Поетичните преводи в сборника отразяват период от близо двайсет и пет века. Стиховете са групирани условно в три раздела: „Поезия преди династия Тан”, „Танска поезия” и „Поезия на Петте династии, Сун, Юан, Мин и Цин”.
Първият раздел включва превод на няколко творби от най-древния паметник на китайската поезия – „Шъ дзин” (Канон на поезията) създаван през XI–VI в. пр. Хр., стихове на първия известен поет Цю Юан, _юефу – _народни песни, записани от Музикалната палата, носеща същото име,_ _стихове от Тао Юанмин.
Във втория, най-обемист раздел „Танска поезия”, съм се опитал да запозная читателитe с творчеството на повече от петдесет от най-известните поети от този период. Само като илюстрация за нейния разцвет, в антологията, създадена при цинския император Канси и през XVII в., фигурират близо 49000 стихотворения от над 2200 поети.
Стиховете от третия раздел отбелязват нов етап в развитието и широко разпространение на жанра _цъ_ (дин. Сун), съчинявани по зададен мотив (мелодия), главно любовна лирика, която е широко застъпена в сборника.
Други основни теми освен нея са раздялата на поета с близките, приятелството, скръбта в изгнание или на служба в далечен край, несгодите в армията, тежкия живот на народа, печал по древността, мислите за старостта, дворцова поезия, бягство и отшелничество сред красивата природа, поезия на планините и водите, поезия на виното и на чая.
Поезията на династията Тан все още чака своя преводач на български, за да разкрие повече от красотата си.
Преводите в това издание са доста спънати, и се губи удоволствието от четенето. Чаят не така уханен, реката не е така бистра, планините не са така високи, утрините не са така дъхави, цветовете не са така нежни. Имаче самият избор на поети е отличен.