Физиологът е произведение на гръцката раннохристиянска литература. В най-ранната си редакция, възникнала праз 2 век в Александрия, той съдържа около 50 слова, посветени на животни, растения и камъни. През 11 и 12 век се създават две по-късни редакции - византийската и Псевдо-Василиевата. Физиологът не е съчинение, което дава естественонаучни знания. Всяко животно притежава качества, които са отправна точка за алегорично тълкуване в християнски дух. Засягат се теми за Христос, за кръстното дърво, за света Троица и т.н. Ана Стойкова предлага добре обоснована нова квалификация на съществуващите южнославянски преписи на Физиолога, нова теза относно Псевдо-Василиевата редакция, нов архиографски материал. Тя решава въпроси от литературната история на Физиолога, от жанровата му специфика и определя мястото му в средновековните литератури на Балканите и по-специално в старобългарската литература.