а повечето от държавниците — престъпници, затова те се грижат за удобствата си. Блез обясни, че не, ние не сме държавници, а най-обикновени хора, обикновени като въздуха и водата, които ще бъдат съдени за убийство. Пазачът възкликна: браво, най-после докараха нещо свястно! И кого убихте? Другите двама се спогледаха объркано, получи се конфузна ситуация, Йоасаф се направи на разсеян, а Блез започна да мънка, че все още не знаят кого точно са убили, че все още следствието не е приключило, но вероятно господа съдиите ще бъдат така добри да обяснят кой е жертвата и как точно е станал жертва.“
„По-възрастните може би си спомнят деня, в който сякаш от квантовия вакуум (сиреч от нищото) се появи Йоасаф Друмника. Разбира се, тогава никой не знаеше, че се именува Йоасаф, нито пък че е друмник по природа.
Беше май. Беше в разгара на Бакхусовите пиршества. Скрити зад колоните на Неопропилеите, пияни мъже дълго и с изследователска съсредоточеност изпразваха пикочните си мехури; алени от въодушевление фокусници неблагоразумно гълтаха саби, за да ги блъвнат миг по-късно във вид на пламъци; развеселени хлапаци щъкаха по пазарите, яхнали самодоволно бионични рептилии, амбулантни търговци на холографни памети и венериански цветарки предлагаха евтината си стока с мазни гласове, по небето не се виждаха никакви звездолети, когато през градската порта на Ню Бабилон мина странен мъж на неопределена възраст с избеляла брезентена бохча на гърба. Стражниците не го спряха, защото пътничето не приличаше на размирник; полицаите не му обърнаха внимание, защото на вид бе съвсем средностатистически и не се оглеждаше гузно; жените не го задърпаха към тъмните входове на своите работилници за радост, защото приличаше на благочестив скопец, отдавна забравил какво е да те притискат женски бедра по хълбоците; търговците не хукнаха да го увещават — какво ще измъкнеш от просяк. Само градският идиот Менестей пое подире му, опулил глупаво очи и провесил челюст, напъна се да извика нещо — изглежда, от изненада бе забравил, че е глухоням, но от титаничните му усилия излезе нещо като вопъл на крава родилка. Подскачаше по калдъръма, сочеше с пръст, дърпаше минувачите да обърнат внимание, искаше да възвести чудото, да съобщи на всички великата чест, с която Съдбата е удостоила празника, но Ню Бабилон изнемогваше от светлини и звуци, по улиците щедро се разливаше вино и сласт, градът дишаше с всички древни, сегашни и бъдещи пороци, градът беше уморен от гълчава, танци, кавги и побоища, затова никой не забеляза, че пътничето има ореол.“
СЪДЕБЕН ПРОЦЕС С УДИВИТЕЛНА
„Още с влизането си Блез обяви, че никога не е разчитал на такова внимание от страна на държавата. Щом така живеят държавните престъпници, каза, как ли живеят самите държавници? Пазачът, който едновременно изпълняваше и функциите на стюард, отвърна, че разликата не е главозамайващо голяма, тъй като повечето престъпници са държавници, а повечето от държавниците — престъпници, затова те се грижат за удобствата си. Блез обясни, че не, ние не сме държавници, а най-обикновени хора, обикновени като въздуха и водата, които ще бъдат съдени за убийство. Пазачът възкликна: браво, най-после докараха нещо свястно! И кого убихте? Другите двама се спогледаха объркано, получи се конфузна ситуация, Йоасаф се направи на разсеян, а Блез започна да мънка, че все още не знаят кого точно са убили, че все още следствието не е приключило, но вероятно господа съдиите ще бъдат така добри да обяснят кой е жертвата и как точно е станал жертва.“
136 pages, Paperback
First published April 15, 2016
12 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
June 6, 2019
Смях се с глас от сърце , самоиронията е пълна и всяка прилика с действителността днес не е случайна .Една гротеска на нашето време , защо не и в далечно бъдеще !!!
May 18, 2016
My Experience: Ето че е време „Колекция Дракус“ да запознае българските читатели с една от най-ярките фигури в родната фантастика - Агоп Мелконян. Това е автор до чието въображение и чувство за хумор трябва да се докосне всеки любител на фантастиката, защото неговата проза е от световна класа и заслужава да се превърне в класика. Не бива да обричане на забвение такива личности, които са дали толкова много на родната литература, но по ред причини са останали в сянката на социалистическия реализъм. Адмирации към Явор Цанев и издателство Гаяна, които вдъхват нов живот на едно от емблематичните произведения на Мелконян - "Убийство в Ню Бабилон". Фантастична сатирична новела, която чрез средствата на абсурда, ярките персонажи и безумните диалози бърка дълбоко в отворената рана на българската народопсихология, умело замаскирайки всичко под формата на криминално разследване на едно абсурдно убийство. Препоръчвам ви тази новела и ви обещават горчив смях с нелепите приключения на Йоасаф Друмника.
February 23, 2017
Сюжетът е изграден от поредица безумни ситуации, които е най-добре да не се опитвам да описвам. Всяка страница е изпълнена с хумор, а героите са наистина запомнящи се. Сатира, и то много, много добра... Последните няколко страници са малко по-сериозни и тъжни. Страхотна повест, определно съм силно впечатлен!
June 6, 2016
Може ли да има съдебно дело без престъпление, частично екзекутирани убийци при напълно жив, здрав и дори досаден в живостта си набеден труп, както и десетки свидетели, напълно убедени в липсата на събитие, заслужаващо наказание, които само се пречкат в краката на умели разследващи, твърдо вярващи, че щом човек търси някой престъпник, то трябва да намери някакъв такъв? Ами може, или по-скоро ще може в далечното бъдеще след около няколко стотици години, когато класически мислители ще се мотаят доста подчертано пост мортем, ама и пост вивум по света, забърквайки се както в дискусии относно живота, съдбата и странностите на еволюцията, така и в престъпления, запълващи дупката, отделена на принципно виновните, защото вселената хич, ама хич не е особено търпелива към разни свободни местенца по нея, както между другото твърди и непрежалимия дядо Тери.
Блез Паскал и свети Йоасаф Друмника, първият твърде далеч от значимостта на отдавна надминатите по важност открития, вторият с останало само битническо самосъзнание и враснал се ореол, са кандидатите за лоши убийци в постановка на абсурда, която заслужава да бъде поставена и на някоя по театрална сцена, където животът няма да се бърка толкова активно. Роботи, извънземни и древноримски хетери се валят в едни и същи бардаци и чебъри, пълни с особен вид гроздови коктейли с внушителен алкохолен градус, а преждевременно заявили се като радетели на закона и разследванията индивиди си търсят доброволци за виновни по разни престъпни деяния, и липсата на престъпление е последното, което би могло да ги спре. Защото, нали е казано – който търси ще трябва да намери в крайна сметка все нещо, ако и да не е било точно онова, което си е мислел в началото на търсенето, че му е конкретен обект.
Въобще сюжетът е подчинен на абсурда в най-чиста форма, сатиричните каламбури и бележките между редовете, вдигащи някой и друг осъдителен пръст срещу реалността ни. Не е нужно да ви говоря за майсторството на Агопа в съчетаването на несъчетаеми герои, темпорални нива и всякакви шантавини в такъв ред на нещата, че всичко да си заема мястото толкова безапелационно, сякаш отредено от много по-висши сили на един доста начален момент от сътворението. И все пак – не очаквайте някаква тежка критика към обществото, или наказателни монолози, мрачно влачещи се размисли или трудна за преглъщане сериозност. Историята минава леко и усмихващо те чак до предполагаемо малко тъжния финал, когато идеалната доза горчивина подправя интелигентната ирония, до комбинация на задоволство от една оригинална, и осмисляща съществуванието си история. А такива не са много, повярвайте ми.
Блез Паскал и свети Йоасаф Друмника, първият твърде далеч от значимостта на отдавна надминатите по важност открития, вторият с останало само битническо самосъзнание и враснал се ореол, са кандидатите за лоши убийци в постановка на абсурда, която заслужава да бъде поставена и на някоя по театрална сцена, където животът няма да се бърка толкова активно. Роботи, извънземни и древноримски хетери се валят в едни и същи бардаци и чебъри, пълни с особен вид гроздови коктейли с внушителен алкохолен градус, а преждевременно заявили се като радетели на закона и разследванията индивиди си търсят доброволци за виновни по разни престъпни деяния, и липсата на престъпление е последното, което би могло да ги спре. Защото, нали е казано – който търси ще трябва да намери в крайна сметка все нещо, ако и да не е било точно онова, което си е мислел в началото на търсенето, че му е конкретен обект.
Въобще сюжетът е подчинен на абсурда в най-чиста форма, сатиричните каламбури и бележките между редовете, вдигащи някой и друг осъдителен пръст срещу реалността ни. Не е нужно да ви говоря за майсторството на Агопа в съчетаването на несъчетаеми герои, темпорални нива и всякакви шантавини в такъв ред на нещата, че всичко да си заема мястото толкова безапелационно, сякаш отредено от много по-висши сили на един доста начален момент от сътворението. И все пак – не очаквайте някаква тежка критика към обществото, или наказателни монолози, мрачно влачещи се размисли или трудна за преглъщане сериозност. Историята минава леко и усмихващо те чак до предполагаемо малко тъжния финал, когато идеалната доза горчивина подправя интелигентната ирония, до комбинация на задоволство от една оригинална, и осмисляща съществуванието си история. А такива не са много, повярвайте ми.
December 14, 2016
Брутален сарказъм и горчива самоирония, замаскирани като абсурдна фантастична пиеса. Едно убийство без труп, един извършител без грях, един полицай без акъл и няколко самовлюбени хора и нехора изграждат сцените на този измислен свят, в който може да се разпознае авторовата действителнос т чак до имената на участниците(истинските, не дадените в повествованието).
Гротеска усмиваща брутално силните на деня и вегитиращите покрай тях разплути псевдоелитарии, които години след написаното още са си същите. Дори са толкова по-зле, че книгата може да не я водим литература на абсурда.
Гротеска усмиваща брутално силните на деня и вегитиращите покрай тях разплути псевдоелитарии, които години след написаното още са си същите. Дори са толкова по-зле, че книгата може да не я водим литература на абсурда.
April 21, 2016
Поклон, Маестро!
April 16, 2021
Ето ме и мен - намръщен от студеното време трамбовам улиците за една кратка вечерна разходка, да си промия малко това между ушите. И си пускам Агоп Мелконян и неговото "Убийство в Ню Бабилон" и след извесно време започвам да се хиля. Сам по улиците, вечер, 110 кила с брада и дълга коса. Може би за това бабките ме отбягваха, знам ли.
ТА - та! Та - страхотно четиво, страхотен хумор, страхотен Агоп.
Препоръчвам ви го силно.
ТА - та! Та - страхотно четиво, страхотен хумор, страхотен Агоп.
Препоръчвам ви го силно.
December 7, 2016
Страхотна сатирична повест, за един град (в бъдещето?), един смъртен случай (може би), една събрала се групичка хора, която обсъжда случая, и последвалия (п)объркан съдебен процес. Много забавно, леко тъжно и много бързо за изчитане.
July 27, 2023
Много се смях, с глас. Ще я прочета пак.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews