Познавате ли добре семейството си? Сигурни ли сте, че знаете всяка малка тайна от вашето родословие? Дори и да е така, никога не можете да бъдете сигурни. Адриана живее съвсем обикновен живот, когато светът ѝ се променя изцяло. Тя се оказва в центъра на древен конфликт, от който може да излезе само ако открие същността си. Дали ще успее да се справи с всички препятствия по пътя си, или тъмнината ще надделее? Ключът към успеха се крие в миналото ѝ и в създаването на света.
Книгата ми се стори доста интересна. Написана е по изключително достъпен и увлекателен начин. Много малко книги са ме въвличали в същината си , както направи тази. Сюжетът е автентичен. Много ще се радвам, ако тази книга достигне до повече хора. Няма да сгрешите ако я прочете. Поздравления за младата авторка. Ще очаквам продължение .....
Адриана си е гимназистка, не по особена от останалите ѝ връстници. Сравнително добре се справя с ученето, доста по-зле със спорта спрямо най-добрата си приятелка, и няма нищо против да прекара следобеда на пазар или в разговори за момчета. Докато тайнствени хора не отвличат баща ѝ и тя се принуждава да обърне повече внимание на тайнствените сънища, които я спохождат и да разкрие каква е семейната им история
Пиша това ревю, за да привлека вниманието на читателите не толкова към самата книга, колкото към автора. А също така, и за да припомня на авторката, че има заложби, и ако е спряла да пише, защото животът ѝ се пречка, нека не изоставя съвсем това прозвище. Малко предисловие: Натали Димитрова, известна още като natityyy , пишеше и във Форум Муза. От разказ на разказ и във всяка нова глава от история виждах как писането ѝ става все по-добро, стилът ѝ се изчиства, а сюжетите стават все по-заплетени и оригинални. „Дух“ е самиздат на Натали, общо взето преди да почна да я следя във форума. Всъщност, едвам изкопчихме информацията, че има книга, по време на едно от импровизираните ни форумни интервюта.
Така че си взех „Дух“ с ясната идея, че ще чета нещо на автор в развитие. В това отношение, книжката напълно оправда очакванията ми. Има още какво да се желае по отношение на сюжета и връзките между героите, като развитие и подробности, въпреки интересните основи – отвличането на бащата, наследството на Ади и същността на врага ѝ. Това си е предопределено и от много малкия обем на книгата, който просто не позволява да се разгърне явно по-амбициозния сюжет. Начина на тълкуване на заглавието „дух“ обаче бе най-голямата и приятна изненада за мен. Главната героиня и приятелите ѝ бяха изключително приятни, герои, на които на драго сърце съпреживявам. А на много места в текста, особено в лекотата на диалога и в някои сравнения и описания, ясно прозираха възможностите на Натали да пише.
Знам със сигурност, че всичко, което съм чела от Натали досега, са стъпки към върха на възможностите ѝ. Последните ѝ неща бяха изключително добри, но тя може още. И се надявам да го направи :) А след като знае пътя на мъките по книгоиздаването, разчитам някой ден да видя по книжарниците още една книга с автор Натали Димитрова.