Блестяща проза! Разказите и повестите на Костадин Костадинов са увлекателни, четат се на един дъх и са написани с безупречна вещина. Изповедите на неговите герои ни хващат за гърлото със своите любови, страсти и магика, завихрят ни в приказна спирала от случки, които не ни оставят на мира, докато не ги съпреживеем и ние. Литература от висока класа, която пречиства.
Костадин Костадинов е роден на 14 ноември 1960 година в Радомир. Завършва Българска филология в СУ „Кл. Охридски“, няколко години работи като журналист. През 1990 година става основател и съсобственик на Издателска къща „Пан“. Костадинов дебютира през 1991 година с книгата „Резерват за розови пеликани“. Вторият му сборник разкази и повести – „Заливът на Ифигения“, излиза четвърт век по-късно. По негови сценарии са снимани игралните филми „Резерват за розови пеликани“ (2003) и „Легенда за белия глиган“ (2004).
Много море и ширина има по тия страници – не е чудно, че точно Александър Секулов е редакторът на сборника. При все че не ми харесаха всички разкази като сюжет, писането е това, което е водещо. Лее се на талази, понякога връхлита бурно, понякога кротко се вълнува, докато героите на Костадинов следват своята предначертана съдба. Чини ми се, че той не им дава много място да решават какво искат да правят, по-скоро под натиска на обстоятелствата трябва да вземат решения. И все едно виждам пред себе си неговата кротка, разбираща усмивка, докато ги пише. Щастлив съм, че се докоснах до “Заливът на Ифигения”, че го почнах сред зеленината на Витиня и го довърших на пейка на Дунава. Така си трябваше :)