Старата българска литература не предлага на съвременния българин любими четива. Нейните творби на са познати като произведения на изкуството, в оригинал са познати само на специалистите, а съществуващите точно към първообраза, без да предават неговите естетически качества. Поради това съществува впечатлението, че старата българска литература няма високи достойнства на изкуство, а изпълнява само религиозни и идеологически задачи. Целта на това издание е да представи стария текст като литературна творба, която да достигне и до съвременния читател. Голяма част от произведенията не са създадени от старобългарския писател, но са част от литературното богатство, акумулирано през вековете от българската култура. В някои случаи българският текст, макар и възникнал като преводен, е единствения текст, представящ дадена творба. По подобен начин редица будистки текстове са запазени само в китайските преводи, а индийските оригинали са изгубени. На китайска почва те са претърпели известна обработка и адаптация и днес неделима част китайското литературно наследство.
Лилия Илиева е професор по Общо и сравнително езикознание в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Тя е преподавател по Етнолингвистика и в ПУ „Паисий Хилендарски“. Била е лектор по български език и култура в Пекинския университет за чужди езици, Китай и е автор на множество публикации в български и чуждестранни периодични издания по въпросите на езикознанието.