Diuna. Mesjasz Diuny

Dune #1-2

by Frank Herbert, Ładysław Jerzyński (Translator)

Arrakis, zwana Diuną, to jedyne we wszechświecie źródło melanżu - substancji przedłużającej życie, umożliwiającej odbywanie podróży kosmicznych i przewidywanie przyszłości.
Z rozkazu Padyszacha Imperatora Szaddama IV rządzący Diuną Harkonnenowie opuszczają planetę, swe największe źródło dochodów. Diunę otrzymują w lenno Atrydzi, ich zaciekli wrogowie. Zwycięstwo księcia Leto Atrydy jest jednak pozorne - przejęcie planety ukartowano.
W odpowiedzi na atak połączonych sił Imperium i Harkonnenów dziedzic rodu Atrydów, Paul - końcowe ogniwo planu eugenicznego Bene Gesserit – staje na czele rdzennych mieszkańców Diuny i wyciąga rękę po imperialny tron.

Genres: Science Fiction, Fantasy, Fiction, Classics

715 pages, Hardcover

First published January 1, 1965

About the author

Franklin Patrick Herbert Jr. was an American science fiction author best known for the 1965 novel Dune and its five sequels. Though he became famous for his novels, he also wrote short stories and worked as a newspaper journalist, photographer, book reviewer, ecological consultant, and lecturer.
The Dune saga, set in the distant future, and taking place over millennia, explores complex themes, such as the long-term survival of the human species, human evolution, planetary science and ecology, and the intersection of religion, politics, economics and power in a future where humanity has long since developed interstellar travel and settled many thousands of worlds. Dune is the best-selling science fiction novel of all time, and the entire series is considered to be among the classics of the genre.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

Чела съм тези два романа два пъти, а любими моменти съм си ги препрочитала многократно. И днес не мога да си обясня напълно магията. Сюжетът е отчасти космическа опера, разпространен е в куп други романи. Светостроенето е толкова реалистично, че усещаш пясъка, свистенето на дихателния филтър и мириса на подправката. Но и в други научни фантастики и фентъзита се среща. Героите са далеч от триизмерността - всъщност са толкова многоизмерни понякога, и същевременно толкова пестеливо и на място предадени, че не могат да се забравят. Това вече е рядкост - в тези жанрове като че ли повече се залага на идеи и бързи обрати в действието, които ги има и тук. Идеите също са налице - макар и доста преливащи. Винаги си представям бедуините в пясъците на арабския полуостров в навечерието на петролния бум, който ще промени света - с всичките ускорителни частици на историята, но и с всичкото си екологично, икономическо и морално замърсяване, което ще се излее. “Дюн” е алтернативна история, философия на промяната в една несъвършена вселена и чудесен роман. Явно именно комбинацията е в основата на въздействието.

***
”Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.“

***
“— Струва ми се, че днес не съм в настроение за бой — рече Пол.
— Настроение ли? — Дори през филтъра на защитата гласът на Халик издаваше обидата му. — Какво общо има боят с настроението? Човек се бие, когато възникне необходимост — независимо от настроението! Настроението е нещо, което ти е необходимо за коне, любов или свирене на балисет. Но не и за бой!”

[Knigoqdec · Rating 5 out of 5]

За такива истории вярвам, че мога да кажа, че са отвъд времето. Това е гениална книга в жанра, която не бива да подлежи на моите твърде ограничени откъм думи възхвали, затова и няма да я подложа на това. "Дюн" впечатлява с безкрайността на своя свят от милиарди планети и звезди, едновременно необятен и сякаш заключен единствено и само в историята на една едничка планета. Аракис. Който получи Аракис, може да получи вселената. Който разполага с подправката...
"Дюн" впечатлява още и с изключителната си магичност, без да има капчица магия в нея. Научна фантастика без помощта на нито един компютър или сложна роботика. Свят, в който движещата сила наистина са само и единствено хората, пред чиито възможности граници няма. История, разказана с елегантност - като написана от ръката на изтънчен аристократ (защото цялостното чувство от текста ми остана такова и за първи път едва загатнатата помпозност на този тип текстове ми се стори красива).
Епопея, която трудно се забравя, сравнима единствено с "Фондацията" като усещане лично за мен, макар и в същото време двата романа да са в съвсем различни крайности. Но това са подробности, свързани с предпочитанията ми към жанра на космическата опера. Не съжалявам, че се случи така, че по-рано загубих шанса да прочета книгата. Все пак, по пътеките на Времето нещата рано или късно се нареждат.

~~~~~~~~~~~~~~~~
(Мисли мрънкащи и размисли разни, да не се чете, освен ако не е останало нищо друго за четене xD)
- Докато бях към средата на книгата, започнаха да излизат снимки от новата екранизация на "Дюн" и малкото, което всъщност ни показаха, ме кара да смятам, че преживяването ще си струва. Поне се надявам. Все пак, макар че Шаламе принципно не е никак лош актьор, аз не смятам, че това наистина ще е моят Пол, което ме натъжава леко. Не, че имам предложение за себе си от себе си, но... абе, друг трябваше да е.
В тази връзка - моля ви, защо причинихте това на Лайът-Кайнс и Айдахо... Четири големи, едри сълзички.
- Щях да коментирам състоянието на българското издание (техническата му визия, тъй да се каже), но... от мен да мине, ще си спестя.

[Inna · Rating 5 out of 5]

Отдавна не бях чела толкова сложна, обхватна, тежка фантастика. Първата книга е абсолютни пет звезди. Втората ми беше доста по-трудна за четене... и доста тъжна. Цялостната ми оценка си остава максимална. ❤❤❤

Нямам търпение да гледам Тимъти Шаламе като младия Пол Атреидски - ще му пасне като ръкавица.

*****
Цитати, цитати, много цитати:

Първа книга

Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.

*****

— Струва ми се, че днес не съм в настроение за бой — рече Пол.

— Настроение ли? — Дори през филтъра на защитата гласът на Халик издаваше обидата му. — Какво общо има боят с настроението? Човек се бие, когато възникне необходимост — независимо от настроението! Настроението е нещо, което ти е необходимо за коне, любов или свирене на балисет. Но не и за бой!

*****

— Цялата теория на войната е изчислен риск — рече дукът, — но когато става въпрос да рискуваш собственото си семейство, елементът изчисление преминава в… други неща.

*****

Сигурно няма по-ужасен миг на прозрение от този, в който откриваш, че баща ти е човек — от плът и кръв.

*****

Не бива да ни липсва филмовата субстанция — отбеляза дукът. — Иначе как ще можем да заливаме селото и града с нашата информация? Хората трябва да разберат как добре ги управлявам. А как биха могли да разберат, ако не им го кажем?

*****

Кайнс му отвърна със същия поглед и разбра, че го безпокои един факт, който бе осъзнал тук: „Този дук се разтревожи повече за хората, отколкото за подправката. Той подложи на риск собствения си живот и живота на своя син, за да спаси хората. Той отмина с едно махване на ръка загубата на цял комбайн. Опасността за живота на хората го изпълни с гняв. Водач като този би внушавал фанатична преданост. Трудно би било да го разгромиш.“

Пряко собствената си воля и всички предишни преценки Кайнс призна пред себе си: „Този дук ми харесва.“

*****

Величието е преходно явление. То никога не е последователно. Зависи отчасти от създаващото митове човешко въображение. Човекът, когото величието споходи, трябва да има усет за мита около своята личност. Той трябва да отразява онази светлина, с която го огряват. И трябва да притежава умението да иронизира. Това е единственото, което може да му попречи да повярва в своите собствени преструвки. Само иронията може да го раздвижи вътрешно. Без това качество дори случайното величие ще смаже човека.

*****

Като наблюдаваше всички тези бъбрещи лица, Пол внезапно осъзна, че те го отвращават. Те бяха само евтини маски върху гнили души — гласове, които бръщолевеха, за да удавят крещящото мълчание у всеки звяр.

*****

— Един ментат, Нифад, се ръководи и направлява посредством информацията, която му се дава. Невярна информация — неверни резултати.

*****

— Казах да ги притиснеш здраво, племеннико, а не да ги унищожаваш. Не погубвай напразно населението, само го дръж в пълно покорство. Трябва да бъдеш мечка стръвница, момчето ми. — Той се усмихна — върху набръчканото от тлъстини лице се изписа детинско изражение. — Стръвницата никога не се спира. Никаква пощада. Никога не се спирай! Милостта е химера. Тя може да бъде победена от стомаха, който стене от глад, и от гърлото, което плаче от жажда. Трябва винаги да си гладен и жаден. — Баронът поглади огромните буци плът под суспенсорите си. — Като мен.

*****

И тъй като неговата планета го погубваше, на Кайнс му хрумна, че баща му и всички останали учени допускаха грешка и че най-постоянните принципи на вселената бяха случайността и грешката.

*****

Хауът е човек, който изпитва дълбоки чувства. Трябва да се страхуваш от онзи, който няма чувства. Докато дълбоките чувства… виж, тях можеш да подчиниш на своите потребности.

*****

Дълбоко в човешкото подсъзнание се таи завладяваща потребност от логичен свят, който да има смисъл. Истинският свят обаче изостава винаги една стъпка след логиката.

*****

И все пак в душата му се прокрадваше чувството, че е изоставен. Запита се дали е възможно неговият дух-ру* да се е ��ромъкнал някак си в света, където според свободните той трябваше да се радва на истинското си съществуване, в света на алам-ал-митал, света на образите, онова метафизическо царство без каквито и да било физически ограничения. И той изпита страх при мисълта за подобен свят, защото премахването на всички ограничения означава премахването на всички опорни точки. Той не можеше да се ориентира сред царството на един мит, нито пък да каже: „Аз съм аз, защото съм тук.“

*****

„Давай колкото се може по-малко заповеди“ — беше казал баща му веднъж… много отдавна. — „Дадеш ли веднъж заповед на някои свой подчинен, после винаги ще трябва да го правиш.“

*****

Онзи, който е в състояние да унищожи дадено нещо — той е неговият истински господар.

*****

На Пол му се стори, че е твърде покорен, но нали сардукарите изобщо не бяха подготвени за събития като днешните. Даде си сметка, че те изобщо не познават нищо друго освен победа и само по себе си това беше слабост.

*****

Втора книга

Учат ги да вярват, вместо да узнават. Вярата може да бъде заблудена. Опасно е само знанието.

*****

... да търпиш сам себе си е може би най-тежката работа във вселената.

*****

Далеч извън обсега на неговата власт, силите в човешките сърца му убягваха с предизвикателна гордост.

*****

— Често се налага едно да мисля, друго да говоря — навъсено се обади Стилгар. — На това му викат дипломация.

*****

Тръгнал си из пустинята пясък да дириш.

[Anna · Rating 5 out of 5]

Великолепна!!

[Aya · Rating 5 out of 5]

Знаех си аз, че има нужда да прочета "Дюн".

Много ми хареса размахът, с който Франк Хърбърт е изградил тази необятна история.
След като изгледах последния филм на Дени Вилньов, Dune - Part II, реших че искам да видя накъде ще отиде историята (а и откровено просто имах нужда от отговори :D) Намирам изключването на някои важни елементи от книгата във филма за пропуск, но въпреки това и съзнавам защо се е случило така - все пак надали някой ще иска да гледа филм с продължителност пет часа.

"Месията на Дюн" ме пренесе дванадесет години след събитията в края на "Дюн" и ми беше любопитно и интересно да проследя съдбите на вече познатите герои, но в същото време и новопоявилите се герои бяха интригуващи и имаха главна роля в събитията, довели до каквото се случи.

Продължавам със следващите книги, въпреки че всеки чел поредицата ми казва, че не си заслужавали особено. Искам да видя накъде ще се завърти историята :)

П.П. Star Wars са си взимали бая идеи от Хърбърт.

[Katy · Rating 5 out of 5]

Впечатляваща книга. Не прилича на нищо, което съм чела досега. Абсолютно нямам способностите да напиша ревю, но поне малко ще поблагоговея в писмена форма. Дюн е необятна книга. Светът е е дело на истински майстор. Идеите са неповторими. Буквално освен да използвам дълги прилагателни, не
знам как по друг начин да опиша, каквото и да било в книгата.
Сюжетът е труден за разбиране и е представен по много необичаен начин. Едно от нещата е това, че книгата сякаш няма гледна точка. Въпреки че главите започват в компанията на някого от героите, по време на тази глава чуваме мислите не само на героя започнал главата, но и на всички присъстващи в сцената. Ако някой си мисли нещо важно, ние го научаваме. Другото е сколнността да ни казват горе-долу какво се очаква да се случи. Като оставим пророкуването настрана, в началото на двете книги има по една глава, в която се обсъждат планове за предателства и убийства, които по никакъв начин не са потайни. Целта на книгата е друга. Тя не е да ни шокира с взети от нищото плоттуистове, а по-скоро да подбуди разсъждения по важни политически, философски и житейски въпроси на едно общество в нашето далечно бъдеще. Частта с пророкуването е едно от нещата, които се разбират трудно, но какво да кажа, бъдещето не се оставя да го четат лесно.
Героите са едновременно студени и такива, към които можеш лесно да се привържеш. Пол е изтерзана душа горкия. Чани is a badass. Алая is even more of a badass. Лейди Джесика ме накара да искам да отида да се обучавам в Бин Джезърит. Като си взема мелинджа ще видя дали в бъдещето ми предстои четенето на следващите две. Но и без мелиндж ще ви кажа, че ще отнеме време докато се настроя психически за още едно приключение на Аракис.
~ peace out from me Katy, a-бинджезъритска-вещица-want-to-be
“Разсееш ли се - ето го пред теб!
От ледените джунгли на звездите
загадъчен, убийствен, сляп пророк,
на бъдното слуга със глас нетленен!” ~ химн на гола̀та

[Aneta Batakchieva · Rating 5 out of 5]

Признавам си, че по поредицата се "зарибих" сега, покрай филмите. Първата част от филма ми остана леко неразбрана, но втората, която гледах наскоро, просто ми отвя главата. Нямаше как да не прочета и книгите. Сега, когато приключих първите две части, по които са направени филмите, доста неща ми се изясниха и за подправката, и за враждата, и общата картинка като цяло. Обясненията на различната терминология в книгата са доста добре обосновани, докато във филма може би се очаква да сме наясно всички с тях.
Втората част на книгата Месията има доста различни моменти, които я правят и доста по-интересна, а щом филма ми хареса толкова, думи нямам да опиша как ми въздейства книгата.
Поредицата е ФЕНОМЕН! Чак ми е обидно, че има само 5 звезди възможи за оценка.
Продължавам нататък.

[И~N · Rating 4 out of 5]

Четох книгите в този в (много) различни времена и си спомням, че не бях чак така силно впечатлен. Сега, обаче, от дистанса на времето, си давам сметка, че като цяло съм останал с добри спомени от преживяването, което книгите са ми поднесли.
Не мога да кажа, че самата сюжетна линия блести, но светът, в който се случва - определено. Трябва време човек да свикне с терминологичния апарат. Допадна ми визията на автора за бъдещето, стори ми се правдоподобна по някакъв свой си начин и не ми беше трудно да я повярвам. Много ми харесаха философските нишки и разностранните екскурси, излизащи не само от сюжетното развитие, но и от книгата въобще.
Може би наистина Херберт трябва да се чете на части, малко по малко, с почивки. Със сигурност ще прочета и останалите части на историята, в идните години :)

[Reading Trolls · Rating 5 out of 5]

Сюжетът е съсредоточен върху Династиите, управляващи различни планети, обединени под управлението на Императора. Борби за власт и пари. Манипулации и бюрокрация ще открием във всяка сфера на управлението. В този галактически свят съществува монопол дори на междупланетните пътувания. Подправката меландж е скъпа субстанция, която се намира единствено на планетата Аракис. Съществуват различни организации, които се борят за надмощие. Едно от тях е Бин Джезърит – общество или школа, където се обучават надарени жени. Цялостната програма ги подготвя в тънкостите на шпионажа, политическите манипулации и дори бойни техники. Те се възпитават да служат на своите господари. Подарявани са като наложници. Целта им е да се комбинират различки династии и да се изолират определени гени. Бин Джзърит контролират наследяването на династиите. Ако съветът на сестринството се разпореди в династията да няма мъжка рожба, възпитаничките се подчиняват. Организация, която гони своите цели дори чрез насаждане на религиозни поверия и легенди. Звучи заплетено знам, но сред страниците на “Дюн” всичко ще ви се изясни.

[Gil Estel · Rating 5 out of 5]

"Дюн" и "Месията Дюн" са титанични книги, писани с огромен усет и умение от страна на Франк Хърбърт. Вплитат не само фантастичната идея за далечното човешко бъдеще, но политическите, религиозни и философски въпроси, които винаги са актуални, независимо от епохата. Задават и въпроса възможно ли е един човек да е Бог, пророк и човек в същото време и дали не изгубва същността си? Пол Атреидски не успява, но в "Децата на Дюна" е ключът към загадката и бъдещето. Дюн е безмерна книга, като пустинята на Аракис.

[Rissa (rissasreading) · Rating 4 out of 5]

4.25 - Dune and Dune: Messiah follows Paul Atreides as his family gains control over the planet Arrakis (Dune).
Dune follows Paul in his youth as his family leaves their home planet to become the new leaders of Arrakis. There is a load of corruption taking place, and tragic backstabbing events lead to the death of Paul's father. Dune wonderfully leads into Dune: Messiah and follows Paul in his adult years.
I find Arrakis and the importance/inaccessibility of water, as well as the mining of an important resource to be very topical today. I mean we're in a bit of a water crisis, and we're destroying our planet for resources. As well as the constant oppression of our indigenous peoples. For a book that relies heavily on the focus of politics, I found it to be a very captivating and fast-paced book which I loved. If you didn't already know that Paul wasn't a good guy in the first book you will definitely see it in Messiah. He treated so many people horribly and acted only in his self interest for so much of that book. He is truly a formidable figurehead because everything about him is that of a dictator. Dune: Messiah made me audibly say "oh my god".
I think these two books do such a great job of showcasing politics, corruption, and the impacts of such things on youth into their adulthood. Highly recommend.

[Anton Kostadinov · Rating 5 out of 5]

Needless to say it is a phenomenal read. There is nothing I can say that hasn't already been said about this book. The first 100+ are a bit hard just because of the complexity of the elaborate world of Dune but once you get through them it is a wild ride.

[Pati · Rating 5 out of 5]

"Дори и за най-могъщия съществуват ограничения на силата, които не може да надхвърли, без да се самоунищожи. В преценката за тази граница се крие истинското държавническо изкуство."

[Елиана Личева · Rating 5 out of 5]

https://www.instagram.com/p/C4AoCTIoD...

„Дюн“ , прев. Виолета Чушкова и "Месията на Дюн", прев. Любомир Николов, двутомно издание на "Бард", @bardpublishers .

Действието се развива 12 год, в които Пол настъпва все повече в империята, главно чрез междузвезден джихад, воден от неговите армии на Свободните и подхранвани от религиозния плам, който му е дал почти божествен статут. Всяка война иска жертви: „уби шестдесет и един милиарда, стерилизира деветдесет планети, напълно деморализира петстотин планети", броят на жертвите които вместо да консолидират управлението му, създават недоверие и недоволство и улеснявят пътя на заговорниците към подронване на властта му.
В книгата Пол се опитва да се ориентира във възможните бъдещи неща, знаейки, че всяко едно може да доведе до крах.

Това, което в крайна сметка представлява книгата е историята на човек, надарен с невероятни сили и все пак безсилен да предотврати катастрофите, които е вижда: въпреки удивителните умения, които е придобил чрез природата и майчините учения, той остава човешко същество, с всички слабости и противоречия, които водят със себе си.

Автора е бил привърженик на идеологията за "системното мислене" , което в основата си е начин да осмислим сложността на света, като го разглеждаме от гледна точка на цялости и взаимоотношения, а не като го разделяме на части. Именно тази идеология довежда до емоционалния крах на Пол, тежкота бреме на лидерството и жертвите в името на "общото благо". Голяма часта от еко феновете на творбата поставят тази идеологията на преден план като основата върху която трябва за градим модерния социум.

Автора поставя акцент над много важни теми, които ме вълнуват напоследък. Колко хора на изкуството, философията и дори науката (както и самият Хъбърт) вероятно "виждат" бъдещето, но вместо надежда, те пропадат в бездната на отчаянието. Нима човека като индивид не може да се справи с тегобата на търсенето на вечно щастие и може ли обществото наистина да живее в хармония. За Франк Хъбърт това е една утопия, която изчезва заедно с надеждата на младостта. Идеологията в крайна сметка с течение на годините и взора към бъдещето изчезва и остава само самотата и тишината на пустините на Араксис.

[Pavle · Rating 3 out of 5]

U ovom izdanju, zajedno su objavljene prve dve knjige iz Sage o Dini - Dina i Mesija Dine. Nastavci su prilično neobične strukture (prvi deo je više nego duplo duži od drugog), a i razlika u kvalitetu je definitivno vidljiva (u korist prvog).

Knjigu sam uzeo, kao i, pretpostavljam, većina ljudi, iščekujući film Denija Vilneva. Deluje kao da je pred rediteljem prilično težak zadatak, s obzirom na strukturu knjige koja ima mnogo unutrašnjih monologa, i čiji ključni trenuci često nisu akcione scene, već se u potpunosti odigravaju u glavi likova.

Svet Dine, tolike vekove u budućnosti, je veoma interesantan, iako ne baš potpuno smislen i izbrušen. Meni posebno interesantan je jezik Dine. Kroz njega (kao i kroz religiju, ali manje uspešno), pisac pokušava da pokaže kako su se kroz vekove kulture ljudi mešale, pa tako postoje očigledni islamski, hrišćanski, slovenski, zapadnoevropski i drugi uticaji, iako se sami likovi ni kroz istorijske knjige ne sećaju davne prošlosti kada su svi ti elementi pripadali svojim kulturama.

Kraj prve knjige je prosto fenomenalan. Cela knjiga nas uvlači u na momente gotovo dosadnu priču o "belom spasiocu", ali kraj, u kojem vidimo Pola u svem njegovom užasu, briljantno to ruši, i ako ni zbog čega drugog, samo zbog njega vredi čitati knjigu.

Knjiga uvodi mnogo likova o kojima pisac želi da brinemo, ali, na žalost, većinu ne dočarava tako da s njima steknemo ikakvu povezanost. Ovo je nešto što dobro potkovan dramski pisac i harizmatični glumci mogu da poprave, tako da nam ostaje da se nadamo da će film popraviti ovu manu knjige.

Mnogi pasusi odu na dugačka duboka filozofska razmišljanja Pola Muad'Diba Atreida. Na žalost, od prethodna tri epiteta, dugačka ih najpreciznije, a duboka najmanje precizno opisuje.

U zaključku, ovo je knjiga koja je više interesantna nego dobra, ali ima nekoliko zaista sjajnih momenata.

[Zhenia Stoeva · Rating 5 out of 5]

Началото ми беше трудно. Политически игри в изцяло друга вселена, с други цели, други разбирания. По-нататък толкова ме заинтригува, че сега ще чупя касичката за следващия том. Чете се съсредоточено, диалозите са сложновати, но резултата е, че книгата те кара да мислиш. Засегнати са много важни теми. След първи прочит, остава желанието веднага да я почнеш отново, защото може да си пропуснал нещо.

[Elitsa · Rating 5 out of 5]

4,5

[Gergana · Rating 5 out of 5]

Няма изненада защо това е най-четеният фантастичен роман - великолепен!

[Lena · Rating 4 out of 5]

Herbert musiał mieć taką banię że aż ciężko ogarnąć jak on na to wszystko wpadł 🤯 Bardzo mi się podobało! Trudniej mi się czytało niż część 1, jednak nadal uważam że jest to niezmiernie fascynująca książka. Wprost nie mogę się doczekać jak przeczytam kolejne tomy

[milea · Rating 4 out of 5]

Трудно ми беше да премина през първата половина на книгата, която беше някак доста суха и плоска, но когато стигнах до втората част, разбрах колко важно е било изграденото през първата за разбирането на втората. Въпреки, че изобщо не се смятам за почитател на фантастиката, само "декорите" и някои от обстоятелствата в книгата са фантастични, останалото съвсем не звучи толкова невъзможно. Много задълбочено са развити идеите за месианството, за даровете като безкрайна тежест, за пророчествата и дали можеш да предвиждаш бъдещето или го създаваш, дали имаш свободен избор или дори в най-самосъзнателните мигове си пионка в нечий по-голям замисъл...

[Ifet Martinovic · Rating 4 out of 5]

Knjiga je fantastična!

[Anna · Rating 5 out of 5]

Diuna dalej trzyma poziom. Ta część jest bardzo zwarta i pełna akcji ❤️

[christine ♡ · Rating 3 out of 5]

I procrastinated reading this book for nearly two months I think. But in the past week I forced myself to read before going to sleep, to read after waking up, to read everytime I can and somehow I always had the feeling that "Dune" doesn't end. It goes on, and on, and on, AND ON. Most of the time, it was underwhelming, something interesting happens and the next three hundred pages you read about things that don't have any correlation with the plot. I expected more. My mind can't grasp the fact that this book is the greatest science fiction novel of all time. Who said that? This is not a coming of age story, this is just another book, which tackles a lot of themes, which contains a lot of symbolism, but fails to state them in any way shape or form. Do I regret losing a part of my sanity because of "Dune"? Yeah, kinda. Do I think that everyone should read this book? Not really, but if you like chaotic things and reading painfully detailed events, this might be the book for you.

[Pavel Kolev · Rating 4 out of 5]

It was mesmerizing. Lately, I've been reading mostly contemporary fantasy and did not expect the "old writing style" to hook me, but the story, the depth of descriptions making you feel every grain of sand, it was astonishing.
Still, it is not easy to read it, especially if you try to really understand all the hidden messages and follow on all the conversations and relationships.
A true masterpiece. Now I know why is it considered one of the top books of all time. I will need a break before jumping into the next parts though.

[Krasi · Rating 5 out of 5]

“Дюн” ми хареса повече, от колкото “Месията на Дюн”. Описанията на пустинните пейзажи, залезите, изгряването на двете луни. Уникално красиво описани с думи. Екологията и биологията са добре обяснени без твърде много детайли. За религията - имаше моменти, в които и аз виках Муад’Диб с тълпата. Пол е уникален герой, много добре написан. Не харесвам политиката, но въпреки това историята ми хареса. Мисля че книгата е много добра!

[Adina · Rating 4 out of 5]

Cu siguranță că mi-a făcut plăcere să citesc aceasta a doua carte din serie, dar e sub primul Dune in ce privește calitatea poveștii sau a scriiturii. Cred că aici mă voi opri cu acest univers literar Dune.

[Таня Христова · Rating 5 out of 5]

Не е лъжа световното ѝ признание и има много на какво да ни научи.

[Petya Venkova · Rating 5 out of 5]

Дюн е еталон, особено книги 1 и 2.

[Magg · Rating 4 out of 5]

3,8 No już bawiłam się mniej ale nadal dobrze. Gdyby było więcej akcji i mniej niezrozumialych myśli byłoby suuper bo seria wybitna i oryginalna.

[hujowsto · Rating 4 out of 5]

bardzo dobre gowno teraz pora się odmóżdżyć