В шумния автобус на съвременната българска литература, където на всяка спирка връхлитат самонадеяни тийнейджъри и слизат поолисяли труженици на словото, където играят лакти и никой не става, за да отстъпи място на по-талантливия, има няколко писатели, които гледат с умни, добри и леко присмехулни очи на цялата тая дандания наоколо. Тяхната спирка е далече, те ще се нагледат на тая суматоха, ще се нагледат и на следващатd. Те ще пътуват дълго. И единият от тях се казва Людмил Станев.
Людмил Станев е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“, „Рязко“.
Людмил Станев е върха, чудесен хумор! Супер кратки разкази/истории, всяка една от тях ... би могла да бъде и тъжна, би могла да бъде и смешна, зависи от това кой я разказва. Но тъй като я разказвам аз, ще се постарая да бъде смешно-тъжна. Наподобяват структурата на вицовете, можеш да си ги препрочиташ по всяко време с кеф.
Ако трябва да се придържам към скорошното си първично впечатление, че Людмил Станев е българският Даниил Хармс, то във втората си книга ("Ненакърнимо") Людмил Станев е Даниил Хармс, преживял войната. А в третата ("Приятели мои") - Даниил Хармс, преживял преживяването на войната. А всъщност, разбира се, Людмил Станев не е никакъв Даниил Хармс, а си е Людмил Станев. А аз продължавам да потъвам в творчеството му като плажно масло в дупето на манекенка. Чак си завиждам.